Избрано

Здравейте приятели, ако смятате информацията, която получавате от сайта за интересна и полезна, може да дарите някакви минимални средства, за да продължим да ви показваме истината. Банка: ДСК. Банкова сметка: BG42STSA93001526302482 – ALIL HODZHOV
Paypal: alilcho0125@gmail.com

Джъстин Трюдо – министър-председател на Канада се чувства страхотно при своите господари – евреите в синагогата

НАРКОТИЦИ, МАФИЯ, МУТРИ, ЦЕЛИЯТ ПРЕСТЪПЕН БИЗНЕС В ЧАЛГАРСКА НОМЕНКЛАТУРИЯ СЕ КОНТРОЛИРА ОТ АГЕНТИ НА ДС И МИЛИЦИОНЕРИ

Изказване на някой си Емил Темелков, представен като „скандален телевизионен водещ“, „лидер на Земеделския народен съюз „Никола Петков” и като близък приятел
на Иво Карамански и Васил Илиев. (Вж. Дани Златанчева – „Васил Илиев командваше ВИС от дома на Пачеджиев!“ „Уикенд“, бр. 7, София, 14 – 20 февруари 2009 г., стр. 16-17.) В интервюто четем:

„Иво [Карамански]… си имаше концепция, която казваше и на останалите момчета: „Приемаме да служим на генералите.
Правим каквото ни кажат.
Отчитаме хикс процента, останалото е за нас.”

Хуан Пабло Ескобар Енао, син на прословути наркотрафикант Пабло Ескобар: ,,Той не правеше сам парите си. Американските агенции му позволиха достъпа
до парите. Той имаше директни връзки с ЦРУ. Човекът, който продаде най-много наркотици на
ЦРУ беше Пабло Ескобар.“

Последно се бях виждал със Славчо (б. р. – Христов) точно два дни преди Нова година.
Потърсих Крейзи, за да ми уреди среща с шефа му. Бях се присетил, че скоро ще стане една година, откакто му спасих живота. Досега само Маджо даваше пари, а Славчо не ми се беше отблагодарил.
Крейзи се обади малко по-късно, за да му кажа за какво искам да се срещам с шефа му. Съвсем спокойно му обясних, че в навечерието на празниците очаквам да ми върне жеста. Крейзи затвори сконфузен, но след минути ме набра отново с мотива, че Славчо имал много ангажименти и нямало да има време скоро да се видим.

  • Добре тогава – пожелай му да се пази.
    На нашия жаргон, който Славчо много добре познаваше, това си беше откровена заплаха. Пет минути след това Крейзи отново звънна.
  • Шефът намери време. Кани те официално да се видите в банката.
    Изтупах се официално и отидох. Крейзи ме посрещна със сервилен тон. Влезнахме в помещенията на директора без пропуск, както е ред­но. По стълбището Крейзи отново ме заля с пикантните истории на шефа си и приближените му.
  • Знаеш ли кой идва миналата седмица? – хилеше се Крейзи. – Слави Трифонов! – продължи той. – Абсолютно сам, накарахме го да си премести джипа не за друго, а да го унижим и той се въртя половин час, докато намери къде да го остави. Аз лично го въведох при шефа. Славчо ме представи като дясната му ръка и ме остави да слушам разговора: „Ще бъда кратък, бате Слави – започна от вратата онзи. – Сашо Дончев, шефът на „Овергаз“, ми дава по 40 000 долара на месец, за да пропагандирам за БСП в новото си шоу, ако ти ми дадеш 300 000 марки, ще пропагандирам за СДС“.
  • И к’во му отговори Славчо? – полюбопитствах аз.
  • Славчо се вбеси, но пред него запази спокойствие „Ебал съм го в СДС-тo – каза спокойно той. – 300 000 марки са много пари, предпочитам да си ги запазя. Моите хора и без тях ще спечелят“ – наду се Славчо. „Няма проблем – отговори му Трифонов, – аз за всеки случай ти оставям моя телефон, ако поразмислиш! А имам и друга оферта. Срещу 10 000 долара ще те поканя в шоуто и ще ти изчистя напълно името – и без това те плюят, аз не вярвам, а това за скечовете, нали разбираш – просто шоу…“ „Добре, ще помисля“ – отпрати го набързо Славчо. После пред мен сподели – продължи Крейзи, – че е хубаво да си изчисти името, но отказа да дава 10 000 долара, а и не се доверяваше на дългия мръсник. „Представи си, че му дам все пак парите и отида, и той вместо да ми помогне, да ме орезили напълно?“ След което извади касетката изпод бюрото си и ми каза: „Това е запис на целия разговор, пази я, може да ни потрябва“.

(Откъс от бестселъра на Георги Стоев „БГ Кръстника”)

,,Поли (Поли Пантев, изпълнителен директор на ВИС-2. По-късно обаче той преминава в лагера на другата мощна силова групировка СИК), направи нещо друго.
Свърза се с нашия стар познайник Слави Трифонов, който гледаше да е в добри отношения с всички групировки.
С Трифонов се познавахме от дискотека „Алкатрас“ още от 1994 година. Тогава той често идваше там, парадираше с измислена слава. Сваляше бедни студентки, както и дианабадските курви, които търсеха поредния балама да му изпразнят джоба. Сега Поли искаше следната услуга.
В собственото си предаване да разкаже за изчезналата чанта и да обяви награда, ако я намерят и предадат. Самият Поли бе обявил награда от 50 000 марки, ако му я намерят. Трифонов свърши работа, само че най-нагло бе заявил на Поли, че тази услуга ще му струва
5 хиляди марки, които Поли плати небрежно,
но след това сподели пред нас раздразнен: Боклук, ще ме рекетира мен! И каква стана тя, някакъв си шоумен е по-голям рекетьор от нас!
С какво се оправда, че ти ги иска? Абе, смънка нещо там за отчитане в телевизията, но съм сигурен, че ги е прибрал в
джоба си.“

