Избрано

Здравейте приятели, ако смятате информацията, която получавате от сайта за интересна и полезна, може да дарите някакви минимални средства, за да продължим да ви показваме истината.
Банкова сметка: BG42STSA93001526302482 – ALIL HODZHOV
Paypal: alilcho0125@gmail.com

МИХАИЛ ГОРБАЧОВ И РОНАЛД РЕЙГЪН – ДВЕ ОТ ВСИЧКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОСТИТУТКИ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ ЕВРЕЙСКИ БАНКЕРИ

,,Трябва да говорим по-ясно за сексуалността, контрацепциите, абортите, за ценностите,
които контролират популацията, защото тази екологична криза, казано на кратко, е криза, свързана с популацията. Ако намалим населението (на света) с 90%, няма да има достатъчно хора, които да създават екологични проблеми.
Движим се към нов световен ред, към света на комунизма.
Никога не ще свърнем от този път.“

  • Михаил Горбачов – последният съветски ръководител
    и генерален секретар на ЦК на КПСС, със сигурност британски
    и американски агент, в реч през 1987 г.

,,В първия си брак Хрушчов е бил женен за еврейката Горская, която Сталин е разстрелял. Разбира се, всички деца на Хрушчов от тази еврейка са полуевреи. Всички те в браковете си се връщат назад към еврейството. След Хрушчов, Брежнев също е бил женен за еврейка. Андропов, който е бил полуарменец, полуевреин, е бил женен за еврейка. Само Горбачов може би не е в този списък, но дъщеря му е омъжена за евреин.“

  • Григорий Климов – ,,Божий народ.“

,,…В реалния социализъм, имате на върха една съвсем тясна олигархична клика, която обикновено не наброява
повече от три процента от общото население. Но тя тотално контролира всичкото богатство, цялата продукция и самия живот на останалите деветдесет и седем на сто. Със сигурност Брежнев не живее като някой от бедните селяни от руските степи. Но според социалистическата теория се предполага той да прави точно това. Игор Бунич – „Златото на партията.“

  • Игор Бунич – ,,Златото на партията.“

„През 1937 година Рейгън се премества в Калифорния. И след като преминава през пробни снимки в „Warner Brothers“, е удостоен със седемгодишен договор. Авторите на издадената през 2000 година книга „Радикалният Холивуд“ твърдят, че Рейгън отстоявал своите левичарски убеждения. И подал заявление за влизане в Американската комунистическа партия. Според информатор на ФБР,,Рейгън беше отхвърлен, понеже… беше прекалено тъп.

Джоан ЛаКур Скот, съпругата на

филмовия продуцент Ейдриън Скот, коментираше: ,,Никога не съм срещала по-ограничен човек да го река вежливо. Той беше глупав. Беше актьор, който стана добър оратор. Но в разговори с него преди и след събития установих: това просто беше човек, който не бе добре информиран, не особено образован и знаещ. Беше някакъв хубавец,
представителен изпълнител.“

  • „Ronald Reagan“ By John Simkin (john@spartacus-educational.com) © September 1997.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ И ТОДОР ЖИВКОВ – ДВЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОСТИТУТКИ, КОИТО РОБИТЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО УВАЖАВАТ

Руски журналист към Симеон Сакскобургготски(комунистическият монарх на чалгарска номенклатурия):

  • А какво мислите днес, Ваше величество, за ролята на съветските войници за освобождението на България от фашизма?
  • Знаете ли, всъщност, всичко в историята и политиката е относително. Ролята на Съветската армия беше освободителна. Ние получихме помощ от ваша страна. Баща ми не искаше да изпрати войски на Източния фронт. Тъй като знаеше, че нашите хора нямат никаква недоброжелателност към руснаците. Към Русия и Съветския съюз.“

В България никога не е имало фашизъм, а това изказване на Симеон Сакскобургготски е равносилно, като да се изпикае на гроба на баща си, който беше убит от Съветския съюз, а после България беше окупирана от СССР и бяха избити хиляди невинни хора. Да не говорим, че комунистите и нацистите(фашистите) бяха съюзници и окупираха заедно цяла Европа, но после техните родители – Интернационалните еврейски банкери ги сблъскаха един с друг и избраха за най-верни техни другари – юдеокомунистите.

,,ТОДОР ЖИВКОВ ПРОИЗХОЖДА ОТ ВЛАШКИ ЦИГАНИ! Преди това Руси Стойков, още в началото на 70-те години, ми каза, че в Ботевградско живеят така наречените кръстеняци, тоест, цигани, които са били побългарени насилствено от един руски офицер, и че Тодор Живков произлиза от такава фамилия. След като вече имах този сигнал, за мен не представляваше
никаква трудност да открия кръстеняците. Конкретния повод и описанието на покръстването открих в записките на един известен български държавник – Тома Василев, и така попаднах на рода Яшарови. Яшар на турски значи Живко и при побългаряването са си променили името на Живкови.
Открих защо повечето правчани са с име Тошко и Тодор
и защо им казват Тоше. Защото при покръстването е използван свещеник от близкия манастир „Св. Тодор“ и попът при всеки е казвал името на светеца Тодор и така са се намножили Тошетата в Правешко. Така открих част от биографията
на Тодор Живков и рода по баща на Диктатора. Намери се едно свидетелство, че циганинът,
който е носил главата на Бенковски, е бил прадядото
на Живков.
Истинското семейно име на дългогодишния ни комунистически диктатор Тодор Живков е Замфиркьов. Което е циганският еквивалент на Живков. Да, точно така Тодор Живков произхожда от
влашки цигани!“

  • Тодор Балкански – „Тодор Живков: Един езиковед
    за просопографията на Диктатора“, ИК „Знак ¹94″,
    Велико Търново, 1996 г., стр. 27-28, 29, 30-31.

,,Късно през нощта в малките часове, ходех да докладвам на Тодор Живков в щаба на НОВА, който се намирал в читалище „Славянска беседа“ на ул. „Г.С. Раковски“. Там се даваха разпоредбите и мунициите.
„Досегът ми с др. Живков беше много специален. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигнеше ли ми, това означаваше да продължавам
с убийствата.“

  • Мирчо Спасов, комунистически убиец, бивш зам-министър на МВР И бивш първи зам-председател
    на Комитета по
    държавна сигурност.

,,След няколко дни, изненадващо по телефона ми се обажда
американският дипломат Маршал Харис.
Срещнахме се и Харис ми каза: „Тезата за завръщането в България на Симеон Втори е спецална политическа стратегия на съветската КГБ
и на нейния комунистически
български клан ДС“.

  • Янко Янков, политически затворник от времето на комунизма, прекарва шест години и половина в затвора при строг режим.

Не бива да пропускаме, че фамозният Делян Пеевски също е рожба на бай ви

Симо. Кариерата му се дължи на близостта между неговата „фина“ майка Ирена Кръстева и личната говорителка на Кобурга – Галя Дичева, дъщеря на активен борец и бивша секретарка на Иван „Батето“ Живков с моминско име Славков. Тя стартира с председателството на младежкото НДСВ… Бащата на другарката Кръстева – полковник Ангел Кръстев, е бил заместник-началник на Държавна сигурност във Враца. Назначили го „след опита за преврат на Горуня, което говори за голямо доверие“ от страна на диктатора Тодор Живков.
„И всъщност в онези години е отговарял и за ДС делата във Видинско, Михайловградско и Плевенско, понеже Враца е била определена за регионален център. Още по-любопитно е чий е началникът на заместника – полк. Ангел Кръстев. Също полковник – Мургин! Съвпадението във фамилиите на полк. Мургин и г-жа Мургина изобщо не е случайно. Затова дъщерята Кръстева, макар и при отстранената, но защищавана от финансовия министър Мургина, си получи далаверката. Не трябва да се учудваме, че част от проверките на НАПА не засегнаха голяма част от олигарсите у нас. Не бива да ни учудва и това, че г-жа Мургина 4 месеца мота парламента и преди да благоволи да даде отговор за имотите на Ахмед Доган. Самият Доган е продукт на ДС! Ние наистина знаем много малко за онова, което става зад кулисите.“[14]
Иначе, БКП и ДС „не ръководят“ този опит за държава, собственост на алчно червената фашистка мафия…

14) Анелия Попова Григор Лилов: Бащата на Ирена Кръстеоа беше заместник шеф на управлението на ДС. Моят Видин“, news.myvidin.com, BraH. 24 април 2009 г., online
httl/news mevidin.com/about-10658, htrrl

  • https://diagnosa.net/

„Др. Живков увери др. Андропов, че Държавна сигурност на НРБ
е филиал на КГБ на Съветския съюз.“

  • Министерство на вътрешните работи, Лично строго секретно! Информация № 724, Относно: Състоялите се разговори с пребивавалата у нас делегация на КГБ начело с др. Ю. Андропов, екз. № 7, София, 24
    декември 1969 г.

