Избрано

Здравейте приятели, ако смятате информацията, която получавате от сайта за интересна и полезна, може да дарите някакви минимални средства, за да продължим да ви показваме истината.
Банкова сметка: BG42STSA93001526302482 – ALIL HODZHOV
Paypal: alilcho0125@gmail.com

,,ПРОТОКОЛИТЕ НА ЦИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ“ – ПРОТОКОЛ – №19 – ВЪВ ВСЕМИРНОТО ЦАРСТВО САМО ЮДЕИТЕ ЩЕ СЕ ЗАНИМАВАТ С ПОЛИТИКА

За автора на протоколите
Автор на „Протоколите на Ционските Мъдреци“ е юдеинът Ашер Гинсберг, роден в гр. Сквир, Киевска губерния в 1856 г., известен между сънародниците си с името Ахат Хаам, т.е. „Единствен всред народа“. Фанатизиран и неуморим агитатор на меродавния библейски (равински) юдаизъм, Гинсберг бързо излиза в първите редове на юдейското ръководство и сравнително млад е приет за член във върховното управително тяло (кагала). Идеите му се отличават с удивителна яснота, простота и праволинейност. Дейността му е крайно смела, трескава, непрекъсната. Изработеният от него план за осъществяване заветните цели на Израиля, четен на тайно заседание на първия световен ционистки конгрес в Базел в 1897 г., прави силно впечатление, приема се от мнозинството и му открива пътя към водачеството. От този момент неговото влияние бързо расте и в 1913 г. той е всепризнат и неоспорим водач на юдейството.
Гинсберг подготвя и ръководи руската революция в 1904–1905 г., която, макар че не успя, разтърси издъно Русия и подготви успеха на революцията в 1917 година.
Той е невидимия ръководител на юдео-масонската дейност в периода на подготовката и протичането на войната 1914–1918 г. Той е и създателя и изпълнителя на руската революция през 1917 г. Умира през 1925 г. в Лондон.
Предговор
Протоколите представляват кристализираната идеология на юдаизма, извлечена от неизменните и вечни закони на пророк Мойсей, точно такава, каквато ни я рисува 35-вековната еврейска история. С необясним за нашия морал цинизъм, те разкриват грандиозните цели на юдейството, безпощадната жестокост и абсолютната безогледност на средствата за постигането им.
Всеки, който прочете протоколите, остава поразен от дълбочината и яснотата на мислите, неограничения замах, непоколебимата решителност и пълното пренебрежение към целия нееврейски свят. Ледена хладина, бруталност и садизъм вее от всеки ред на тази протоколирана юдейска мъдрост.
Мислите, изказани в протоколите, хвърлят ярка светлина върху най-големите и мъчно обясними религиозни, хуманитарни и политически събития във всеобщата, а особено в новата история. Те са безпогрешен шифров ключ, с който се разгадават сложните социални и икономически проблеми, които създадоха най-големите обществени сътресения във всички европейски държави от XV век насам.
А. Гинсберг е написал протоколите на малко познатия за самите юдеи староеврейски език, но се е явила нужда да бъдат преведени на френски език, за да послужат като агитационен материал. Агитацията, в полза на идеите на Гинсберг, се е водила и през време на самия конгрес в Базел, на който голямото мнозинство делегати не са знаели староеврейски език. Този именно френски превод по време на Базелския конгрес е попаднал в ръцете на руската тайна полиция, а от нея, в 1901 г., в ръцете на другарите на руския професор Сергей Николаевич Нилус.
За първи път протоколите са отпечатани на руски език през 1901 г. в съчинението на Г. Бутми „Неприятелите на човешкия род“. С. Н. Нилус отпечатва първото издание от тях през 1905 г. Същият отпечатва друго издание през 1911 г. и трето през 1917 г. — непосредствено преди революцията. След руските издания протоколите се разпространяват из целия свят. Интересно е, че в Англия те се появяват почти едновременно с руските — през 1906 г. Това обстоятелство, както и незначителните различия в редакцията — но не и в идеите на многото издания на протоколите в различните страни, дава основание да се предполага, че не само руската полиция, но и други са се добрали до оригиналите.
Протоколите, безспорно са акт конспиративен, и като такъв могат да попаднат в чужди ръце (като се има пред вид неприкосновеността на юдейските организации, особено в котилото на юдеомасонството — Швейцария) само по същия начин, т.е. конспиративно, тайно. Това обстоятелство, което не дава възможност да се представят формални доказателства, юдеите използват, за да отричат автентичността им. И разбира се, другояче не могат да постъпят, защото самопризнанието би било равносилно да подпишат смъртната си присъда.
За действителността на протоколите, обаче, съществуват неоспорими и най-сериозни доказателства — и формални, и по същество. Накратко ще ги посочим.
През 1933 г. в Швейцария почнали да се разпространяват „Протоколите на Сионските мъдреци“. Юдеите автоматично реагират, повдигат страшен шум в световния печат и завеждат дело срещу разпространителите. Делото се гледа в 1935 г. в гр. Берн, в мировия съд председателстван от юдеина-съдия Валтер Майер. Резултатът: разпространителите се признават за виновни, налагат им се огромни парични глоби и се забранява печатането и продажбата на протоколите. Юдейството тържествува, но… не за дълго. Осъдените апелират делото и през 1937 г., на 1.XI. бернският апелативен съд издава решение, с което отменява присъдата на юдеина-съдия Майер и разрешава печатането и разпространението на протоколите. Като се има предвид силата на юдейството в това време, и че този процес се води именно в Швейцария — коментарите са излишни, за да се разбере колко силни са били доказателствата за автентичността на протоколите.
Макар от юдейска гледна точка — като си служим със същия формалистичен мащаб за преценка правотата на нещата, присъдата на бернския апелативен съд да е напълно достатъчно доказателство, тя лично нас не ни задоволява. Ние намираме други много по-силни, по-съществени, абсолютно неоспорими и с математическа логичност данни, които доказват, че идеите, написани в протоколите са напълно идентични с вековната и неизменната идеология на юдейството и че тези идеи, дори от когото и да са написани, са една жива реалност, отражението, на която ежечасно се чувства във всички области на живота по целия свят.
Ето само някои от тези доказателства:
Всички идеи в протоколите, без изключение са тъждествени с принципните начала на юдейската религия. Няма нито една мисъл в тях, която да излиза вън от идеологията и тактиката на юдеите, тъй както те са формулирани от Йехова чрез Мойсей и написани в петте Мойсееви книги в Библията. Заслугата на Ашер Гинсберг се състои в това, че той ги е развил, систематизирал, свързал в порядъка на една програмна дейност и изложил просто, ясно и изразително.
Съществуват още няколко други откъслечни проекта, напълно в духа на протоколите, излезли в различни времена, в различни страни, написани все от юдеи:
a) Толедското писмо, написано в 1489 г. от княза на юдеите в Цариград до равина на гр. Арлес, изнесено в съчинението „Ла Силва Куриоза“ на испанския благородник Юлиан де Мотрано.
b) Реч на равина Райхорн в 1859 г., написана в съчинението „Биариц“ в 1868 г. на германския писател Гьодшед.
c) Посланието до всички юдеи от Адолф Кремие — френски министър на правосъдието и създател на световния еврейски съюз в 1860 г., печатано в Архив Израелит №25, 1861 г.
d) Диалогът в ада между Макиавели и Монтескьо, от френския юдеин Морис Жюли, Брюксел — 1864 г.
e) Съчинението на самия Ашер Гинсберг „Преоценка на ценностите“, което и по стил, и по мисли е първообраз на протоколите.
Налице са и самопризнания на отделни юдеи за истинността на протоколите, между които е и отвореното писмо на юдеина Ели Раваж, написано в Сенчъри магазин №3 стр. 346.
Най-очебийното доказателство — миналата и особено сегашната световна война и събитията между тях, в които и за слепите е ясно, че юдейството в плутократическия блок е играло и играе главната роля, а за националистическите държави е подчертан враг №1.
Идеите на юдаизма и живата действителност, които в протоколите са получили синтезиран формален вид, са най-силното доказателство за тяхната автентичност.
Само този, който няма очи и този, който не желае да вижда, не ще види пораженията, които юдейството е нанесло на човечеството. Само тази душа, която се е откъснала от своя народ и не чувствува болките му, не ще трепне пред конвулсиите на милионите свои родни братя, грабени, лъгани и заблуждавани от синовете на Юда.
За улеснение при четенето, разчлених протоколите и поставих малки заглавия.
 
Преводачът
Протокол №19
ВЪВ ВСЕМИРНОТО ЦАРСТВО САМО ЮДЕИТЕ ЩЕ СЕ ЗАНИМАВАТ С ПОЛИТИКА.
Ние не ще допуснем самостоятелно никой да се занимава с политика, но ще поощряваме докладите, молбите и проектите, които се предлагат на вниманието на правителството с цел за подобрение на народния бит. Това ще ни даде възможност да откриваме недостатъците и фантазиите на нашите поданици, на които или ще удовлетворяваме исканията, или ще отговаряме с разумни опровержения, които ще доказват късогледството на ония, които разсъждават неправилно.
Шумно изразеното недоволство срещу нашата добра власт не ще е нищо друго, освен лаене на псе срещу слон. За едно правителство, което е добре организирано не толкова от полицейска, колкото от обществена страна, лаенето е безрезултатно. Палето лае срещу слона, без да съзнава неговата сила и значение: достатъчно е само с добър пример да изтъкнем силата и значението на едната и на другата страна, и псето, щом съгледа слона, ще престане да лае и ще почне да върти опашка.
 
ЮДЕИТЕ ПРИРАВНЯВАТ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ С ВУЛГАРНИТЕ.
За да лишим политическото престъпление от престижа на доблест, ние ще го поставим на подсъдимата скамейка наред с кражбата, убийството и с всички други отвратителни престъпления. Тогава общественото мнение ще смеси в представата си престъплението от този разред с позора на вулгарните престъпления и ще го заклейми с презрение.
Ние се постарахме, и надявам се, че сполучихме да внушим на гоите да не възприемат този способ за борба с размириците. За тази цел, чрез речи и чрез печата, както и в умелото ни внушение при съставянето на учебниците по история, ние направихме реклама на мъченичеството за идеята на общото благо. Тази реклама увеличи контингента на либералите и постави хиляди гои в редовете на нашия инвентар.

ЯКОБ РОТШИЛД – ЕДИН ОТ ОСНОВНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ НА ГОИТЕ

Преди четири десетилетия Якоб Ротшилд направи нещо лудо. След разпадане на семейство, той загърби богатствата на най-голямата европейска банкова династия, за да преследва собствените си интереси.

Днес, когато той планира да се пенсионира, създаденият от него бизнес с марката бележи най-новия етап в личното богатство на банков клан, който се простира из Франция, Швейцария и Великобритания.

Ротшилд и директен семейството му са най-големите акционери на RIT Capital Partners АД, инвестиционният превозното средство, чийто състав се завърна 7,4% през тази година до четвъртък, повишаване на личната си богатство на повече от $ 1 милиард, според милиардерите Индексът Bloomberg .

83-годишният Ротшилд обяви миналия месец, че се оттегля през септември като председател на RIT, като ограничава кариера от шест десетилетия на предните линии на финансовите пазари.

На годишното общо събрание на RIT за 2019 г. в Лондон Ротшилд заяви, че той и семейството му ще останат значителни акционери, премахвайки заплахата от обща продажба, която може да навреди на цената на акциите на фирмата. Плановете за наследяване съществуват от няколко години и Ротшилд ще остане непряко ангажиран с RIT.

