Избрано

Здравейте приятели, ако смятате информацията, която получавате от сайта за интересна и полезна, може да дарите някакви минимални средства, за да продължим да ви показваме истината.
Банкова сметка: BG42STSA93001526302482 – ALIL HODZHOV
Paypal: alilcho0125@gmail.com

ФИДЕЛ КАСТРО, РАУЛ КАСТРО И ,,ЧЕ“ ГЕВАРА СА МАСОВИ УБИЙЦИ, ЕВРЕИ И СЛУГИ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ ЕВРЕЙСКИТЕ БАНКЕРИ, НО РОБИТЕ СИ ГИ ОБИЧАТ

През пролетта на 1959 година Кастро започва триумфална обиколка на Съединените щати. Посрещнат е като герой. Като водача на законно въстаническо движение. Той още веднъж успокоява Америка за своите намерения. Фидел Кастро през 1959 година в САЩ: ,,Знам приказките, че преди всичко сме комунисти. И разбира се, аз бях много ясен, че ние не сме комунисти. Много ясно.“

,,Великият революционер“, и обожаван от масовите идиоти Фидел Кастро,
по майчина линия е евреин. Кастро е бил агент на ЦРУ, неговата партизанска борба е била финансирана от… ЦРУ.
Поддържал е връзки с Дейвид Рокфелер.

Касапинът от палестинските бежански лагери Шабра и Шатила Ариел Шарон е първи братовчед на комунистическия садист Ернесто ,,Че“ Гевара. Неговият баща бил брат на майката на латиноамериканския сатрап, който е получавал наставления от Адолф Хитлер. Колко невероятно, нали? Но е факт. Вж. напр. “Negado parentesco entre Ariel Sharon e Che Guevara”, “O Globo”, Rio de Janeiro, Brazil, 3 Agosto 2007 г.. online: http://oglobo.globo.com/mundo/mat/2007/08/03/297098227.asp; “їEl Che Guevara, primo de Ariel Sharon?”, http://xn--clarn-gye.com/, Buenos Aires, Argentina, 2004 г., online: http://www.clarin.com/diario/2007/08/04/elmundo/i-04001.htm; “El Che Guevara era primo de Ariel Sharon, segun diario israeli”, derkeiler.com, Saturday, August 4, 2007 г., online: http://newsgroups.derkeiler.com/Archive/Soc/soc.culture.argentina/2007-08/msg00214.html (Забележка: Всички публикации в израелския печат изчезнаха от интернет.) Цялата история в: Георги Ифандиев – „Името на звяра: Продължение на „Чудовището“, ИК „Огледало“, София, 2010 г., стр. 34-35; също в: : Георги Ифандиев – „Хитлер в Патагония“, ИК „Огледало“, София, 2011 г., стр. 108-109. Koй е Eрнесто Гевара де ла Серна ?
Всичко започва от днешна Белорусия/Беларусь, където Екатерина II провежда „черта оседласти“. Tя решава да концентрира евреите в гето (гето в превод е еврейски квартал), зад чийто предели те нямали право да се движат.Положението им се влошава и много от тях емигрират в нови страни. Селия Де Ла Серна се ражда през 1908г в Буенос Айрес. Нейните родители са крайно религиозни евреи дошли от Белорусия.През 1928г Селия ражда бъдещия Че, което автоматично значело, че Ернесто е еврейн. Майка му често наричали Соня, в чест на бащината сестра, загинала при погром над гетото. Соня се жени на 18 години за аржентинеца Ернесто Гевара Линч, като умело криела еврейското си потекло.Тя ражда 4 деца и през май 1965г умира, но предчуствайки смъртта си, разкрива на Че какъв е той по майчина кръв. Това кара Че да предприеме пътешествие на изток. Той пристига в Египет, прехвърля се в Кипър и тайно идва в Израел през пристанище Хайфа. Търси помощ в емигрантски служби, за да узнае нещо за дядо си. В отговор научава, че има първи братовчед по име Ариел Шарон. През 1965г Шарон е глава на отдела по бойна подготовка към Генщаба на Израел, а срещата се провежда в Тел Авив, където Че отказва оферта за държавен служител.След тази среща той корено променя мирогледа си, което обяснява позицията му към СССР, поддържащ Египет и Сирия срещу еврейската държава. Кремъл приема новата му позиция с оскърбление. Фидел Кастро също му дава гръб и слага черта на тяхните отношения. Че реагира остро и се отказва от кубинско гражданство. Заминава в Африка – Белгисйко Конго, но не се задържа, поради неуспешен опит за сваляне на правителството. Веднага след това се завръща на исконната си родина Израел и се заселва в Ерусалим. Под ръководството на равин Елияу Шаар Ишув Коен, Че започва да изучава тора (една от свещените еврейски книги), а още се заселва трайно в яшива (квартал на ултра религиозни евреи) „Ешиват Мерказ (х)арав“ (централен квартал на равините). Дългите коси и брада са атрибут на осъзналия се еврейн. Вследствие на всичко това, Че прокламира, че латиноамериканските индиянци са с евреиски корени на колената Реувен и Леви. За Че това става фикс идея и нов стимул – да осъзнае индиянците, че са евреи и да ги накара да се завърнат в Израел, която остро се нуждаела от мъже, заради надвисналата опасност от араби-съседи и политиката на СССР спрямо Израел. Изучаването на тора на староивирит се оказало мудно дело за него и Че заминава в Боливия през ноември 1966г. Негова спътница била последната му любов Таня-Партизанка (Аиде Тамара Бунке Биде – еврейка с немски корени). Старите му боливийски приятели недоумявали промяната в Че. Той отказал месото и не снемал баретата си, което било резултат на равинското възпитание. Узнали намеренията на Че, идеологическите врагове на времето САЩ и СССР с верно куче Куба, си поставят една и съща цел, превръщайки Че в пушечно месо. Първи пада в засада отряда на Таня и всички са избити. Сломен от смъртта на любимата си на 8 октомври Че бива заловен и на другия ден разстрелян. С трупа му се изгаврят, като му отрязват ръцете, за да могат да сравнят отпечатъците из разните архиви. Дните преди смъртта си, Че е бил в връзка с братовчед си Шарон, който бил възглавил бронетанково поделение и се биел срещу Египет в „Шестдневната война“. Шарон печели Синай и прозвище „Булдозера“, защото не преговарял с араби. В деня на изпълнение на присъдата, Че се молел на иврит и последни протоколирани негови думи са „Че Исраел“.

Братята Кастро са евреи. Смятат ги за мараноси – покръстени евреи, пришълци от Испания. Информацията е от официален сайт на Държавния департамент на САЩ. Същото е тиражирано и от „Еврейската виртуална библиотека“, създадена и поддържана от една от мощните ционистки агенции, Американско-израелското съвместно предприятие. Нейните информации са ползвани от най-известни медии и институции, като CNN, “The New York Times”, BBC, CBS News, Fox News, “The Los Angeles Times”, “USA Today”, “Business Week”, “Bloomberg, Държавния университет на Пенсилвания, Мичиганския държавен университет, Университета на Вашингтон, лондонския Кралски колеж, Университета на Делауер и т.н., сведенията са достоверни.

В тази медия Фидел е поставен сред „най-успелите еврейски професионалисти“. Едно от имената им е Рус, Русо, и се явяват някакви роднини на американските президенти Рузвелт. Даже преди почти две години настоящият израелски министър-председател, „десният“ Бенямин Нетаняху, най-сърдечно поздрави Фидел Кастро за неговото прекрасно отношение към ционистката държава. Готвещият се да се нахвърли върху Иран премиер заявил, че „Кастро демонстрира своето задълбочено разбиране на историята на еврейския народ и на държавата Израел“. И президентът Шимон Перес не закъсня да поздрави окървавения до уши бивш кубински комунистически диктатор.

Малко преди изригването на този най-мощен израелски вулкан от възторзи, другарят Фидел беше размахал театрално пръст към друг евреин – президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад,„да престане да обижда евреите“ и „да отрича холокоста“! разбирате, братята Фидел и Раул Кастро–Рус са евреи по майчина линия – тоест – пълноценни евреи, точно както
изисква Халака.“

  • https://diagnosa.net/

През 2007 г. излезе най-новата книга на Издателска къща МаК “Истинският Че Гевара” на Умберто Фонтова. Тя представя международната икона на комунизма в съвсем различна от общоприетата светлина.В своята книга Умберто Фонтова, кубински емигрант, развенчава редица митове за „световния символ на революцията”. Заради кръвожадната му омраза към „капитализма” Фонтова нарича Че „кръстник на модерния тероризъм”. Гевара съвсем не е нежна душа и самоотвержен герой – той е яростен комунист, който не се колебае да разстреля бременна в шестия месец жена, чието единствено престъпление е, че семейството й му се противопоставя. Че също е самозван лекар, абсурдно некомпетентен партизанин и нещастен подлизурко. Обгражда се с невероятен лукс, докато се представя за „човек от народа”. Планира да хвърли атомна бомба върху Ню Йорк.
Дълго преди туристите с маркови дрехи от Челси, Манхатън и Малибу да пътешестват по пътя на Гевара в Боливия, боливийските селяни са по следите му, но не с туристически брошури за „пътеките на Че”, а с мачете, вили и въжета.
Шестстотин боливийски доброволци от селскостопанския окръг Cochabamba, създават селска милиция за борба с Гевара. Това са три пъти повече партизани, отколкото някога е имало във въстаническите отряди на Кастро и Гевара в Куба, и десет пъти повече, отколкото е съставът на боливийския отряд на Че в най-многобройния му период, включително подмамените миньори. И най-смешното от всичко е, че тези шестстотин души, които искали да сражават с Гевара, били селяни, не безработни адвокати, скучаещи студенти и уволнени преподаватели по философия.
…„Никак не е добре човек да се смее на каквото и да било свързано с Гевара, защото той изби толкова много хора- казва Феликс Родригес. Родригес, приятел на Pappy Шелтън, е офицер от ЦРУ от кубински произход, който играе ключова роля при залавянето на Гевара. „Но когато стане дума за партизанството на Че, просто не мога да не се смея. В Боливия той не успя да привлече нито един campesino в отряда си! Нито един! Бих се против Виетконг , против Освободителния фронт в Салвадор, против сандинистите и на страната на контрите в Никарагуа. Така че знам нещо за партизанската война. Всички тези движения масово набираха хора от селското население, особено контрите”.
„Че успя да привлече няколко боливийци, но с измама. Разпитах няколко от тях – продължава Родригес. Че им казал, че ако дойдат при него, после ще им уреди да заминат за Куба, Русия или Китай да учат в университети. Когато му припомнили за това, той се намръщил: ‘Куба? Русия? За какво говорите? Кой е казвал нещо такова?’ Взел автомата и рекъл: ‘Добре дошли! Вече сте партизани. И не се опитвайте да бягате, защото армията ще ви убие’. Затова имало много дезертьори в отряда. Добра работа ни свършиха те. Съобщаваха ни за местонахождението на лагера им. Считаха, че са били измамени. Възползвах се от това в разузнавателната си работа”.
В началото на май 1967 г. Гевара пише: „Селската база все още не е разработена, въпреки че е възможно чрез терор да неутрализираме някои от тях. Подкрепата им ще дойде по-късно”.
Подкрепа никога не дошла. Вместо това, самите campesinos информирали армията за координатите на отряда. Селяните били в добри отношения с боливийската армия поради очевидни причини – тя била съставена главно от campesinos, не от брадати чужденци, които им крадели добитъка. „Нямаме нито един боливиец в отряда” – написал Че Гевара, освободител на боливийските селяни.
Един месец след началото на божественото приключение, малцината боливийци в отряда на Че започват да бягат. Дезертьорите информират боливийската армия за местонахождението на лагера точно когато Таня пристига с Дебре и Бустос. Близо до град Камири тя изоставя джипа си, в който има документи, снимки, паспортът й, както и списък на псевдонимите, които използва. Джипът е открит от полицията, която го предава на разузнавателния отдел на боливийската армия. Военните разузнавачи проследили и арестували всички връзки на Че в Ла Пас (те не били много).
… Поведението му веднага след като е пленен е много показателно. „Как се казваш, младежо?” – запитал той един от войниците. „Какво красиво име за боливийски войник!” – избъбрал Че след като чул името. (30). Междувременно стрелбата продължавала. Хората му, за разлика от техния comandante, наистина се били до последния куршум. Скоро докарали ранен боливийски войник.
„Да се погрижа ли за него?” – запитал Гевара войниците, които го пленили.
„Защо? Да не си лекар?” – казал капитан Гари Прадо.
„Не, но имам някакви познания по медицина” – отговорил Че в жалък опит да спечели разположението на войниците, като признал най-сетне, че не е лекар.
„Какво ще правят с мен? – обърнал се Гевара отново към капитан Прадо. Предполагам, че няма да ме убиете. Със сигурност жив ще ви бъда по-полезен”.
Джулия Кортес, млада боливийска учителка от селото La Higuera занесла на Гевара храна в последния му ден. „Мислеше, че ще го оставят жив” – свидетелства тя. Казал й: „Ще ме отведат оттук. В техен интерес е да остана жив. За тях аз съм много ценен”.