„Два часа по-късно колата вече навлиза в покрайнините на Правец, родното място на Живков, и се отправя по пътя, който е специално построен, за да може да се стигне до разположената на близкия хълм резиденция. Там Живков живее като някой от българските царе, управлявали някога тази древна земя. Демонстрираното от Живков богатство може да се сравнява единствено със селските му маниери. Той къса месото от глиган с ръце и сърба виното. Дори за Робърт Максуел президентът е човек с изключително лош вкус.
След като получава опакования като подарък банков чек, президентът настоява Максуел да остане на вечеря. Традиционната шопска салата и гювеч са прокарвани с безкрайни тостове със сливова ракия. Максуел, който отдавна е свикнал с най-изисканите храни и вина, които може да се купят с пари, мрази селската кухня, която поднасят винаги в присъствието на Живков.
Най-накрая той успява да се отскубне от държавния глава и от пиянските му прегръдки и целувки по бузите
и се отправя обратно към София.

  • Гордън Томас и Мартин Дилън – Убийството на Робърт Максуел: Супершпионинът на Израел, който управляваше България.“

Правешкият диктатор Тодор Живков който
за наш срам ни въртя заяви с цинизъм, на кутрето си цели 35 лета, типичен за всички комунисти:
,,Политбюро твърдо застана на тая позиция: че ние имаме работа с недоразвито общество.. Социализъмът е едно недоносче. Ето това е самата
истина недоносче.“

,,Не ми стигнаха парите да публикувам в книгата за Тодор Живков една глава, в която обяснявам близките роднински отношения на
Тодор Живков с Никола Гешев.
Връзката им е
по бащина линия чрез рода Бозарови. Жена в рода на Тодор Живков е от този род, от който е и Гешев. Но в Дирекцията на полицията тези архиви
след 9 септември са били прочистени.“

  • ПРОФ. ТОДОР БАЛКАНСКИ

Анастас Стоянов-поет и то
априлски при това, признат и
и освинен от партията, пък коленичил действително близнал гъзеца правешки:

„Всеки поет обича майка си, но само един поет обича майката на Тодор Живков
повече от собствената
си майка!“

ВОЛЕН СИДЕРОВ И АХМЕД ДОГАН – ДВЕ ОТ ВСИЧКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ТВОРЕНИЯ НА БКП

,,Срамувам се от майка си и баща си – дребни чиновници в редиците на Партията – голямата ядачка на души. Израснах в малкия матриархален рай на тяхното страхопочитание – в къси черни панталони, бяла ризка и червена връзка, с пречупена в във лакътя ръка: РАПОРТ ДАДЕН! Веднъж във блъсканицата за кифли (от 5 стотинки) в училищната лавка тълпата ме притисна към свръхзагадката на природата – едно момиче с меки форми. Усетих страшна слабост и панталоните ми се намокриха. Аз станах мъж, а момичето остана девствено – тълпата, тоест колективът ме оформяше… Няколко години след това вече бях оформен онанист. Произхождам от семейство на хора. Баща ми се увличаше от аритметика. Опита се да реши следната задача: СРАВНИТЕЛНО СЛУЖБА СОБСТВЕНО – НА = ИНФАРКТ МИСЛЕНЕ ПАРТИЯТА и умря от отговора. Точно на 50 години. Достатъчно му е!
Следващият!“

  • Волен Сидеров

Ахмед Доган е агент на
Първо главно управление на ДС, отдел 05„Н“ (Нелегали“) под псевдонима. САВА“ Интересното е след началото
на родилния процес през 1985 г. САВА“ не е прекратни по своя воля сътрудничеството си с ДС, по това време той продължава да получава месечни възнаграждения за
работата си в ДС.

Волен Сидеров – днешният вожд и учител на цялото „прогресивно“ национал-болшевишко войнство,
яростно громеше СССР и съветския империализъм
и защитаваше НАТО. Днес е обърнал резбата. По същия начин напълно справедливо обвиняваше компартията и пишман патриотите за Възродителния процес,
както и за отношението им срещу Ахмед Доган и новосформирания филиал на БКП, наречен Движение за права и свободи.
От петнадесетина лета трудно ще откриете по-яростен враг на „Меди“ и „турците“ от другаря Сидеров.
Изричал съм перифразата на Шекспир:
Непостоянство, твоето име е Бойко Борисов.“
Но тя важи с пълна сила и за Волен. Но местните идиоти все така отстояват правото на всеки да се променя.
До безкрайност и винаги с една цел — келепира.
Лидерът на „Атака“ мина през СДС, НДСВ и едно БЗНС. Двамата му родители са комунисти, а бащата – активен борец. Завършва фотография в техникума „Вилхелм Пик“ и започва работа във филиала на Шесто управление на Държавна сигурност към Окръжното управление на МВР във Враца.

Става журналист във в. „Демакрация“, с едва половин годишен журналистически стаж го издигат за главен редактор на вестника. Яростно ругае не само комунистите, но и националистите Пише, че национализмът е последното убежище на комунистите. По онова време за Воленчо американците са „солта на Земята“ и всичко, което правят, е най-добро. Той оглавява пресцентъра на кандидата на БСП за кмет на столицата, изпълнителния директор
на Първа частна банка Венцислав Йосифов.

Сидеров оглавява пресслужбата на „Овергаз“, по онова време част от „Мултигруп“. Постепенно онези, които го вадят, променят линията му на поведение. Воленчо бавно и полека започва да израства като антиконформист и националист. Любовта му към американците постепенно изстива. В статиите му е все по-често придобиват образа на сатаната. Отнякъде изплува ликът на добрия Дядо Иван, православния „освободител“, до неотдавна руган от същия Воленчо.

  • https://diagnosa.net/

По време на отбелязването на майските събития през 2012 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган върна лентата назад с 25 години. Пред електората заяви, че България е заплашена от нов Възродителен процес както в миналото и само ДПС е гарант за правата и свободите на гражданите. Затова “168 часа” реши също да се върне във времената, за които говорят Доган и лидерите на ДПС. От досиетата им като агенти на Държавна сигурност става ясно, че точно те са помагали на комунистите за Възродителния процес, като са топели турци и мюсюлмани за отношението им към смяната на имената, религията и изселването в Турция.

За сметка на това са получавали пари и са се издигали в кариерата. Днес ви представяме историята на Доган като агент на ДС в периода до началото на Възродителния процес през 1984 година. В следващ брой очаквайте и втората част на сагата.

Лидерът на ДПС Ахмед Доган е носил ценна информация на Държавна сигурност за съселяни, войници, с които е служил и негови състуденти.

Общото между обектите на доносите му е, че са турци и мюсюлмани, които негодуват срещу комунистическия режим, смяната на имената и изселването.

Въпреки че днес Доган се припознава като гарант срещу нов Възродителен процес, с който плаши електората си, досието му разкрива скандални факти за това как е помагал на политическата полиция за асимилация на турците и мюсюлманите в България.

Освен това агент “Сава”

не е пожалил и любовниците си

Той подробно описва в ДС интимните си преживявания с тях и информацията, която е успял да изкопчи в услуга на Държавна сигурност.

През 1980 година Ахмед Исмаилов Ахмедов, както е истинското име на Доган, вече живее и учи в София. Доказал се е като изключително лоялен към ДС, на която дава информация от 6 години. През януари получава поредната си задача от водещия офицер – да се сближи и проучи за протурски настроения 26-годишната Зухра Османова Абазова от Сливен, която работи в София. Това, което Ахмед и Зухра не знаят един за друг, е, че и двамата са вербувани за агенти на ДС. Псевдонимът на Ахмед е “Сава”, а на Зухра – “Дора”.

Ето какво е написал агент “Сава” в собственоръчен ръкописен донос до ДС за срещата си със Зухра. Документът е приложен в досието му.

“На 16 февруари 1982 година прояви желание да ми гостува. Същата вечер пожела да спи с мен. Направи опит да ми събуди сексуалния апетит и накрая заяви, че е девствена и заплака. Аз като културен и умен мъж казах, че я разбирам и именно затова се прекланям пред нравствената чистота. После тихомълком я съблякох, но предварително я предупредих, че няма да се стига до крайности. С този жест целях да покажа действителната си съпричастност към водовъртежа на емоциите в този миг. Започнахме “благородна” сексуална игра: гушкане, милувки, целувки… лирически отстъпления. До полов акт не съм стигал. “Френска любов” също не сме правили. Таванът на сексуалната ни игра беше клиторното възбуждане с ръка и притриване на члена ми по външните устни на влагалището. Умря си от кеф момичето, а моя милост се реши да отиде до Мека, но не посмя да влезе във вътрешността на “свещения град”. В процеса на сексуалната игра ми направиха впечатление три неща:

Първо, тя сама ми хвана ръката и я насочи към интимните си части

Второ, доста смело ми хвана члена и като че ли искаше да разбере дали съм рязан.