„Това променя охраната, но не променя философията на RIT“, казва Чарлз Кейд, анализатор в Numis Corp. „Исторически погледнато, при семейните превозни средства имаше голяма пропаст, когато водещ инвеститор се пенсионира, но тук имаше много усилия да се предотврати това. „
Ротшилд отказа да коментира тази история.
Наполеонови войни
Банковата династия произхожда от Майер Амшел Ротшилд, търговец на редки монети, роден през 1744 г., който съветва германските аристократи относно техните финанси. Той изпраща петимата си синове в големите европейски градове, за да правят бизнес с правителства, обвързани с пари, а Нейтън Майер Ротшилд е първият, който се подвизава в чужбина, когато пристига на английските брегове в края на 18 век.

Нейтън основава съименната си банка през 1810 г. и придобива известност за финансиране на военните операции на Великобритания в наполеоновите войни. Около 150 години по-късно Якоб се сблъсква с опозиция в усилията си да разшири услугите на банката от баща си Виктор и братовчед си Евелин, които поемат Виктор като председател на NM Rothschild & Sons Ltd. през 1976 г. Тези разногласия помогнаха да се стимулира излизането на Якоб Ротшилд .

„Запазването на семейния контрол има предимство пред разширяването“, казва британският историк Найл Фъргюсън във втория си том за клана Ротшилд. „Това беше сериозен разрив в английския клон на семейството.“

Свързвайки контрола, NM Rothschild & Sons се сляха преди седем години с базираната в Париж банка зад френския клон на семейството. Междувременно швейцарският клон на клана зад Edmond de Rothschild Suisse SA има за цел да вземе базираната в Женева частна банка като част от план за разширяване.

За първи път известен като Rothschild Investment Trust, RIT прие абревиатурата си след излизането на Якоб от бизнеса в Обединеното кралство. И все пак пропускането на името на Ротшилд не е попречило на представянето му. След дебюта си на Лондонската фондова борса през 1988 г. вследствие на дерегулацията на финансовите пазари на града, инвестиционното доверие нарасна с над 1500%, засенчвайки пазарната стойност както на швейцарската, така и на френската банка Rothschild.

„В редица класове активи и пазарни цикли няма много хора, които са доставяли подобни доходности за същия период“, каза Кейд за Якоб Ротшилд. „Той наистина се вглежда в детайлите. Ако му предлагате предложение, което аз направих, сериозно трябва да знаете нещата си. „

„Това е по-скоро костенурка, отколкото заек“, каза Лейт Халаф, старши анализатор в британския борсов посредник Hargreaves Lansdown Plc, който държи 8,6% дял в RIT. „Това е добър избор за по-консервативно портфолио или може да се използва за формиране на основата на дългосрочно портфолио.“

Репутацията на Якоб Ротшилд също е мощна сила за инвеститорите. Образование в колежа Итън и Оксфордския университет, той става партньор в NM Rothschild & Sons четири години след като се присъединява към семейната банка и ръководи нейния корпоративно-финансов отдел. Заедно с RIT, той е съосновател на FTSE 100 мениджър на активи Сейнт Джеймс Плейс АД и е част от трио, което обединява сили преди три десетилетия в прекъснат 21 милиарда долара враждебно поглъщане на British American Tobacco Plc.

„RIT е синоним на лорд Ротшилд“, каза Алън Брайърли, анализатор в Canaccord Genuity Group Inc., „Това дава изложение на инвеститорите на почти несравнима мрежа от контакти. Това е много мощна марка. „

Дори с поне 1 милиард долара на свое име, Якоб далеч не е най-богатият член на клана. Само в рамките на британския клон Натан е изградил състояние, което днес ще струва повече от 10 милиарда лири (13 милиарда долара), според „ Най-богатият от богатите “ на Филип Бересфорд и Уилям Д. Рубинщайн.

Залогът от RIT, от който Якоб и семейството му се възползват, съперничи на основното притежание на клана Ротшилд в размер на 840 милиона долара във френската им банка. 87-годишната Евелин де Ротшилд продаде акциите си в холдинга за банковите активи на семейството през 2007 г. за около 200 милиона евро (223 милиона долара).

Част от богатството на Якоб Ротшилд произтича от наследството, което той получи след смъртта през 1988 г. на далечната му братовчедка Дороти. Тогава на стойност 76 милиона паунда, тя е част от най-голямото завещание на Великобритания по това време, според статия от политическото списание Spectator от 1990 г. Това също му дава отговорност да управлява имението Уадесдон, селска къща от 19-ти век, построена от един от многобройните му богати предци – барон Фердинанд, за да покаже своята колекция от произведения на изкуството.

Якоб Ротшилд ръководи имението чрез благотворителна организация, чиито активи са 655 милиона паунда в края на февруари 2018 г. Тези активи, включително дял от почти 10% в RIT, са изключени от изчислението на Bloomberg за неговото лично богатство. Залогът на семейството, държан извън тръста, му се приписва, за да отразява статута му на основател.

62-годишният Джеймс Лий-Пембъртън ще стане председател на RIT, когато Ротшилд се оттегли. Синът на бивш губернатор на Банката на Англия, Лий-Пембъртън, сега притежава същото звание в звеното на Министерството на финансите на Обединеното кралство, създадено през 2008 г., за да управлява дяловете, взети в болни британски банки след глобалната финансова катастрофа.

RIT провежда следващото си общо събрание през април 2020 г., месецът на 84-ия рожден ден на Яков, когато той ще се присъедини към колеги инвеститори в публиката. С дъщеря Хана – най-възрастното от четирите му деца – в борда на RIT през последните шест години, тази издънка на къщата на Ротшилд ще добави още богатства към банковия клан и другите му акционери.

„Влиянието му ще продължи да съществува, след като се оттегли“, каза Брайърли. „RIT се превърна в основен холдинг за много инвеститори, които се чувстват много комфортно с него. Той е построил невероятно инвестиционно средство.“

– https://www.bloomberg.com/news/articles/2019-05-10/a-rothschild-broke-from-dynasty-and-still-became-fabulously-rich

Семейство Ротшилд е най-богатото семейство в света, това че ги няма в класациите на Forbes не бива да ви заблуждава, тези класации се правят от слуги на Ротшилдови, хора като Бил Гейтс могат само да чистят именията на Ротшилдови, истинската власт е тайната власт. Препоръчвам ви да следите изкъсо изявите на Якоб Ротшилд, защото той е един от нашите господари и собственици.

НЯМА ПО-СВЯТО НЕЩО НА СВЕТА ОСВЕН МИЛОТО ОТЕЧЕСТВО ВСЯКОМУ

Человек де е първи път видял небесната светлина, привързан е на него място като от някоя си очарователна сила, която го тегли непрестанно тамо, щото може се каза, че тая сила става в него като един единствен нагон. Всеки, който се е за малко време отдалечавал от месторождението си, познава тая сладка наклонност, която с никакви речи не може се изказа пристойно.
Человеците, доде са още живели в диво състояние и са се преселили от един предел на други, скитающи се, не са усещали толкова тая наклонност към месторождението си; но откак са почнали да се заселват и да живеят постоянно на едно място, да си правят къщи и покъщнина, да зидат храмове, да се молят Богу, да си сеят лозя, градини, ниви и пр., оттогава тая наклонност се е преобърнала веке в силна любов и в техните сърца е станала една страст, щото всеки да предпочита да жертвува и живота си, отгдето да пропусти другиго да потъпче милото му месторождение и Отечеството му.
Человек же, който се скита от едно място на друго, оставя месторождението си пусто и не ще да знай нищо за общото си Отечество, той е подобен на едно безсловесно животно, което живей на света само и само да се прехрани. Такива человеци са укорени от сичкия свет и назовават се с презрение скитници!
Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!
Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!
Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.
Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.
Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област! Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.
Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.
До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!
Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото всичкото войнство и него самого.
От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците!
От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда!
В 1812 г., кога бяха минали руските войски в България и бяха достигли до Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на български език (печатана в Букурещ) и възбуждаше Българите да станат против Турчина, а от друга страна, гореше градищата и селата им и насила прекарваше няколко си хиляди челяди през Дунава!… В тех времена са изгорени от Русите Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и други много градове и села, които развалини и разсипни още до днес се виждат!Много же старци помнят и проповядват с кървави сълзи тях времена.
В 1828 г., когато Дибич премина Балкана и достигна до Одрин, пак същото последва. От една страна, подбудиха някои си Българи да вземат участие в боя и да се смразят с Турци, а от друга – немилостивите Руси си свършиха работата, опустошиха като скакалци тия места, отдето поминаха, отвлякоха пак няколко хиляди домородства Българи в пуста си Русия.! Множество от тях разорани села в Руманя* (Романя, Руманя – Тракия, Южна България, Румелия. Бел. ред.) и от тая страна на Стара планина се още и до днес се виждат в бурен и трънак обрасли!
В 1854 г., пак щом минаха Силистра, не забравиха да издадат прокламация, подписана от Паскевича, и искаха да побуждат Българите да се дигнат против Турчина, а от друга страна, бяха приготвили и закони, по които да владеят Българя, ако черна съдбина бе я покорила тям. Но щом се видяха победени, не забравиха да се ползуват от обичайния си лов и тъй отвлякоха пак със себе си тринайсет хиляди домородства в Бесарабия.
Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител!* (Ами днес какво правят? Всеки човек, българин, който мисли надалеч и разсъждава, бил изменник според тях. “С нас е народът”, казват те, т.е. онези, които не знаят руския камшик. З.С.)
Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва.
Сега веке, откак я победиха Европейците под Севастопол и й откриха слабостите пред цял свет, тя обърна веке друга политика и с пари и лъжи мами простодушните Българи в мирни и тихи времена да се преселят в нейните омразни пустини, да ги зароби вечно!
Българите, кои се излъгаха и отидоха в 1828 лето, като усетиха какво робство ги чака, по-голямата част останаха във Влашко и Богданско и оттамо се върнаха назад още преди танзимата* (Танзимат – реформи, започнати от султан Махмуд) в Турско, во время султана Махмуда, който изпроводи тогава и едного си чиновника с пари да им помогне. Това бе издействувал покойний нняз Стефан Богориди* (Княз Стефан Богориди, 1770-1859 г., – голям български благодетел от Котел. Внук на Софроний Врачански и историк на самия Георги Раковски. С изключителни заслуги по българския църковен въпрос. На негово собствено място и с негова помощ е построена желязната църква “Свети Стефан” в Цариград. Бел. ред.). Също и ония, които бяха минали в 1854 лето, подпомогнати от Парижкия мир. Къде отивате вие, мили братя, Видински Българи! Знайте ли вие Русия каква е? Знайте ли какво робство и вечни мъки ви чакаттамо? Защо се не посъветувахте с ония Българи, които са били тамо, да ви разкажат къде и в каква яма искате да се хвърлите? Ето какви злини ви чакат тамо:
Като се преселите от този въздух (хава), на когото сте родени и научени, с вашите жени и малки дечица, доде идете на онова място, половината ви ще измря и погина по пътя, а доде привикнете на тез блудкави и горчиви пустинни води, Бог знае колко ще останете! Това е веке знайно от цял свет, че кога человеци или животни си менят въздуха, на когото са се родили и научили, трябва непременно да пострадаят с живота си. Земете за пример татарите, които са пред очи ви, и вижте колко са измрели и колко още мрат откак са се преселили! А те са дошли на добър и здрав въздух, на плодовита и весела земя; ама вие, като идете в ония диви пустини, дето няма ни вода студена, ни шума зелена, ни трева цветовита, на едно пусто от бозалък* (Бозалък – вид едра трева. Бел. ред.) покрито диво поле, дето не може человек нито една трънка да види израсла! Сички в такова едно място ще се разболейте и повечето от вас ще измрат! Какъв тежък грях вие, мили Българи, земате огторе си? Можете ли да понесете вий този грях? Вие ставате убийци на децата си, на домородствата си! Можете ли вие в тех голи и диви пустини тутакси да направите къщи, да набавите покъщнина и да се закриляте от оная свирепа и люта зима, която става по тех диви места и ще ви найде без покрив? Я! Смислете за колко години и с какви разноски и трудове можете направи ония къщи, покъщнина и потребни прегради, които сте тук нашли от баба и дядо, или сте сами с толкова мъки направили? Ами отде ще земете и вещество (кересте) за тях, като тамо е пуста и страшна пустиня и не растат нито тръне, както казахме? Тамо не ви остава друго, освен да изкопайте дупки в земята и да живейте като къртици (слепи мишки), или да си изкопайте гробове и да се закопайте живи! Де остават вашите хубави лозя, ливади, ниви и райски градини? Де остава оная зелена и гъстолистна шума, оная гъста гора и прохладните й сенки? Няма веке да видите, не ще ги сънувате насъне и ще си оплаквате дните!
Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те са твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си? А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана? Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!
Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследова дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:
“О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте! Ние сме ви родили и отхранили, оставили сме ви домове, лозя, ниви и други домашни потребности, а вие, о, неблагодарни синове, оставяте сичко да запустей и отивате в оная пуста и омразна земя, за да си пъхнете вратовете в железен ярем! Каква нужда, какви насилия ви накарват на това скитничество? Знайте ли вие, че ние сме претърпели повече от четиристотин години, от Делии, от Кърджалии, от Капсъзи* (Капсъзин – безделник, нехранимайко, разбойник. Бел. ред.), от убийства и грабежи – и пак сме увардили бащино си свято огнище. А вие днес, кога веке сичко се преобърна в мир и тишина и настанаха добри времена, за голи само обещания, що ви прави Русия, бягате и се преселяте, ставате убийци на сами себе си, на жените и децата си! О! Вашите души и на онзи свят щат ся казни за това във вечните мъки и в пъкъла! А телата ви ще теглят на тойзи свят от руското робство и с кървави сълзи ще прекарате злочестий си живот”.
Не е ли срамота за вас, о видински Българи! Да ви заменят с Татарите и да правят с вас трампа, като с някои си коне или волове! Я! Вижте ги тех Татари в какво бедно състояние ги е докарала немилостива Русия! Те, мислите, от добрина ли са се преселили от тамо? Не можете ли, окаяни, да разсъдите дотолкова и да разберете, че и вас ще ви докарат още в по-жалостно и по-окаяно от тях състояние! Те, като ги гледате, просят и чакат други да ги прехранят и досега са измрели половината им! Не ще ли изпатите и вие същото? Но те се намериха между вас, народ земеделски и работлив, ами вие в руските диви и голи пустини, при кого ще прибегнете и от кого ще поищете нещо си?…
От каква неволя се преселявате? Я размислете, преди петнайсе години какво е било в България, а сега какво е. В царстването на Султана Абдул-Меджида от ден на ден се ублажава състоянието на раите и ако по негде си още са останали некои злоупотребления, тия не стават по царска воля, но тия полека-лека щат се изтреби и изглади. В кое же царство не се нахождат злоупотебления, чинени от чиновници? В Русия чиновниците най-големи свирепства и варварщини чинат над бедния народ и мислите ли че то сичко дохожда до царските уши? Никога!
А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!
Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили – да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.
Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.
Треба да знайте още, че Н.В.Султана не допуща, а и европейските сили не оставят такива насилия да станат над християните; тия времена веке минаха, когато се допущаха такива беснила. Примерът нека бъде на това нам Сирия, дето щом се появи такова нещо, Султана и европейските сили тутакси изпратиха войски в помощ бедним Християнам, умириха сичко и наказаха с най-люта смърт убийците християнски. А що треба Сирия за пример, и вие сами, Видинските Българи, знайте и помните още, че преди няколко години, щом се появиха и между вас размирици, Н.В.Султана и другите сили не оставиха необузданите некои си Турци да ви изколят и мъчат, тутакси се сичко умири и оттогаз насам не можете го отказа, във ваша видинска област много по-добре стана и не ви веке тъй мъчат спахии и други Турци, както е било от по-преди.
Ние се надейме че ще дойдете в съзнание и щете послуша гласа на един ваш съотечественик, който ви казва и съветова сичко това от чиста българска душа, и ако сте се някои си записали да идете в пуста и варварска Русия, ще се откажете от тая лудост, която ще ви зароби с децата ви и жените ви вечно. А ония, които са ви на това излъгали и наклонили, ще ги изгоните из помежду си, като подкупени оръдия руски и като черни предатели милаго ни Отечества*.
С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.
Георги Раковски, Букурещ, 1861 г.