Навсякъде се сблъскваме с образа на човека, обучил тайната полиция на Куба, да убива близките ни. Този човек, убил със собствените си ръце много от нашите роднини, е честван навсякъде, като символ на хуманността, прогреса и съчувствието. Този убиец се казва Ернесто “Че” Гевара !?
…………………
Осемгодишната ми сестра Патриция, петгодишният ми брат Рики и авторът на тази книга, тогава на седем години, гледаха как сърдитата милиционерка дърпа обиците от ушите на майка ми. “Това принадлежи на революцията!” – отсече жената. “Това също!” – и протегна ръка към малкото разпятие на Патриция. Естер, майка ми, с изненада примига, намръщи се, но замълча, защото от една година уреждаше документите ни, за да заминем на свобода, и не искаше да провали всичко.
Милиони кубинци считат, че да напуснат родината си без никакви пари, само с дрехите на гърба им, с несигурно бъдеще в чужда страна, и преди, и сега се равнява на шестица от тотото. Майка ми, университетски преподавател, понесе героично дребната кражба. Баща ми, по професия архитект, който беше до нея и току-що бе изпразнил джобовете си заради друг милиционер, придоби мрачен вид. Познавахме добре това изражение при Умберто-старши – предвещаваше непосредствено изригване. Внезапно мъже в униформа го заобиколиха. “Сеньор, идвате с нас!”
“Къде?” – извика майка ми.
“Ти! Затваряй си устата!” – тросна се милиционерката.
Умберто беше отведен.
“Тогава и ние оставаме!” – каза майка ми и се опита да тръгне след него. “Ако той не замине, и ние няма да заминем!” – изплака тя.
Баща ми спря, обърна се, а мъжете го държаха за ръцете:
“Вие ще заминете, каквото и да се случи с мен. Не искам децата ми да живеят в комунистическа страна!” Само след няколко седмици Кастро призна, че е марксист-ленинец. При думата “комунистическа” милиционерите около баща ми трепнаха и го задърпаха навън.
“Няма да заминем!” – извика отново майка ми.
“Ще заминете!” – изкрещя в отговор Умберто-старши през рамо и изчезна във вратата. Тя се затръшна и майка ми избухна в сълзи. Вдигна ръце, за да избърше лицето си, но бързо ги свали, защото ужасените й деца увиснаха на тях. Бързо се овладя.
“Татко ще се върне след минута” – усмихна се тя през сълзи. “Забравил да подпише някакви документи”.
След два часа всички се наредиха на опашка пред самолета за Маями, но баща ми не се появи. Лицето на майка ми се сгърчи от болка – трябваше да вземе решение. В онази година кубинските затвори бяха претъпкани, взводовете за разстрел работеха на три смени. Но съпругът й беше категоричен.
“Да вървим!” – каза тя. “Хайде, деца, време е за самолета. Татко ще дойде при нас по-късно…”. Майка ми изхлипа и раменете й затрепериха. Пребледнелите от ужас деца отново я хванаха за ръцете и се отправиха към голямата птица, Lockheed Constellation.
Вътре, в големия излитащ самолет, сред рева на двигателите, забравих за миг баща си.
Volveremos! – извика един човек пред мен. Другите подеха същия призив. Известното обещание на Дъглас Макартър “Ще се върна!” беше повторено от кубинците, но в множествено число. Южна Флорида беше пълна с имигрантски полувоенни групи, и никой не мислеше, че в разгара на Студената война Америка ще позволи съществуването на съветски сателит на 90 мили от границата. Човекът, извикал първи, беше сигурен, че скоро ще се върне с карабина в ръка.
Но в големия самолет имаше повече жени и деца, чиито въздишки, хълцания и ридания заглушиха виковете и двигателите.
Кацнахме в Маями и някак намерихме пътя до малкия апартамент на братовчед ми. Роднините ни бяха напуснали Куба преди няколко месеца. От претъпканата с хора малка кухня майка ми обади по телефона на баба, която беше в Куба и веднага я запита за баща ми. Последва пауза, майка ми се напрегна, после изпусна слушалката и се свлече на пода .
Изплашените деца се спуснаха към нея.
“Какво става?” – изпищя Патриция. Майка ни остана неподвижна. Една от лелите я взе в ръцете си, друга пое слушалката и сред хаоса в кухнята с мъка се опита да чуе отсрещната страна. Леля Нена кимна, притисна телефона до главата си и извика:
“О, не, не, не!”
Майка ми беше припаднала. Леля Нена почти припадна, когато чу същото – баща ми беше затворен в килия на EI G-2 в Хавана, централата на военната полиция. Затворниците бяха отвеждани за “разпит” там. После повечето ги изпращаха в La Cabana, затворът-крепост, център на “революционното правосъдие”. Много обаче не издържаха на “разпитите”. Проектът “Кубински архиви” документира стотици смъртни случаи в килиите на G-2. Днешната левица определя авторите на този процес като “отряди на смъртта” навсякъде в Латинска Америка, само не и в Куба.
След минути майка ми се свести, но не мога да кажа, че се съживи. Без пари и приятели в странна, чужда държава, с три деца, на които трябваше да даде образование, да храни и облича, Естер Мария Фонтова Пелаез се считаше за вдовица.
След няколко месеца се преместихме в Ню Орлийнс, където също имахме роднини. Там разполагахме с малко повече място – в апартамента живееха само три семейства, имигранти от Куба.
В това малко жилище телефонът един ден иззвъня. Писъкът на майка ми накара и тримата – Патриция, Рики и аз, да се втурнем в кухнята. Но това беше вик на радост. На телефона беше татко, обаждаше се от Маями! Беше успял да се измъкне.
До днес помня този писък, както и радостният й вик на другия ден, когато баща ми се появи на входа на самолета на международното летище на Ню Орлийнс. Никога няма да забравя майка ми, побягнала по пистата, баща ми, втурнал се към нея, и прегръдката им.
Днес баща ми лови риба и ходи на екскурзии с децата и внуците си през почивните дни. Нашата история имаше щастлив край. Но хиляди и хиляди кубински семейства не бяха толкова щастливи. Едно от тях е семейството на братовчед ми Педро.
В същата онази 1961 г., Педро беше крехък, тих юноша, който преподаваше вероучение в църквата на квартал La Vibora в Хавана. Винаги се прибираше в къщи за обяд и вечеря. Една вечер не се прибра и майка му се разтревожи. След няколко безрезултатни телефонни разговора безпокойството й се превърна в паника. Тогава в цяла Куба много хора изчезваха безследно. Тя се обади на местния свещеник и той се присъедини към издирването. Отец Веласкес бе стар приятел на Педро, в чиято енория моят братовчед преподаваше вероучение. Отецът веднага разбра, че случаят е сериозен, защото безпричинното отсъствие не бе типично за братовчед ми.
Свещеникът се обади в Бърза помощ. Казаха му, че тялото на висок, строен младеж, отговарящ на описанието за Педро, е било докарано същата вечер. Отецът се втурна към болницата и най-тежките му опасения се потвърдиха. Веднага се обади с лошата вест на леля ми. Все още чувам пълните с ужас викове на роднините ми. Само майката на Педро остана безмълвна, безпаметна при новината за смъртта на сина й.
Беше вдовица, затова брат й отиде да вземе тялото.
“Починал е от сърдечен удар” – казали му милиционерите-убийци, обучени от героя на тази книга. Чичо ми успял да се овладее, не отговорил. Тялото на Педро било покрито с подутини и ужасни разкъсвания. Може би технически милиционерите били прави. Сърцето на братовчед ми не издържало, което е нормално при разпитите в кубинската милиция. Педро, който бе запален католически активист, не се колебаеше да говори срещу режима в уроците по вероучение. Контрареволюционните му изказвания скоро станаха известни на властите и те отговориха по обичайния начин.
До смъртта си през 1993 г. леля ми не се възстанови. Веднъж на студентска манифестация в Ню Йорк тази свята жена, католически социален работник в Куба, беше заклеймена като gusana от студентите, повтарящи папагалски речника на комунистите.
Ако някой американец от кубински произход ви се стори твърде разпален, повече от обикновеното, дори малко луд, трябва да знаете, че има причина за това. На практика всеки ден, когато включим телевизора или излезем на улицата, ние се сблъскваме с образа на човека, обучил тайната полиция да убива близките ни – хиляди мъже, жени и деца. Този човек уби със собствените си ръце много от нашите роднини. И ние го гледаме, честван навсякъде, като символ на хуманността, прогреса и съчувствието.
Този човек, този убиец се казва Ернесто “Че” Гевара.
Превод: Огнян Дъскарев
Издателство МАК, 2007 г.