  • Георги Стоев – „БГ Кръстника 1.“

Седмица по-късно бях на рождения ден на Пехливанов в Текила бар. Празнуваше го за пръв път след смъртта на Поли. Смяташе, че след убийството на Милчо проблемите са му приключили. Беше решил, че Младен е вече беззъбо куче. Гордо се разхождаше с изрязана фланелка и показваше напомпаните бицепси пред гостите си. Мина покрай мен за „наздраве“, намигна ми и ми прошепна:
— Голям майтап! В деня на убийството бях взел една от най-скъпите компаньонки на „Визаж“. Ама ти, всъщност, я знаеш бе, тази, Ирен Онтева. За лош късмет, не можах да си намеря хотел, всички бяха заети. Накрая се изнервих и реших да я оставя. Точно се спускахме от Симеоново и ни спряха маскирани полицаи с автомати. От тях разбрах, че е убит Бай Миле. Записаха данните на всички в колата — разхили се той. — Дори ми мина яда, че не успях да си намеря хотел, но поне си осигурих алиби. Иначе кой знае колко щяха да ме мотаят по разпити.
Продължи да се перчи при другите си гости. Само след минута към мен се приближи Наско Чолев, БОП-аджия и голям шпионин. С него се знаехме от спорта. От години бе близък на Пехливанов и често му осигуряваше полицейска информация. Направи опит да ме подпита за хора, които най-малко ме интересуваха. Не че и него го вълнуваха особено, но беше вече професионално изкривяване. Определено беше подпийнал, а знаех, че не носеше на алкохол.
— Ти какъв го играеш сега, там в БОП-а?
— Никакъв… въпреки че съм подполковник. Даже се пазят от мен. Като заговорят нещо сериозно, ме пращат за кафета. Мен Бойко ме мрази открай време и сега търси начин как да ми удари балтията… Д’еба и корумпираното му копеле! — изпусна се Чолев. Явно изобщо не се усети, защото направи признания, които никога не бях очаквал от него.
Разказа ми, че като отишли на огледа веднага след сигнала за убийството на Бай Миле, него го оставили малко настрана. Докато обикалял, видял група ученички пред ресторанта на входа. За да демонстрира дейност, ги заразпитвал дали не са видели нещо.
— Ние идваме често тук — отговорили му те. — И знаем кой е убитият.
— Че защо ще идвате тук? — попитал ги Чолев, който беше голям пуритан, и веднага решил, че Бай Миле налита на ученички.
— Опитваме се да вземем автограф от Бойко Борисов, който от време на време идва да обядва с този чичко.
Чолев се зарадвал на мига, че ще изкара компромат за Бойко. Но един от колегите му също чул разговора.
— Много сте малки! Нищо не сте видели! — отпратил ги той.