Трето, след като я доведох до трудноконтролируемо психическо състояние, тя няколко пъти ми прошепна: “Нали няма да ме дадеш в ръцете на някой лош човек.”

Доколкото се касае за това защо не съм я обезчестил, ще отговоря направо: “Не съм получил подобни указания (от офицера на Държавна сигурност).”

Това не е единствената сексуална случка между двамата. Четири дни по-късно цялото сексуално упражнение се повтаря. Тогава Доган вече има конкретна информация, която интересува Държавна сигурност:

“Зухра има вуйчо в Турция. Подхвърли ми: “Не би ли било добре да избягам в Турция”, като това се отнасяше за нея.

Интересуваше се дали съм рязан.

Обвини ме, че нямам хабер от конспирация (на което аз вътрешно се зарадвах). Отговорих , че се занимавам само с наука.

Разочарована е, че не е приета в партията.”

Историята на Доган (“Сава”) Зухра (“Дора”) започва през 1980 година в предложение на офицер от ДС двамата да се сближат, за да доносничат един за друг. Преди сексуалната игра впечатления на Доган от нея, описани в донос до ДС, са, че има пъргав ум. “Сава” си задава и въпросите как е дошла на работа в София, коя е причината да учи немски и турски и защо има интерес към литературата със разузнавателен характер. Той не подозира, че Зухра също е агент на ДС и оттам е интересът й към необяснимите за Ахмед неща. “Дора” пише впечатленията си от него: “Квартирата му е в книги от пода до тавана.

Поставени са в собственоръчно изработени рафтчета

Стаята е чиста, спретната и подредена до педантичност.”

Историята на Ахмед и Зухра е само дребен детайл от битието на Доган като агент на ДС. Досието му разкрива как комунистическата служба се е грижила за него като син, давали са му пари за обучение, наем, храна и облекло, насочвали са дори интимния му живот в желаната от тях посока.

Доган влиза в полезрението на службите през 1974 година, когато е войник. Тогава се води като агент “Ангелов”, докато е под ръководство на Военното контраразузнаване. Държавна сигурност подготвя отдалече асимилацията на турското население в България и изселването на несъгласните, пикът на което е през 1984 година. Оглеждат се за турци, които да са верни на партията и идеите на комунизма,

за да им помагат

в предстоящия

Възродителен процес

Един от избраните е 19-годишният Ахмед, който служи в поделение на Строителни войски в село Мътница. Ето каква е характеристиката на Ахмед Исмаилов Ахмедов, както е истинското име на Доган, преди офицерите от ДС да влязат в контакт с него. Информацията е събирана от различни източници: “Роден на 29 март 1954 година в село Пчеларово, живее в Дръндар. Произхожда от бедно селско семейство. Когато е бил малък, родителите му се развеждат и остава при майка си Демире Исмаилова. Тя е завършила 8-и клас. Работила е в ТКЗС като обща работничка, в полевъдството и в тухларната. Бащата на Ахмед – Исмаил Яия, напуска семейството си, когато Ахмед е дете.

Майка му се омъжва повторно за Асан Аптулов от с. Воклин. Ахмед е завършил СПТУ в Белослав. Има три сестри. В Комсомола е бил секретар на 8-и клас. Инициативен. Физически здрав, има правилно отношение към провежданите мероприятия. Живял е при дядо си Осман Исмаилов Османов, овчар в ТКЗС, член на БКП, починал през 1971 година. Същият бил с прогресивни разбирания и създал у агента любов към науката. Вуйчовците на “Ангелов” – Ибрям Османов Исмаилов – главен механик в ТКЗС, и Мехмет, шофьор, членове на БКП. Те също са оказали положително влияние за правилното политическо изграждане на агента. Познанията му по марксизма и ленинизма са много добри. Още като млад войник се отличил с висока култура и има авторитет. Избран е в ДК на ДКМС в поделението и в същото време е комсомолски секретар. С желание и разбиране вниква в душите на войниците. Обичат го, защото е честен с тях.” Още преди официално да е вербуван за агент,

младият Ахмед успява

да натопи 4-ма турци

от поделението, в което служат заедно

В началото дава устни сведения на офицер от ВКР, които са отразени в докладите му. Информира за Тодор Борисов, Димитър Димитров и Мехмед Шабанов, които играят комар, както и за наркозависимия военнослужещ Любомир Мъжкаров. На 16 юли 1974 година вече започва работа по същество – носи данни за това кои от турците в поделението не са съгласни с режима в България:

“Исмет Османов, Ведат Чаушев и Стоян Стоянов много често разговарят за живота в Турция. Инициатор е първият. Има познати там. Говори, че заплащането там е по-голямо, отколкото в България. Бях в тяхната компания и чух думите му: “Никога няма да остана да живея в България.” Стоянов набляга на живота в западните страни. Според него хората са “слепи и ограничени”. Всички се допитват до ефрейтор Курли, който взема типично турско отношение.”

След това идва и предложението на оперативния работник Стайко Стойков за официална вербовка на Ахмед. Там пише следното:

“В поделение 2570 в Мътница служат Халил Мустафов Халилов, Исмет Исмаилов Османов и редник Ведат Чаушев, които имат близки в Турция и ангажират вниманието на останалите за живота там. С цел контрол на поведението, връзките и вражеската им дейност е необходим агент в техните среди.

Подходящ е Ахмед

Исмаилов Ахмедов

Той вече е съобщавал на ДС за отделни войници и националистически изказвания. Умее да разговаря, насочва разговора в желаната посока, добър член на ДКМС и има правилно отношение към органите на Държавна сигурност. Вербовката ще извърша на идейно-политическа основа.”

На 28 август го викат в стаята на началник склада на поделението за среща с офицера от ДС. Още преди същината на разговора Ахмед казва, че Сали мустафов, Ахмед Мехмедов са издевателствали над млади войници, а редник Курли коментирал Кипърските събития. Според него превратът бил предупреждение към всички страни, в които живеят турци, включително и към България. Ахмед изтъква, че е напълно съгласен да подпомага Държавна сигурност. Подписа клетвена декларация без колебание. Сам избра псевдоним “Ангелов”. Ще използват агента за информация за лица с турски националистически настроения и с близки в капиталистически страни.

Декларацията на Доган:

“Долуподписаният Ахмед Исмаилов Ахмедов декларирам, че като честен гражданин и предан член на ДКМС напълно доброволно и съзнателно се задължавам да подпомагам органите на ДС в борбата им с чуждите разузнавания и вражеските елементи в НРБ.”

След това Ахмед започва да донася

за ефрейтор Курли

Присъства на сбирка с него и двама други войници от турски произход – Сабри Рамаданов и Хасан Ахмедов. Рамаданов открито започнал да говори против България, че тук живот за турците нямало. Говори за избягали в Турция негови приятели. Сабри съжалявал, че като ученик не е избягал в Турция, но щял да го направи. “Ангелов” ги определя в доноса си пред ДС като “фанатизирани националисти”. Двамата казали, че турската религия (мюсюлманството) била от голямо значение за нацията, “Ангелов” обаче заел обратната позиция – че те като просветени хора не трябва да приемат религията като реална наука. Курли само слушал и бил нещо като арбитър. От доносите на “Ангелов” офицерът от ДС прави извода, че Курли е участвал или участва в организирана вражеска дейност и има познания по конспирация.

Заявление от агент “Ангелов” за Хюсеин Алиев Низамов:

“Възхвалява живота в Турция, познава хора, които са избягали там, иска да ходи в Турция. Прави ми впечатление, че Хюсеин си поставя за цел да влияе на хората в антикомунистическо отношение, не одобрява забраната на турския език и изучаването му.”

Докато Доган е войник,

му е поставена задача

да се сближи с Мехмед Ферадов и да го изучи

Ахмед му пише писмо под давление на ДС и контактува с него. Ферадов пише стихове, а “Ангелов” умело влиза под кожата му със сложни философски мисли, за да изкопчи повече информация за настроенията му. Донася, че поетът говори за дъщерята на Тодор Живков, че пише стихове във възхвала на Турция и дори предава на ДС тетрадката с произведенията на Ферадов. От службата веднага вземат отношение към обекта. И не само към него. По доноси на младия Доган са образувани 4 дела срещу етнически турци – “Фанатика” (Сабри Исмаилов Рамаданов), “Хитрия” (Хюсеин Алиев Низамов), “Лидера” (Мехмед Ферадов Мехмедов) и “Черногледия” (Ахмед Салиев Курли). ДС взема отношение към тях и ги неутрализира. Ахмед Исмаилов Ахмедов – агент “Ангелов” вече е спечелил доверието на службата и ще продължи да работи за нея дълги години. След като се уволнява от казармата, започва работа в Кораборемонтния завод във Варна. Затова през 1976 г. е прехвърлен от ВКР на ДС в морската столица заедно с досието му. Мотивът е, че там се трудят 2 хиляди войници, сред които много турци и

агентът ще бъде

много полезен за контролирането

и изучаването им

От “Ангелов”, както се води във ВКР, псевдонимът му е сменен на “Сергей”. Продължава да дава сведения за турци и мюсюлмани.