ИСТИНАТА ЗА АФГАНИСТАН И ,,ЧЕРНОТО ЗЛАТО“

Войната срещу талибаните в Афганистан се оказва
много навременна за петролните господа, които най-сетне
успяват да сложат ръка върху черното злато и резервите
от природен газ на тази държава. Интересното е, че последствията от терористичните действия сякаш винаги подпомагат силните на деня, които чрез бомбите и танковете успяват да подпишат договори за експлоатирането на природните богатства в целия свят. И за да придобием по-добра представа за целта, която т е преследват, е достатъчно да споменем, че в района на Каспийско море има
около 263 000 милиарда кубически фута природен газ и 60
милиарда барела петрол, равно на 65 на сто от световните резерви. Ресурси, които днес са част от пазара, или
които по-скоро ни продават мултинационалните петролни
компании (контролирани в действителност о т големите банкери), трупащи печалби на гърба на тънещия в мизерия
афганистански народ.
Още през 1994 г. петролната компания Анокьл Корп.
изработва проект за експлоатирането на залежите, който е предопределен да се превърне в преамбюл на войната.
На 12 февруари 1998 г. тогавашният вицепрезидент Джон
Мареска представя доклад пред Конгреса, в който твърди
следното: „Ние от Анокьл Корп. смятаме, че основен фактор при проектирането на нефтопроводите трябва да
бъде разположението на бъдещите енергийни пазари, които
по всяка вероятност ще погълнат тази нова продукция –
Индия, но най-вече Китай. Нашето предложение за изграждане на нефтопровода в Афганистан – единствен възможен
път, няма да може да започне, докато не се установи правителство, което да е признато от останалите правителства по света, от кредиторите и от нашата компания.
Към програмния документ има и приложение с проект за изграждането на важен газопровод, който чрез Афганистан и
Пакистан да се свърже с индийската разпределителна мрежа.Факт е, че когато талибаните превземат Кабул (1996 г.), техни ръководители веднага излитат за Тексас, където
ги очакват президентът Буш и ръководителите на Анокьл
Корп. за среща на високо равнище. През 2001 г. ставаме
свидетели на атентатите срещу Световния търговски
център и така администрацията на Буш може да узакони
началото на безкрайната си война срещу тероризма (талибаните, освен че са творение на ЦРУ, са и съдружници в
бизнесделата на американския президент). Когато войната приключва, за президент на временното афганистанско
правителство е избран Хамид Карзай – личност, която уж
случайно дълги години е и консултант на Анокьл Корп. На
30 май 2002 г. президентите на Пакистан Мушараф и на
Туркменистан Сапармурад Ниязов се срещат в Исламабад
с афганистанския премиер Хамид Карзай, за да подпишат
договор за изграждането на газопровод, който планира
Анокъл Корп.
Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“

ЕВЕЛИН ДЕ РОТШИЛД – ЕДИН ОТ ОСНОВНИТЕ ГОСПОДАРИ НА ГОИТЕ

Сър Евелин де Ротшилд в момента е председател на EL Rothschild Ltd, частна инвестиционна компания, фокусирана върху Индия. Бил е председател и главен изпълнителен директор на международната инвестиционна банка NM Rothschild and Sons Ltd от 1976 г. до 2003 г. През това време той е увеличил общите активи на бизнеса от 400 млн. Паунда през 1976 г. на 4,6 млрд. Паунда през 2003 г. Той също така разширява брой офиси в целия свят от 15 до над 50.

От 1972 г. до 1989 г. сър Евелин работи и като председател на The Economist Group, където семейството е голям притежател на малцинство. През това време тиражът му се е увеличил от 101 000 на 362 000 копия; оборотът се е увеличил от 4,4 милиона на 70,8 милиона. Сър Евелин е и директор на IMG Worldwide Inc.

Предишни корпоративни директори включват: директор на De Beers Consolidated Mines Ltd и директор на IBM United Kingdom Holdings Ltd.

Сър Евелин е служил на британското правителство в различни качества, включително като председател на United Raccourse и заместник-председател на Milton Keynes Development Corporation. Той също така е бил член на британската бизнес делегация с премиера Блеър в Южна Америка и е представлявал Обединеното кралство на срещите на Международния институт за стратегически изследвания в Бахрейн.
В допълнение, сър Евелин понастоящем служи като губернатор на Лондонското училище по икономика и политически науки, член на Съвета на Кралската академия за драматично изкуство, председател на апела за бизнес училище в Кеймбридж, съпокровител на Междурелигиозната фондация и почетния живот Президент на детската благотворителна организация Norwood и Ravenswood.

По-рано той е бил председател на медицинското училище в болница „Сейнт Мери“ в Падингтън, Лондон, член на Съвета на Шекспировия глобус и президент на апела за детската болница „Евелина“.

Сър Евелин е получил образование в Harrow School и Trinity College, Кеймбридж. Той е рицар от кралица Елизабет II през 1989 г. за услуги в областта на банковото дело и финансите. Женен е за Лин Форестър и има три деца и две доведени деца.

– https://atlanticpartnership.org/people/sir-evelyn-de-rothschild/

Лейди де Ротшилд говори за приобщаващ капитализъм в Китай

На 11 април 2013 г. лейди Лин Форестър де Ротшилд и сър Евелин де Ротшилд участваха в диалог за приобщаващия капитализъм, проведен в кампуса на CKGSB в Пекин. Широката и проницателна дискусия засегна наред с други въпроси общественото доверие, равенството на възможностите, устойчивите икономики и запазването на приобщаващо общество. По-долу е даден стенограмата на основната реч на лейди де Ротшилд.

Приобщаващ капитализъм

От лейди Лин Форестър де Ротшилд в CKGSB в Пекин на 11 април 2013 г.

Благодаря ти, ZHOU Li, за представянето ти. Прекрасно е да съм тук и благодаря на всички вас, които сте тук, сред публиката.

Толкова съм доволен, че съм в това училище, за да говоря за инициативата на Хенри Джаксън за приобщаващ капитализъм ( www.inclusivecapitalism.org ). Имах честта да бъда съпредседател на работната група, която е инициатива на американския и британския частен сектор. В период на огромна политическа партийност нашата оперативна група беше категорично безпартийна. Имахме хора като Джон Хънтсман-младши, който е бившият посланик на САЩ в Китай, който също се кандидатира за президент като републиканец, и Лари Съмърс, демократ, който беше министър на финансите на президента Клинтън. Ние сме неполитически по дух и фокусът ни е върху това, което можем да направим в частния сектор, за да помогнем за възстановяване на доверието в капитализма.

Сега знам, че съм в държава, която не се смята за капиталистическа. The Economist се отнася до вашата икономическа система като „бамбук капитализъм“ или като „възхода на държавния капитализъм“, но аз не мисля, че останалата част от света е измисли правилната номенклатурата за невероятно икономическо чудо в Китай. Ние изпитваме огромно уважение и възхищение към това, което тази нация е направила, подобрявайки живота на стотици милиони хора. Може да не го наречете капитализъм, но това, за което наистина мислим, са свободните пазари и свободната търговия. Нашата работна група е обединена в убеждението, че като частния сектор сме длъжни да коригираме грешките, направени в света на бизнеса.