  • Георги Стоев – ,,Маргина, Бойко и другите.“

Първата ми задача беше да се добера до някаква информация за смъртта на Стоил и кой стои зад нея. Най-лесно беше да се докопам до Димата, тъй като след убийството на Поли той неколкократно търсеше начин да ме открие, за да ме вербува.
Не се учудвах, приживе Поли обичаше наляво и надясно да обяснява колко са добри неговите килъри. Вероятно е изсипал доста суперлативи по мой адрес и като нищо сигурно ми е прикачил поне няколко убийства. А сега Димата търсеше по най-бързия начин да събере екипи, за да възстановят позициите си с Маргина.
Димата беше доста хитър и опасен, и затова го избягвах. Обичаше да използва хората и след като му свършат работата, ги захвърляше като употребени носни кърпички.
В крайна сметка реших да се обадя на Крейзи и да го разприказвам. Сигурен бях, че щеше да ми даде някаква насока. Докато придружаваше Славчо цял ден по всички офиси из София, постоянно събираше информация за всички. Дори най-дребните и на пръв поглед незначителни подробности, които научаваше, винаги влизаха в употреба.
Разговорът с него този път потръгна трудно. Славчо му бе поставил задача да се свърже с любовницата му Мариета, на която преди година беше купил апартамент в Гърция и тя живееше там със сина си. Той я посещаваше през уикендите, но сега телефоните й бяха изключени цял ден и се бе притеснил.
— Сигурно се ебе някъде! — промърмори Крейзи при поредния неуспешен опит да се свърже. — Мръсна, гадна курва… — излезе извън контрол, което не беше присъщо за него.
— Защо я мразиш толкова бе, Сашко?
— Как да не я мразя. Аз си скъсвам гъза и нямам нищо, а тази пачавра само си отваря краката, и то много рядко, а получава всичко. Нали сме си говорили как стоят нещата с ебането при Славчо… На всичко отгоре шефът й купи нов апартамент на „Джеймс Баучер“. В стария, както ти сам установи, живея аз — намигна ми Крейзи. — Но ако си мислиш, че е безплатно… много се лъжеш. Като сватбен подарък Славчо ми даде пари да й платя наема напред за шест месеца. След като изтекоха, гадната кучка веднага дойде да поиска за още шест. Отидох при Славчо, но той ми каза да се оправям. Можел да помогне да я убеди да плащам месец за месец. Единственият ми кяр от нея е служебната тойота, която карам. И то само защото тя не я хареса и поиска новия КАУ 4… Дано да ти приседне от толкова ебане!… — изпсува в телефонната слушалка Сашко, ядосан, защото отново нямаше връзка. После се обърна към мен с предан поглед: — Кажи с какво мога да помогна шефе?
— Чудя се с какви момчета разполага Димата в последно време? — подхвърлих нехайно аз. Видях недоумяващия поглед на Крейзи и реших да му обясня. — Димата е много амбициозен и подозирам, че той е убил Стоил. Като нищо утре може да посегне на Маджо или на Славчо — подплаших го аз, като му пуснах тази муха.
— аз мога да ти кажа веднага кои момчета използва Димата — с готовност прошепна той.
— Ами казвай де, какво чакаш?
— Фиката — победоносно ме погледна той.
Серафим, или Фиката, както го наричаха всички, беше мой кадър. Навремето го взех от спортното училище, беше още в дванайсети клас. Направих го инкасатор на покермашините, които по това време контролирах. Беше интелигентен и схватлив и имаше голямо желание да се издигне и забогатее. Проблемът му бе, че е много разсеян, постоянно забравяше по нещо от инструкциите ми и правеше големи гафове. На всичко отгоре хлътна по някаква курва, която макар и петнайсетгодишна, имаше зад гърба си цял футболен отбор и все от национали.
Серафим с гордост разказваше, че първият мъж, когото забърсала, бил националът Петър Хубчев, когато била едва на тринайсет. След като Хубчев заминал да играе в Германия, засуканата мацка се утешила в обятията на Илиян Илиев, който по това бреме се подвизаваше в „Левски“. Когато и той си уредил трансфера в Португалия, съкрушената Петя разбрала, че на футболист вяра не може да има, и решила да мине част от най-близките им съотборници и приятели.
Самият аз не разбирах, защо едно невръстно девойче се чувства разочаровано от връзките си, предвид че двамата бяха семейни, но ме учудваше хъса, с който прескачаше от един на друг. Връзката им със Серафим беше много особена. По времето, когато се мотаеше със Серафим, за пореден път бе забила юношеския национал Косьо Мирчев, който иначе играеше в ЦСКА.
Сама признаваше пред Фиката, че е временно с него. Този път смяташе, ако младият проспериращ Мирчев успее да си уреди трансфер в чужбина, да се омъжи за него. Фиката, който й се представяше като известен престъпник, макар че понастоящем бе инкасатор, се явяваше нещо като резервен вариант. „Футболистите често се контузват и се прощават с кариерата си!“ — успокоила го тя. Сега Серафим чакаше звездния си миг и денонощно стискаше палци Мирчев да се контузи.
Някъде около тази история реши, че парите, които му давам, не му стигат и прецени, че е време да действа солово. Изнудил някакъв обирджия на апартаменти в Орландовци, откъдето, между другото, бяха и двамата с Петя. Заплашил го, споменавайки моето име, и като глоба му взел току-що откраднатия телевизор. Точно по това време бях довлякъл Тупана от село и го ползвах като охрана, а Крейзи ми беше шофьор. В стремежа си да се доказват пред мен изпортиха Фиката. Разбира се, това ме подразни малко: все пак Фиката развеждаше Тупана из София, докато свикне с големия град.
А Крейзи, който познавах още от войниклъка, тогава се мотаеше пред Военна болница и уреждаше отпуски с известен травматолог, сега бе дошъл на работа при мен именно с препоръките на Фиката.
Преди няколко месеца Славчо го накарал да пази вратата, докато една от сервитьорките му духала в служебната стаичка. В присъщия си стил Крейзи се заговорил с някакви познати. От дума на дума не се усетил как се е придвижил до другия край на ресторанта и пропуснал жената на Славчо, която нахлула в стаичката и го заварила със свалени гащи в сюблимния момент. Вбесеният Славчо го изхвърлил на мига.
Една вечер изгладнелият до смърт Крейзи се заговорил в едно кафене със съкварталеца си Фиката. Решили да играят партия и да оберат магазин на „Дондуков“. По план Фиката трябвало да хвърли във витрината стара метална кофа, докато Крейзи, който се явяваше каратист, ученик на Бойко Борисов, да обезвреди пазача.
Планът обаче им се провалил и двамата избягали, съпроводени от изстрелите на пазача, в родния Орландовци.
Разказвайки ми този случай, Серафим искаше да изтъкне смелостта на Крейзи. Но за мен си беше най-обикновен психар, а тази му проява съвсем затвърди мнението ми. Въпреки това се смилих и го взех. Беше време, в което безразсъдните хора се ценяха.
След случката с телевизора Фиката изчерпа търпението ми и още повече загуби доверието ми. Накарах Крейзи и Тупана да го затворят в един апартамент и да го пребият. Исках да ги накарам да се почувстват гадно за това, че са го изпортили, и да им стане ясно, че и те не са застраховани от същата участ.
— Жоре, какво става? Защо ме бият? — разкрещя се Фиката, като ме видя да влизам в стаята.
— Използвал си моето име да глобяваш крадци.
— Съжалявам, Жоре! Просто се нуждаех от пари.
— За да ги дадеш на онзи боклук, Петя ли? — бях пламнал от ярост аз.
— Да — виновно сведе глава той. — Можеш ли да ми простиш?
— Само ако я зарежеш. Искам да се стегнеш и да работиш!
— Не мога, Жоре! Обичам я… — проплака Фиката.
— Знаеш, че ти предстои влизане в казарма. Ако я зарежеш, ще ти платя да не влизаш. Но ако продължаваш да упорстваш, ще платя да те пратят на някоя гранична застава — заплаших го аз.
— Тя е любовта на живота ми… — пламенно отговори Фиката, като пропусна знака ми към Крейзи и Тупана да започнат отново боя.
Фиката се търкаляше по земята под безмилостните шутове на другарите си. Почти останал без въздух, шепнеше в транс: „Обичам я! Обичам я!“
Разбрах, че няма да успея да го измъкна от лапите на Петя. Трябваше да го изгоня. По това време в организацията имахме железни правила за изгонените.
— Ще те пусна да си ходиш, ако покажеш как Петя ти прави свирки върху този дезодорант — взех от масата дезодоранта на Тупана и му го подхвърлих. Фиката не се подвоуми. Яростно започна да облизва флакона под смаяните погледи на колегите си.
— Не ми хареса как се справи със задачата — прекъснах го. — Я донеси четката от тоалетната! — подвикнах на Крейзи. — Искам да си забиеш дръжката в гъза — наредих му аз.
— Ама, ако го направя, нали ще ме пуснеш? — започна да се пазари той.
— Ще те пусна.
— Добре, но искам да ми обещаеш.
— Обещавам ти! Започвай, иначе отново ще те наредя да те бият.
Фиката така здраво се надяна на четката, че нямаше нужда да я придържа. През годините често ми се е случвало да присъствам на подобни сцени, когато наказвахме грешници като него. Идеята беше след напускането на организацията да държат езика си зад зъбите. Този тип унижения пред свидетели ги караше да си мълчат, в противен случай това се превръщаше в коз срещу тях. Понякога дори ги заснемахме.
Това с четката ми беше достатъчно, за да го пусна. Взех телефона му и го подарих на Тупана като законна плячка. Оттогава няколко пъти бях срещал Фиката. Работеше в склад за месо, заедно с баща си като транжировач.
— Фиката е обикновен месар бе, Сашко! Откъде го прикачи на Димата?
— Този Серафим ще излезе голям хитрец — погледна ме сериозно Крейзи. — Мисля, че работи там просто за прикритие. Иначе разполагал с много пари, а и ти си го знаеш, не може да си държи езика зад зъбите. Похвалил се е на мои познати, че бачка директно за Димата.
— Я стига си се правил на конспиратор — ядосах се аз. — Кажи ми откъде извади тая конспирация? Кои са ти познатите?