Рапорт на полк Сълов от контролна среща с агент “Сергей”, който работи по турска линия:

“Разказва биографията си, без да го карат. Баща му изчезнал мистериозно през 1957 година. През 67-а Сергей е ходил в МВР – Толбухин да се интересува за него. През 68-а получил писмо от Турция, в което неизвестният подател го съветва да учи, да вземе добра професия и така да преуспее в живота. Това го кара да си мисли, че баща му е жив и здрав и се намира в Турция.

Писмото е унищожил

и дори не е казал

на майка си

Страхувал се е да не озлоби втория си баща. Работи в КРЗ – чисти ръждата от старите кораби, преди да бъдат боядисани, което крие опасност за здравето му. Прави го, за да изкара повече пари, които му трябват за следването. Иска да учи философия в Софийския университет.” Ченгетата изпитват Ахмед по комунистически книги. Той ги изумява. Само на 22 години е, а е запознат с всичко за Маркс и Ленин. Чувал е, че дядо му по бащина линия е бил ходжа. По това време Доган се оформя като един от най-ценните агенти на Държавна сигурност по турска линия. От високо ниво в службата започват да чертаят пътя на живота му. Първата стъпка е да му помогнат в следването, което следят изкъсо.

Пращат го София за кандидатстудентски изпити на 12 юли 1976 година. “Сергей” идва в столицата, където го чака човек на ДС. От службата са му ангажирали хотел и го водят дотам. Дават му и 40 лева.

“Целта на живота му е да изучава Маркс и Ленин. През 1976 г. кандидатства в СУ, специалност “Философия”. На изпита по история на България (за наша и негова изненада) получава слаб 2, а по български език – 4,5, в резултат на което се записва за студент. Агентът пропуска срока за записване. По-късно по наша инициатива и с помощта на другаря Начо Папазов “Сергей” беше приет в специалността “Българска филология” в Педагогическия институт в Шумен.”

Под влияние на Ахмед

е оказано въздействие

за преориентацията

на турче с националистически наклонности,

който по-късно е вербуван за сътрудник на ДС, пише в досието на Доган. Това е Саид Халачлийски, за когото Доган пише, че е добро момче, възпитано в идеологията на Маркс и Ленин, но понякога получава националистически пристъпи и проявява пристрастие към Турция. След дълги разговори Ахмед обръща вижданията му на 180 градуса и Саид става предан на комунистическата власт и дори е вербуват от ДС като агент “Селчук”.

ДС описва всички оценки от сесията му. Има 3 по история на БКП, което силно разстройва Доган и той иска да се яви отново. Преподавателят му писал 3, защото не е посещавал лекциите. ДС прави анализ на срещите му с преподавателите, които са силно впечатлени от него. Всеки месец му изплащат по 90 лева от бюджета на Държавна сигурност. По-късно ДС предприема мерки да измести “Сергей” от Шумен в София, за да следва философия по негово настояване. Офицери от службата се срещат с ректора доц. Витанов, член на БКП и бивш съветски разузнавач. Той вече се е досетил за какво са при него. Съгласява се. Така Доган заминава за София през 1979 година, където живее и до днес.

Докладна записка от среща със “Сергей”, утвърдена от зам.-началника на ПГУ, провежда се в оперативна кола на 14 март 1979 година:

“Сергей” изявява желание да стане доктор по философия и да специализира в Ленинград.

Той ще поеме

по друг път само

ако ДС му подскаже,

че е необходимо

Неговият жизнен път започва от момента, когато се свързва с Държавна сигурност. Той не знаел бащина ласка, закрила и помощ. Познал баща си в лицето на хората от ДС, които са му подали ръка, подпомогнали са го, грижили са се за него, всичко, което е постигнал, го дължи на ДС.” Ахмед е настанен в квартира в центъра на София. Плаща я със стипендията от Държавна сигурност, която продължават да му дават всеки месец с личния подпис на зам.-шефа на МВР Савов. Среща се с новия си водещ офицер Марин Маринов до будката за вестници на пл. “Славейков”. Новите му задачи са да бъде особено внимателен и да контролира поведението си при контакти с хора от турските среди. Повече да слуша и да не им опонира, ако са фанатици, защото за ДС е по-важно да получават пълната информация от него. Веднага започва да пише сведения за хазяйката си Сета Самуелян, която с течение на времето силно се привързва към него. Тя има сестра, която живее в Париж. Години по-късно хазяйката Сета отива в столицата на Франция при сестра си и оттам праща писмо на Ахмед с впечатленията си от Европа.

Той веднага го носи на Държавна сигурност и е приложено в папката с досието му. А в писмото жената разказва как е търсила връзки в Сорбоната, за да може да уреди Ахмед да специализира там… Ахмед веднага се захваща с работа за ДС в София по същество, която успешно съвместява със следването по философия. “Свързах се на живот и смърт с маркс-ленинизма и философията им, с комунистическата власт…

Предан съм на органите

на ДС и съм готов по всяко време да изпълня задачите,

които ми възложите” – пише той до шефовете си от репресивния апарат. А задачите му са да носи информация за състуденти турци, които негодуват срещу отношението на комунистите към тях. Лични впечатления на ръководещия го офицер са, че всеотдайно ще служи на ДС. Заявил пред него, че ако един ден почувства, че изменя на своята същност (марксистките и ленинските идеали), по-добре да сложи край на живота си.

Освен да разработва турци, ДС използва и блестящите анализаторски способности на младия философ. Периодично му поръчват да подготвя експозета и теми по въпросите на исляма като “Турският национализъм и верски фанатизъм – форми на проявление у нас”, “Духовното състояние на българските граждани от турски произход”, “Средства и форми за противодействие на национализма у българските турци”, както и “Отношението между българските турци, татари и гагаузи. Отношението между сектите на българските турци, казълбаши, алевити и др.” и “Нравственият облик на комуниста разузнавач”. И досега има съмнения, че теоретичните разработки на Доган за Държавна сигурност, когато е бил студент, са ползвани години по-късно на практика по време на Възродителния процес. Ето какви са изводите, до които достига студентът по философия Ахмед Исмаил Ахмедов, познат днес като Ахмед Демир Доган за турците и мюсюлманската религия, описани в докладните записки на ръководещия го офицер:

“Неговото мнение е, че турското население в България като малцинствена група са компактно население в някои райони, заслужават особено внимание от страна на партийните и държавни институции.

Много ще трябва

да се прави за промяна в съзнанието на тези хора,

необходима е дълбока изследователска работа и провеждането на конкретни мероприятия.”

Лятната ваканция Ахмед се завръща в Дръндар при семейството си. За посещението си там отново получава задачи от ДС – да установи гостуващите от Турция лица студенти и да вземе становището им по въпроси от политически и международен характер, както и да следи за турчета с националистически настроения, разпространители на слухове, притежатели на литература с религиозно съдържание и кои се готвят да бягат в Турция. Доган се завръща оттам с богати сведения и анализ на ситуацията: Из Докладна записка от 11 септември 1979 г. от среща със “Сергей”. М-р Маринов му предава стипендията от ДС за два месеца. В София по негово настояване е сменен псевдонимът му от “Сергей” на “Сава”. “Ваканцията е прекарал в Дръндар, работил като общ работник, учил английски и чел комунистическа литература. Споделя, че не се обръща достатъчно внимание на работата с български граждани от турски произход.

Мероприятията по партийна

и комсомолска линия

се провеждали формално

и няма резултати

Счита, че за всички етнически групи е характерно инстинктивното чувство да запази своята националност, бит, език и обичаи, но според него това би трябвало да се върши от партийните и държавни институции, а не от отделни националисти и верски фанатици, каквото е положението сега. По време на престоя си още веднъж се е убедил, че в семейството на майка му не го чувстват като техен син, нито той ги чувства като свои родители. Затвърждава се мнението, че животът му и всичко свързано с него е неделима част от ДС и няма друга алтернатива освен пътя, предопределен от ДС.”