Не с голяма гордост аз или някой от нас от работната група признаваме, че капитализмът е под обсада в общественото съзнание. След финансовата криза общественото доверие в свободния пазар беше наистина разклатено за политиците, за бизнес лидерите и най-вече за обществеността. През 2008 г. имаше усещането, че голямото правителство и големият бизнес се споразумяват срещу обикновените хора и че безразсъдните инвеститори, схемите на Понци, невнимателното кредитиране, безотговорното заемане, финансирането на шарлатани и недостатъчното регулиране са част от системата. Имахме пенсионери, които загубиха огромни суми от всичките си спестявания от живота си, докато дебелите котки, работещи за банки, спасени от фондовете на данъкоплатците, често си тръгваха със стотици милиони долари. Широко разпространено е схващането, че мощните не правят достатъчно в полза на цялото общество. 

Американците също стават все по-наясно с нарастващото неравенство у нас. Ще ви дам няколко факта, за да покажете това. От 1979 до 2009 г. 275% от печалбите в нашата икономика достигнаха най-високите 1%. През същия период 40% от печалбите отидоха за 60% в средата и само 18% от печалбите за долните 20%. Между 2009 и 2010 г. 93% от печалбите през първата година след финансовата криза достигнаха най-високите 1%. Това наистина е обезпокоително за обществото.

Професор от Харвард има метафора за състоянието на нашия капитализъм, която е поучителна. Преди 30 години англоамериканският капитализъм беше завист на света, всички искаха да бъдат там, защото беше красиво открито място за живеене. Но днес той се разглежда като жилищен блок, който има красиви мраморни домове отгоре, със средни апартаменти, които са тесни и мръсни, а долните етажи са под водата. Но това, което наистина разстройва хората, е, че асансьорът е счупен.

Вярвам, че наш дълг е да помогнем на всички хора да повярват, че асансьорът работи за тях. Не говоря за равенство в резултатите, а за равенство във възможностите; че каквато и да е станцията на вашето раждане, можете да се качите на асансьора до успех В момента тази вяра и увереност са обсадени в Америка. Искам да ви дам още няколко числа от анкета от 2012 г., проведена от Pew Research. Pew, международна избирателна организация, анкетира страните по света със същите въпроси. Те попитаха дали респондентите вярват, че децата им ще живеят по-добре, отколкото днес. Само 14% от американците отговориха да (между другото, в Китай този отговор беше 57%). Хората бяха попитани дали смятат, че националната им икономика е добра, 31% американци отговориха да, 83% от китайците отговориха да. Следващ въпрос, доволни ли сте от националната посока, 29% от американците са отговорили да, 82% от китайците са отговорили да. Имаше още една анкета за доверието, проведена от Еделман по целия свят. Еделман попита участниците дали се доверяват на правителството да постъпи правилно. 49% от американците са отговорили да, докато 76% от китайците са отговорили да.

Подобни цифри в САЩ са опустошителни за някой като мен. Роден съм през 1954 г. Бях бейби бум, така че се родих в еквивалентното време за Америка, което изпитвате в Китай сега. Бъдещето беше красиво. Баща ми нямаше университетско образование. Той имаше четири деца и каза на всички нас, че каквото и да трябва да прави, ще ни предаде в университета, защото в Съединените американски щати, ако работите усилено и играете по правилата, всичко е възможно за теб. В резултат на това отидох в университет и юридически факултет, а братята ми – в университет и медицинско училище. Всъщност ние сме живели тази американска мечта. Сега имаме комик, който казва, че причината да се нарича Американската мечта е, че трябва да спите, за да повярвате.

Все още вярвам и вярвам, че можем да го върнем. Разбирам, че имате вашата китайска мечта. Това е едно от най-големите чувства в света да вярвате, че е възможно да работите упорито и да спечелите успех и уважение и сигурност за вашето семейство. Ето защо съм толкова отдаден на работата към приобщаващ капитализъм или приобщаващ растеж, или както искате да го наречете, стига да е приобщаващ.

Вярвам, че има две причини да се грижим за запазването на приобщаващо общество. Първо, има морален императив. Толкова съм впечатлен, че CKGSB се фокусира върху хуманитарните науки и морала като част от вашата учебна програма. Мисля, че това е в основата на всичко да се оправи, от личния ви живот до вашия бизнес. От по-малко лична гледна точка, ако бизнесът не помогне да се оправи, така че всеки да се чувства инвестиран и част от нашата икономическа система, тогава лошото поведение ще доведе до лоша публична политика. Неминуемо правителството ще направи неща, които ще източат икономическата динамика от нашата икономика. Така че като бизнесмени имаме прагматична причина да го направим правилно за всички – така че правителството да не се намесва по непродуктивен начин в бизнеса. Наричам лошото поведение към лошата политика порочен кръг; Мисля, че ние от частния сектор можем да превърнем това в добродетелен цикъл. Ето защо прекарвам много време, за да защитя приобщаващия капитализъм пред бизнес лидери като вас. Мисля, че за нас е наложително да възстановим вярата в капитализма и в свободните пазари.

Мисля, че можем да имаме устойчиви икономики само ако имаме приобщаващ растеж. За да стигна там, се връщам обратно към основателя на капитализма – Адам Смит. През 18 -тивек, Адам Смит вярва, че тайното споразумение на правителството с мощни бизнес интереси, упражняващи почти тотален контрол на пазара, е неетично и също непродуктивно. Той схваща капитализма като икономическа система, която е в опозиция на меркантилизма по негово време – това, което днес наричаме Crony Capitalism. Той вярваше, че пазарите, които благоприятстват потребителите пред привилегированите аристократи и политици, ще доведат до огромни печалби в производителността. Тази система би могла да създаде общо богатство и би насърчила дисциплината, умереността и реда в цялото общество. Той определи богатството на една нация като богатството на хората в тази нация. Освен това той вярваше, че и двамата можете да разбиете жълтъка на бедността и да премахнете манипулацията на аристократи и меркантилисти чрез капитализма. От решаващо значение за концепцията на Адам Смит за това как пазарите трябва да работят е разбирането му за това как работим като хора. Седемнадесет години преди да пише„Богатството на народите“ , той пише „Теория на моралните настроения“ . Той беше преди всичко морален философ, повече отколкото беше икономист. Философията беше първата му любов. Адам Смит не вярваше, че бизнесът или човечеството ще бъдат безкористни, но че суетата ни за позицията ни в обществото ще ни накара да постъпим правилно. Защото, като постъпваме правилно, получаваме уважение от хората около нас, което според него беше най-важната цел на хората в обществото. Поради тази причина бях много щастлив да науча, че всички вие в това училище трябва да правите часове общественополезен труд и че хуманитарните науки са част от това, което изучавате, тъй като изучавате и управленски и предприемачески умения. Може да сте гледали филм, наречен Уолстрийткоето изобразява алчността като добра, а целта на живота като пари, коли, къщи и богатство заради богатството. Е, това е грешен набор от приоритети и това не води до щастие. 

Когато анализирате кога Америка започва да върви към алчността и неравенството, вие се озовавате през 80-те. И така, когато Джон Кенеди говореше за прилив, който повдига всички лодки, той говореше за света, в който израснах, през 60-те години. Светът, в който направих бизнес кариерата си през 80-те години, вече беше започнал да се променя. Мисля, че трябва да го сменим обратно. Разсъждавайки върху Адам Смит, можем да разберем по-добре свободните пазари, ограничени от общи ценности и справедлив усет за нашето бъдеще. Трябва да насърчаваме успеха, да хвалим предприемачите и да имаме такава инициатива и упорита работа, каквито виждам из цялата страна. Но ние също трябва да сме фокусирани върху личната почтеност и върху грижата за другите.

Оптимист съм, че частният сектор ще поведе напред в това. Повечето хора на Запад, които са се възползвали от системата, искат да се уверят, че тя работи за широката база от населението. В Америка имаме необикновени хора като Бил Гейтс, които ще раздадат милиарди, десетки милиарди долари и ще го направят добре. Но имаме и малките усилия на отделни хора и корпорации от целия Запад, за които не сте чували, но те също допринасят за това обществото ни да стане по-приобщаващо.

Тъй като повечето от вас са студенти по Executive MBA, искам да говоря с вас за няколко минути върху нашия фокус върху инициативата на Хенри Джаксън за приобщаващ капитализъм. Вместо да назоваваме и изобличаваме лошо поведение, решихме да се опитаме да идентифицираме пътища за бизнес лидери: пътища, които поради бизнес причини създават по-приобщаващ растеж.

Един от начините, който определихме като много важен, е, че бизнес лидерите изискват работна сила, която е образована за това, от което се нуждаят техните компании. McKinsey направи проучване: Съединените щати имат 30 милиона работни места, които не могат да бъдат запълнени поради липса на хора, квалифицирани за тези работни места. Точно сега в Америка, за да бъдеш приет в Харвард, трябва да учиш и да владееш тригонометрия. Има ли геодезисти в тази стая? Не. За това е предназначена тригонометрията. Познаването на вероятността, от друга страна, не се изисква. Въпреки това, вероятността и математическите инженерни умения са това, което е полезно в един високотехнологичен свят. Днес те не се изискват в американското висше образование. Проучването на McKinsey също посочва, че до 2030 г. ще има 85 милиона работни места, в които няма да има хора с правилните умения. Така че ние, като бизнес лидери,

На нашия уебсайт ще видите Rolls-Royce като пример за компания, която обучава собствена работна сила. Преди двадесет и пет години, преди някой да заговори за корпоративна социална отговорност, Rolls-Royce създаде академия, защото искаха бъдещите им лидери да бъдат обучени във всички области на бизнеса с Rolls-Royce, в контрола на качеството и в ценностите на Rolls-Royce . Те предлагат обучение на напълно платени служители във фирмата, а сега 25% от висшето им ръководство са възпитаници на академията Rolls-Royce.

Бях впечатлен, когато научих, че тук имате компания, наречена China Vocational Training Holding Co., Ltd., която обучава учениците си за конкретни работни места и им гарантира работа, когато завършат, защото компаниите са казали на училището необходимите умения . Това е брилянтен модел. Очевидно е, че е за хора като автомеханици и инженери от ниско ниво. Но това е брилянтна бизнес инициатива, която ще насърчи приобщаващия растеж и ще осигури работни места за хора, които не могат да бъдат в тази зала, но които са хората, от които се нуждаем.

Друг път, за който говорихме, е подкрепата за малки и средни предприятия (МСП). МСП са прекрасен източник на заетост за милиони хора. Те трябва да бъдат подкрепяни от финансови институции и от тези от нас в бизнеса. И така, какво са направили някои от големите международни корпорации в подкрепа на МСП? Hewlett Packard е пример. Те откриха дейността си във Великобритания и заявиха, че до 2015 г. 10% от всичко, което купуват, ще идва от МСП. Те купуват мебели, вода, химикалки и моливи от МСП във Великобритания. Те са брилянтни да направят това, първо, защото това са страхотни връзки с обществеността в Обединеното кралство, и второ, защото разширява веригата им за доставка.

Има и друга инициатива, създадена от IBM. Тяхната фондация вложи $ 10 милиона за създаването на Connection Provider, която е интернет базирана платформа, където Fortune 500 и други големи компании могат да публикуват своите изисквания онлайн и всяка компания с по-малко от 50 служители може да отиде онлайн и да се кандидатира да стане доставчик на някои от най-големите американски компании. UPS, AT&T, JPMorgan и много други корпорации се регистрираха за него. Връзката с доставчици е фантастична инициатива от частния сектор да направим нашата система по-приобщаваща. Има още много примери за подобни инициативи.