,,Касапинът от палестинските бежански лагери Шабра и Шатила Ариел Шарон е първи братовчед на комунистическия садист Ернесто „Че“ Гевара. Неговият баща бил брат на майката на латиноамериканския сатрап, който е получавал наставления от Адолф Хитлер. Колко невероятно, нали? Но е факт. Вж. напр. “Negado parentesco entre Ariel Sharon e Che Guevara”, “O Globo”, Rio de Janeiro, Brazil, 3 Agosto 2007 г.. online: http://oglobo.globo.com/mundo/mat/2007/08/03/297098227.asp; “їEl Che Guevara, primo de Ariel Sharon?”, http://xn--clarn-gye.com/, Buenos Aires, Argentina, 2004 г., online: http://www.clarin.com/diario/2007/08/04/elmundo/i-04001.htm; “El Che Guevara era primo de Ariel Sharon, segun diario israeli”, derkeiler.com, Saturday, August 4, 2007 г., online: http://newsgroups.derkeiler.com/Archive/Soc/soc.culture.argentina/2007-08/msg00214.html (Забележка: Всички публикации в израелския печат изчезнаха от интернет.) Цялата история в: Георги Ифандиев – „Името на звяра: Продължение на „Чудовището“, ИК „Огледало“, София, 2010 г., стр. 34-35; също в: : Георги Ифандиев – „Хитлер в Патагония“, ИК „Огледало“, София, 2011 г., стр. 108-109. Koй е Eрнесто Гевара де ла Серна ?
Всичко започва от днешна Белорусия/Беларусь, където Екатерина II провежда „черта оседласти“. Tя решава да концентрира евреите в гето (гето в превод е еврейски квартал), зад чийто предели те нямали право да се движат.Положението им се влошава и много от тях емигрират в нови страни. Селия Де Ла Серна се ражда през 1908г в Буенос Айрес. Нейните родители са крайно религиозни евреи дошли от Белорусия.През 1928г Селия ражда бъдещия Че, което автоматично значело, че Ернесто е еврейн. Майка му често наричали Соня, в чест на бащината сестра, загинала при погром над гетото. Соня се жени на 18 години за аржентинеца Ернесто Гевара Линч, като умело криела еврейското си потекло.Тя ражда 4 деца и през май 1965г умира, но предчуствайки смъртта си, разкрива на Че какъв е той по майчина кръв. Това кара Че да предприеме пътешествие на изток. Той пристига в Египет, прехвърля се в Кипър и тайно идва в Израел през пристанище Хайфа. Търси помощ в емигрантски служби, за да узнае нещо за дядо си. В отговор научава, че има първи братовчед по име Ариел Шарон. През 1965г Шарон е глава на отдела по бойна подготовка към Генщаба на Израел, а срещата се провежда в Тел Авив, където Че отказва оферта за държавен служител.След тази среща той корено променя мирогледа си, което обяснява позицията му към СССР, поддържащ Египет и Сирия срещу еврейската държава. Кремъл приема новата му позиция с оскърбление. Фидел Кастро също му дава гръб и слага черта на тяхните отношения. Че реагира остро и се отказва от кубинско гражданство. Заминава в Африка – Белгисйко Конго, но не се задържа, поради неуспешен опит за сваляне на правителството. Веднага след това се завръща на исконната си родина Израел и се заселва в Ерусалим. Под ръководството на равин Елияу Шаар Ишув Коен, Че започва да изучава тора (една от свещените еврейски книги), а още се заселва трайно в яшива (квартал на ултра религиозни евреи) „Ешиват Мерказ (х)арав“ (централен квартал на равините). Дългите коси и брада са атрибут на осъзналия се еврейн. Вследствие на всичко това, Че прокламира, че латиноамериканските индиянци са с евреиски корени на колената Реувен и Леви. За Че това става фикс идея и нов стимул – да осъзнае индиянците, че са евреи и да ги накара да се завърнат в Израел, която остро се нуждаела от мъже, заради надвисналата опасност от араби-съседи и политиката на СССР спрямо Израел. Изучаването на тора на староивирит се оказало мудно дело за него и Че заминава в Боливия през ноември 1966г. Негова спътница била последната му любов Таня-Партизанка (Аиде Тамара Бунке Биде – еврейка с немски корени). Старите му боливийски приятели недоумявали промяната в Че. Той отказал месото и не снемал баретата си, което било резултат на равинското възпитание. Узнали намеренията на Че, идеологическите врагове на времето САЩ и СССР с верно куче Куба, си поставят една и съща цел, превръщайки Че в пушечно месо. Първи пада в засада отряда на Таня и всички са избити. Сломен от смъртта на любимата си на 8 октомври Че бива заловен и на другия ден разстрелян. С трупа му се изгаврят, като му отрязват ръцете, за да могат да сравнят отпечатъците из разните архиви. Дните преди смъртта си, Че е бил в връзка с братовчед си Шарон, който бил възглавил бронетанково поделение и се биел срещу Египет в „Шестдневната война“. Шарон печели Синай и прозвище „Булдозера“, защото не преговарял с араби. В деня на изпълнение на присъдата, Че се молел на иврит и последни протоколирани негови думи са „Че Исраел“.
Братята Кастро са евреи. Смятат ги за мараноси – покръстени евреи, пришълци от Испания. Информацията е от официален сайт на Държавния департамент на САЩ. Същото е тиражирано и от „Еврейската виртуална библиотека“, създадена и поддържана от една от мощните ционистки агенции, Американско-израелското съвместно предприятие. Нейните информации са ползвани от най-известни медии и институции, като CNN, “The New York Times”, BBC, CBS News, Fox News, “The Los Angeles Times”, “USA Today”, “Business Week”, “Bloomberg, Държавния университет на Пенсилвания, Мичиганския държавен университет, Университета на Вашингтон, лондонския Кралски колеж, Университета на Делауер и т.н., сведенията са достоверни.
В тази медия Фидел е поставен сред „най-успелите еврейски професионалисти“. Едно от имената им е Рус, Русо, и се явяват някакви роднини на американските президенти Рузвелт. Даже преди почти две години настоящият израелски министър-председател, „десният“ Бенямин Нетаняху, най-сърдечно поздрави Фидел Кастро за неговото прекрасно отношение към ционистката държава. Готвещият се да се нахвърли върху Иран премиер заявил, че „Кастро демонстрира своето задълбочено разбиране на историята на еврейския народ и на държавата Израел“. И президентът Шимон Перес не закъсня да поздрави окървавения до уши бивш кубински комунистически диктатор.
Малко преди изригването на този най-мощен израелски вулкан от възторзи, другарят Фидел беше размахал театрално пръст към друг евреин – президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад,„да престане да обижда евреите“ и „да отрича холокоста“!
разбирате, братята Фидел и Раул Кастро–Рус са евреи по майчина линия – тоест – пълноценни евреи, точно както изисква Халака.“

  • https://diagnosa.net/

EFE, през 14ymedio, Хавана, 30 юни 2017 г. – Средната месечна заплата в Куба през 2016 г. е 740 кубински песо (CUP), еквивалентна на $ 29,60 в щатски долари, въпреки че цифрата е по-висока в сектори като захарната индустрия – където най-добре платените печелят 1246 CUP (48,80 щатски долара) и попадат в публичната администрация, отбраната и социалното осигуряване, с цифра 510 (CUP) (20,40 щатски долара).

Цифрите идват от публикацията „Цифри за средни заплати през 2016 г.“, публикувана в четвъртък от Националната служба за статистика и информация в Куба, която включва средни месечни заплати по провинции от 2007 г. и средни месечни заплати по видове икономически дейности от 2014 г. насам.

Според доклада средната заплата в Куба се е увеличила от 408 CUP (16,30 щатски долара) през 2007 г. на 740 CUP през 2016 г.

По провинции най-високите заплати се получават в Сиего де Авила, Вила Клара и Матансас

По провинции най-високите заплати се получават в Сиего де Авила (816 CUP / $ 32,60 US), Вила Clara (808 CUP / $ 32,30 US) и Matanzas (806 CUP / $ 32,20 US), докато най-ниските заплати се изплащат в Гуантанамо (633 CUP / 25,30 щатски долара), Исла де ла Хувентуд (655 КУПА / 26,20 щатски долара) и Сантяго де Куба (657 КУПА / 26,20 щатски долара).

Най-добре платените сектори на острова са захарната промишленост (1246 CUP / 49,80 щатски долара), добивът и добивът (1218 CUP / 48,70 щатски долара), финансовите услуги (1,032 CUP / 41,20 щатски долара) и селското стопанство, животновъдството, горското стопанство и рибарството (991 ЧАШКА / $ 39.60 САЩ).

От друга страна, икономическите дейности с по-ниски заплати са: „Други комунални услуги, асоциации и лични дейности“ (503 CUP / 20,10 щатски долара); публична администрация, отбрана и социална сигурност (510 CUP / 20,40 щатски долара); Култура и спорт (511 CUP / $ 20,40 US); и образование (533 CUP / $ 21.32 US).

  • https://translatingcuba.com/average-monthly-salary-in-cuba-is-29-60-us/

ИНДИЯ – ЕДНА ОТ ВСИЧКИТЕ ЕВРЕЙСКИ КОЛОНИИ, КОЯТО Е ПРЕДСТАВЕНА ОТ ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИТЕ ПРОСТИТУТКИ КАТО „ИКОНОМИЧЕСКИ ТИГЪР“, А ВСЪЩНОСТ, ПОВЕЧЕТО ОТ РОБИТЕ В ИНДИЯ ЖИВЕЯТ В НЕВЕРОЯТНА БЕДНОСТ

Руби Майеърс(индийска актриса) е еврейка.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Естер Виктория Абрахам(по-известна със сценичното си
име Прамила с индийски модел, актриса и първа жена филмов продуцент във филмовата индустрия на хинди. Тя е добре известна и с това, че спечели първото състезание за Мис Индия през 1947 г.) е еврейка.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Дейвид Ейбръхам Шелкар(популярен индийски филмов актьор) е евреин.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Айзък Дейвид Кехимкар(индийски натуралист,
фотограф, автор и учител) е евреин.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Естер Дейвид(индийска писателка, художничка и скулптор) е еврейка.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Карън Дейвид(канадско-британска актриса родена в Индия, певица и автор на песни) е еврейка.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History of the Jews in India

Фирода Бегъм(певица от Бангладешски Назрул Гети. Ти удостоена с наградата на деня на независимостта през 1979 г. от правителството
на Бангладеш)

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History of_the_Jewe_in_india

Джери Джуда(британски художник и дизайнер, който е роден в Индия) е евреин.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Нисим Езикиел(поет актьор, драматург редактор изкуствовед. Той беше основна фигура в историята на постколониалата литература на Индия, специално за индийската поезия на английски) е евреин.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History of the Jews_in_India

Лийла Самсон(танцьорка от Бхаратанатям, хореографка, инструкторка и писателка
от Индия) e еврейка.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History of the Jews in India

Шийла Сингх Пол(основателка и директорка на детска
болница Kalawati Saran, Ню Делхи. Тя беше първата индийска жена, на която бе възложена такава огромна отговорност и по това време беше само на 40 години) е еврейка.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Перла Падамзее(индийcka тeaтpaлна личност като сценична актриса,
режисьор и продуцент на
английски езиков театър
в Мумбай, действащ през 50-те и 90-те години) е еврейка.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Аниш Капур(британски индийски скулптор, специализиран в инсталационното изкуство и концептуалното изкуство.
Той е роден в
Мумбай и е посещавал елитния индийски пансион за всички момчета, The Doon School
в Дехрадун) е евреин.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Джейл Силиман(индийска авторка, учен и женски десен активист.
В момента работи като
консултант по въпросите на
пола и развитието, жените на цветни и репродуктивни права, както и по въпросите на пола и околната среда. Та живее в Ню Йорк и Калкута) е еврейка.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Бенджамин Ейбрахам(адмирал, който служи като офицер на флага, командващ индийския флот от 8 януари 1964 до 31 май 1966 г.) е евреин.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Джак Фардм Рафал Джейкъб(офицер в индийската армия. Той е известен най-вече
с ролята, която играе в създаването на Бангладеш в
Освободителната война на Бангладеш през 1971 г. Джейкъб, тогава генерал-майор служи като началник на щаба на Източного командване на индийската армия) е евреин.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History of the Jews_in_india

Знаете ли, че?

Флер Езикиел(индийски модел, която бе коронясана като Мис Индня през 1959 г. и представляваше Индия в Мис Свят 1959 г. Тя беше първата победителка в конкурса за Ева седмично Мис Индия) е еврейка.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Айбрахам Барак Салем(индийски националист, адвокат и политик) е евреин.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Ранджит Чоудри(индийски актьор, известен със своите роли в телевизията, филмите и
театъра) е евреин.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History of the Jews in India

В Индия би отнело 941 години на работник с минимална заплата в селските райони на Индия, за да спечели това, което най-добре платенит изпълнителен директор на водеща индийска компании за облекло
за година

  • oxfam.org

68,8% от индийското население живее с по-малко от 2 долара на ден. Над 30% дори разполагат с по-малко от 1,25 долара на ден – считат се за изключително бедни. Това превръща индийския субконтинент в една от най-бедните страни в света; жените и децата, най-слабите членове на индийското общество, страдат най-много.

Повече от 100 милиона души в Индия се считат за бедни. Повечето от
тях живеят в провинцията
и се държат на повърхността със странни работни места. Липсата на заетост, които осигурява заплащане за живот в селските райони кара много индийци да живеят в бързо растящите столични райони като Бомбай, Делхи, Бангалор или Калкута. Там повечето от тях очакват живот на бедност и отчаяние в мега-бедните квартали, съставени от милиони гофрирани железарии, без достатъчно питейно водоснабдяване, без изхвърляне на боклук ил много случаи без електричество. Лошите хигиенни условия са причина за заболявания като холора, тиф и дитория, при които особено децата страдат и умират.

Бедността в Индия засяга децата, семействата и хората по
най-различни начини чрез: – Висока детска смъртност

  • Недохранване
  • Детски труд

-Липса на образование

  • Детски брак
  • ХИВ/СПИН

1,4 милиона деца умират всяка година в Индия преди петия си рожден ден. В допълнение към Нигерия, Пакистан, Демократична република Конго Китай, Индия е една от страните с най-висок процент детска смъртност. Пневмонията, маларията и диарийните заболявания, както и хроничното недохранване са най-честите причи за смърт.

Индия е една от водещите държави в света по отношение на недохранването: Повече от 200 милиона души нямат достатъчен достъп до храна, включително 61 милиона деца. Установено е, че 7,8 милиона
бебета имат тегло при
раждане под 2,5 килограма – тревожни цифри за
държава, която се нарича
новозникващат пазар.

Въпреки че детският труд за деца на възраст под 14 години в Индия е забранен от закона според официалните данни 12,5 милиона деца на възраст между и 5 и 14 години работят. Агенциите за помощ предполагат, че 65 милиона действителност има много повече прогнозират, че 65 милиона деца между би 6 и 14 години не ходят на училище. Вместо това, за да се осигури оцеляване се смята, че индийските деца допринасят за поминъка на своите семейства те работят на полето, в фабрики, в частните домакинства и в
проституцията.

Според УНИЦЕФ около 25% от децата в Индия нямат достъп до образование броят на децата, изклячени от училище
е по-висок сред момичетата, отколкото при момчетата.
Въпреки че според индийското законодателство жените и мъжете се третират едно момичетата и жените
особено в долната социална каста, се считат за непълноценни и са потискам от своите бащи братя и съпрузи. Без образование шансът да си намериш заплата за живот от работа в Индия е
практически безнадежден.