— Кирчо, племенника на Славчо… нали са съученици с Фиката. Славчо го направи управител на хотел „Лилия“ в Златни пясъци. Знам, че Фиката често гостува в хотела, докато Славчо отсъства от страната. Мои хора от персонала ми подхвърлиха, че са се заграждали с курви и кокаин по два-три дни.
Похвалих Крейзи и го отпратих. Това ми беше достатъчно. Знаех как да се оправя бързо с Фиката. Нали все пак аз го вкарах в занаята.
Срещата със Серафим се разби съвсем според очакванията ми. Двамата с Тупана влязохме в склада. Забелязахме, че докато останалите бачкатори бъхтеха здраво, Фиката беше приседнал в единия ъгъл, отпиваше от бутилка кола и играеше някаква игра на телефона си. Пребледня, като ни видя. Имаше неприятни спомени и от двама ни.
— Така ли бачкаш бе, Фика? — попитах го аз.
— Жоре, тук съм за прикритие! — потвърди думите на Крейзи Фиката.
— А онези пичове как се навиват да работят вместо теб?
— Освен че им оставям цялата си заплата, им давам по някой лев отгоре — ухили се глуповато той.
— Ще те чакам след малко на изхода. Трябва да се поразходим. Имаме да си говорим за нещо важно!
— Ама, Жоре, нали няма да ме биеш? — проплака той.
— Стига да не ми дадеш повод.
— Моля те, обещай ми, обещай ми! — разрида се той.
— Знаеш, че не обичам да ти давам празни обещания. Всичко си зависи от теб.
Десетина минути по-късно Фиката се настани в колата ми. Освен Тупана с мен водех и Муерте — един от новите ми охранители. Беше мелез — баща му египтянин, майка му българка. Вманиачен културист. Последния месец му бях отпуснал пари за химия и сега мозъкът му се бе размътил напълно. От години Тупана си биеше хормона на растежа, който увеличаваше хипофизната жлеза. Понеже не разполагаше с достатъчно пари, си купуваше от най-евтиния — руско производство, за който се говореше, че го изолирали от трупове. Муерте бе заложил на нещо още по-силно — животински хормон, който биеха на състезателните коне. И двамата изпадаха в странни състояние под въздействието на тежката химия. Определено се чувстваха много изнервени. За зла участ Серафим се оказа край тях точно в такъв момент.
Тупана отби колата в близката горичка до Зоологическата градина. Беше съвсем близо до склада на Фиката.
— Казвай, Фика, с какво се занимаваш? — подкарах го веднага аз.
— Пласирам контрабандни дискове на „Славейков“ — разтрепера се като лист той.
— Ок, значи изобщо не си се променил! Ако се сетиш нещо, аз съм наблизо — затворих вратата на колата аз.
След десетина минути Муерте гордо ми донесе диктофона, който оставих да запишат изповедта му. Фиката обясняваше с подробности как продавал хероин за Тони Клюна. Били се запознали чрез брата на Клюна, Стоян. Добре знаех, че братът на Клюна се казва Камен и затова кимнах на Муерте да повторят сеанса.
— Шефе, той е на умирачка, но иска да говори с тебе! — дойде след малко той.
— Какво му направихте?
— Аз само го душа, но не знам защо му потече кръв от ушите — въртеше очи учуден съвсем затъпелият Муерте.
— Доведете ми го тук, в храстите!
За около двайсетина минути Фиката беше станал неузнаваем. Дрехите му омазани с кръв, очите му полузатворени и подпухнали, а на гърба му, под разкъсаната фланелка се виждаха следи от юмруци.
— Искал си да говориш с мен? Слушам те!
— Жоре, аз бачкам при Пепи Щангата! — това вече ми прозвуча по-достоверно.
Щангата беше един от най-близките хора на Маргина и Димата. Прекара доста години като обикновен портиер в офиса. В последно време явно бършеше нещо сериозно, защото се мотаеше с S класа и около него имаше охрана. Сам наричаше себе си Фюрера. Беше нисък, русоляв тип, изглеждаше почти като двойник на Големия Маргин. Напоследък все по-често чувах, че прави опити да пробие в бизнеса с хероин.
— Какъв си му на Щангата?
— Вършач, Жоре — чистосърдечно си призна Серафим.
— Е, и какво си свършил досега?
— Доста неща — заби поглед в земята той.
— Не ме мотай! Говори с имена, за да не потретим сеанса!
— Застрелях някакъв си Руснака във Велико Търново.
Знаех за случая и му повярвах, тъй като бе в типично неговия гафаджийски стил. Този го бяха простреляли пред дома му, след което се довлякъл сам до болницата. Само ненавременните действия на лекарите не можаха да го спасят.
— И знаеш ли защо трябваше да го убиеш?
— Нямам никаква идея! Аз съм просто наемник.
Аз обаче знаех. Преди време същият този Руснак беше измамил Димата при някаква житна сделка. Месеци по-късно джипът на Димата, управляван само от шофьора му, гръмна на път за дома му. Поли беше още жив и Младен убеди Димата, че това е негово дело, изпълнено от Женята. След повече от година, докато бяхме в една дискотека, Димата дойде и се извини на Женята и Пехливанов заради случката. Разбрал, че бомбата заложили някакви „болярски“ гъзари.
Затова сега набързо вързах нещата.
— Аз раних и брата на Клюна, Жоре!
— И това е нормално за теб — бях чул, че бяха стреляли по него с автомат. И там се беше провалил. Малкия Клюн се беше измъкнал с дребни наранявания.
— Има ли нещо, което да си свършил като хората?
— Да, отнесох с картечница главата на Тошко Матов. Обърках го с Джамов — прехапа устните си Фиката.
Това съвсем ме втрещи. Тошко Матов бе съдия по борба, а синът му — най-добрият приятел на Фиката. Често дори преспиваше в дома им. Чичо Тошко беше един от най-добрите хора, които познавах. Бе му помагал за какво ли не.
— Ти това за постижение ли го смяташ бе, боклук? — заудрях го. Тупана и Муерте скочиха да помагат, но аз им креснах да се прибират в колата.
— Ти си виновен, Жоре! — присви се от болка, но гласът му чак стържеше с твърдите си нотки. — Ти ме направи такъв! Биеше ме и ми се караше за всичко… Унижи ме по най-гнусния начин…Въпреки че отдавна не работя за теб, всеки миг гласът ти кънтеше в главата ми… Преследваше ме… на всяка крачка го чувах! Бях ужасен, че мога да направя грешка… че няма да си доволен от мен… и пак грешах… Ти беше моят идол… И моят кошмар!
— Никога не съм те карал да убиваш! — едва успях да кажа, потресен. Тази изповед ме смаза за секунди.
— А как да си върна уважението, след като ме накара да си забия четка в гъза? Имаш ли представа как съм се чувствал след това?
— Това не го ли направи заради Петя? — в този миг ми се искаше да не се чувствам виновен.
— А на теб кой ти дава право да се изживяваш като Господ? И да предопределяш съдбата ми. Петя можеше да бъде всякаква, курва, боклук… парцал… Но това си беше мой избор.
Фиката беше прав. Бях го унищожил заради шибаните правила на организацията, които така стриктно спазвах. Не беше виновен и за смъртта на Тошко Матов.
Бях проследил вестниците. Същия ден, докато в едната зала Тошко Матов провеждал тегленето на борците за предстоящото републиканско първенство, в съседната зала Джамов играел футбол с приятели. Фиката чакал притаен с картечницата на близкото кръстовище да излезе черната S класа на Джамов. За зла участ пръв от залата излязъл Тошко Матов с неговия колега Янчо Костадинов, който наскоро също си купил подобен черен мерцедес. Предложил на чичо Тошко да го хвърли до вкъщи, вместо да се влачи с градския транспорт. Вероятно моят глас отново е прокънтял в съзнанието му и с един откос е отнесъл главата на Тошко Матов с убеждението, че е изпълнил задачата и Джамов вече е на оня свят.
Нямаше за какво да го виня. Това беше една голяма ирония на съдбата.
Част от нашия прокълнат свят, в която аз бях въвел Серафим Антонов — Фиката.
Стегнах се. Моментът не беше подходящ за сантименталности. Все още ми липсваше основната информация — кой е убил Стоил.
— За какво ти е да знаеш, Жоре — след кратко мълчание промълви Фиката. — Стоил не ти беше близък. Ще ме предадеш ли, ако ти кажа?
— Ти вече ми разказа достатъчно неща, за които мога да те предам. Знаеш, че няма да го направя — успокоих го аз.
— Димата го организира — отговори с пълно безразличие.
— Ти откъде знаеш?
— Димата бе поръчал на Пешо да ме доведе, да се запознаем. Опитваше се да ме нахъса да поема поръчката за Бай Миле — изненада ме Фиката.
— Нямах идея, че и Димата е искал да се отърве от Милчо.
— Аз си замълчах, но Пепи Щангата каза, че с него ще е много трудно. Бай Миле бил голям професионалист. Тогава Димата се ядоса и се изпусна: „Той и Стоил беше голям професионалист, а излетя с асансьора с триста!“ Явно беше дрогиран, сякаш говореше на себе си. „Голяма работа беше този Стоил“ — и това го повтори на няколко пъти. — Беше изчислил всичко, без едно, че аз и Маргина построихме сградата на БулИнс и предварително определихме кабинетите на всички. Маджо се спаси, защото се отказа от собствен кабинет. А Стоил с удоволствие се намести в този над моя и на Маргина. Бяхме монтирали подслушвателни в стената на кабинета му и месеци наред слушахме как изсипва злоба срещу нас. Обясняваше на приближените си, че наближава краят на „тия боклуци, на които тъпча главите им сега“.
— И ти си сигурен, Фика, че това Димата го каза пред теб? — попитах го внимателно аз. Не можех да допусна, че играч от класата на Димата можеше да си позволи да говори така.
— Заклевам се, Жоре!
Знаех, че Фиката нямаше откъде да знае тия подробности, ако някой не му ги беше казал, а и едва ли имаше чак такова въображение, за да ги измисли.
— Пускам те да си ходиш — сложих ръка на рамото му. — Кажи ми само кой е сложил взрива. Съмнявам се Маргина и Димата да са се наели лично с това!
— Нямам идея… разказах ти абсолютно всичко, което знам — надигна се тежко от земята Фиката.
Гледах го как бавно се отправи към изхода на горичката, с отпуснати рамене, сякаш половината свят се бе стоварил върху плещите му. Стоях дълго бреме така в храстите с другата половина, върху моите рамене. Цялата мръсотия започна да ми идва в повече.