Третият път, който насърчаваме, е за инвеститорите. Много от вас взимат инвестиционни решения и управляват средства. Е, ако инвеститорите започнат да изискват дългосрочно мислене – което е инвестиция в служители и инвестиция във вашата общност (което в крайна сметка е вашият пазар) – вместо да се фокусираме само върху тримесечните резултати, ще имаме мениджъри, които се държат по-добре. Това е част от добродетелния цикъл на инвеститорите, създаващи по-добро поведение от мениджърите. Когато капиталът започне да изисква дългосрочно поведение, ще бъдем в по-добро положение.

Това е движение, което активно се възприема от Пенсионния план за учителите в Онтарио (125 милиарда долара пенсионен фонд в Канада), който реши, че ще инвестира в няколко компании и иска да разбере дългосрочните перспективи на компанията, защото те инвестират за учители, които са на 25 и няма да се пенсионират още 30 години. Те имат дългосрочен поглед, така че ще инвестират в дългосрочен план. Ако сте мениджър и искате финансиране от тях, ще трябва да им кажете как създавате устойчив бизнес. Има още един прекрасен пример за изпълнителен директор, когото всички вие трябва да търсите. Казва се Пол Полман. Той е главен изпълнителен директор на Unilever и е изцяло отдаден на предположението, че Unilever има задължения не само за акционерната стойност, но и за служителите, клиентите и околната среда. Той ще застане пред хиляди мениджъри на фондове и ще каже: „Ако се грижите за дългосрочната устойчивост на тази компания, елате и инвестирайте в нашата компания. Ако не ви интересува това, вие сте напълно добре, но идете да намерите друго място, където да инвестирате. “ Това е наистина смело и това ще се случва все повече и повече, вярвам.

В заключение бих искал да споделя с вас любимото си изявление за капитализма. Направен е от Ювал Левин. Той каза: „Ясно е, че делото за капитализма изисква да се върнем назад политики, които са изкривили способността на пазара да произвежда това богатство и да култивира тези добродетели. Правилно разбран, случаят с капитализма не е дело за лиценз или за laissez faire. Това е дело за националното богатство като морално благо; за интереса на масата на потребителите като ръководство на политиката; за ясни и единни правила за конкуренция, наложени на всички; за това, че позволяват на пазарите да определят цени, позволяват на купувачите да правят избор и позволяват на производителите да експериментират, да правят иновации и да правят това, което смятат, че могат да продават – и всичко това, като същевременно защитават потребителите и наказват насилниците. Днес капитализмът е в беда, защото сме забравили случая за него. Това е аргумент за индивидуална свобода сред морален ред и за просперитет, поддържан от съчувствие и дисциплина. Това е странен съвременен хибрид: консервативен случай за либералното общество. „

Доверието и общественото доверие могат да паднат много бързо. През 2000 г. 71% от американците вярваха, че децата им ще бъдат по-добре от тях, а днес този брой намалява до 14%. Когато икономиката ни се обърне и когато имаме по-добро поведение от банките и корпорациите, мисля, че и резултатите от анкетите ще се променят. Америка е имала и други периоди, когато обществеността е губила доверие в нашето правителство и нашите институции, но ние винаги сме се връщали. Вярвам, че пътят на приобщаващия капитализъм ще ни върне. Целта е да останем шампиони за богатство и успех, винаги да аплодираме големите постижения на Стив Джобс, Бил Гейтс и малките предприемачи от нашия свят, но също така винаги да работим, за да поддържаме асансьора работещ за всички.

Изглежда, че сте в златен период в Китай, със стотици милиони хора, извадени от бедността и огромното създаване на богатство. Искате да го поддържате, като държите обществеността до себе си, не само като защитавате хора като вас, като мен, но като защитавате възможностите за всички. Ключът е да поддържате асансьора да работи. Благодаря ви много за слушането.

– https://english.ckgsb.edu.cn/new/lady-de-rothschild-speaks-on-inclusive-capitalism-at-ckgsb/
Ротшилдови възхваляват комунистическата тирания – Китай, вие вярвайте, че Изтока и Запада враждуват, тъпотията на робите няма край.