Въпреки забраната на непълнолетните да сключват брак през 2006 г., тя се все още е широко разпространена в много региони на Индия. Основните лидери
а тази практика са млади момичета, които все още са деца и стават майки твърде рано. Много от тях умират
при раждането. Според разследване на медицинското списание The Lancet, 44,5% от момичетата все
още са женени в Индия, преди да навършат пълнолетие. Поради бедността много родители насърчават ранните бракове за дъщерите
си с надеждата за по-добър живот за тях.

2,7 милиона индийци са заразени с вируса ХИВ: около 220 000 от тях са деца, като тенденцията се увеличава. Липсата на образование и липсата на презервативи означава, че вирусът се разпространява все по-бързо и все повече и повече хора умират от СПИН- особено в бедните квартали на
растящите градове.

  • SOS CHILDREN’S VILLAGES

Индия има тревожно количество сираци.
Децата на улицата, определени като деца, които живеят на улицата без никакви грижи или надзор за възрастни“, са тревожна дилема. С над 100 милиона деца на улицата по целия свят, около 20
милиона живеят в градовете на Индия. Очакваната цифра се счита за значително
по-ниска от действитената цифра. Децата, засегнати от бедност, често са обекти на злоупотреба
експлоатация, тъй като много от тях са принудени да извършват принудителн
труд, както и да бъдат малтретирани физически и сексуално.
Полицията рутинно ги малтретира.
Липсата на адекватни мерки, като образование и надзор водят до това, че много от тези деца участват в незаконни дейности,
потъват в живота на злоупотреба с наркотици, пиене и насилие.

Според ООН неравенството между половете се смята за
най-лошото в Индия. На децата от женски пол не се предоставят същите възможности като на убийствата на жените са широко мъжете. Убийствата на жените са широко разпространени
като много момичета са убити от бедни семейства поради
тяхната безполезност в сравнение с мъжките деца. Незаконните тестове за пол стават популярни.
Семействата абортират средно потенциални женски деца с по-висок процент от мъжките деца Зашеметяваща находка в British Medical Journal установи,
че около 12 милиона индийски момичета са били абортирани през последните
три десетилетия.

Широкота пренаселеност на Индия създаде жилищна криза.
Липсата на подходящо жилище за много жители превърна големите градове в бедни квартали, сравними с фавелите в Бразилия. Много жители на селските райони, които не могат да се прехранват в
провинцията, се преместват в градовете, където лошата инфраструктура не може да се справи със 700 000 нови жители годишно. Основните ресурси като вода и здравни услуги станаха „оскъдни“.

С нарастващото младежко население необходимите висши учебни заведения не могат да издържат на нарастващото търсене. Училищата са построени бързо, за да се справят с
тази криза, но лошо финансираните и оборудвани училища в цяла Индия не предоставят необходимите умения за оцеловане на учениците в работната сила
Училищата са описани като мелнични „фабрики“, изпомпващи студенти,
които не са добре оборудвани
за работа, като по този начин бедните следдипломни студенти не могат
да постигнат или запазят възможност за работа.

Макар и наскоро открито в края на 80-те години броят на индийските граждани със СПИН е нараснал до над 5,7 милиона души. Жените са непорпоционално засегнати от паднедемията, като над
37 процента от тези случаи са жени. Смята се, 60 000 деца са ХИВ позитивни. Над 200 милиона души са
изложени на риск от ХИВ инфекции.
Този бедни жители не могат да получат качествена и информативна иформация за разпространението за ХИВ и са изложени на все по-висок риск от заразяване с болестта. Настоящите програми имат само способността да достигнат
до около 15 процента от тези високорискови хора.

  • borgenmagazine.com

Най-богатите 10% от индийското население притежават 77%
от общото национално богатство. 73% от богатството, генерирано през 2017 г., отиде при най-богатите 1%, докато 67 милиона индийци, които съставляват най-бедната половина от населението, отбелязаха само 1% увеличение
на своето богатство.

В Индия има 119 милиардера. Техният брой се е увеличил от само 9 през 2000 г. до 101 през 2017 г. Между 2018 и 2022 г. се очаква Индия да произвежда 70 нови милионери
всеки ден.

Състоянието на милиардерите се е увеличило с почти 10 пъти за едно десетилетие и общото им богатство е по-високо от целия бюджет на Съюза на Индия за финансовата 2018-19 година, който е бил на 24422
милиарда INR

Много обикновени индийци не могат да получат достъп до
здравните грижи, от които
се нуждаят. 63 милиона от тях са изтласкани в бедност заради разходите за здравеопазване
всяка година!

Би отноло 941 години на работник с минимална заплата в селските райони на Индия, за да спечели това, което печели най-добре платенит изпълнителен директор на водеща индийска компании за облекло за година

  • oxfam.org

ИНДИЙСКИЯТ ЧОВЕШКИ ОПИТЕН МАТЕРИАЛ

Според проучване на британския всекиднебник Индипен- дънт от 2005 г. гигантите от
Биг Фарма са използвали поне 150 000 индийци за провеждането на повече от 1500
клинични изпитания
45
. Предпочитанията по отношение на избора на доброволци е те да са
от най-бедните слоеве на населението, защото приемат да бъдат подложени на тест срещу
много ниско заплащане; условията им на живот при крайна бедност, придружени от
високото ниво на неграмотност, са факторите, поради които много от тях не са имали
необходимите знания, за да разберат рисковете, на които се излагат. Твърде често
пациентите не са били наясно, че са участници в експеримент: лекарите са се ограничавали
да ги посъветват да приемат определени лекарства, без да ги предупредят, че същите са
предмет на тестване.
От 2005 г. индийското законодателство в частта, свързана с клиничните опити, е
станало особено небрежно по отношение на правата и гаранциите на пациентите и
фармацевтичната индустрия не е пропуснала тази възможност, за да осъществи всякакъв вид
проучвания, включително и най- опасните. Както съобщава Индипендьнт, между 2007 г. и 2010 г. са починали поне 1730 човека по време или след участието им в някой от тези
тестове. Но не е било възможно да се установи пряката отговорност на организаторите (и
следователно на използвания продукт), защото за изготвянето на смъртните актове са се
погрижили същите лекари, които са провеждали изпитанията. По този начин се загубва
доверието в тях: кой ще ни убеди, че смъртните случаи не са причинени от тестваното
лекарство?
Гулам Наби Азад – министър на здравеопазването в Индия, заявява пред Парламента, че
10 чуждестранни фармацевтични компании са заплатили обезщетения на семействата на 22
доброволци, починали по време на клиничните тестове през 2010 г., с компенсации в размер
на средно 3000 лири стерлинги на човек. Индийците биват експлоатирани от
фармацевтичните индустрии, които печелят милиони от продажбата на лекарствата на
Запад – отбелязва Чандра Гулхати – ле- кар-пенсионер, който събира данни за тестовете,
проведени от Биг Фарма в различните райони на Индия. – Използват неграмотни и бедни
индийци, които никога не биха могли да си позволят тези лекарства. ’
,46 Достатъчно е да се
каже, че родителите на стотици малолетни от племенните райони на Андхра Прадеш дори
не са били информирани, че на децата им ще бъде направена ваксината Gardasil срещу
папилома вирус. „Никой не дойде да ни поиска разрешение ” – казва бащата на Сарита
Кудумула – 13-годишна, починала няколко дни след приема на лекарството
47
. Изглежда
невероятно, че причината е във ваксината, но смъртта на детето остава мистерия, както и
тази на други 6 момичета, които са участвали в опити с Cervarix.
Независимо от ролята, която тези лекарства може да са изиграли, е ясно, че тестовете не
са били надлежно изпълнявани: провеждани са без необходимите респект и защита на
доброволците, доведени до състояние на незнаещи опитни обекти, а клиничните изпитания
са се превърнали във формалност, преминаващи през преки и неприемливи пътечки.

  • Марко Пицути – ,,Забранените лекарства, които лекуват.“

СИЛАТА Е САМО В НАРОДА НА ИЗРАЕЛ

,,Ние се измъкваме от военна служба, във военно време, понеже по натура и традиция сме пацифисти, но същевременно ние сме причината за всички войни, и главните получатели на изгодата от тях. Ние сме, и основатели, и убийци на капитализма, и същевременно – основни агитатори на комунизма… Вашите безразборни и противоречащи си обвинения против нас, не съответстват на действителното значение на събитията. Вие ни обвинявате, че ние сме извършили революцията в Русия. Да предположим, че е така? И какво от това? В сравнение с това, което свети Павел – Саул – Савел – евреинът от Тарсус, направи в древния Рим, Руската революция е просто – улична битка. Вие вдигате много шум относно преобладаването ни във вашите театри и кино. Много хубаво, ако е така. Но какво ще кажете за това, това, че под наш контрол са и вашите църкви, и вашите училища, и вашите закони, и вашите правителства, и самите ваши мисли и понятия, с които мислите. Вие, въобще, съществувате в еврейско понятийно пространство. Как може да се избавите от собствената си сянка? Руснак отпечата “Протоколи на сионските мъдреци”, от която се вижда, че ние сме извършили и Първата световна война. Вие вярвате на тази книга. Добре, ако вече е тръгнало натам, ние ще се разпишем под всеки неин протокол, затова можете да се успокоите – тя е истинска, автентична. Но какво следва от това, че ние се явяваме причина за всички заговори в историята, в които вие ни обвинявате? Вие нямате мъжество да ни привлечете под отговорност, а още по-малко, да ни накажете, макар че имате пълния списък на нашите престъпления. Ако сте толкова сериозни, за да говорим за еврейските заговори, мога ли да ви насоча вниманието към един от тях, струващ си разговора. Защо да хабим думи за контрола на общественото мнение от еврейските банкери, вестникарските и кино-олигарсите, когато със същия успех можете да ни обвините, че ние контролираме цялата ви цивилизация, посредством еврейското Евангелие. Вие още не знаете дълбочината на нашата вина. Ние се вмъкваме навсякъде, навсякъде създаваме свади и винаги побягваме с плячката. Ние извращаваме всичко. Ние ви отнехме вашия естествен свят, вашите идеи, вашето предназначение, и всичко това объркахме и извратихме. Ние бяхме в началото, не само на Първата световна война, но и на всичките ви войни; не само на руската, но и на всичките ваши революции в историята. Ние донесохме несъгласия, раздори, смутове и криза във всички ваши лични и обществени дела, и до сега само с това се занимаваме. И кой ще каже, още колко време ще продължим? Погледнете малко назад и вижте какво се случи. Деветнадесет века назад вие бяхте невинна, свободна, естествена езическа раса. Молехте се на своите богове: духовете на въздуха, течащите потоци и гората. Вие не се изчервявахте при вида на голо тяло. Вие бяхте в екстаз от бойното поле, от сраженията, от бойния дух… Живеейки на склоновете на хълмовете и в долините на майката природа, вие положихте основите на естествените науки и философията. Имахте здрава, благородна култура, непомрачена с угризения за социалната съвест и човешкото равенство. Кой знае колко велико и розово бъдеще щяхте да имате, ако не бяхме ние. Но ние не ви оставихме на спокойствие. Ние ви хванахме в своите таралежови ръкавици и разрушихме цялата ви великолепна структура, която бяхте създали, и преобърнахме напълно цялата ваша история… Нашите племенни закони станаха основа на вашия морален кодекс, на всичките ваши конституции и законоположения. Нашите легенди и митове станаха истини, с които поите своите деца… Въоръжихме с евангелие Лутер, който се вдигна срещу вас и отново ви върна в ярема на нашата еврейска цивилизация. Вземете трите велики революции от нашето време: Английската, Френската и Руската. Какво бяха те, ако не триумф на еврейската идея в социалната, политическата и икономическата области? И краят му не се вижда. Ние до сега доминираме над вас… Нима е чудно, че ни ненавиждате? Ние сложихме стоп кран на вашия прогрес… Така че, защо да не ни ненавиждате? Ако ние бяхме на ваше място, ние от все сърце бихме ви ненавиждали, много повече отколкото вие го правите. Обаче ние не сме длъжни да ви разказваме всичко, как и защо. Не сме длъжни всичко да ви обясняваме и тълкуваме… Нашето влияние го има, и то е много, много по-голямо, отколкото даже можете да си представите… В един прекрасен ден ще се събудите и ще разберете, че вашата религия, вашето образование, вашата медицина, вашият морал, вашите социални, правителствени, юридически и икономически институции, всичките са из основи наши!… Гоите – виждаме с облекчение ние – никога няма да са способни да видят реалната дълбочина на нашите престъпления… Вие ни обвинявате, че сме подстрекатели, извращатели, агитатори, терористи. Това е истина, и аз се прекланям пред това ваше откритие. А нима с малко повече усилие няма лесно да се докаже, че ние сме причината за всяка ваша революция в историята. Без всякакво съмнение, протестантската революция на Лутер, е наша, и просто е очевидно, че ние бяхме двигатели, на която и да е буржоазна революция, било във Франция или Англия, тя беше еврейска. Ако не беше така, ще излезе, че ние не знаем нашите собствени интереси.“