  • Георги Стоев – ,,Маргина, Бойко и другите.“

Докато седях в изолация, времето определено работеше за мен. Убиха Женята, а след това един от най-коравите му вършачи Данкина. Явно Бай Миле се беше развилнял и действаше усърдно по схемата да остави Пехливанов без остриета. Привидно спокойния начин на живот, който водех, не ми допадаше. Очаквах рано или късно отнякъде да ми пратят килъри, Екшънът и напрежението бяха се превърнали в наркотик за мен и ми липсваха.
След смъртта на Женята потърсих Пехливанов. Както очаквах, ми се зарадва. Явно търсеше нов човек, който да постави като мишена пред себе си. Въпреки че Женята бе дал живота си за него, той нямаше милост.
— Направиха ми услуга, Жорка! Спестиха ми пари и куршуми. Наскоро разбрах, че той е убил Момчил — бях сигурен, че винаги е знаел, но в този момент не търсех спор с него.
Още в първите дни след смъртта му Пехливанов бе влязъл в конфронтация с жена му. Оказа се, че навремето го е убедил да внесе парите си при Пепи Амигоса. Сега жена му си ги искаше. А Жоро я уверяваше, че Женята ги бил изтеглил тайно, за да ги вкара в някакъв незнаен бизнес. Наскоро отново се бе сближил с Киро Малкия от Благоевград и сега бяха прибрали единствената останала ценност на Женята — бронираното „Мицубиши Паджеро“, което преди време Женята бе купил именно от Киро.
Какъвто и да беше Женята, той безспорно имаше доверие на приятелите си и дори бе оставил паджерото на името на една от фирмите на Киро. Сега на Малкия му беше лесно да го приватизира. Добре че поне предвидливо бе приписал къщата на името на жена си.
За мое голямо учудване Пехливанов не ме потърси отново. След като не се появих в къщата, за да се отърве от мен, разбра, че не съм толкова тъп и реши да използва като щит Киро Малкия.
Маджо ме потърси няколко месеца по-късно. Беше ангажирал наши общи приятели от борбата, ако случайно ме срещнат, да ми предадат покана за кафе, когато и където ми е удобно. Бях сигурен какъв е поводът. Наскоро в сградата на БулИнс бяха взривили Стоил Славов. Явно искаше да разбере кой стои в дъното на всичко и щеше да търси начин да изкопчи информация.
Затишието, което витаеше около мен, ме дразнеше. Животът на плъх, който се крие и чака, не ми беше по вкуса и видях в случая нова възможност да бъда отново в играта. Обадих се на Стуканьов да ни уреди срещата.
Всичко си беше постарому, същите коли, същите охранители, същите места за срещи. Крейзи ме въведе отново в култовата стаичка на ресторанта на Славчо. Там ме очакваха старият Маджо и старият Бай Миле, все така добронамерени, както ги оставих последния път в ресторант „Макси“.
— Слушай… — убеждаваше ме Бай Миле, — ако сме искали да ти направим нещо, просто щяхме да го направим. Сто години съм в тоя занаят…
— Ние те ценим — допълваше го Маджо. След дълги увъртания стигнахме до същината на въпроса.
— Искам да знам кой ми уби приятеля? — просълзи се Младен.
— Докато отсъствах от сцената, се случиха някои неща, които трябва да ми обясните. И тогава смятам, че ще мога да помогна — дадох им малко време да разберат, че този път ще играят по моята сбирка.
— Айде, питай! — изрепчи се Бай Миле.
— Ако става дума за Женята и Данкина — прекъсна го Маджо, — ние ги отстранихме. Но така ти помагаме и на теб. Освен наши те бяха и твои врагове.
— По-скоро ме интересува как и защо убихте Косьо Самоковеца — и на двамата им стана ясно, че не съм готов да им дам никакъв шанс за оправдание.
— Тук аз нямам заслуги! — сведе виновно глава Бай Миле.
— Нали знаеш, че батко ти Младен е по интрижките? — опита се да разведри обстановката Маджо. — Косьо от доста години ми играеше по нервите. Докато контролираше контрабандата, не позволи да мине нито един мой тир. След като дойдоха моите хора на власт (говореше за НДСВ), му секнах кранчето.
— От Пехливанов знам, че си ходил при Жоро Илиев и си му казал да предаде на Косьо, че ще му изпиеш кръвта.
— Вярно е — възгордя се още повече Маджо. — Жоро му го предаде дума по дума и той дойде да ми се моли: „Батко Младене, искам да работим заедно…“ — нещо от тоя род… Изхвърлих го като парцал с думите: „Сега, когато всичко е в мои ръце, искаш да работим заедно. Къде беше през ония четири години, когато не пусна нито един мой тир?“ По-късно той сам ме улесни. Скара се с Маргина и Димата в „Ескейп“ и както се очакваше, те го понабиха.
— Некъв селски идиот… — разхили се Бай Миле — от охраната на тоя Клюн ли е, какъв е там… пресрещнал Маргина. Явно не го е разпознал. Казал му, че оттук не се минава. След като Маргина го сбутал, онзи го нокаутирал.
— Затова е станал боят — уточни Маджо, — остави вестникарските спекулации. Това е истинската версия. Димата и Маргина щяха да го оставят, след като го ступат, ако аз не бях разпалил интригата. Веднага пратих да подпалят „Висаж“, а нали знаеш, че „Висаж“ за Маргина е като на петела опашката. А и трябваше да се докаже пред квачката си.
— … онова гадно курве, Калканджиева! — изцепи се Бай Миле.
— Оттам нататък всичко се разви много лесно — Маджо погледна укорително Бай Миле. — Повиках Косьо и му казах, че му прощавам, дори им направих среща в „Хаят“ в Гърция с Доктора, на която им обещах, че ще ги върна в контрабандата. Нали знаеш, че той си имаше данъчни проблеми и го пратих в Холандия, докато уж му ги уредя. В същото време Маргина и Димата поискаха да платят на Стоил, за да организира убийството му. Стоил ги унижи съвсем, като им го направи като услуга, без да им поиска и стотинка.
— Той си беше направил сметката — обади се Бай Миле. — Въпреки че ни беше приятел, винаги ме е дразнел с това, че изнудва жените на жертвите си. Малко ли имоти и коли прибра от Ангелинка на Косьо? Дори в деня на смъртта си се возеше с неговото ауди.
— За Косьо няма кой да мъсти — намесих се аз.
— Така е — разпери ръце Младен.
— аз лично намирам логика да са Маргина и Димата. И двамата са много горди, а Стоил е прехвърлил границата. Показал им е, че нямат структура за убиване, а отказвайки им пари, е демонстрирал, че е много по-богат.
— Жоро има право — хвърли ми одобрителен поглед Бай Миле.
— Няма логика да си изгустират застрахователната компания, като го взривят вътре — замисли се Младен. — Аз имам и други бизнеси и мога да я прежаля. Но на тях май само тя им остана. Я ми намери едно аналгинче, Милчо — хвана се за главата той. Личеше си, че смъртта на Стоил му беше подействала зле. — Забрави за онези, последните, 100 хиляди — каза той, когато Бай Миле излезе. — Имаш още толкова, ако разбереш кой е убил Стоил. Хайде, тръгвай сега… И да знаеш, това е между нас. Не искам Бай Миле да знае. И, моля те, за в бъдеще ми вярвай!
Така се озовах отново в средата на кошера при пчелата майка.