РУСКИТЕ СЪДБИ ПОГЪЛНАТИ ЗАВИНАГИ ОТ АРХИПЕЛАГА

Степан Василиевич Лошчилин

Роден е през 1908 г. в Поволжието, син на работник в хартиена фабрика. През 1921 г., по време на глада, осиротява. Расте като тихо момче, все пак на седемнадесет години е вече в комсомола, а на осемнадесет постъпва в училище за селската младеж, което завършва на двадесет и една годишна възраст. През това време го изпращат на зърнодоставките, а през 1930 г. той разкулачва в родното си село. Не остава обаче да организира колхоза на село, а „взема справка“ от селсъвета и с нея заминава за Москва. Успява с мъка да се настани като обикновен работник на един строеж (тогава царува безработица, а всички вече гледат да попаднат в Москва). Една година по-късно го призовават в армията, там става кандидат, а след това и член на партията. В края на 1932 г. е вече демобилизиран и се връща в Москва. Не му се иска обаче да остава обикновен работник, иска да се квалифицира и моли районния комитет на партията да го изпрати да учи в завод. Но изглежда, че е бил от нескопосните комунисти, защото му отказват дори в това и му предлагат да постъпи в милицията.
Но ето че тъкмо тук той проявява характер и отказва. Да е бил решил друго, сега да не пишем биографията му. Но той отказва.
На младия човек му е неудобно пред момичетата, че работи като общ работник, без да има специалност. Но няма откъде да я получи! В завод „Калибър“ постъпва също като общ работник. Тук на едно партийно събрание простодушно се застъпва в защита на някакъв работник, очевидно предварително набелязан от партийното събрание за изключване. Работника го изключват от партията, както са го намислили, но оттук нататък над Лошчилин започва постоянен тормоз. В общежитието му открадват събирания от него партиен членски внос, който той не може да покрие от заплатата си. Тогава го изключват от партията и го заплашват със съд (нима загубването на партийния членски внос подлежи на наказателно дело по кодекса?). Тръгнал веднъж по нанадолнището, Лошчилин не отива веднъж и на работа. Уволняват го за самоотлъчка. С такава справка дълго не може да постъпи никъде. Следователят не го оставя на мира, след това го зарязва. Той чака съд — но съд няма. Изведнъж получава задочно решение: 6 месеца принудителни работи с удръжка 25%, отбиването на наказанието да става чрез градското Бюро за трудово-изправителни работи (БИТР).
През септември 1937 г. Лошчилин се запътва през деня към бюфета на Киевската гара. (Какво знаем ние за своя живот? Да е потърпял с глада си още 15 минути или да е потърсил бюфет на друго място?…) Възможно да е имал вид на човек, който от нещо е смутен или нещо оглежда? Това не знаем. Насреща му върви млада жена с униформата на НКВД. (За жени ли е да се занимават с това?) Спира го и го пита: „Какво търсите? Къде отивате?“ — „В бюфета.“ Посочва му една врата: „Влезте тук!“ Лошчилин, естествено, се подчинява. (Как ли би реагирал англичанинът на такова предложение?!) Това е помещението на Специалния отдел. Зад бюрото седи сътрудник. Жената му казва: „Задържан при обхождането на гарата.“ И си тръгва. Лошчилин не я вижда никога повече в живота си. (А и ние никога нищо повече не ще научим за нея…) Сътрудникът започва да му задава въпроси, без да му предложи да седне. Отнема му всички документи и го отпраща в стаята за задържани. Там вече имало двама мъже и, както казва Лошчилин, „без разрешение (!) седнах до тях на свободния стол“. И тримата дълго мълчат. Идват милиционери и ги повеждат в КПЗ. Милиционерът му нарежда да си предаде парите, защото в килията „все едно, ще ги отнемат“ (каква еднопосочност у милицията и криминалните престъпници). Лошчилин излъгва, че не носи пари. Ала го обискират и му прибират парите завинаги. А ма-хорката му връщат. Той влиза в първата своя килия с две пакетчета махорка и ги поставя на масата. Никой там, естествено, не е имал тютюн.
Един-единствен път го извеждат от КПЗ, за да го заведат при следователя. Последният го пита дали Лошчилин не се занимава с кражби. (Ами че това би било вратичка за спасение! Трябвало е да каже — да, занимавам се, но още не са ме хващали. И най-много да го изселят тогава от Москва.) Но Лошчилин гордо отвръща: „Аз живея от своя труд.“ И следователят повече в нищо не го обвинява, следствието приключва с това, а и никакъв съд няма по-късно!
Десет дни го държат в КПЗ, след това през нощта ги прехвърлят всички в МУР (Московската криминална милиция), на Петровка. Тук е вече съвсем тясно, задушно, няма къде да се обърнеш, а криминалните се чувствуват като у дома си, присвояват си чуждите вещи, разиграват ги на карти. Тук за пръв път Лошчилин остава поразен от „тяхната странна смелост, от тяхното подчертаване на някакво необяснимо превъзходство“. Една нощ започват да ги прехвърлят в етапния затвор на Сретенка (ето къде се е намирал, преди да се установи на Красная Пресня). Тук е още по-тясно — седят на пода и се редуват на наровете. Милицията този път облича полуголите (криминалните) със стари милиционерски униформи и цървули от лико.
Сред тези, с които пътува Лошчилин, имало и много такива като него, на които не били предявили никакво обвинително задържане, не били призовавани на съд, но ги карат заедно с осъдените. Пристигат в Перебори, там запълват сведения като новопристигнали и едва сега Лошчилин научава своя член: СВЕ — Социално Вреден Елемент, срок за излежаване — 4 години. (И до ден-днешен той недоумява: и баща ми беше работник, и самият аз съм работник — отде-накъде СВЕ? Друго нещо, ако бях търгувал…)
Волголаг. Дърводобив — 10-часов работен ден и никакви почивни дни, освен 7 ноември и 1 май (това е три години преди войната). Един ден Лошчилин си счупва крака, операция, 4 месеца в болница, 3 — с патерици. И после пак на дърводобива. И така той отбива своите четири години. Започва войната — но все пак той не се води по Петдесет и осми член и през есента на 1941 г. го освобождават поради изтичане на срока му. Малко преди да го освободят, му открадват ватенката, записана в арматурния му фиш. Как ли не моли нагаждачите да му бракуват тази проклета ватенка — не, не се смиляват! Удържат му за нея от „Фонда за освобождаването“, при това в двукратен размер — а по държавните цени това памучно-изподрано съкровище е скъпо! — и го пускат в студената есен по памучна лагерна риза и почти без пари, хляб и сельодка за из път. На излизане го обискират на портала и му пожелават щастлив път.
Ограбват го в деня на освобождаването така, както и в деня на арестуването…
При оформянето на справката при началника на УРЧ Лошчилин успява да прочете, макар както е обърната наопаки към него: „Задържан при обхождането на гарата…“
Пристига в град Сурск, в родния край. Районният военен комисариат го освобождава от военна повинност по болест. А това не се оказва добре. През есента на 1942 г. по заповед на Народния комисариат на отбраната 336 военният комисар мобилизира всички мъже на донаборна възраст, годни за физически труд. Лошчилин попада в работническия отряд на КЕЧ (квартирно-експлоатационната част) на Уляновския гарнизон. Що за отряд е това и как се отнасят към него — можем да си представим, след като там има много млади хора от Западна Украйна, които мобилизират преди започването на войната, но не ги изпращат на фронта поради неблагонадеждност. Така Лошчилин попада в една от разновидностите на Архипелага, във военизиран безконвоен лагер, предвиден за също такова унищожение с изсмукване на последните сили.
10-часов работен ден. В казармата — двуетажни нарове без каквито да било постелни принадлежности (отиват на работа — казармата необитаема). Работят навлечени с всичките си дрехи, както са ги измъкнали от вкъщи, и бельото — собствено, без смяна и без баня. Плащат им съвсем малко, като им удържат за хляба (600 грама), за храната (много слаба, два пъти дневно — първо и второ) и дори за нищо и никаквите чувашки цървули.
За комендант и началник на отряда са избрани хора измежду самите отрядници, но те нямат никакви права. За всичко се разпорежда М. Желтов, началник на ремонтно-строителната кантора — истински княз, който върши каквото му скимне. По негово нареждане на някои отрядници не им дават хляб и ядене по цяло денонощие, че и по две. („Има ли такъв закон? — пита се Лошчилин. — И в лагерите това не го е имало.“. А между другото в отряда постъпват след раняване и изтощени фронтоваци. Към отряда има лекарка. Но Желтов й забранява да издава болнични листове и в страха си от него тя плаче, без да крие сълзите си от отрядниците. (На ви и живота на свобода). Ето го нашия Свободен живот!) Всички въшлясват, а наровете им гъмжат от дървеници.
Но нали това не е лагер — могат да се оплачат! И те се оплакват. Пишат до областния вестник, до областния комитет. Отникъде няма отговор. Откликва само градският здравен отдел: извършват обстойна дезинфекция, уреждат им истинска баня и за сметка на заплатата (!) раздават на всеки по кат бельо и постелни принадлежности.
През зимата на 1944–1945 г., в началото на третата година от пребиваването му в отряда, собствените обувки на Лошчилин се износват окончателно и той не отива на работа. Съгласно Указа веднага е даден под съд за отлъчване и е наказан с три месеца изправителен труд все в същия отряд, с удържане на 25% от заплатата.
През пролетта влагата и кишата не позволяват на Лошчилин да ходи вече и с цървулите от лико — и отново не отива на работа. Отново го съдят (ако броим и всички задочни случаи — четвърти път в живота му) в червения кът на казармата и присъдата е: три месеца лишаване от свобода.
Но… не го затварят. Защото държавата няма интерес да храни безплатно Лошчилин. И защото какво лишаване от свобода може вече да бъде по-лошо от този работнически отряд!
Това става през март 1945 г. И всичко да се е разминало, ако преди това Лошчилин не бе написал жалба до КЕЧ на гарнизона срещу Желтов, който обещал да раздаде на всички обувки втора употреба, но не дава. (А пък пише самостоятелно жалбата, защото колективните са строго забранени; за „колективка“, като противоречаща на духа на социализма, могат да лепнат на всички 58-и член.)
Извикват Лошчилин да се яви в отдел „Кадри“. „Сдайте работните си дрехи!“ И единственото нещо, което този безгласен труженик е получил за три години — работна престилка, Лошчилин сваля и кротко я слага на пода. Тук стои и извиканият от КЕЧ участъков милиционер. Той отвежда Лошчилин в милицията, а вечерта — в затвора, но дежурният там намира нещо нередовно в придружителното сведение и отказва да го приеме.
Милиционерът повежда Лошчилин назад в участъка. А пътят им минава покрай казармата на техния отряд. И милиционерът му казва: „Върви да почиваш, и без туй няма къде да се дяваш. Чакай ме да дойда за теб тези дни.“
Отива си април на 1945 г. Легендарните дивизии вече наближават Елба и обкръжават Берлин. Всеки ден страната салютира, като залива небето с червени, зелени и златни ракети. На 24 април Лошчилин е прехвърлен в Уляновския областен затвор. Килията там е препълнена, както и през 1937 г. Петстотин грама хляб, супа от фуражна ряпа, а ако е от картофи, то от дребни, небелени и не-домити. Девети май го заварва в килията (няколко дни те не знаят за края на войната). Както посреща Лошчилин войната зад решетките, така я и изпраща.
След Деня на победата отправят указниците (тоест допусналите самоотлъчка, закъснение, понякога дребно производствено разхищение) в колония. Там се заемат със земекопни и строителни работи, с разтоварване на шлепове. Хранят ги лошо, лагпунктът е още нов, няма не само лекар, но дори и медицинска сестра. Лошчилин настива, получава възпаление на седалищния нерв, но и в това състояние го извеждат на работа. Той стига до пълно изтощение, краката му отичат, непрекъснато го тресе — и въпреки това го карат да работи.
На 7 юли 1945 г. е обявена знаменитата Сталинова амнистия. Но Лошчилин не е между амнистираните, тъй като на 24 юли завършва присъденият му тримесечен срок, и едва тогава го пускат на свобода.
„Все едно — разправя Лошчилин, — в душата си оставам болшевик. Когато умра, ме имайте за комунист.“ Иди го разбери шегува ли се, или не.
Понастоящем не разполагам с материали, за да завърша тази глава така, както би ми се искало — да покажа как фрапиращо се пресичат руските съдби със законите на Архипелага. И не се и надявам, че ще разполагам занапред с неприбързано и безопасно време, за да направя още една редакция на тази книга и тогава да допиша необходимите за случая съдби.
Мисля, че би намерил много подходящо място един очерк за живота, тъмнично лагерните преследвания и гибелта на отец Павел Флоренски — може би един от най-забележителните хора, погълнат завинаги от Архипелага. Компетентните хора разправят за него, че това е бил един рядък учен за XX век — професионално владеещ множество области на знанията. По образование математик, на младини бива разтърсен от дълбоко религиозно чувство и става свещеник. Книгата му, написана на младини — „Опора и Утвърждаване на Истината“, едва сега получава достойна оценка. Той е оставил много математически съчинения (топологически теореми, много преди да бъдат доказани на Запад), изкуствоведски (за руските икони и за храмовата служба) и философско религиозни. (Архивът му в общи линии е запазен, още не е публикуван, но не съм имал достъп до него.) След революцията е професор в Института по енергетика. През 1927 г. изказва идеи, предхождащи тези на Винер. През 1932 г. в списание „Социалистическая реконструкция и наука“ напечатва статия за машини, решаващи задачи, близки по дух до кибернетичните. Скоро след това е арестуван. Гибелният му път ми е известен само по отделни точки, които поставям неуверено: заточение в Сибир (там пише и публикува под чуждо име в трудовете на Сибирската експедиция към Академията на науките), Соловки (там, струва ми се, създава бригада по добиване на йод от водорасли), след ликвидирането на Соловки — Крайния север и Колима. И там се занимава с флората и минералите (това — свръх работата с кирката). Не е известно мястото, нито времето на гибелта му в лагера. (Има слух, че е умрял през 1938 г. на Колима в рудника „Петилетка“. Според друг слух пък не стигнал до Колима, а потънал с един от корабите.)
На всяка цена исках да разкажа тук и за живота на Валентин И. Комов от Ефремовския Уезд, с когото през 1950–1952 г. лежахме заедно в Екибастуз, но не помня достатъчно за него, а трябва по-подробно да се разкаже. През 1929 г., едва 17-годишно момче, той убива председателя на техния селсъвет и избягва. След този случай не може да просъществува и да се крие другояче, освен като крадец. На няколко пъти попада в затвора, и все като крадец. През 1941 г. е освободен. Немците го отвеждат в Германия, не мислете, че им сътрудничи! Не, бяга на два пъти, за което попада в Бухенвалд. Оттам го освобождават съюзниците. Остава ли на Запад? Не — под собственото си име („Родината ви прощава, Родината ви зове!“, се завръща на село, жени се и работи в колхоза. През 1946 г. е осъден по 58-и член за делото му от 1929 г. Освобождава се през 1955 г. Ако бихме могли да разгърнем по-подробно тази биография, тя би ни обяснила много нещо в руските съдби през тези десетилетия. При това Комов бе типичен лагерен бригадир — „син на ГУЛАГ“. (Дори в каторжния лагер не се поколебава да каже на началника при общата проверка: „Защо в нашия лагер е въведен фашистки ред?“.
Най-сетне би подходило за тази глава животоописанието на някой изтъкнат (по личните си качества и непоколебимостта на възгледите си) социалист; да се покажат дългогодишните му митарства по разместването на Големия Пасианс.
А може би твърде би подхождала тук и биографията на някой върл емведист като Гаранин или Завенягин, или друг някой по-малко известен.
Но, изглежда, не ми е съдено вече да направя това. Като прекъсвам тази книга в началото на 1968 г., доста се съмнявам, че ще имам възможност да се върна към темата на Архипелага.
А и стига толкова, пиша я вече двадесет години.

  • Александър Солженицин – ,,Архипелаг ГУЛАГ.“

ГЕОРГИ СТОЕВ: МАДЖО РЕДОВНО ЧУКАЛ ЖЕНАТА НА СОФИЙСКИЯ ПРОКУРОР – НЕСТОР НЕСТОРОВ(МАЛКОТО КОНЯЧЕ), КОЙТО ЗА НАГРАДА ПОЛУЧИЛ ДВЕ ГОЛЯМИ КЪЩИ, ПОДАРЪК ОТ СИКАДЖИИТЕ

Димата се забави доста повече, отколкото очаквахме, и Пехливанов започна да мисли дали да не се опита да осъществи един от бляскавите му планове.
Този път ставаше въпрос за жена. И не коя да е, а Мая — съпругата на Жоро Илиев.
За първи път Димата бе предложил тази си идея на Пехливанов още преди пет години. По това време Жоро и Поли тренираха в комплекса „Мария Луиза“ и Пехливанов бе успял да се посближи с Мая. Дори си разменяха особени погледи, когато бяха в една компания. Подочул това, Руснака веднага повикал на разговор Пехливанов. Той все още страдаше, че Боби Травестита изчука жена му, а Жоро го разгласи.
— Разбрах, че Мая ти е хвърлила око, Жорка? — го бе подкачил.
Пехливанов се изчервил леко засрамен, но и с известна доза гордост. Все пак Мая беше видна красавица.
— Що не вземеш да я изчукаш? — предложил Димата. — Ако пък го разгласиш, ще ти дам 50 хиляди долара.
— Ти не си в ред, Руснак! — ядосал се Жоро. — За 50 хиляди долара и един миг удоволствие Жоро Илиев ще ме преследва, докато съм жив!
Димата трудно приемаше откази. Сега, пет години по-късно, малко преди да замине, отново бе предложил същия план, но този път го беше преосмислил.
— Струва ми се, че Майчето още те харесва, Жорка! — отново му пуснал мухата той.
— Знаеш, Димчо, че някога говорихме за това! — опитал се да се измъкне от темата Пехливанов.
— Сега идеята е друга — започнал да го убеждава Димата. — Жоро взе сериозен пай от туризма и повече от хотелите са на името на Мая. Не забравяй, че тя е единствената наследница и на него, и на покойния Васил.
— Васил има дъщеря — опитал се да го обори Жоро.
— За нея Малкия Черешар се е погрижил — така Димата наричаше Жоро Илиев — сложил й е няколко милиона в банка. За това не се мотай, ами забий Мая, и без това ми изглежда самотна — лесно ще я увъртиш.
— И после какво? — поинтересувал се небрежно Пехливанов.
— Другото остави на мен. Аз ще отстраня Черешара. Проучил съм му всичките пробойни. А ти, докато успокояваш Майчето, ще сложиш ръка на хотелчетата, за които после няма да забравиш, че е редно да разделим.
Напоследък с Пехливанов често пиехме обедното си кафе в „Текила бар“, който през деня работеше като кафене. Той се консултираше с мен относно плана, свързан с Мая.
— Не ме разбирай погрешно — опитваше се да ме убеждава, — не ми е до хотелите на Жоро, по-важното е, че ако се съглася да го направя, Димата ще го отстрани. А ти сам знаеш, че в последно време Жоро не ми е фен.
Нямаше как да не зная и за това. Преди време бяха застреляли кума на Жоро Илиев — Румен Нарциса. Полицаите от отдел „Убийства“ обвиниха Пехливанов, дори го притискаха да се подложи на детектора на лъжата. Поводът беше, че малко преди смъртта на Нарциса Пехливанов бе забил последното му гадже. Полицейската версия бе, че Румен Нарциса разбрал за това и пребил невярната си любовница, а Пехливанов поръчал убийството, за да докаже, че на нищо негово не бива да се посяга. Самият той се кълнеше, че не е истина. Аз не знаех доколко е вярно, но със сигурност случката, която допълнително ми разказа, отхвърляше фантастичните версии на медиите, които търсеха под вола теле.