  • САМОПРИЗНАНИЯ НА ЕВРЕИНА МАРКУС ЕЛИ РАВАЖ – ЛИЧНИЯТ БИОГРАФ НА СЕМЕЙСТВО РОТШИЛД ПУБЛИКУВАНИ В: THE CENTURY MAGAZINE, JANUARY 1928 Г. VOLUME 115, NUMBER 3, PAGES: 346-350

Главата на израелската йешива „Од Йосеф Хай“ Ицхак Шапиро издаде скандална книга. В нея той задава въпроса „Кога евреите могат да убиват гои (неевреи)?“. Авторът отбелязва, че това може да се прави почти винаги, дори когато става дума за съвсем малки деца. За книгата „Торат Мелех“ („Законите на царя“), издадена в градчето Ицхар, разказва вестника „Ma“ariv“. Тя не може да бъде намерена на рафтовете в обикновените магазини или в каталозите на печатните издателства, обаче вече е спечелила положителни рецензии от лидерите на десния фронт. На първата страница са публикувани отзивите на равините Ицхак Гинзбург, Дов Лиор, Яков Йосеф и други. Произведението се разпространява в интернет, но може да бъде купено и от йешивата, възглавявана от Шапиро.
По информация на „Ma“ariv“ материалите са предлагани на масови мероприятия, провеждани от религиозната общност. Така например, книгата се продавала в Йерусалим на митинга по случай 29-тата годишнина от убийството на равина Меир Кахан. Ръководоството от 230 страници се продавало за едва 30 шекела. В творбата си авторът напомня, че евреите са длъжни да следят за спазването на Седемте заповеди на Ноаха (Ной). „Когато убиваме гой, който е нарушил заповедите, за това няма никаква забрана“. Убийството на гои, според равина е възможно и когато те представляват заплаха за народа на Израел. Неевреин може да бъде убит също, когато е убил евреин. Накрая равинът разглежда ситуацията, в която е разрешено да се убиват „децата на злодеите“. Той казва, че това може да се прави ако е ясно, че когато пораснат ще вредят на еврейския народ. Разрешава се да се убиват децата на нееврейски лидери, за да се усили натиска върху родителите. Шапиро не използва нито веднъж в книгата си думите „арабин“ или „палестинец“. Но в книгата има фраза „Който е в темата, той ще разбере“. Публикацията в „Ma“ariv“ вече предизвика бурни обществени реакции.

Проф. Ф. А. Осендовски – The Nineteenth Century and After, p.29, London, January, 1926:

„Често се споменава, че юдаизмът е движещата сила
на комунизма.
Това не е нищо ново,
то се знае и е съвсем естествено… Вродената склонност към интрига, към хитрост, към конспирация, и почти непостижимото търпение, с което очакваме часа на отмъщението, са характерните черти на избрания народ.“

Вестник, „Американски евреин“, проф. д-р Оскар Леви, London, от 20 септември 1920 г.:

„Болшевишката революция в Русия бе дело на еврейските мозъци, еврейската неудоволетвореност,
еврейското планиране,
целта на което е, създаване на световен еврейски ред.
Това, което с такива превъзходни способи бе извършено в Русия, скоро ще стане реалност в целия свят.“

Райнхолд Нибур – Реч пред Еврейския институт по религия New York, Octcober 3, 1934 г.:

„Марксизмът е модерната форма на еврейското пророчество.“

Американски вестник „Jewish Chronicle“, от 4 април 1919 г.:

,,Това, че между болшевиките има толкова много евреи, просто отразява факта, че идеите на болшевизма, са и най-добрите идеи на юдаизма.“

„Двамата секретари на Сталин
и цялото му правителство
бяха евреи обрязани по всички правила на „Талмуда.“ Затова през периода на неговото властване в Съветския съюз
бяха избити 62 милиона християни! След смъртта на Сталин властта беше поета
от друг криптоевреин

  • Никита Хрушчов (истинското му име е Соломон Пеарламутер).“
  • Жан Бойе – ,,Заговорът на масоните.“

,,Болшевиките, които извършиха преврата и взеха властта в Русия, не бяха руснаци. Те мразеха руснаците. Те мразеха християните. Подтиквани от етническа омраза,
те измъчваха и изклаха милиони руснаци без капка човешко съжаление.
Повече от моите съотечественици бяха подложени на кървави престъпления, отколкото която и да е друга
класа кора в човешката история. Не мога да бъда по-ясен:
Фактът, че глобалното съсловие от медии продължава да мълчи по този въпрос е доказателство, че се намира под контрола на извършителите.“

  • Александър Солженицин

„Всъщност, инвестициите на американските евреи в развитието и запазването на еврейската държава продължават и до днес.“

  • Бенджамин Бейт-Халами, прочут израелски учен.

„Ако не беше финансовата подкрепа и политическият натиск от страна на американските евреи Израел можеше и да не се роди
през 1948 г.“

  • Наоми Коен, известна еврейска историчка.

„Проблемът на Америка (както и на всяка друга държава) е, че я управляват евреите… започвайки от ФЕД, Капитолия, Белия дом, съдилищата, медиите и училища ни. формулиране и прилагане на три мерки за справяне с еврейската власт, ще реши проблемите на Америка, веднъж завинаги. Евреите са си гласували правомощия да създават пари, чрез прости записи в книги.
Евреите имат пълен монопол върху кредитите и ги отпускат, където и на когото искат, според еврейските интереси.
РЕШЕНИЕТО: Възстановяване Конституционното право на правителството на САЩ, да създават свои собствени пари, за да не плаща лихви на еврейските банки от ФЕД.“

  • Натанаил Капнър, американски евреин.

„Евреите напълно контролират САЩ. Правителството на САЩ е фасада. Изобщо не съществува такова американско правителство, каквото хората си въобразяват. То е само марионетка
в еврейски ръце. То е играчка
за евреите.“

  • Боби Фишер

„Ню Йорк е главният център на еврейството по света. Там е вратата, през която преминава огромният поток на американския
стоков внос и износ, за да бъде обложен с данъци, т. е. мястото, където на практика целият американски бизнес плаща дан на господарите на парите. А самата територия на града представлява бастион на еврейството. Не е чудно, че редица еврейски писатели, наблюдавайки този безпрецедентен просперитет, това несравнимо домогване до богатства и власт, ентусиазирано възпяват Съединените щати като “Обетованата земя”, предсказана от пророците, а Ню Йорк – като един „Нов Йерусалим“. Някои дори отиват по-далеч и описват върховете на Скалистите планини като „планините на Цион“, което също е с право, ако се вземат предвид разработените там от евреите природни ресурси.“

  • ХЕНРИ ФОРД – „ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ ЕВРЕИ.“

,,В Ню Йорк има със сигурност повече от 1000 синагоги и имам чувството, че около 40 на сто от населението на този град (което означава милиони) е семитско. Никога не съм ги обичал(без да знам защо), а сега, като ги опознах по-отблизо, като проникнах в бита им, в религиозните им схващания и т.н., знам защо.
Както и да е, но тук те са голяма сила, бих казал, че 70 на сто от капитала е в техни ръце, 80 процента от средствата за масова информация са в техни ръце, 95 на сто от жилищния фонд е в техни ръце, 99 процента от лекарите, зъболекарите, адвокатите и т.н. са евреи, борсата е изцяло в техни ръце, бижутерийният и диамантеният бизнес е изцяло в техни ръце, 95 на сто от киноиндустрията, застрахователното дело и още десетки отрасли, които в комунистическия свят ги няма…. но са жизнено важни, са изцяло в техни ръце… Има хиляди евреи имигранти, и те идват тука, защото Америка, а не Израел е тяхното царство…“

  • Стоян Мерджанов – ,,Каквото и да ви кажа – не ми вярвайте…“ Документална изповед, София 2001 г.

„Тук в САЩ ционистите и техните лакеи контролират изцяло нашето правителство. Ционистите и техните лакеи се държат със САЩ така, като че ли са собственици на тази страна.“

  • Бенджамин Фридман, в реч произнесена на събранието на патриотите, проведена през 1961 г. в хотел „Уилард“ във Вашингтон и беше посветена на представянето на патриотичният вестник Конде Мак-Гинли ,,Здравият разум.

ИСТИНАТА ЗА РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА ОТ 1877-1878 г. – ПЪРВАТА ПЕТРОЛНА ВОЙНА В СВЕТА

,,През 1859 г. за първи път, поне в съвременната история, в градчето Тайтъсвил, щата Пенсилвания, е открит и изпомпан нефт. Ротшилдови бързо разбират, че това е бизнесът на бъдещето. По тяхно поръчение през 1870 г. агентът им в САЩ, евреинът Джон Дейвисън Рокфелер или Рокъфелъ, както е правилното произношение, основава нефтодобивната компания „Стандарт Ойл”. Обаче трима шведи – братята Нобел,[7] изпреварват прочутата фамилия. Още от самото начало на седемдесетте години на ХІХ век те започват да експлоатират руските петролни находища. По този начин тъкмо те се налагат като водещи на първоначалния петролен пазар. По-късноРокфелерови ще се съюзят с тях. Малцина знаят, че откривателят на динамита Алфред Нобел, чието име носи прочутата престижна награда, е израсъл в… Санкт Петербург.

По същото време семейство Ротшилд се включва в експлоатацията на петролните полета в района на Кавказ. От 1873 г. те започват да финансират разработването на Бакинското нефтено находище. Съвсем малко изостават от братята Нобел. Ротшилдови работят зад кулисите, за да осигурят господстващото положение в региона на своя агент Рокфелер и на уж само неговата „Стандард Ойл”.

През 1875 г. Лудвиг, Роберт и Алфред Нобел се включват в експлоатацията на Бакинското нефтено поле. На практика те са пионерите в промишления добив на петрол в Каспийско море. Както казва народът: Крушата не пада далече от дървото. Техният баща Имануел Нобел бил изобретател. Явно любопитството към новостите и съзиданието са били в кръвта на неговите момчета. През 1877 г. Лудвиг Нобел построява първия в света параход за пренос на нефт – днес назоваван танкер. Наричат го „Зороастър” на името на прочутия древноперсийски (български) реформатор, познат и като Заратустра, живял през 628-551 г. пр.Р.Хр. Тъкмо той поставил основите на цяло религиозно течение, също носещо неговото име – зороастризъм. Мнозина историци на религиите и богослови откриват елементи от неговото учение в християнството и исляма, но най-вече в масонската теософия на Елена Блаватска.

Отново през 1877 г. братята Нобел започват изграждането на първия петролопровод в човешката история. Този път идеята не е тяхна. Тя принадлежи на забележителния руски учен Дмитрий Менделеев. На него дължим и носещата фамилното му име таблица на химическите елементи. През 1863 г. той посещава Баку и проумява, че там се крие енергоизточникът на бъдещето. Неговото изпомпване и транспортиране предстои. Още тогава Менделеев предлага да бъде изграден тръбопровод за евтин пренос на течното злато. И докато инвеститор е компанията на братята Нобел – „Бранобел”, конструкцията на съоръжението и контролът върху строителството му са дело на руските учени и инженери Воислав, Шуков, Лисенко, Лазарев, Илимов и на евреина Лейбесон.

Докато десетилетие по-рано нефтът бликал на 10 метра височина и се похабявал, през 1882 г. „Бранобел” вече изградила два петролни резервоара, всеки с вместимост по 1 816 000литра! Съдържанието в тях можело да бъде транспортирано по петролопровода по всяко време. Тогава неговият капацитет възлизал на 4 милиона варела или 540 милиона литрагодишно. Смайващо постижение за епохата.

По този начин братята Нобел доминирали в добива и доставките на нефт от Руската империя. Доста по-рано семейство Ротшилдвече разполагало с проучвания и било наясно, че тамошните петролни запаси били най-големите в света по онова време. Обаче това богатство притежавало един огромен и неотстраним на пръв поглед недостатък. Нефтът бил затворен и изолиран в рамките на едно вътрешно море в самата Руска империя. За да достигнат до бързо развиващия се европейски и световен пазар, доставките трябвало да бъдат транспортирани до Европа. Превозването вътре, през Русия, до някое балтийско пристанище, налагало преодоляването на повече от 3500 км по суша. Това ставало бавно и най-важното – било скъпо.