През 1980-а службата му отпуска допълнително пари за 2-годишен курс по английски. В друг случай споделя с офицера, че не си е плащал наема за два месеца. Веднага му отпускат допълнителни 120 лева плюс 80 за зимно палто и костюм. Започват да го готвят за специални задачи, които се планират години напред. Докато учи философия в Софийския университет, Ахмед Доган разработва и носи информация за Зухра Абазова (агент “Дора”), Мевзи Аптулов, Зинети Нуриева, Джеливан Базидов Закиров, Яшар Али Тахиров, Мирослав Кирилов Христов, както и за всички, с които контактува, включително и негови интимни приятелки, сред които и майката на първородния му син Таня Желязкова. Той е с нея, когато от ДС решават да го изпитат за честност към службата. Пращат му писмо на турски без подател, за да видят дали ще го докладва. Ахмед не изневерява на хората от ДС. 30 минути по-късно се обажда и съобщава за мистериозното писание на висок стил, в което го молят за среща по въпросите за турците и мюсюлманите в България. Без да знае, че това е постановка на офицерите, той пише, че е възможно и Таня да е авторът му. ДС знаят всичко за разговорите му, защото предвидливо монтират микрофони в квартирата, за да са сигурни, че не работи и за други разузнавания. Офицерът Карамучев, на когото е сдаден от майор Маринов, анализира разговорите му и открива тревожни тенденции от следните записани реплики на Ахмед: “Аз се готвя да преобърна цялата философия.

Ще дойде време, различни световни университети

ще се карат за мен,

ще наемат един специален самолет да ме карат от Харвард към Оксфорд, Московския университет, и от време на време тук, в Института по философия.”

Според Държавна сигурност това високо самочувствие на агента може да рефлектира отрицателно върху него.

До март 1984 година, когато започва смяната на имената на турците, Ахмед Доган е аспирант, отново с помощта на ДС. С настъпването на събитията, с които стартира Възродителният процес “Сава” получава задача от офицера да избягва да говори по темата.

https://www.168chasa.bg/amp/1448418

ДПС, както и всяка една партия в България, след втория комунистически преврат на 10 ноември 1989 г., е творение на БКП! От 9 септември 1944 г. до сега, ни управляват само комуняги, техни деца, агенти на ДС или тяхни подлоги, това е тъжната истина.

ХРИСТО ИВАНОВ И КОРНЕЛИЯ НИНОВА – ДВЕ ОТ ВСИЧКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ТВОРЕНИЯ НА БКП

Само помислете, кой е министър на правосъдието и коя „политическа сила“ представлява? Христо Иванов – другар, оглавяваше министерството и в служебния кабинет на потомствения комунист Георги Близнашки, наследник на терористи и убийци – активни борци. (Скоро за тези думи ще се лежи в концлагер.)
„Христо Иванов е магистър по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Специализира във Fulbright/Hubert Humphrey Fellowship Program, Washington College of Law, във Вашингтон (САЩ) в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения в САЩ.
От 1996 г. до 2002 г. работи като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите (American Bar Association – Rule of Law Initiative).“[54]
„Иванов беше активен по време на протестите през лятото на 2013

година, предизвикани от назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Участва в гражданския проект „Харта 2013“.“[55]
„… Министърът на правосъдието и вицепремиер Христо Иванов е лишен от адвокатски права и наказван многократно от адвокатската колегия заради дисциплинарни нарушения. От Министерството на правосъдието се опитаха да омаловажат скандала, като разпространиха информацията, че правата на министъра са отнети заради неплатен членски внос, което нямало отношение към работата му на министър.
От законова гледна точка може и да няма проблем, но от морална със сигурност има. Още повече, че новоизбраният служебен министър беше активен участник в протестите миналото лято, които формално започнаха от назначението на един човек, който морално не отговаря за поста. Протестиращите издигнаха лозунги за справедливост, честност и спазване на правила в политиката.“[56]
Какъв морал можем да дирим в същество, родено от комунисти? Комунист и морал са несъвместими понятия, антоними.
„Малцина знаят, че Христо Иванов е син на проф. Мария Бойкикева – първия председател на дисидентския Клуб на гласност и преустройство през 1988 година. Не са мнозина и онези, които предполагат, че е учил една година в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Мечтата му още тогава обаче била да следва право. Приет е и във втори курс вижда обява, че „някакви американци“, както сам той ги определя, търсят помощник, който да се занимава с правната реформа. Така започнал работа в Американската асоциация на юристите.“[57]
Не пресилвам ли? Преценете сами:

„Бойкикева е първият председател на създадения на 3 ноември 1988 г. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, заради което е изключена от БКП и зорко следена от Държавна сигурност…
Родената в Москва дъщеря на политически емигранти говори бащиния си език със силен руски акцент, но това не й пречи да се чувства 100 процента българка.“[58]
Ето ги „умните и красивите“. От това котило се пръкнаха. „Протестъри“?!
„Три вечери поредом обикаля край парламентарните пусти двори Бойко, три вечери въртя го тъмен шемет и дълги дни подир това мъгла – и пред очи и на сърце му тегна. Измамата реформаторска живота му вгорчи…
А времето фърчи, не го е грижа кому тежи, нито кому е леко, – то неусетно челото на Бойка приведе и над тъмния му поглед дълбока сянка на тъга заметна. Не беше вече онзи Бойко той, на всички драг – седенките без него, седенки що не биваха, нито хоро хорото…
За работа се хора заловиха, а Бойко плъзне все по стадионите. Дома намръщен и в Парламента не стъпва, такъв по цели недели – и в миг налетя го на гняв и ядни думи, от тъмното мълчание по-зли…“[59]

„… Реформаторите и протестърите, да скочат да ме защитят. На улицата. На улицата бяха 100 души, като дръпнахме ГЕРБ от улицата след първите митинги. Останаха 100 души ей тука, отзад.“[60]
Това е откъс от „възвишеното“ слово на пожарникар-премиерката, произнесено в сряда, 11 март 2015 г. в Парламента. Перифразиран, поетът се е произнесъл така:
„Сто двадесет души те бяха на брой. И ги назначиха всички още в първия строй!… Заплати те взеха от родния край…
Охолен живот в гори и поля прогърмя! И в бащина свидна и свята земя

доволен е вече умний и красний народ! Възкръсна за нов и свободен живот!…
На техния възклик бе залпа ответ. Изпълниха своя свещени завет и воля и клетва изпълниха те.
И тъмна мълва се мълви зарад тях,… че тука извел ги млад дивен юнак. Над робска земя се дола̀р кат байрак развял. И зачул се високо гласа на младий войвода, далеч в небеса – далеч в небеса!…“[61]
Чак във Вашингтон, Брюксел и най-вече в Тел Авив! Рапорт даден. Не знаем, дали е бил приет.
Те обвиняват. Те постановяват. Но кои са те?
„Истинското равенство означава, да държите всички отговорни по един и същ начин, независимо от раса, пол, вяра, народност или от изповядваната политическа идеология. Време е демократите, които твърдят, че пропагандират равенството, да вложат и парите си в онова, което големите им усти изричат.“[62]

Подписвам се под тези мисли. Но кои са проповедниците на „демокрацията“?
Да надникнем още малко в потеклото на другаря Христо Иванов, министъра на правосъдието, който възнамерява да окове в пранги свободата на словото. За да сложи край на всички разговори за комунизма и комунистите. Нещо повече за неговата майка, другарката Бойкикева, с милиционерски псевдоним „професор“:
„Мария е родена в Москва в семейството на българския комунист и политически емигрант Недялко Бойкикев… След като организира изложба във Франция и Германия за белия терор в България през 1923-1925 г., пътищата му към родината са отрязани. През 20-те живее в Берлин и се жени за софиянката Светлана, която учи там медицина. Кумове им стават големите български музиканти – близнаците Панчо и Любен Владигерови [евреи от Шумен], както и оперната прима Христина Морфова. През 1929 г. Недялко планира да емигрират в САЩ, когато съветският търговски аташе им предлага да заживеят в Москва.
За съпруга решението ще се окаже фатално. При една от сталинските чистки в края на 30-те Недялко Бойкикев е изведен от московската квартира и семейството му повече няма да го види. По-късно научават, че се е поболял още по пътя и издъхнал, щом го стоварили край лагера ГУЛАГ на брега на Колима…“[63]
За да нямате заблуди, лесбийката Морфова е била свързана със съветските шпионски служби.