  • Георги Стоев – ,,Маргина, Бойко и другите.“

Една част от турските евреи, страната Турция, от която чалгарите и комунягите толкова много ги е страх е просто една еврейска колония, както всички страни в света, но комунягите и чалгарците никога не говорят против евреите

Мохамед Бин Зайед ал Нахаян, шейх и престолонаследникът на Абу Даби се чувства страхотно до един от господарите си, министър-председател на терористичната държава Израел и военнопрестъпник – Нафтали Бенет

Лионел Меси и целият футболен клуб на Барселона правят фелацио на евреите в Йерусалим на стената на плача

Мигел Диас-Канел(президент на Куба) се чувства щастлив до своят идеологически „враг“, Ротшилдовата подлога – принц Чарлз

БЕНИТО МУСОЛИНИ И УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ – ЕВРЕИ, ВОЕННОПРЕСТЪПНИЦИ И ЦИОНИСТКИ АГЕНТИ

,,Във фашистка Италия е бил Бенито Мусолини. Да, там също имаме една комедия. Жена му се е наричала Рахил, а майка му Роза. Тези две еврейски имена означават нещо.“

  • Григорий Климов – ,,Божий народ“

Уинстън Чърчил – Ционизъм или Болшевизъм – Illustrated Sunday Herald, 8 февруари 1920 г.

На некои хора, евреите им харесват, на други – не, но нито един мислещ човек не се съмнява, че това е най-заплашващата ни раса, от всички появили се на земята.
Дизараели, еврейският Премиер-министър на Англия и лидер на консервативната партия, който винаги е бил предан на своята раса и се е гордял със своя произход, е казал:
– “Господ Бог, така се отнася с другите нации, както те се отнасят към евреите”.
Особено ако погледнем с каква жестокост евреите се разправят с Русия, сравнено с това, как меко се отнасяха те с Англия. Сред ужасите на съвременноста (1920 г.), на нашата страна може да се завижда. Затова, всичко, което се е случило, от самото начало на човешката история, само потвърждава правотата на думите, на Дизраели.

Добрите и лошите евреи
Конфликтът между доброто и злото, в човешкото сърце, никъде не е така остър, както е в средите на евреите. Никъде двойствената натура на човека не е изразена с такава сила и с такава трагичност. Ние сме задължени на евреите за откритието на Християнската етика, която, даже и без свърхестествената и част, би била най-ценното достижение на човечеството, надвишаващо всички останали достижения на човешкото знание, събрани заедно. Именно върху тази етична система и вяра, ние построихме нашата цивилизация, върху отломките на Римската империя.
Но така се случва сега, че именно тази най-удивителна раса, строи съвършенно друга система на философия и морал, която е толкова злокачествена, колкото доброкачествен е християнският морал. И ако не я спрем, ще разруши всичко, което християнският морал е направил възможно да бъде постигнато. Впечатлението е такова, че и Евангелието на Христа, и евангелието на Антихриста, е било съдено да произлязат от един и същ народ, и че тази мистична и тайнствена раса е била избрана за най-високи дела, едновременно – божествени и дяволски.

“Националните” евреи
Няма по-голяма грешка, от тази, да се приема за отговорен всеки индивид, заради националния характер, като цяло.
Добри и лоши хора, но най-вече, обикновени, има във всяка страна и във всяка раса. И няма нищо по-неправилно, от това, на основание принадлежността към определена раса, да се лишава отделният индивид от неговите собствени черти, заслуги и поведение. В определено гениалния народ, каквито са евреите, противоположностите са най-забележими, кантрастите са най-изразени, крайностите са най-отдалечени, и последствията от това са най-поразителни.
В сегашния съдбовен период, сред евреите съществуват три политически течения: две от тях, общо взето, са полезни и обнадеждаващи, но третото е абсолютно деструктивно…

Интернационалните евреи
Съвсем друго нещо са Интернационалните евреи. Те са източникът на различните заговори. Членовете на тази организация от зломишленици, произлизат главно от най-заможната част от населението на страните… Мнозинството от тях, ако не и всички, са се отдърпнали от вярата на своите предци и са зачеркнали от своите мисли всичките надежди за подобряване на този свят. Това движение сред евреите не е ново, а започва от Спартак – Вайсхаупт, през Карл Маркс, та до Троцки (Бронщайн), Бела Кун, Роза Люксембург и Ема Голдман (САЩ). Този световен заговор цели разрушаване на цялата цивилизация и основите на обществото, и довеждането му до едно напълно застинало в своето развитие, общество, просмукано от нездрава завист и уравниловка. И този заговор постоянно нараства.
Този заговор е играл решаваща роля във френската революция, както неопровержимо доказа съвременната писателка, мисис Неста Уебстър. Той е бил скритата пружина на всичките подмолни движения от 19-ти век. И накрая, тази банда от невъобразими личности, този мътен отпадък от големите градове на Европа и Америка, хвана за гърлото, във мъртва хватка, руския народ, и стана неограничен управник на тази огромна империя.