Ченгетата извикали въпросната Буба на разпит. След като часове наред ги убеждавала, че наистина не знае нищо, офицер Тотков (с когото щях да се запозная малко по-късно) директно я заплашил:
— Слушай, мойто момиче… Ние се придържаме към закона и затова ти ни разиграваш сцени. Да видим, като те хвърлим на Жоро Илиев, как бързо ще си признаеш — опитал се да я манипулира Тотков, чиято партия бе друг служител от отдела, на когото брат му работеше като охранител на Илиев. Всичко това разбиваше на пух и прах тиражираните версии, че Жоро Илиев е поръчал убийството на кума си.

В мен нямаше грам съмнение, че планът на Димата относно Мая можеше да бъде изпълнен лесно от Пехливанов. Мая определено беше лесна плячка. Открай време имаше особен вкус към мъжете. Първо бе попаднала на вече мъртвия Бранко, когато беше най-известният сводник и изнасилвач. Впоследствие намери пристанище при току-що излежалия дългата си присъда за изнасилване Жоро Илиев. Сякаш бе абонирана за изроди. Лесно можеше да клъвне на въдицата на Пехливанов, който беше чаровен, внимателен и галантен и определено знаеше как да се държи с жените. А и Мая не беше света вода ненапита. След като се омъжи за Жоро Илиев, често посещаваше Red bar-a, където се събирахме. Неизменно в компанията на майка си. По това време Жоро все още не бе наследил парите и бизнеса на брат си и Мая караше скромно джипче Toyota RAV4. Очите й шареха из цялото заведение и погледът й често спираше на съученика ми Момчил, когото по-късно Женята взриви на Беловодски път. Баща й бе известен продавач на пренабивани коли, когото наричаха Жоро Фаса. Като всички дърти тарикати, и той бе преследван, мачкан и щавен от борците, преди дъщеря му да се омъжи за Жоро Илиев. След това, за награда, получи автокъща близо до басейна „Спартак“, където необезпокояван се занимаваше с бизнеса си. Въпреки това алчният Фас не бе доволен и от новото си положение. Често ходех с Момчил в автокъщата на Фаса, за да оставим някоя кола за продажба.
Една случка ме накара да разбера, че Мая явно споделяше с баща си всичко. Един ден отидохме с Момчил до автокъщата, за да оставя една кола, и Фаса му каза:
— Яд ме е, че нямаш парите на Жоро, Момчиле! Ако беше така, с радост щях да ти дам Мая на теб. Сигурен съм, че ти щеше да се грижиш по-добре за мен.
Години по-късно, след смъртта на Васил Илиев, който държеше под лупа и нея, и брат си, Майчето съвсем се развилня. Правеше щури купони на Боровец, където Жоро й беше подарил бутик. Докато той бе зает да чука всички курви и проститутки из цяла България, Мая се опитваше да не му остава длъжна. Като легенди се разнасяха слуховете за връзките й със ски инструктори, дискретни чужденци, че дори и барманчета.
По време на една от срещите ми с Маджо и Бай Миле, докато Маджо провеждаше дълъг поверителен разговор отвън, с пияния и ошмъркан до козирката Бай Миле коментирахме, че Маджо може да извади всеки от затвора.
— Чувал съм, че е близък с Нестор Несторов, софийския прокурор — подхвърлих аз.
— По-скоро с жена му. От години често през уикендите я води в моето финландско селище на Боровец — удари се в гърдите Бай Миле.
Не се и съмнявах, че Нестор — Малкото коняче, както му бе прякорът от онези бедни прокурорски години, когато е можел да бъде купен с малък коняк, няма нищо против тази връзка, по-скоро се интересуваше как да запази една от двете си големи къщи, които му бяха подарък от сикаджиите и бяха станали обект на разследване, отколкото кой спи с жена му. Последните думи на Бай Миле, преди да влезе Маджо, ме учудиха много.
— Оная, на Нестор жена му, изкупуваше целия магазин на Мая Илиева, като се качваше на Боровец. При това все с оборотни пари от мойто селище — бе възнегодувал дебелакът. — По-лошото е, че покрай тая работа се сближи с Мая, ама и нашият Младен не е за подценяване — завъртя главата си с възхищение Бай Миле. — Усети накъде вървят нещата. Като нищо Нестор можеше да стане гръб и на Жоро Илиев. Затова една вечер ги хвана и двете, напи ги и ги ошмърка, след което направиха тройка. Нали го знаеш батко ти Младен… играе го дон Корлеоне. Изчакал Майчето да се поустанови, наметнал я с една хавлийка, докато той вече се бил костюмирал и избръснал, и благо я убедил, че е станало недоразумение. Но, естествено, че мъжкар като него никога няма да се възползва от това, пък, не дай си, Боже, да развали брака й. В замяна поискал от нея да се поразсърди на жената на Несторов и никога повече да не контактува с нея. Мая приела на драго сърце и дори се опитвала да целува ръцете на Маджо в знак на благодарност за проявеното великодушие.

Още не бяхме изпили кафето с Пехливанов, когато той рязко удари по масата, обърна чашите и изскърца със зъби:
— По-добре да бъда открит враг със Жоро, отколкото да стана любовник на жена му. Димата е изключително безпринципен. Явно е забравил, че имам жена и дете — хвърли бегъл поглед към уплашената барманка, която се колебаеше дали да се приближи да прибере чашите.
Не можех да не призная, че този път успя да ме изненада с думите си. Но пък той си беше такъв. При всичките си недостатъци и коварство, освен че беше голям джентълмен, много държеше на семейните отношения, без значение дали са негови, или чужди. Колкото и странно да изглеждаше това на фона на безкрайните му изневери, които в нашия свят се възприемаха като себедоказване, в него имаше голяма доза патриархалност.

  • Георги Стоев – ,,Любен Гоцев – истинският Кръстник.“

СРЕДНАТА МЕСЕЧНА ЗАПЛАТА В КОМУЧИНИСТИЧЕСКИЯТ РАЙ – КУБА Е 29 ДОЛАРА

EFE, през 14ymedio, Хавана, 30 юни 2017 г. – Средната месечна заплата в Куба през 2016 г. е 740 кубински песо (CUP), еквивалентна на $ 29,60 в щатски долари, въпреки че цифрата е по-висока в сектори като захарната индустрия – където най-добре платените печелят 1246 CUP (48,80 щатски долара) и попадат в публичната администрация, отбраната и социалното осигуряване, с цифра 510 (CUP) (20,40 щатски долара).

Цифрите идват от публикацията „Цифри за средни заплати през 2016 г.“, публикувана в четвъртък от Националната служба за статистика и информация в Куба, която включва средни месечни заплати по провинции от 2007 г. и средни месечни заплати по видове икономически дейности от 2014 г. насам.

Според доклада средната заплата в Куба се е увеличила от 408 CUP (16,30 щатски долара) през 2007 г. на 740 CUP през 2016 г.

По провинции най-високите заплати се получават в Сиего де Авила, Вила Клара и Матансас

По провинции най-високите заплати се получават в Сиего де Авила (816 CUP / $ 32,60 US), Вила Clara (808 CUP / $ 32,30 US) и Matanzas (806 CUP / $ 32,20 US), докато най-ниските заплати се изплащат в Гуантанамо (633 CUP / 25,30 щатски долара), Исла де ла Хувентуд (655 КУПА / 26,20 щатски долара) и Сантяго де Куба (657 КУПА / 26,20 щатски долара).

Най-добре платените сектори на острова са захарната промишленост (1246 CUP / 49,80 щатски долара), добивът и добивът (1218 CUP / 48,70 щатски долара), финансовите услуги (1,032 CUP / 41,20 щатски долара) и селското стопанство, животновъдството, горското стопанство и рибарството (991 ЧАШКА / $ 39.60 САЩ).

От друга страна, икономическите дейности с по-ниски заплати са: „Други комунални услуги, асоциации и лични дейности“ (503 CUP / 20,10 щатски долара); публична администрация, отбрана и социална сигурност (510 CUP / 20,40 щатски долара); Култура и спорт (511 CUP / $ 20,40 US); и образование (533 CUP / $ 21.32 US).

– https://translatingcuba.com/average-monthly-salary-in-cuba-is-29-60-us/

,,ПРОТОКОЛИТЕ НА ЦИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ“ – ПРОТОКОЛ №14 – В НОВОТО ЦАРСТВО ЮДЕИТЕ ЩЕ ЧЕРНЯТ СТАРИТЕ УПРАВЛЕНИЯ И ЩЕ ВЪЗВЕЛИЧАВАТ ЮДЕЙСКАТА ВЛАСТ

За автора на протоколите

Автор на „Протоколите на Ционските Мъдреци“ е юдеинът Ашер Гинсберг, роден в гр. Сквир, Киевска губерния в 1856 г., известен между сънародниците си с името Ахат Хаам, т.е. „Единствен всред народа“. Фанатизиран и неуморим агитатор на меродавния библейски (равински) юдаизъм, Гинсберг бързо излиза в първите редове на юдейското ръководство и сравнително млад е приет за член във върховното управително тяло (кагала). Идеите му се отличават с удивителна яснота, простота и праволинейност. Дейността му е крайно смела, трескава, непрекъсната. Изработеният от него план за осъществяване заветните цели на Израиля, четен на тайно заседание на първия световен ционистки конгрес в Базел в 1897 г., прави силно впечатление, приема се от мнозинството и му открива пътя към водачеството. От този момент неговото влияние бързо расте и в 1913 г. той е всепризнат и неоспорим водач на юдейството.

Гинсберг подготвя и ръководи руската революция в 1904–1905 г., която, макар че не успя, разтърси издъно Русия и подготви успеха на революцията в 1917 година.

Той е невидимия ръководител на юдео-масонската дейност в периода на подготовката и протичането на войната 1914–1918 г. Той е и създателя и изпълнителя на руската революция през 1917 г. Умира през 1925 г. в Лондон.

Предговор

Протоколите представляват кристализираната идеология на юдаизма, извлечена от неизменните и вечни закони на пророк Мойсей, точно такава, каквато ни я рисува 35-вековната еврейска история. С необясним за нашия морал цинизъм, те разкриват грандиозните цели на юдейството, безпощадната жестокост и абсолютната безогледност на средствата за постигането им.

Всеки, който прочете протоколите, остава поразен от дълбочината и яснотата на мислите, неограничения замах, непоколебимата решителност и пълното пренебрежение към целия нееврейски свят. Ледена хладина, бруталност и садизъм вее от всеки ред на тази протоколирана юдейска мъдрост.