„… Интересен момент за руската публика ще бъде гастрола[64] на Морфова в Москва, през 1935 г., тъй като тя е първата оперна певица, гостувала на съветска сцена, след възстановяване на дипломатическите отношения между Царство България и СССР през лятото на 1934 г.“.
Именно този гастрол на Христина Морфова, по-късно става причина за освобождаване й от Музикалната академия и край на певческата й кариера.“[65]
Но какво последвало за двете Бойкикеви? Може би погром, както ставаше тук след злокобния 9 септември 1944 година? Ето какво:
„В Москва майка й е военен лекар (впоследствие ще стане професор и един от водещите специалисти по физиотерапия у нас). Преживяват ужасите на Втората световна и след 9 септември 1944 г. тръгват за България заедно със семействата на други политемигранти. Дъщерята попада в абсолютно различна среда: „Това е все едно да се озовеш от ледена степ в райска градина. В Москва по време на войната сме гладували, пет пъти съм боледувала от скорбут, дойдох с каверни в дробовете. А тук гледаш цели щайги с домати, ябълки и круши по „Графа“ и ти иде да си откраднеш…“… Освен плодовете в София силно я впечатляват накитите и кръстовете, които носят жените.“[66]

И другарите като Бойкикева запретнаха ръкави, за да унищожат българите – селото, града, всичко. Помен да не остане. Да няма плодове и да чакаме с часове за изгнили домати. Да мечтаем за продукция, върната от износ! А децата ни да смятат, че бананите и портокалите зреят само преди Нова година! И да ги ценят като бижута…
По време на Царството по селата свободно продавали от тези плодове. Но това е положението. Нашенци харесаха милиционер-социализЪма и обичат комунистите – своите поробители. Това означава, че са се отказали да бъдат хора, човешки същества. Понеже:
„Социализмът е идеология на завистта – още през 1918 година Бердяев даде това определение. Но за щастие, никой не го чу. В противен случай биха го унищожили веднага. Това е бацилът на безумието или идеологията на завистта, или и едното и другото.
Нека учените на бъдещето се опитат да обяснят как с толкова примитивна примамка бяха хванати в капана народите от огромната страна, които повярваха във възможността, че Божието царство може да бъде построено с потоци кръв и с разбойничество. А докато народът се обливаше в кръв и кървава пот и чакаше кога най-после новите му водачи ще започнат да разпределят награбените богатства, така че и наркомът и перачката да получат поравно, събитията се развиваха по съвсем различен сценарий.“[67]
Днес такива като синчето на товарищ Мария Бойкикева, под американска опека докараха нещата до там, че да внасяме всичко – от месото до копъра и магданоза! На всичко отгоре, под заплаха от съд, затвор и голяма глоба, да ни забраняват да обсъждаме това.
Ех, свобода, майка му стара! – би възкликнал Бай Ганю.

Струва си да осветим още малко от миналото на Бойкикеви-Иванови. Бащата на другаря министър – също виден комунист, бил на работа в Прага, проводен от ония служби. Там го заварили събитията от 1968 година. Побързал да се върне. Две десетилетия по-късно същите служби посъветвали другарката Бойкикева да стане… дисидентка.
„Мария Бойкикева познава всички неформали от онези времена. „Бяхме като едно братство.“ Еколозите често се събират при Александър Каракачанов на ул. „Паун Грозданов“[68] (сега „Черковна“). Волен Сидеров? „Оттогава все е много сериозен, в свирепо настроение.“ А после? „После всичко се обърка в дома на Облонски. Вече не е братство.“
Едно от първите решения на Политбюро на БКП след 10 ноември е да възстанови партийното членство на 13 дисиденти, сред които и Бойкикева. Тя е сред неколцината, които приемат да се върнат в партията. Името й се чу отново в открито писмо на български общественици и интелектуалци преди няколко години, което не получи широка разгласа в медиите. Нарочената днес за майка на „американски човек“ се подписва под обръщение до държавния секретар на САЩ г-жа Хилари Клинтън, в което се изразяват опасения, че отношенията между двете страни през последните 22 години „се развиват на неравноправна основа и често приемат формата на открит диктат от страна на Съединените щати“. Конкретни поводи за обръщението са опасенията от въвличане на България във военна авантюра в Иран, разполагането на американски военни бази у нас и „недопустимият начин, по който компания „Шеврон“ се опитва да спечели концесия за добив на шистов газ“. Засегнато е и поведението на посланик Джеймс Уорлик, който „е станал за смях пред българската общественост, подривайки авторитета на американската държава и дипломация“. Сред подписалите преди името на Бойкикева се набива на очи и Димитър Баталов – ексдепутат във ВНС, земеделец николапетковист, първи председател на Клуба на репресираните след 9 септември 1944 г.“[69]

Разбира се, Димитър Иванов Баталов се оказа агент на Държавна сигурност с псевдоними „Младен“ и „Братовчеда“. Донасял е за мои близки и те са го подозирали…
„В нашето семейство не сме хора, които мислят в категориите или/или. А по-скоро сме и/и. Това важи и за сина ми Христо“, пестеливо споделя Мария Бойкикева. Държи да уточни, че той не членува в никоя от партиите в Реформаторския блок. Преди години спечелил стипендия за изучаване на американската правосъдна система от фондация „Фулбрайт“. После в качеството си на директор на неправителствена организация за правни инициативи търсил служебни контакти с ръководства на различни партии. Само от БСП проявили високомерие да изслушат идеите за съдебна реформа. Според майка му Христо Иванов останал с впечатление, че партията не се интересува от тази тема.“[70]
Господи, колко мъка има по света! Най-голяма е причинената от БСП на нейното вярно чедо Христо Иванов. А някакви „гадове“, „фашаги“, недоубити „врагове на народа“, клеветят неговата любима БКП и нейните филиали!
Как е възможно? Недопустимо! Трябва да се прекрати!
Как ви се струва? Нормално? Всичко е наред?
Аз мечтая биографии като на другарката Бойкикева и на синчето й да

бъдат криминализирани. Уви, от 70 години властта е в лапите на комунистите, докарани от СССР и подкрепяни от САЩ и Запада. От първата минута на онази трагична неделя, 9 септември 1944 година, до този миг ни ръководят – разбирайте: мачкат ни като с валяци – само комунисти и техни упълномощени, доверени лица. Никой друг!
Обяснете ми, какво значение има, дали ограниченията на свободата биват налагани от Москва или Вашингтон? Това прави ли ни по-малко несвободни?
Така е в условията на новия световен ред – Pax Communisticus.

Вашингтонският диктат, заменил московския, се оказа по-перфиден, но водещ до крайно отчаяние. Фактът, че Западът се довери само на комунисти, обезсърчи българите. Постоянно срещам люде, изгубили всякаква надежда, които мечтаят за… връщане на живковизма. Понеже не са в състояние да осмислят: Този тоталитарен военен строй изобщо не си е отивал. Само посмекчи силата, с която ни беше стиснал за гушите. Но напредва навсякъде по планетата и особено на Запад.
Фактът, че в САЩ нито един доказано корумпиран престъпник от

върховете на властта, нарушил Конституцията, причинил смъртта на стотици хиляди, не е изпратен зад решетките, приравнява съвременния тукашен живковизъм с болшевишкия режим отвъд Атлантика. Тамошната бедност е още по-страшна и напълно обезкуражителна. А полицейските зверства спрямо цветнокожите, след които също няма осъдени, обричат остатъчните бели американци на жестоко бъдеще. Само почакайте едно десетилетие…[71]

54) „Кой е служебният вицепремиер и правосъден министър Христо Иванов“, OFFNews, offnews bg.
София

55) „Борещият се за реформи – новият вицепремиер и правосъден министър Христо Иванон“, мДневник“. dnevnik.bg Codu,
online:
htt://n.dneymik bolauloaria2014/R/C5/23546AE
boreabitiat ezaefomi- noviiat vicenremier
56) Явор Дачков Христо Иванов веднага да
подаде Заради принципите, nacone“.
манифестирам
glasove.com, Coupon, 9 август 2014 г. online миналото
htta://olanoys.comkomantatiARAAR binto vano edna takastadestaazatantinsinitekate
manifestireste minalate:lata
57) Стоян Нешев – Министър Христо Иванова Помощник на американци за правната реформа“, в Труд“. m rut bg. София, сряда, 4 март 2015 r. online. http://m.tud.ba/Article astixd-4632741
58) Румяна Стефанова „Мария Бойкикева, майка на министъра на правосъдието синът му христо Иванов не си е сменял името“ или „Мария Бойкикева, майка на министъра на правосъдието пред пик и Ретро“. Синът ми Христо Иванов ме предупреди да не говори срещу Байқо“, в „Perpo“. Агенция Пик, рік , София, 12 ноември 2014 г.

59) 1921 По: Пенчо Славейков – „Бойко“!

60)Нели Чопашка – Бойко, Какъв кой? на улицата останаха 100 протестиращи като дръпнахме ГЕРБ Много некоректно изказване коментира Радан Кънев“, ottNew, offnews.bg. София, сряда, 11 март
2015
online:
http//offnews ba/news/.DODENDO�NDONBBNDO вяриа“ на НАСА В локумро
DA 09 DON 99. DOUDOUBO
NDOLBASDO BONDIS42 DONRE
ра. Вдерт яръртедраг
1854D0 BCD0B5
роза 002 року ApAng014 Аа ти и др.
61) II Пенчо П. Славейков – „Сто двадесет души“.