Обаче съществувал изход. Той бил в изграждането на железен път от Баку на Каспийско море до Батуми на Черно море. Разстоянието не е голямо. С танкер нефтът можел да бъде превозван бързо и евтино до някое от западните черноморски пристанища – например Варна.

На всичко отгоре през 1866 г. приятелят на Ротшилд, роденият в Германия евреин от Франция с купена титла „барон“ – Морис дьо Хирш или Ирш, както е правилно на френски, вече построил железопътната линия от Варна до Русчук – Русе. Тя била собственост на Отоманската империя и можела да допринесе за свързването на нефтения „рай“ Баку с евтиния воден път до Централна Европа – плавателната река Дунав. Забележете обаче, че през 1873 г., уж поради политическата нестабилност и опасенията, че няма да се справи със стопанисването й, правителството в Истанбул прехвърлило правото за експлоатация на линията на компанията „Източни железници”. Всъщност това била частната железопътна компания на самия барон Хирш.

За жалост на Ротшилдови, съществувала една съществена пречка. От ХVІІ век старият грузински град Батуми бил в състава на Отоманската империя. Султанът не отстъпвал пред искането на Ротшилдови да разполагат с пристанището на източната черноморска перла– митичната Колхида.

По-рано, през 1856 г., след двугодишни преговори френският дипломат Фердинанд Мари, виконт Лесеп, успял да извоюва от губернатора на Великата порта в Египет  Саид паша концесия за строителството на Суецкия канал. През 1858 г. с френски и египетски капитали е основана “Compagnie Universelle du Canal Maritime de Suez” –  Компанията за изграждането на Суецкия канал. Строителството започнало година по-късно и след десетилетие изкуственият проток бил факт. През 1875 г. правителството на британската кралица Виктория изтеглило огромен заем от банката на Ротшилд и купило египетския дял в канала.

Най-богатото семейство на земята използвало тази зависимост, за да настоява лично кралицата да повлияе на султана и той да отстъпи пред петролните мераци на потъналата в разкош фамилия. Султан Мурад V не отстъпвал.

Сега ще изрека една истина, която на мнозина от вас няма да се хареса. Ала това не я прави по-малко вярна. Изправени пред непреодолимата бариера в лицето на Мурад V, Ротшилдови задействали своите масонски връзки. Последствията от това не закъснели. През 1875 г. избухнало Въстанието в Босна и Херцеговина.  След него дошъл редът на нашето Априлско въстание. Все през 1876 г. в Солун били избити чуждестранните консули. Избухнала и Сръбско-турската война… Тайното Братство си знаело работата и действало.“

– Георги Ифандиев

Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем — но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове.
Първо на кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание…
Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население”. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…”
И се надигна врява. Чуйте, господа, как смятате: получавате ненадейно невярна или неправилно разбрана от вас телеграма, че някой ваш близък, ваш приятел или брат лежи болен, ограбен е или влак го е прегазил или нещо от тоя род. Зарязвате всичко и хуквате при горкия си брат и изведнъж срещате човек, по-здрав и от вас, седи си на масата, обядва, с радостен вик ви кани да седнете и се смее на вашата фалшива тревога, на станалото qui рго quo. Не е толкова важно дали обичате или не особено тоя човек, но нима ще му се разсърдите, задето не е бил ограбен или сгазен от влака? Ще му се разсърдите за червените му бузи и за това, че той с такъв апетит яде и пие вино? Естествено, няма. Напротив, би трябвало дори да се зарадвате, че той е жив и по-здрав от вас. Разбира се, човешко е да се ядосате малко — но не за това, че влакът не му е отрязал краката! Та нима ще станете от масата и ще тръгнете да пишете дописки и анекдоти за него, да петните неговия характер и да вадите наяве недостатъците му…А с българите се постъпи тъкмо така. „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин.” А други по-късно направо стигнаха до извода, че именно русите са причината за всички български бедствия: ако не бяхме почнали да държим сметка на турците заради поробените българи, без да знаем как стоят нещата, и не беше се наложило след това да освобождаваме тия „ограбени” богаташи, българинът и досега щеше да си живее безгрижно. И продължават да го твърдят.

Ф. М. Достоевски

,,Мюхлюзинът бивши премиер в България, а таен дипломат на руската дипломация и на нейните коварни в отечеството ни планове, П. Каравелов, твърде ревностно се е завзел да защитава своите господари. Не им завиждаме с новия апостол, с тоя бивши Бентамоман и Беджехотофил и господар на пловдивската “Независимост”. Който се води и братими с него, той ни представлява оня нещастник, който влиза с бясно куче в толум. Но защо ли да си трием зъбите? “Tel maotre, tel valet”, или по български речено, тенджерата се търколила, та си намерила капака.
В последният брой на “Т.К.” тоя човек излязъл да защитава осъдената от цяла Европа автократия, не само днешното й положение, но от времето на Ивана Грозний. Боже мой, а Бентам, когото един от руските царьове вика в Петербург за съвети, като го награди и със скъпоценен пръстен, махна с ръка, че гърбатият не може да се изправи, освен да му смажеш гръбнака с чука. Поляци, малоруси, татари, черкези и пр. Племена, които са имали злочестината да подпаднат под московския хомот, според П. Каравелова излиза, че са или разбойници, или неразделно с московците. Иска да каже той, че Русия с освободителската и цивилизаторската мисия е убила свободата и съществуванието на тия народи.
Вижда се работата, че за издайника на българската корона и историята е станала гнусно блато. И нещастните татари, които и в турско време виждахме да косят сено и носят дърва на българите, и те били някаква си опасност, от които и българите теглили. Примери, че в народните песни имало да се казва “младо татарче”. От свята, християнска и прогресивна Русия те били крали робини, които продавали в Цариград, значи, че в Русия робството е било божие наказание. Ние пък, които не служим на азиатския департамент, утвърдяваме, че това гнусно робство и днес царува в Русия, което искат да въведат и в България нашите издайници. Ние утвърдяваме още, че каквото тегло има там, в тая братска нам страна (с народа), то в България под турско иго никога не е имало подобно нещо. Никога, повтаряме ние с подписа си. Далеч сме ние от библиотеките, но и доволно и онова, което имаме под ръка, за да се снабдим и с факти. Без предисловие и въведение, не желаят ли нашите читатели да чуят долньото, което е станало в Русия?
Едно обикновено куче се продавало в Русия за двама души селяни; а едно авджийско – за три момичета. Ето ви няколко обявления от тогавашните вестници: “- У Никола Морскаго се продават банкетни пишкири, покривки за маси, две момичета учени и един селянин (мужик)”. “- Продава се двайсетгодишен човек белберин, и една крава от добра породица”. “- Хубави кученца се продават и седем човека с най-умерена цена”. “- На литейната част, против Сергия, в черковния дом се продават двама души, готвач и файтонджия, годни за солдати, и един папагал”. “- Някой си има за продан 11-годишно момиче и 15-годишен белберин (парикмахер), четири кревата, пера за възглавници и други домашни вещи”. “- Имам за продан хубава пресносола риба осетрини, седем сиви мерини (коне) и мъж с жена”. (Беляев, стр. 320; Мордовцев, III, I, 431).
Не само са се продавали селяните в Русия, но са ги давали още и във взятка, изигравали са ги на комар, плащали са с тях на доктора за визити и пр. и пр. Робството в Русия, говори Шап, разрушило всичките естествени права; тук човекът се е продавал като стока, деца са се отръгвали от обятията на майките, за да се продават в публичните домове за по няколко си рубли (Рус. Старина, XI, стр. 785). Цената на тия нещастници, истински наши освободители, които са умирали по Дунава и по Балкана, е била разна. В началото на царствуванието на Екатерина, която освободи Полша, един селянин е чинел 70 – 120 рубли. Но без земя цената на тоя двукрак добитък е била много ниска. Една помещица (чифликчийка) продала 195 души свое стадо, мъже, жени и деца с пеленачета, по 6 рубли едното парче. Майсторите, хубавите момичета, актрисите стрували много по-скъпо. Потемкин, например (който освободи татарите) купил от някого си Разумовски музиканти робове по 800 рубли всеки. Много пъти, когато пияният и развратният чокоин е угоявал всичко от тия нещастници, продавал и цялото село, с бабичките и кучетата. Сърбинът Сава Текели, който пътувал из Русия, видял в Тула на пазар 40 момичета, които с камшик пазел техния господар. Той попитал какви са тия хора? “- Продават се”, бил отговорът. Савата се почудил. “- Купи ни, купи ни, господине”, викали момичетата, а той се чуди, че те били всички весели. Урзопинският панаир (Русия) бил център, гдето се продавали момичета за Турция и за другаде. Търговците били арменци. Други пък давали с кирия момичета по бардаците, за които вземали по 100 рубли в месец.“

  • Из “Непознати страници”, Захарий Стоянов, стр. 117 – 123.