Евреите – терористи
Ролята в създаването на Болшевизма и Болшевишката революция, която са играли тези интернационални, и в по-голямата си част, атеистични евреи, безусловно е най-голяма, и надвишава всички останали. С изключение на Ленин, всичките им лидери са евреи (И Ленин, по майка е евреин, с фамилия Бланк. Той е говорел и еврейския език “идиш”). Още повече, че теоретичното вдъхновение и практическото изпълнение произлиза именно от еврейските лидери. Затова Чичерин, чист руснак (всъщност – полуевреин), бе изместен от Литвинов (евреин, даже не говорещ руски). Влиянието на такива лица, като Бухарин и Луначарски, не може да бъде сравнено с влиянието на евреите, Троцки (Лейб Бронщайн), диктатора на Петроград Зиновиев, или Красин, или Радек (а Бухарин и Луначарски също са евреи!).
В съветските държавни учереждения, абсолютното преобладаване на евреите е още по-потресаващо. Ръководството на ЧеКа е в ръцете на евреи, а понякога и на еврейки. Същото такова проклятие е било изпратено и на Унгария, в краткия период на управлението на Бела Кун (Кан). Същото безумие се вършеше и в Германия (особено в Бавария), докато Германия беше в нокаут (след поражението в първата световна война). Във всичките тези страни евреите – революционери съставляваха нищожна част от общото население, но тази малка част бе изключително злокачествена!

“Защитник на евреите”
Естествено, в сърцата на руския народ възникна най силно желание за отмъщение. Но под властта на Деникен, за всички евреи бе осигурена защита. Неговите офицери правеха всичко, което бе по силите им, за да се предотвратят саморазправите и да бъдат наказвани виновните за тях. Това е било дотолкова изразено, че петлюровската пропаганда обвинявала Деникан, че е защитник на евреите. Двете племенници на Мистър Тим Хейли, спомняйки си за Крим, разказват неколко случая, когато офицери, обидили евреи, били разжалвани или изпратени на фронта…
Очевидният факт, че болшевиките, напълно изключваха еврейските синагоги и еврейските имоти, при своите (терористични) акции, показва, че източникът на жестокостите, на които сега е подложена Русия, е еврейската раса. Това е присъда над милиони беззащитни хора…
……………………………………….
При тези обстоятелства е особено важно, националните евреи, които са лоялни към своите страни, където живеят, да поемат водещата роля в борбата против световния болшевишки заговор, както много от тях направиха в Англия. По този начин те биха могли да възстановят доброто име и репутация на евреите, и да покажат на целия свят, че болшевишкото движение не се подкрепя, а се отхвърля от мнозинството здравомислещи евреи.
Ясно е, че пасивната съпротива срещу болшевизма е недостатъчна…
Интересно е, че когато в началото на 50-тте години поискали от Чърчил разрешение да се преиздаде тази статия, той отказал.

,,Ленин е породил Мусолини, Сталин е породил Хитлер.“

  • Пол Джонсън, английски историк.

,,Бенито Мусолини без чужда помощ не можел да дойде на власт. И пред него стоял същият проблем като пред Хитлер: не му достигали гласове. Социалистите и либералите имали повече. И тогава другарят Ленин забранил на италианските социалисти да влизат в коалиция с либералите. Резултатът Мусолини дошъл на власт. Между другото, тъкмо тези Ленинови действия станали
причина за разцепването на социалистическата партия. Онези, които се подчинили на
Лениновата заповед, станали социалистическата партия и образували Италианската комунистическа партия.
Благодарим ти, другарю Ленин.
Този урок много допаднал на другаря Сталин. През януари 1924 година на пленума на ЦК на РКП (б) Сталин по заявил: „Не коалиция със социалдемокрацията, а битка на живот и смърт с нея.“
Социалдемократите многократно предлагали на комунистите съвместни действия срещу Хитлер, без да поставят никакви условия, но винаги получавали твърд и
решителен отказ.
Сталин разчистил пътя на Хитлер към властта
по същия начин,
по който Ленин бил разчистил пътя към властта за Мусолини.“

  • Виктор Суворов – „Последната република.“

Само през първия от безбройните гладомори в Индия умират от глад 10 млн.души. „Бенгалския глад“ е един от най-големите геноциди в човешката история, но за него не пише нищо в учебниците

Британската империя е всеизвестна със своите бруталности, с които е постигала икономическите си аспирации.

По времето на британската колонизация на Индия значителна част от населението измира от глад. Първия голям глад идва през 1770, последван от още няколко вълни през 1783, 1866, 1873, 1897 и последно през 1943-44 по времето на Уинстън Чърчил. Всичко това може да се обясни много просто – Великобритания иска ресурсите на Индия, но многобройното население трябва да бъде редуцирано.

„Мразя индийците, те са животни с животинска религия, които се размножават като зайци“, това заявява Уинстън Чърчил, който е последния британец, положил усилия за физическото изтребление на индийците. Очевидно лицемерния алкохолизиран циник Чърчил мрази индийците, защото Великобритания от векове наред е колонизирала страната им ли? Или пък е негова работа каква религия изповядват в собствената си държава? Това е британското високомерие и наглост, което продължава и до днес.

Само през първия гладомор по време на британската колонизация през 1770-1773г. са измрели от глад приблизително 10 млн.души, милиони повече от официално обявените еврейски жертви през Холокоста!

Това означава, че британците са успели да избият близо една трета от цялата популация в Бенгал. В своята книга „Невижданият свят“ Джон Фиск описва „Бенгалския глад“ като много по-смъртоносен и зловещ дори от Черната чума, която е тероризирала Европа през 14 в. Великобританците безмилостно разграбвали ресурсите на Индия, но и принуждавали всеки обикновен селянин да изплаща данък 15% от печалбата от реколтата им. И това британците не наричали „данък“, а „лепта“. Реколтата обаче не е гарантирана за разлика от британската „лепта“, която при всяко положение трябва да се изплаща от всеки селянин….

Въпреки „Бенгалския глад“ индийците не знаели все още, че това е само първия път, когато десетки милиони ще измрат от глад, причинен от алчността за печалби на Великобритания. Най-смъртоносния глад, след „Бенгалския“ от 1770-те идва по времето на Уинстън Чърчил, през 1943г., когато от глад измират над 3 млн.души. Гледката била ужасяваща, хората пълзяли по улиците и ядяли от труповете на умрелите, за да оцелеят. Когато правителството в Делхи изпраща снимката по-долу на Чърчил, за да опише ужаса, британския премиер отговаря в шеговития си стил „Тогава защо Ганди е още жив?!“.