62) Моника Кроули, американка водеща на
радиопрограма и на предаване телевизия „The Mclaughlin Group“. (Double-standard dallance by
Monica Crowley
„The Washington Times
washingtontimes com Washington DC Wednesday
January 13, 2010 online
blestandant dallance/eatshome onlumos

63) Калин Първанов – Нищо не се е объркало при
Бойкикева“, с. Тема“. брой брой 45 (674), temanewa coin, София 17:23 ноември 2014 r., online
hittencetamanuwa.camfindes.aba?
temaklid=R3RAid-18901

64) Правописът на Дарик“ е запазен

65)Деляна Бобева – Представят книга за Христина Морфова в Москва“, DarikNews.bg. Стара Загора, з октомври
2014
htttarikrewabovine articie nhe?
article id=134966
online
66) Кати Първанор – Нищо не се е обърнало при Бойкикева“, сп „Тема“, вече цит. съч.
67) Игор Бунич Златото на партията“, първо
издание, ик Прозорец“, София, 1995 г., стр. 9-10,
68) Паун Грозданов е дидо на Диляна Грозданова, съпруга на Любомир Льпката“ Павлов семейство демократи“, понастоящем поднимаваща се в
Монако?
69) Пак там
70) Пак там

71) Виж. напр. B. Harip. „Starting this year, minorities will outnumber whites in US public schools“ by Jeanne Kim, „Quartz“, a digitally native news outlet for the new global economy, qz.com, New York City, August 19, 2014 r.
online hands, comasian atarina i маш minorities will-outnumber-white-americang in-public
schools White children to be minority in US by 2023″ by Jon Swaine, New York, „The Telegraph“. telegraph.co.uk, London, Thursday. 7 April 2011 re.

Не забравяйте, че политическата кариера на другарката Корнелия, с вид на добре гледана свинкя, е стартирала от икономическото задкулисие. Издигнал я не друг, а товарищ Костов, Иван Йорданович. Едва завършила право, ръководството на СДС я назначило за юристконсулт в Столична община. Това беше времето на Стефчо „Усмивката“, чийто баща бил съветник на Георги Димитров. А едната от щерките му е омъжена за сина на червения крадлив милионер Васил Божков, по-известен като „Черепа“. Произведена от баща и тъст в чин „журналистка“, тя интервюира…

Правилно, не мислите, че някой от страдалците на комунизма, нали? Мама и тате са били галеници на системата. Бащата Стефан е бил аспирант на същия „научен ръководител“, който изпратил Румен Гечев и Сталинка „Кристалина“ Георгиева на специализация на Запад. Сред останалите личат имената на „демократите“ Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Иван Костов, Димитър Луджев и Иван Пушкаров.[100] Бил е служител в самото Министерство на съобщенията и в научния му институт, който беше секретен поне колкото управление на Държавна сигурност.

Номенклатурни игри за назначени червени милионери

От март до август 1997 г. Корнелия Нинова е била юристконсулт в БТК. Това пък е „епохата Костов“, която беше времето на голямото забогатяване на комунистическата номенклатура.

„През есента на 1997 г. много служители от бившето Министерство на търговията и туризма си спомнят, как „на крилете на изборната победа на СДС“, г-жа Корнелия Петрова Нинова пристига и веднага е уредена за контрольор на ИНКО ЕООД – една от ключовите тайни организации създадени от ДС и ръководени от ПГУ-ДС, търгуваща с оръжие. Но там престоят й също е много кратък, защото започва „мистериозният“ възход на „синята“ Корнелия Нинова.

В началото на месец септември 1997 година, с летящ старт Нинова е изстреляна на два изключително високи поста. Тя става едновременно изпълнителен директор на „Техноимпекс“ и председател на борда на директорите на „Техноимпортекспорт“.

Много хора от синята идея тогава си задават въпроса: „Как стават такива невероятни, направо мистериозни назначения?“

При подобни случаи в античността гражданите на Рим казвали:

“In abstracto” – „в абстрактността“.

Един вид, действителността нямала значение. Така е и при туземните ни комунисти, определени за „десни“ и „антикомунисти“. Понастоящем шеф на СДС е бившият лидер на младежкото БСП, пернишкото номенклатурно чудо Лукарски, който е всичко друго, но не и Божидар. Някогашният кадър на СДС-Костов Корнелия Нинова оглавява БСП. Щом ви харесва, ваша воля.

По времето, в което почти невръстната товарищ Нинова, Корнелия Петровна от село Крушовица, Врачанско, въртяла крупни социалистически предприятия на кутрето си, моят приятел Петър Гогов хамалуваше на столичната Сточна гара. Завършил икономика на външната търговия, минал през стъргата на следствието, съда и политическите отряди на Старозагорския затвор, ползващ три чужди езика, с достатъчен опит във финансите, дали не би се справил по-добре, но най-важното – по-честно, на длъжностите, с които БКП-СДС – Костов дари другарката Нинова?

Отговорът е ясен.

  • https://diagnosa.net/

СЛАВИ ТРИФОНОВ И БОЙКА БОРИСОВА – ДВЕ ОТ ВСИЧКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ТВОРЕНИЯ НА БКП

Последно се бях виждал със Славчо (б. р. – Христов) точно два дни преди Нова година.
Потърсих Крейзи, за да ми уреди среща с шефа му. Бях се присетил, че скоро ще стане една година, откакто му спасих живота. Досега само Маджо даваше пари, а Славчо не ми се беше отблагодарил.
Крейзи се обади малко по-късно, за да му кажа за какво искам да се срещам с шефа му. Съвсем спокойно му обясних, че в навечерието на празниците очаквам да ми върне жеста. Крейзи затвори сконфузен, но след минути ме набра отново с мотива, че Славчо имал много ангажименти и нямало да има време скоро да се видим.

  • Добре тогава – пожелай му да се пази.
    На нашия жаргон, който Славчо много добре познаваше, това си беше откровена заплаха. Пет минути след това Крейзи отново звънна.
  • Шефът намери време. Кани те официално да се видите в банката.
    Изтупах се официално и отидох. Крейзи ме посрещна със сервилен тон. Влезнахме в помещенията на директора без пропуск, както е ред­но. По стълбището Крейзи отново ме заля с пикантните истории на шефа си и приближените му.
  • Знаеш ли кой идва миналата седмица? – хилеше се Крейзи. – Слави Трифонов! – продължи той. – Абсолютно сам, накарахме го да си премести джипа не за друго, а да го унижим и той се въртя половин час, докато намери къде да го остави. Аз лично го въведох при шефа. Славчо ме представи като дясната му ръка и ме остави да слушам разговора: „Ще бъда кратък, бате Слави – започна от вратата онзи. – Сашо Дончев, шефът на „Овергаз“, ми дава по 40 000 долара на месец, за да пропагандирам за БСП в новото си шоу, ако ти ми дадеш 300 000 марки, ще пропагандирам за СДС“.
  • И к’во му отговори Славчо? – полюбопитствах аз.
  • Славчо се вбеси, но пред него запази спокойствие „Ебал съм го в СДС-тo – каза спокойно той. – 300 000 марки са много пари, предпочитам да си ги запазя. Моите хора и без тях ще спечелят“ – наду се Славчо. „Няма проблем – отговори му Трифонов, – аз за всеки случай ти оставям моя телефон, ако поразмислиш! А имам и друга оферта. Срещу 10 000 долара ще те поканя в шоуто и ще ти изчистя напълно името – и без това те плюят, аз не вярвам, а това за скечовете, нали разбираш – просто шоу…“ „Добре, ще помисля“ – отпрати го набързо Славчо. После пред мен сподели – продължи Крейзи, – че е хубаво да си изчисти името, но отказа да дава 10 000 долара, а и не се доверяваше на дългия мръсник. „Представи си, че му дам все пак парите и отида, и той вместо да ми помогне, да ме орезили напълно?“ След което извади касетката изпод бюрото си и ми каза: „Това е запис на целия разговор, пази я, може да ни потрябва“.