Человек де е първи път видял небесната светлина, привързан е на него място като от някоя си очарователна сила, която го тегли непрестанно тамо, щото може се каза, че тая сила става в него като един единствен нагон. Всеки, който се е за малко време отдалечавал от месторождението си, познава тая сладка наклонност, която с никакви речи не може се изказа пристойно.
Человеците, доде са още живели в диво състояние и са се преселили от един предел на други, скитающи се, не са усещали толкова тая наклонност към месторождението си; но откак са почнали да се заселват и да живеят постоянно на едно място, да си правят къщи и покъщнина, да зидат храмове, да се молят Богу, да си сеят лозя, градини, ниви и пр., оттогава тая наклонност се е преобърнала веке в силна любов и в техните сърца е станала една страст, щото всеки да предпочита да жертвува и живота си, отгдето да пропусти другиго да потъпче милото му месторождение и Отечеството му.
Человек же, който се скита от едно място на друго, оставя месторождението си пусто и не ще да знай нищо за общото си Отечество, той е подобен на едно безсловесно животно, което живей на света само и само да се прехрани. Такива человеци са укорени от сичкия свет и назовават се с презрение скитници!
Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!
Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!
Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.
Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.
Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област! Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.
Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.
До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!
Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото всичкото войнство и него самого.
От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците!
От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда!
В 1812 г., кога бяха минали руските войски в България и бяха достигли до Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на български език (печатана в Букурещ) и възбуждаше Българите да станат против Турчина, а от друга страна, гореше градищата и селата им и насила прекарваше няколко си хиляди челяди през Дунава!… В тех времена са изгорени от Русите Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и други много градове и села, които развалини и разсипни още до днес се виждат!Много же старци помнят и проповядват с кървави сълзи тях времена.
В 1828 г., когато Дибич премина Балкана и достигна до Одрин, пак същото последва. От една страна, подбудиха някои си Българи да вземат участие в боя и да се смразят с Турци, а от друга – немилостивите Руси си свършиха работата, опустошиха като скакалци тия места, отдето поминаха, отвлякоха пак няколко хиляди домородства Българи в пуста си Русия.! Множество от тях разорани села в Руманя* (Романя, Руманя – Тракия, Южна България, Румелия. Бел. ред.) и от тая страна на Стара планина се още и до днес се виждат в бурен и трънак обрасли!
В 1854 г., пак щом минаха Силистра, не забравиха да издадат прокламация, подписана от Паскевича, и искаха да побуждат Българите да се дигнат против Турчина, а от друга страна, бяха приготвили и закони, по които да владеят Българя, ако черна съдбина бе я покорила тям. Но щом се видяха победени, не забравиха да се ползуват от обичайния си лов и тъй отвлякоха пак със себе си тринайсет хиляди домородства в Бесарабия.
Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител!* (Ами днес какво правят? Всеки човек, българин, който мисли надалеч и разсъждава, бил изменник според тях. “С нас е народът”, казват те, т.е. онези, които не знаят руския камшик. З.С.)
Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва.
Сега веке, откак я победиха Европейците под Севастопол и й откриха слабостите пред цял свет, тя обърна веке друга политика и с пари и лъжи мами простодушните Българи в мирни и тихи времена да се преселят в нейните омразни пустини, да ги зароби вечно!
Българите, кои се излъгаха и отидоха в 1828 лето, като усетиха какво робство ги чака, по-голямата част останаха във Влашко и Богданско и оттамо се върнаха назад още преди танзимата* (Танзимат – реформи, започнати от султан Махмуд) в Турско, во время султана Махмуда, който изпроводи тогава и едного си чиновника с пари да им помогне. Това бе издействувал покойний нняз Стефан Богориди* (Княз Стефан Богориди, 1770-1859 г., – голям български благодетел от Котел. Внук на Софроний Врачански и историк на самия Георги Раковски. С изключителни заслуги по българския църковен въпрос. На негово собствено място и с негова помощ е построена желязната църква “Свети Стефан” в Цариград. Бел. ред.). Също и ония, които бяха минали в 1854 лето, подпомогнати от Парижкия мир. Къде отивате вие, мили братя, Видински Българи! Знайте ли вие Русия каква е? Знайте ли какво робство и вечни мъки ви чакаттамо? Защо се не посъветувахте с ония Българи, които са били тамо, да ви разкажат къде и в каква яма искате да се хвърлите? Ето какви злини ви чакат тамо:
Като се преселите от този въздух (хава), на когото сте родени и научени, с вашите жени и малки дечица, доде идете на онова място, половината ви ще измря и погина по пътя, а доде привикнете на тез блудкави и горчиви пустинни води, Бог знае колко ще останете! Това е веке знайно от цял свет, че кога человеци или животни си менят въздуха, на когото са се родили и научили, трябва непременно да пострадаят с живота си. Земете за пример татарите, които са пред очи ви, и вижте колко са измрели и колко още мрат откак са се преселили! А те са дошли на добър и здрав въздух, на плодовита и весела земя; ама вие, като идете в ония диви пустини, дето няма ни вода студена, ни шума зелена, ни трева цветовита, на едно пусто от бозалък* (Бозалък – вид едра трева. Бел. ред.) покрито диво поле, дето не може человек нито една трънка да види израсла! Сички в такова едно място ще се разболейте и повечето от вас ще измрат! Какъв тежък грях вие, мили Българи, земате огторе си? Можете ли да понесете вий този грях? Вие ставате убийци на децата си, на домородствата си! Можете ли вие в тех голи и диви пустини тутакси да направите къщи, да набавите покъщнина и да се закриляте от оная свирепа и люта зима, която става по тех диви места и ще ви найде без покрив? Я! Смислете за колко години и с какви разноски и трудове можете направи ония къщи, покъщнина и потребни прегради, които сте тук нашли от баба и дядо, или сте сами с толкова мъки направили? Ами отде ще земете и вещество (кересте) за тях, като тамо е пуста и страшна пустиня и не растат нито тръне, както казахме? Тамо не ви остава друго, освен да изкопайте дупки в земята и да живейте като къртици (слепи мишки), или да си изкопайте гробове и да се закопайте живи! Де остават вашите хубави лозя, ливади, ниви и райски градини? Де остава оная зелена и гъстолистна шума, оная гъста гора и прохладните й сенки? Няма веке да видите, не ще ги сънувате насъне и ще си оплаквате дните!
Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те са твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си? А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана? Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!
Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследова дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:
“О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте! Ние сме ви родили и отхранили, оставили сме ви домове, лозя, ниви и други домашни потребности, а вие, о, неблагодарни синове, оставяте сичко да запустей и отивате в оная пуста и омразна земя, за да си пъхнете вратовете в железен ярем! Каква нужда, какви насилия ви накарват на това скитничество? Знайте ли вие, че ние сме претърпели повече от четиристотин години, от Делии, от Кърджалии, от Капсъзи* (Капсъзин – безделник, нехранимайко, разбойник. Бел. ред.), от убийства и грабежи – и пак сме увардили бащино си свято огнище. А вие днес, кога веке сичко се преобърна в мир и тишина и настанаха добри времена, за голи само обещания, що ви прави Русия, бягате и се преселяте, ставате убийци на сами себе си, на жените и децата си! О! Вашите души и на онзи свят щат ся казни за това във вечните мъки и в пъкъла! А телата ви ще теглят на тойзи свят от руското робство и с кървави сълзи ще прекарате злочестий си живот”.
Не е ли срамота за вас, о видински Българи! Да ви заменят с Татарите и да правят с вас трампа, като с някои си коне или волове! Я! Вижте ги тех Татари в какво бедно състояние ги е докарала немилостива Русия! Те, мислите, от добрина ли са се преселили от тамо? Не можете ли, окаяни, да разсъдите дотолкова и да разберете, че и вас ще ви докарат още в по-жалостно и по-окаяно от тях състояние! Те, като ги гледате, просят и чакат други да ги прехранят и досега са измрели половината им! Не ще ли изпатите и вие същото? Но те се намериха между вас, народ земеделски и работлив, ами вие в руските диви и голи пустини, при кого ще прибегнете и от кого ще поищете нещо си?…
От каква неволя се преселявате? Я размислете, преди петнайсе години какво е било в България, а сега какво е. В царстването на Султана Абдул-Меджида от ден на ден се ублажава състоянието на раите и ако по негде си още са останали некои злоупотребления, тия не стават по царска воля, но тия полека-лека щат се изтреби и изглади. В кое же царство не се нахождат злоупотебления, чинени от чиновници? В Русия чиновниците най-големи свирепства и варварщини чинат над бедния народ и мислите ли че то сичко дохожда до царските уши? Никога!
А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!
Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили – да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.
Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.
Треба да знайте още, че Н.В.Султана не допуща, а и европейските сили не оставят такива насилия да станат над християните; тия времена веке минаха, когато се допущаха такива беснила. Примерът нека бъде на това нам Сирия, дето щом се появи такова нещо, Султана и европейските сили тутакси изпратиха войски в помощ бедним Християнам, умириха сичко и наказаха с най-люта смърт убийците християнски. А що треба Сирия за пример, и вие сами, Видинските Българи, знайте и помните още, че преди няколко години, щом се появиха и между вас размирици, Н.В.Султана и другите сили не оставиха необузданите некои си Турци да ви изколят и мъчат, тутакси се сичко умири и оттогаз насам не можете го отказа, във ваша видинска област много по-добре стана и не ви веке тъй мъчат спахии и други Турци, както е било от по-преди.
Ние се надейме че ще дойдете в съзнание и щете послуша гласа на един ваш съотечественик, който ви казва и съветова сичко това от чиста българска душа, и ако сте се някои си записали да идете в пуста и варварска Русия, ще се откажете от тая лудост, която ще ви зароби с децата ви и жените ви вечно. А ония, които са ви на това излъгали и наклонили, ще ги изгоните из
за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.

  • Георги Раковски, Букурещ, 1861 г.

ПРЕСТЪПНАТА ФАМИЛИЯ БУШ Е ЗАБОГАТЯЛА ОТ ТЪРГОВИЯ С ХИТЛЕР И СЕМЕЙСТВОТО НА ОСАМА БИН ЛАДЕН, НО ВЪПРЕКИ ТОВА Е ОБИЧАНА ОТ РОБИТЕ

Фамилията Буш, която бе на кормилото на американското правителство, натрупа много пари благодарение на
Хитлер и на лагерите му. По време на войната Прескот
Буш (дядото на Джордж Буш-младши) изгражда фабрика в Освиенцим (в околностите на концентрационните лагери
на Аушвиц) и хиляди пленници евреи са заставени да работят при изключително тежки условия. Тук е пълно право
можем да отбележим, че кастата банкери никога не се е
интересувала от условията, при които живее еврейският
народ. И макар и нелегално, фамилията Буш направи много
пари от сделките с нацистите, като основа международни симулативни дружества с подставени лица – например Консолидирана силезийска стомана и Овърби Дивелъпмънт. Доказателства за участието на Прескот Буш в тези
делови операции се появяват в холандските архиви едва
през 2001 г. И така става ясно, че е съществувала мрежа
за пране на мръсни пари, свързана е немския банкер Фриц
Тисен. Средствата тръгват от Тисен банк в Берлин и
като преминават през Холандия чрез банка Хендел, стигат
до Юнион Банкинг Корпорейшън (UBC) в Ню Йорк. Прехвърлянето на пари става възможно, след като през 1922 г. Аверал Хариман (който по-късно е съветник на Рузвелт)
се среща е немския банкер Тисен, за да уговори създаването
на немско-американската банка (UBC), учредена две години
по-късно – през 1924 г. Излишно е да добавям, че президент
на новия банков колос е Джордж Хърбърт Уокър – тъст на
Прескот Буш! В бизнес съюза фамилията Хариман и Прескот Буш (Изпълнителен директор на UBC) поддържат сърдечни връзки и с Фридрих Флик – друг немски магнат на стоманата, по-късно съден на Нюрнбергския процес. А различните фирми, собственост на Хариман, Буш и фамилия Тисен споделят общ луксозен офис на Бродуей в Ню Йорк. След като САЩ се включва във войната срещу Германия, сделките с Третия райх продължават още близо година. И, разбира се, не Буш и Хариман поставят край на доходо-
носния бизнес, а американската държава. На 31 юли 1941 г. Вашингтон пост публикува статия със заглавие Ангелът на Хитлер има 3 милиона в банка в САЩ. В нея под ангела на Хитлер се визира Фриц Тисен, а банката, на която се позовава авторът, е UBC. Сенатор
Прескот Буш дори е награден с отличието Немски орел в
знак на благодарност, че банката му е отпуснала големи финансови средства на националсоциалистическата партия – документът е с дата 7 март 1938 г. и носи личните подписи на Хитлер и на държавния му секретар Ото Майснер. Този доказателствен материал се съхранява в архивите на Министерството на правосъдието на САЩ заедно със заповед о т 1942 г. до Буш-старши да преотстъпи акциите на банка, свързана
с Третия райх.

При напускането на военновъздушните сили Буш-младши завързва близки отношения на сътрудничество със своя бивш боен другар Джеймс Р. Бат, който лично управлява
някои бизнес дела на фамилията Бин Ладен в Тексас. Основава свое дружество за въздухоплавателни услуги, веднага
след като продава самолет на Салем Бин Ладен – наследник
на една от най-мощните многонационални компании (втора
по големина в арабския свят), специализирана в областта
на строи телството – Саудин Бин Ладен Груп. Като доверен човек на семейство Бин Ладен Джеймс Р. Бат убеждава саудитите да финансират приятеля му Буш, за да създаде
Офшор Дрилинг – гигантско предприятие за сондажни съоръжения в нефтената промишленост в Тексас. Въпреки
огромните финансови средства, които получава, Джордж
Буш е на крачка да предизвика фалит на новата корпорация
и дъщерните й фирми (Харкен, Спектрум 7 и т.н.). За негов късмет обаче всеки път, когато е пред банкрут, други
дружества, които се контролират от саудити, му се притичват на помощ, като закупуват дялове и му поверяват управленски постове. Например Арк Енерджи – освен че го
спасява от дългове, го назначава и за съветник в ръководния
си състав. За богатото саудитско семейство тук става
дума да бъде оказана помощ не на кой да е, а на самия син
на президента на САЩ (който е и бивш директор на ЦРУ).
Но проблемите на Буш-младши не са свързани единствено с дългове, т е се отнасят и до незаконни финансови операции. През 1990 г. адвокати на Харкен Енерджи преду-
преждават съветника Буш да не продава акции, в случай че
получи негативна информация за състоянието на фирмата.
Седмица по-късно обаче Буш продава акции на Харкен на
обща стойност 848 000 долара. Само след два месеца Харкен обявява загуби за 23 милиона долара, като Буш успява
да избегне санкциите на надзорния орган на американската
борса благодарение на намесата на Робърт Джордан – съдружник о т адвокатската кантора на Джеймс Бейкър. И така, когато Буш-младши е избран за президент, в
знак на благодарност Джордан е назначен за посланик на
САЩ в Саудитска Арабия. След финансовия крах на Харкен Буш-младши става съветник в дружество, което се
контролира от групировката Карлайл – многонационална компания с интереси предимно във въоръжаването. А един
от най-големите инвеститори в групировката, в която
вече е работил и баща му, е не кой да е, а семейството на
Бин Ладен. По-късно, когато американското правителство успява да получи съгласие за започването на войната
в Афганистан, след фаталния септември, фамилията
Бин Ладен заедно с приятелското си семейство Буш правят огромни печалби. Карлайл е единайсетият по големина доставчик на въоръжения за американската отбрана и е
собственик на Юнайтет Дифенс – дружеството, производител на прословутите бойни танкове Брадли. Събитията около 11 септември се оказват повече о т успешна сделка за Юнайтет Дифенс, която само за един ден след вложенията си на борсата печели 273 милиона долара. Но когато се
разпространява новината, че фамилията Бин Ладен е в списъка на акционерите на Карлайл, саудитското семейство
е заставено да се оттегли от дружеството. Буш-старши
запазва място то си на консултант по административните въпроси в азиатския филиал на групировката и продължава да поддържа делови връзки с фамилията Бин Ладен в
Саудитска Арабия в продължение на още 2 години след съдбовната дата 11 септември.