Мислите, изказани в протоколите, хвърлят ярка светлина върху най-големите и мъчно обясними религиозни, хуманитарни и политически събития във всеобщата, а особено в новата история. Те са безпогрешен шифров ключ, с който се разгадават сложните социални и икономически проблеми, които създадоха най-големите обществени сътресения във всички европейски държави от XV век насам.

А. Гинсберг е написал протоколите на малко познатия за самите юдеи староеврейски език, но се е явила нужда да бъдат преведени на френски език, за да послужат като агитационен материал. Агитацията, в полза на идеите на Гинсберг, се е водила и през време на самия конгрес в Базел, на който голямото мнозинство делегати не са знаели староеврейски език. Този именно френски превод по време на Базелския конгрес е попаднал в ръцете на руската тайна полиция, а от нея, в 1901 г., в ръцете на другарите на руския професор Сергей Николаевич Нилус.

За първи път протоколите са отпечатани на руски език през 1901 г. в съчинението на Г. Бутми „Неприятелите на човешкия род“. С. Н. Нилус отпечатва първото издание от тях през 1905 г. Същият отпечатва друго издание през 1911 г. и трето през 1917 г. — непосредствено преди революцията. След руските издания протоколите се разпространяват из целия свят. Интересно е, че в Англия те се появяват почти едновременно с руските — през 1906 г. Това обстоятелство, както и незначителните различия в редакцията — но не и в идеите на многото издания на протоколите в различните страни, дава основание да се предполага, че не само руската полиция, но и други са се добрали до оригиналите.

Протоколите, безспорно са акт конспиративен, и като такъв могат да попаднат в чужди ръце (като се има пред вид неприкосновеността на юдейските организации, особено в котилото на юдеомасонството — Швейцария) само по същия начин, т.е. конспиративно, тайно. Това обстоятелство, което не дава възможност да се представят формални доказателства, юдеите използват, за да отричат автентичността им. И разбира се, другояче не могат да постъпят, защото самопризнанието би било равносилно да подпишат смъртната си присъда.

За действителността на протоколите, обаче, съществуват неоспорими и най-сериозни доказателства — и формални, и по същество. Накратко ще ги посочим.

През 1933 г. в Швейцария почнали да се разпространяват „Протоколите на Сионските мъдреци“. Юдеите автоматично реагират, повдигат страшен шум в световния печат и завеждат дело срещу разпространителите. Делото се гледа в 1935 г. в гр. Берн, в мировия съд председателстван от юдеина-съдия Валтер Майер. Резултатът: разпространителите се признават за виновни, налагат им се огромни парични глоби и се забранява печатането и продажбата на протоколите. Юдейството тържествува, но… не за дълго. Осъдените апелират делото и през 1937 г., на 1.XI. бернският апелативен съд издава решение, с което отменява присъдата на юдеина-съдия Майер и разрешава печатането и разпространението на протоколите. Като се има предвид силата на юдейството в това време, и че този процес се води именно в Швейцария — коментарите са излишни, за да се разбере колко силни са били доказателствата за автентичността на протоколите.

Макар от юдейска гледна точка — като си служим със същия формалистичен мащаб за преценка правотата на нещата, присъдата на бернския апелативен съд да е напълно достатъчно доказателство, тя лично нас не ни задоволява. Ние намираме други много по-силни, по-съществени, абсолютно неоспорими и с математическа логичност данни, които доказват, че идеите, написани в протоколите са напълно идентични с вековната и неизменната идеология на юдейството и че тези идеи, дори от когото и да са написани, са една жива реалност, отражението, на която ежечасно се чувства във всички области на живота по целия свят.

Ето само някои от тези доказателства:

1. Всички идеи в протоколите, без изключение са тъждествени с принципните начала на юдейската религия. Няма нито една мисъл в тях, която да излиза вън от идеологията и тактиката на юдеите, тъй както те са формулирани от Йехова чрез Мойсей и написани в петте Мойсееви книги в Библията. Заслугата на Ашер Гинсберг се състои в това, че той ги е развил, систематизирал, свързал в порядъка на една програмна дейност и изложил просто, ясно и изразително.

2. Съществуват още няколко други откъслечни проекта, напълно в духа на протоколите, излезли в различни времена, в различни страни, написани все от юдеи:

a) Толедското писмо, написано в 1489 г. от княза на юдеите в Цариград до равина на гр. Арлес, изнесено в съчинението „Ла Силва Куриоза“ на испанския благородник Юлиан де Мотрано.

b) Реч на равина Райхорн в 1859 г., написана в съчинението „Биариц“ в 1868 г. на германския писател Гьодшед.

c) Посланието до всички юдеи от Адолф Кремие — френски министър на правосъдието и създател на световния еврейски съюз в 1860 г., печатано в Архив Израелит №25, 1861 г.

d) Диалогът в ада между Макиавели и Монтескьо, от френския юдеин Морис Жюли, Брюксел — 1864 г.

e) Съчинението на самия Ашер Гинсберг „Преоценка на ценностите“, което и по стил, и по мисли е първообраз на протоколите.

3. Налице са и самопризнания на отделни юдеи за истинността на протоколите, между които е и отвореното писмо на юдеина Ели Раваж, написано в Сенчъри магазин №3 стр. 346.

4. Най-очебийното доказателство — миналата и особено сегашната световна война и събитията между тях, в които и за слепите е ясно, че юдейството в плутократическия блок е играло и играе главната роля, а за националистическите държави е подчертан враг №1.

Идеите на юдаизма и живата действителност, които в протоколите са получили синтезиран формален вид, са най-силното доказателство за тяхната автентичност.

Само този, който няма очи и този, който не желае да вижда, не ще види пораженията, които юдейството е нанесло на човечеството. Само тази душа, която се е откъснала от своя народ и не чувствува болките му, не ще трепне пред конвулсиите на милионите свои родни братя, грабени, лъгани и заблуждавани от синовете на Юда.

За улеснение при четенето, разчлених протоколите и поставих малки заглавия.
Преводачът

Протокол №14

ЮДЕИТЕ ЩЕ НАЛОЖАТ НА СВЕТА СВОЯТА РЕЛИГИЯ.

Когато се възцарим, не ще е желателно да съществува друга религия, освен нашата, в единния Бог, с когото нашата съдба е свързана поради избранничеството ни и чрез когото ние сме свързани със съдбините на света. Затова ние сме длъжни да разрушим всички религии. Ако от това се народят съвременни атеисти, това положение ще бъде преходно и не ще попречи на нашата цел; те ще пропаднат и ще послужат за отрицателен пример на поколенията, които ще слушат нашата проповед за религията на Мойсей, която със своята устойчива и обмислена система принуди всички народи да ни се поклонят и покорят. Ние ще подчертаем мистическата правда, върху която се основава цялата й възпитателна сила.

В НОВОТО ЦАРСТВО ЮДЕИТЕ ЩЕ ЧЕРНЯТ СТАРИТЕ УПРАВЛЕНИЯ И ЩЕ ВЪЗВЕЛИЧАВАТ ЮДЕЙСКАТА ВЛАСТ.

При всеки удобен случай ние ще публикуваме статии, в които ще сравняваме нашето добро управление с миналата власт. Благоденствието и спокойствието, които макар и изтръгнати с вековни вълнения, ще дадат хубавия облик на новото управление. Ние ще описваме грешките на гоевската администрация в най-черни багри; ще посеем към миналото такова отвращение, че народите ще предпочетат спокойствието в робство пред прословутите права на свободата, които толкова ги измъчваха. Тази „свобода“ изтощи изворите на човешкото съществуване, защото народите бяха под гнета на тълпа пройдохи, незнаещи какво вършат… Безполезните смени на управленията, към които ние тласкаме гоите, за да подкопаваме техните държавни организации, дотолкова са омръзнали на народите, че те ще предпочетат да търпят от нас всичко, само и само да не рискуват отново да изпитат преживените вълнения и несгоди. Ние особено ще подчертаваме историческите грешки на гоевските управления, които толкова векове измъчваха човечеството с несъобразни мероприятия към всичко, което е засягало истинското благополучие. Увлечени след всевъзможни фантастични проекти за социални блага, гоите не забелязваха, че тези проекти все повече влошават, вместо да подобряват условията, върху които се създава добър човешки живот…

Цялата сила на нашите принципи и мероприятия ще изпъква, когато ги издигаме и тълкуваме като ярък контраст на прогнилия стар обществен строй.

Нашите философи ще обсъждат недостатъците на гоевските вярвания, но никой от гоите никога не ще е в състояние да обсъжда нашата вяра от гледна точка на истината, защото никой основно не ще я узнае освен синовете на Израиля, които никога не ще посмеят да издадат нейните тайни.

В тъй наречените напредничави страни ние създадохме безумна, мръсна и отвратителна литература. След като вземем властта, ние само за кратко време ще продължим да насърчаваме съществуването на тази литература, за да се очертае по-релефно контрастът между нея и програмите, които ще се разнесат от висините, където стоят нашите мъдреци. Нашите умни мъже, възпитани за ръководители на гоите, ще съчиняват речи, проекти и статии, с които ще влияем на умовете, като ги насочваме към набелязаните от нас понятия и знания.

ДЕЙВИД ДЕ РОТШИЛД – ЕДИН ОТ ОСНОВНИТЕ ГОСПОДАРИ НА ГОИТЕ

Барон Дейвид Рене Джеймс де Ротшилд е френски банкер и член на френския клон на семейство Ротшилд.

Той е председател на Rothschild Continuation Holdings, швейцарска холдингова компания (за която се смята, че е контролирана от Concordia BV, друга холдингова компания, регистрирана в Холандия). Преди това е бил председател на De Beers.

През 2015 г. френското правителство повдигна обвинение срещу барон Дейвид Де Ротшилд за присвояване на големи суми пари от британски пенсионери от 2005 до 2008 г.

– https://wearethene.ws/notable/23656

Дейвид де Ротшилд, Ротшилд и Ко

„Патриархът“ говори по-специално за Брекзит, банката и бившето си протеже Еманюел Макрон

Патриархът говори за годините на Еманюел Макрон в неговата банка, проект за сливане с Lehman Brothers – и защо е вдъхновен от Дидие Дешан, треньорът на сините

Anne-Sylvaine Chassany, FT

Може би именно испанската серенада на заден план или жегата в края на лятото ни прави малко сънливи, въпреки следобедния бриз. Но ето ни, ние с Дейвид де Ротшилд пием второто си еспресо, чудейки се за влюбените подвизи на Франсоа Оланд.

„Не знам дали е добър любовник, но жените го харесват“, каза моят 75-годишен гост за бившия президент, изненадан да остави „Елизе“ на скутер, за да се присъедини към любовницата си. Въздържам се да кажа: „На определени жени“.

За момент се чудя как в нашия разговор може да възникне любовният живот на Франсоа Оланд. Това е първият път, когато патриархът на френския клон на Ротшилдови наистина е подвел охраната си, след час и половина разгорещена, но контролирана дискусия. Оланд служи като контрапункт на наследника си Еманюел Макрон, бивш служител на банката Ротшилд. Бившият му работодател иска да подчертае качествата на 40-годишния президент, когато споменавам неговия авторитарен стил на управление и намаляващата му популярност. В либералните среди, в чужбина, Макрон все още е рок звезда, но у дома образът му на монарх започва да дразни.

Франсоа Оланд „е много интелигентен, той е култивиран човек, приятен е. Но основно, защо той е извън играта? Защото не можеше да се реши, защото все още се колебаеше. Той загуби доверието си в чужбина и стигна до заключението … че няма да се кандидатира отново. Това е необикновено … ”казва г-н де Ротшилд.
– https://wearethene.ws/notable/23656
Дейвид де Ротшилд е собственикът на Франция, а хора като Оланд и Макрон са просто неговите политически проститутки!