,,През 1938 г. Чърчил написа в отворено писмо до Хитлер: ,,Ако Англия бъде застигната от такава национална катастрофа, както Германия през 1918 г., бих молил Бога да ни изпрати човек с Вашата сила и воля на духа.“

  • Peter Kliest – ,,Auch Du warst dabei.“

Човечеството има нужда от верую.

,,Вярата премества планини, защото създава илюзията, че планината се движи. Навярно илюзията е единствената действителност в живота.“

  • Бенито Мусолини

От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатика една желязна завеса се спусна през Континента. Отвъд тази линия лежат всички столици на древните страни от централна и Източна Европа. Варшава, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София – тези прочути градове и принадлежащото им население вкупом са погребани в онова, което трябва да нарека съветска сфера. И всички са обект, под една или друга форма,
не само на съветско влияние, но в много висока степен и в доста случаи на увеличаващо – мащабите си господство от Москва…“
Уинстън Чърчил
Какъв цинизъм! Умът не го побира. Онзи, който предаде „всички столици на древните страни от Централна и Източна Европа. Варшава, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София – всички тези прочути градове и принадлежащото им население“, за да бъдат погребани в съветската сфера“, се тюхка за дереджето на собствените си жертви! Като удобно е забравил, как след като на 5 септември 1939 г. родината му поставя началото на Втората световна война, заедно с мижитурска Франция обявявайки война на Германия,
тъкмо той е обещал на поляците
„да ги върне в лоното на демокрацията!“ Какво ли е разбирал comrade Уинстън под истинска демокрация?“

Някои автори се мъчат да оправдаят Уинстън Чърчил и Франклин Д. Рузвелт, които нямали никаква друга възможност, освен да приемат исканията на техния тогавашен съюзник, съветския премиер Йосиф Сталин. Така се стигнало до сделките в Техеран, Ялта и Потсдам. Московското предателство не се споменава.

Нито останалите факти, от които се замайва главата: Създаването и извеждането на власт на трите диктатури: комунистическата в СССР, фашистката в Италия и националсоциалистическата в Германия! Американските доставки на заводи, машини, съоръжения, оборудване, оръжия, превозни средства, храни, облекла и т.н.,за СССР, започнали далеч преди войната. Американо-британската финансово-материална помощ за комунистическите терористи в Европа, както и обучението на тези професионални убийци. Едно от най-важните: Пълното съдействие на САЩ при създаването на съветската атомна бомба.
Един от първите масови убийци, както на кюрди, така и на араби, е „уважаваният“ Уинстън Чърчил. През двайсетте, като държавен секретар по въздушните сили и войната той пресметнал, че на Британия, ще излезе най-евтино ако бомбардира населението на Месопотамия. Негодникът решил, че вместо да използва около 25 000 британски и 80 000 индийски войници, за да постави Ирак на колене, е по-добре да използва военновъздушните сили…Предполагал“, че броят на загиналите араби ще възлезе от 4000 до 10 000 души. Какво тук значат някакви си личности?“

По заповед на държавния секретар цели иракски територии били превърнати в пустиня. Най-ярко се изявил „смелчагата“ Артър Харис-командир на военновъздушен ескадрон.
След поредицата терористични нападения над цивилни през 1923 г. той заявил: ,,Сега арабите и кюрдите знаят какво представляват истинските
бомбардировки във вид на жертви и разрушения. В рамките на 45 минути цяло едно село може практически
да бъде заличено, а една трета от неговите обитатели да бъдат убити или ранени.“ След две десетилетия същият Артър Харис се превърнал в чука,
смазал Хамбург и Дрезден. Статуята му „украсява“ „Fleet Street“, някогашния лондонски
журналистически център.

Уинстън Чърчил по време на срещата в Москва през октомври 1944 г. доуточнява размерите на отдавна уговореното предателство на Запада спрямо народите от Изтока. Тогава, като британски премиер, той слага на масата офертата за възприемане на принципа за свобода при налагането на влияние върху… Източна Европа… Предлага 90 на сто съветско влияние в Румъния, 90 процента британско влияние в Гърция, 75 на сто съветско влияние в България и разделяне [на влиянието] в Югославия и Унгария в пропорция 50 на 50. Макар да изглежда цинично, това беше мълчаливо признание на стратегическите и военните факти.“

Какво ще рекат финалните слова? Признание за победата на Съветска Хазария във Втората световна война? Кой пише историята? Победителите. Кой определя следвоенния ред, правилата за развитие на света? Отново победителите.

Както се казва в дикторския текст на руския филм „Обикновен болшевизъм“:

В Германия бяха разгромени Хитлер и фашизмът, но германският народ спечели.
У нас народът победи, но
спечели болшевизмът.“

Не беше ли група евреи от Италия, предвождани
от Маргерита Сарфати, съвсем правилно наричана „еврейската майка на фашизма“?
Не го твърдя аз. Пише го в авторитетен израелски всекидневник. От страст по своя любим Бенито тя му дарила идеологията. И така от полуевреина Мусолини създала Duce Supremo. За нея просто Duce.
Но нима бащата на днешната израелска армия и на специалните служби на ционистката държава, роденият в Русия Владимир „Зеев“ Жаботински, не бил фашист? А на празници неговата младежка организация „Бейтар“ надявала черните униформи, подарени лично от дучето!
Истинското име на Жаботински било Волф Евнович Жаботински. Масон, когото първият министър-председател на Израел Давид бен Гурион нарекъл „Владимир Хитлер“. Той, а не някой си Уинстън Чърчил, въвел теория за „желязната стена“. Самият Мусолини наричал Жаботински „еврейски фашист“.
Знаехте ли това?
Кой унищожи православна Русия? Болшевиките. Какви бяха те? Почти всички техни лидери, начело с вождовете Улянов-Ленин, Бронщейн-Троцки и Джугашвили-Сталин – евреи. Откъде се взеха, как постигнаха своя триумф? Изпрати ги онзи скрит интернационален финансово-промишлен елит, който след Френската революция и особено през ХІХ век вече ръководеше света. Болшевиките бяха проводени от САЩ и Швейцария с германска и британска – разбирайте – талмудска помощ.
Но нали същите сили издигнаха и националсоциалистите, за да превърнат Германия в тяхно покорно мъркащо котенце? Нима цялото нацистко политбюро не беше съставено пак от евреи и Mischlinge – люде с еврейска кръв? Като започнете от самия фюрер и минете през целия елит на Германската работническа националсоциалистическа партия – Гьоринг, Гьобелс, Химлер, Хес, Борман, Айхман, Хайдрих, Канарис, Щрайхер… – почти всички! Даже съпругата на Хитлер – Ева Браун, и личният му телохранител Емил Морис били евреи.
Когато някой извади на показ тези истини, върху него се сгромолясва планина от обвинения и закани. Оруеловото Министерство на истината включва пропагандната машина на космически обороти. И човекът остава изолиран – като прокажените в Средновековието.

  • https://diagnosa.net