ФБР винаги е поддържало тезата, че начело на терористичните операции стои организация на ислямски екстремисти – прословутата Ал Кайда. Нека поясним тогава какво е
Ал Кайда и кой в действителност е предполагаемият й лидер Осама Бин Ладен. За да го направим, трябва да се върнем
на съветската война в Афганистан. Руснаците са заставени
да напуснат страната основно заради военната подкрепа,
която САЩ оказват на муджахидините и на талибанските
бойци. Когато съветските войски се оттеглят , бунтовниците, обучени от ЦРУ, поемат контрола над държавата. Довереното лице на американските тайни служби, което е използвано от Вашингтон като посредник с талибаните , е по някаква случайност Осама Бин Ладен -арабски пе-
тролен магнат, съдружник в бизнес сделки с Джордж Буш!
Тексаският петролен магнат Буш-младши, президент на
САЩ, и саудитският петролен магнат Осама Бин Ладен,
ръководител на Ал Кайда, са в прекрасни отношения до паметната дата 11 септември. А ако припомним и факта, че
Осама е един о т най-добрите агенти на служба към ЦРУ,
официалната версия за 11 септември придобива смехотворно звучене.
Ал Кайда означава буквално Базата и е замислена от
ЦРУ, за да бъде позиционирана в Афганистан след оттеглянето на съветските войски. Във ведомостите на ЦРУ
фигурира името на Осама Бин Ладен – тяхно доверено лице,
поставено начело на мрежата, изградена от саудитски и
египетски партизани, за да оказват подкрепа на чеченските бунтовници и на размирниците о т Косово. Но после най-неочаквано като че ли Осама Бин Ладен губи напълно
разсъдък и се противопоставя на ЦРУ, като с това слага
начало на ненавременна религиозна война срещу целия Запад.
Очертава се ситуация, която силно напомня на сцена от
филмите за Агент 007, където героят Буш-Бонд воюва, за
да спре лудия милиардер да разруши света между два сатанински кикота. Следователно официалната версия е с глинени кpaкa, а това, което е изложено дотук, представлява
само част от по-живописните й аспекти, които донякъде
я онагледяват.
Тероризъм, мерен с два аршина
Тезата, която поддържа ФБР за атентатите на 11
септември, е противоречива по отношение на Ал Кайда.
От една страна, я представя като много добре организирана и непогрешима организация, която успява да изпълни
блестящо историческите атентати от 11 септември под носа на американските секретни служби, а от друга – като
организация, състояща се от група дилетанти, оставящи
след себе си компрометиращи следи. Все пак Ал Кайда е
само една и не е ясно как е възможно да се съчетаят два
толкова различни подхода на действие.
Обикновено при възстановяване на престъпление водещите следствието веднага отгатват дали имат работа с професионалисти или не. Доказан факт е, че колкото
е по-подготвена една организация с престъпни намерения,
толкова са по-амбициозни и целите, които може да постигне. Начинът, по който са действали въздушните пирати в
най-защитеното в света пространство, и изключителната вещина при пилотирането на самолетите, приписвана
на група ислямски фанатици, доказва безспорния професионализъм на извършителя. Но тогава как е възможно същата
тази организация да е оставила незаличими следи от доказателства за виновност, типични за най-нехайните от занаята?
Плащания, извършени с кредитни карти; документи,
в които фигурират истинските лични данни на лица, посещавали курсове в американските школи за обучение на пилоти; захвърлени автомобили, взети под наем, в които са открити наръчници за пилоти на арабски език и дори куфарчета с компрометиращи писма, изпаднали по неведоми пътища от самолета – все обстоятелства, будещи
недоумение. Версията Буш мирише на гнило от началото
до края, а единственото правдоподобно предположение е, че разпилените преднамерено навсякъде веществени доказателства са част от същия този план. И че някой ги е
изфабрикувал съзнателно, така щ ото, попаднали в ръцете
на водещите следствието, вината да бъде прехвърлена на
арабския тероризъм. Отново сме изправени пред класическото отклоняване от вярната следа -falseflag, което поставя началото на войната за петрола.

  • Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“

Камала Харис – вицепрезидент на САЩ е ционистка агентка, но това е нормално САЩ е Западен Израел

КИТАЙ – КОМУНИСТИЧЕСКАТА ТИРАНИЯ, КОЯТО Е ЕДНА ОТ ВСИЧКИТЕ ЕВРЕЙСКИ КОЛОНИИ

Минималната месечна работна заплата в Китай е 264 долара.

  • https://petel.bg/m/index.php?action=view&id=45479&opinion=

Изненадващи факти за китайската икономика:

  • Китай е по-голям вносител на американски селскостопански продукти от Канада и Мексико.
    Страната е водещият пазар за износ на такива стоки от Щатите, изпреварвайки съседките ѝ Канада и Мексико. А соята представлява над половината от вноса на Китай.
  • Китай е на второ място в света по брой на милиардерите.
    Те са общо 388 души или малко повече от наполовина на броя им в Щатите – 680. Също така милиардерите там растат с най-бързи темпове в света – през 2017 година те са се увеличили с 55 души, а през миналата – с 49 души.
  • https://www.google.com/amp/s/money.bg/economics/7-iznenadvashti-fakta-za-kitayskata-ikonomika.html%3famp=true

,,Забравете. Китай е сталинистки по управление, капиталистически по търговски реклами, и феодален по разделение на богатството и властта. Това си епървокласна диктатура, която третира хората скотски, тероризира и измъчва.“

  • Грег Паласт

На своята web-страница, семейство Ротшилд гордо показват, че се е настанило в Китай още през 1838 година.[72] Негови представители са започнали дейността си там доста по-рано. Както посочил в далечната 1823 година лорд Джордж Гордън Байрън, един от първите, които прозрели как водят човечеството към пропастта, „териториите и от двете страни“ на Атлантика и Тихия океан „са негови“ [на Ротшилд]. „А корабите му разтоварват от Цейлон, Инд, чак до Китай.“[73]
Преди повече от шест години пекински всекидневник, излизащ на английски език, извести, че: „Ротшилд се прицелва в Китай“. Информацията започваше така:
„Тази седмица лорд Джейкъб Ротшилд, президент на “RIT Capital Partners” посети Пекин, за да рекламира частния инвестиционен фонд “JRC”,[74] който ще набира средства в юани в Китай и ще улесни китайските инвеститори в техните отвъдокеански капиталовложения.
Ротшилд иска да натрупа 750 милиона долара чрез този фонд. Операцията се провежда в рамките на [китайската] стратегия за „набиране на средства у дома и инвестиране зад граница“. За отделни китайци и за китайски компании инвестициите извън страната са затруднени от прекалено затегнатия контрол над китайския капитал и валута…
Фондът “JRC”, който е смесено предприятие между “RIT Capital”, китайската инвестиционна групировка “Creat Group” и консултантската инвестиционна компания “Quercus Associates”, е един от двата съществуващи фондове, които получиха одобрение от регулаторните органи.

В допълнение на 100-е милиона долара основен капитал, останалите 650 милиона на “JRC” ще постъпят от частни китайски предприятия. Фондът ще насочи усилията си към различни отрасли в европейски и американски страни, в това число във фармацевтичната индустрия, биотехнологиите, чистата енергия, високотехнологичната екипировка, защитата на околната среда, висшите електронни технологии“ – заяви Ротшилд в реч, изнесена през миналата седмица в Пекинския университет.
В момента делът на промишлената продукция в брутния вътрешен продукт на Китай е едва 3 на сто. Целта е преди да изтече 2020 г. той да нарасне до 20 процента. „Това уникално предприятие ще позволи на частния сектор в Китай да инвестира в западни компании, като същевременно осигурява възможности на западни корпорации да навлизат в бързо развиващата се и пращяща от здраве китайска икономика“ – сподели Ротшилд по време на обявяването на фонда през март [2011 г.].“[75]
Как ви се струва? Дали комунизмът е само онова, което са ви преподавали в училищата и институтите? Или е нещо повече?
Нима тази медия не е първата и единствената, показала, че Джейкъб

Ротшилд не е първопроходецът на фамилията в настоящия етап на развитие на комунистически Китай? Неговият братовчед сър Ивлин Ротшилд не само плямпа, а и действа. Не крие близките си познанства и връзки с върхушката на ККП и на подчинената й централна банка, която практически „светото“ банкерско
семейство контролира.

[72] Вж. “China, Japan and Korea”, Rothschild, Global Financial Advisory, rothschild.com, London, Paris, 2011 г., online: http://www.rothschild.com/china-japan-korea/, в: Георги Ифандиев – „Драги „шикши“ и „гои“, сега, когато вече всички сме „антисемити“, е време да ги забием“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 28 юни 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B8-%D1%88%D0%B8%D0%BA%D1%88%D0%B8-%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B5
[73] Lord Byron – “Don Juan” (1823 г.), Canto The Twelfth, The Project Gutenberg EBook, 2007 г., online: http://www.gutenberg.org/files/21700/21700-h/21700-h.htm
[74] Съкращение от “Jacob Rothschild China”.
[75] “Rothschild targets China” by Yao Weijie, “Beijing Today”, beijingtoday.com.cn, Beijing, London, July 29, 2011 г., online: http://www.beijingtoday.com.cn/business/rothschild-targets-china

  • https://diagnosa.net/

Комунистически Китай служи за лаборатория на глобализма, за опитно поле, където 1.4 милиарда души живеят като опитни зайчета при изграждането на прекрасния нов свят.
През Втората световна война американски и британски сили работят с Мао Дзе Дун.

Менторът на Бил Клинтън и професор по политически науки в Джорджтаун, Карол Куигли обяснява в книгата си „Трагедия и надежда“ как тайни англо-американски групи са подкрепяли всяка разновидност на авторитаризъм, от комунизма до фашизма, за да са сигурни, че населението ще се контролира централизирано, а икономиката ще е планова.
Хората в елита са монополисти. Те създават монополи, за да доминират над населението през цевта на оръжието.
В техните документи лидерите на Новия световен ред неспирно засипват с похвали корумпирания китайски комунистически модел.
През август 1973 г. в статия, писана от Дейвид Рокфелер за Ню Йорк Таймс, Рокфелер открито оценява и одобрява действията на Мао Дзе Дун, възхвалявайки китайската командна и контролна система. „Каквато и да е цената на Китайската революция, тя очевидно е успяла не просто да създаде една по-ефикасна и отдадена администрация, но и да насърчи висок морал и успешно общество. Социалният експеримент в Китай под ръководството на председателя Мао, е един от най-важните и успешните експерименти в историята.„ Дейвид Рокфелер, Ню Йорк Таймс, 10 август 1973 г.
Комунистически Китай е моделът на планово общество на Новия световен ред.
Китай е получил от ООН повече награди за политиката и начина си на управление от всяка друга нация.
В очите на глобалистите, авторитарен Китай е бъдещето ни.
Китай приема ужасната Политика за „едно дете“ в семейство, след лобиране от консорциум от организации по евгеника, включващ в себе си фондацията „Семейно планиране“ и ООН.
На двойки с повече от едно дете се налагат сурови глоби и затвор.
Практиката на незаконните аборти заедно с желанието на двойките да имат мъжка рожба, потопи Китай в задълбочаваща се криза, в която мъжете са с 30 милиона повече от жените.
Китайската полиция безжалостно потушава всеки опит за протест.
Тайни църкви, последователи на Фалун Гонг, стачкуващи работници, биват изпращани в концлагери. Техните тъкани и кръв се описват, подготвяйки ги за донорство на органи. След това китайското правителство ги продава на онзи, които плаща най-добре.
Ако заможният пациент избере да отиде до Китай, затворникът бива убит и органите се имплантират.
Ако трябва да напуснат страната, фургон за изпълнение на място закарва органите до чакащия самолет.
Социалните инженери в Китай агресивно евтаназират старите хора и инвалидите.
Китай просто следва глобалисткия проект за света.
Същата система за тотално унищожение на хората се прилага полека в целия свят.

  • Откъс от „Краят на играта: План за световно поробване.“

Началникът на Гестапо – Хайнрих Химлер е бил полуевреин, а неговият заместник Райнхард Хайдрих е бил три четвърти евреин

Комунистически „рай“ – няколко от милионите гладни деца в СССР, полуевреина и един от най-важните ционистки агенти Йосиф Сталин се е „грижел“ за децата като им построил специални детски концлагери

Лев Каменев – един от наемниците на еврейските банкери, които сътвориха еврейската болшевишката революция е бил евреин