(Откъс от бестселъра на Георги Стоев „БГ Кръстника”)

,,Поли (Поли Пантев, изпълнителен директор на ВИС-2. По-късно обаче той преминава в лагера на другата мощна силова групировка СИК), направи нещо друго.
Свърза се с нашия стар познайник Слави Трифонов, който гледаше да е в добри отношения с всички групировки.
С Трифонов се познавахме от дискотека „Алкатрас“ още от 1994 година. Тогава той често идваше там, парадираше с измислена слава. Сваляше бедни студентки, както и дианабадските курви, които търсеха поредния балама да му изпразнят джоба. Сега Поли искаше следната услуга.
В собственото си предаване да разкаже за изчезналата чанта и да обяви награда, ако я намерят и предадат. Самият Поли бе обявил награда от 50 000 марки, ако му я намерят. Трифонов свърши работа, само че най-нагло бе заявил на Поли, че тази услуга ще му струва
5 хиляди марки, които Поли плати небрежно,
но след това сподели пред нас раздразнен: Боклук, ще ме рекетира мен! И каква стана тя, някакъв си шоумен е по-голям рекетьор от нас!
С какво се оправда, че ти ги иска? Абе, смънка нещо там за отчитане в телевизията, но съм сигурен, че ги е прибрал в
джоба си.“

  • Георги Стоев – „БГ Кръстника 1.“

,,Бойка Борисова е потомствена комунистка. Нейният
дядо по бащина
линия родителят й и самата та са членове на БКП. Освен това
другарката Б.Б. има чин майор от държавна сигурност. С него се е пенсионирала, за да не се деполитизира и да запази членството си и комунистическата партия.
Като се подчинява на заповедите на кръга ,,Банка“,по-късно известен и като ,,Монтерей“, непрокопсаната банкянска
пожарникарка нарушава
закона регистрира
охранителна фирма“

  • Георги Ифандиев

Седмица по-късно бях на рождения ден на Пехливанов в Текила бар. Празнуваше го за пръв път след смъртта на Поли. Смяташе, че след убийството на Милчо проблемите са му приключили. Беше решил, че Младен е вече беззъбо куче. Гордо се разхождаше с изрязана фланелка и показваше напомпаните бицепси пред гостите си. Мина покрай мен за „наздраве“, намигна ми и ми прошепна:
— Голям майтап! В деня на убийството бях взел една от най-скъпите компаньонки на „Визаж“. Ама ти, всъщност, я знаеш бе, тази, Ирен Онтева. За лош късмет, не можах да си намеря хотел, всички бяха заети. Накрая се изнервих и реших да я оставя. Точно се спускахме от Симеоново и ни спряха маскирани полицаи с автомати. От тях разбрах, че е убит Бай Миле. Записаха данните на всички в колата — разхили се той. — Дори ми мина яда, че не успях да си намеря хотел, но поне си осигурих алиби. Иначе кой знае колко щяха да ме мотаят по разпити.
Продължи да се перчи при другите си гости. Само след минута към мен се приближи Наско Чолев, БОП-аджия и голям шпионин. С него се знаехме от спорта. От години бе близък на Пехливанов и често му осигуряваше полицейска информация. Направи опит да ме подпита за хора, които най-малко ме интересуваха. Не че и него го вълнуваха особено, но беше вече професионално изкривяване. Определено беше подпийнал, а знаех, че не носеше на алкохол.
— Ти какъв го играеш сега, там в БОП-а?
— Никакъв… въпреки че съм подполковник. Даже се пазят от мен. Като заговорят нещо сериозно, ме пращат за кафета. Мен Бойко ме мрази открай време и сега търси начин как да ми удари балтията… Д’еба и корумпираното му копеле! — изпусна се Чолев. Явно изобщо не се усети, защото направи признания, които никога не бях очаквал от него.
Разказа ми, че като отишли на огледа веднага след сигнала за убийството на Бай Миле, него го оставили малко настрана. Докато обикалял, видял група ученички пред ресторанта на входа. За да демонстрира дейност, ги заразпитвал дали не са видели нещо.
— Ние идваме често тук — отговорили му те. — И знаем кой е убитият.
— Че защо ще идвате тук? — попитал ги Чолев, който беше голям пуритан, и веднага решил, че Бай Миле налита на ученички.
— Опитваме се да вземем автограф от Бойко Борисов, който от време на време идва да обядва с този чичко.
Чолев се зарадвал на мига, че ще изкара компромат за Бойко. Но един от колегите му също чул разговора.
— Много сте малки! Нищо не сте видели! — отпратил ги той.

  • Георги Стоев – ,,Маргина, Бойко и другите.“

— Пехливанов ми каза, че сте имали и сериозен враг в „Убийства“-та — погледнах ги изпитателно и двамата.
— Кой, бе? — изненадано подскочи Бай Миле.
— Иван Тенчев.
— Ами освен да попитам новия главен секретар за това… за този враг — разсмя се самодоволно Маджо. Бай Миле също се разтресе и започна да пляска по бедрата си.
Чак сега зацепих, че атентатът срещу Пехливанов съвпадаше с встъпването в длъжност като главен секретар на Бойко Борисов. Направо си беше в първия му работен ден. Маджо на секундата улови мислите ми.
— Не сме чакали Бойко. Знаеш, че в тези неща няма ден и час. Просто, когато излезе удобен момент.
— Дори на мен ми е кофти, че ще му навредим на момчето. Първият работен ден и да те посрещнат със стрелба с гранатомет в град като София, никак не е приятно… — направи се на сериозен Бай Миле.
Спогледаха се с Маджо и отново се разсмяха силно:
— Дай да не го лъжем Жоро, наш човек е!
— Нормално е да изчакаме Бойко да стъпи в длъжност — с малко тържествен тон каза Бай Миле. — Все пак ние го направихме човек. Ако има милиони, то е благодарение на нас — с леко завистлив тон продължи той.
— Така че, сега ще връща услуги — удари по стената Маджо. — Още утре му се обади, Милчо, да свали разработката от теб и да разкара тия куки, така не можеш да си вършиш работата.
— Нема проблеми с него — намигна важно Бай Миле.
Замислих се, че преди около два месеца с Пехливанов се забавлявахме, като разбрахме, че Бойко Борисов е подал документи за работа в НСО и са му отказали поради факта, че е прехвърлил възрастовата граница. Малко по-късно Стуканьов ми разказа, че Славчо и Бойко се били сближили още повече. „За какво му е този Бойко? — бях подхвърлил тогава. — Той е най-обикновена шушумига.“ „Да, ама скоро ще се променят нещата — отговори ми тогава Стуканьов. — Щели да го правят главен секретар на МВР. Явно е съвсем сигурно, тъй като е ходил на среща с Маргина, Димата и Маджо и им е казал, че иска изравняване на процентите в общия им бизнес заради промяната в статута. Маргина и Димата се ядосали от наглостта му, но Маджо ги успокоил и тримата. Обещал на Бойко да му вдигнат процентите срещу гаранции, че спокойно могат да си разчистят сметките със враговете си, без никой да им търси отговорност.“
Тогава си мислех, че това са поредните глупости на Крейзи или че е повярвал на фантасмагориите на шефа си. Но като видях наистина, че Бойко стана главен секретар, се убедих, че информациите на Стуканьов са достоверни. А това, че Маргина и Димата са побеснели, изобщо не ме учудваше. Знаех, че преди години Бойко ги бе подразнил и двамата лично го бяха пребили. Всичко това беше станало, защото той не отчитал пари от охранителната си фирма „Ипон“. Тогава отново го бе спасил Маджо, като ударил с юмрук по масата и наредил за в бъдеще да не го закачат.
Нямах представа защо тогава Маджо го бе защитил, но сега определено пъзелът ми се нареждаше. Този ход на Маджо бе доста добър. Бе заложил на печелившия кон. И с него смяташе да спечели всички надбягвания. Самият аз не знаех много за Бойко. Често идваше на наши събирания заедно с Пашата. Държеше се надменно. Каквото, между другото, беше поведението на всички хора на Румен.
Не бях наясно защо хората му винаги страняха от организацията, макар че бяха част от нея. Може би заради това, че като бивша барета градеше организацията си по полицейски стереотип. А засечехме ли се с Бойко, се чувствах като малко дете, извикано при кварталния. Маниерите му бяха полицейски и това ме изумяваше, все пак знаех, че е пожарникар.
Често ми идваше да му шибна един, но щеше да стане голям проблем и Пашата и Поли да се скарат. Иначе и Поли не броеше Бойко за човек. Беше се излъгал да отиде на един рожден ден на половинката му Цветелина. Още на вратата управителят на заведението им предложил специално помещение за охраната по идея на Бойко. Естествено, охранителите се зарадвали, че ще ядат и пият на воля, далеч от погледите на шефовете си. Към края на вечерта сервитьорите ги бяха сюрпризирали много неприятно. Минали покрай всеки, записали кой какво е ял и пил и им изготвили индивидуални сметки.
— Ние сме гости на рождения ден на Цветелина — възроптали някои от тях, като повикали управителя.
— Няма такова нещо! Бойко каза, че гостите са в другата зала.
Едно от момчетата на Поли нямало никакви пари и се принудило да поиска от шефа си, като му обяснил случая. Той веднага демонстративно напуснал рождения ден. Оттогава на Бойко му беше излязъл прякора Бойко Ларжа. И всички охранители го презираха.
Поли, който никога не прощаваше, измисли начин как да го унижим. По това време Бойко държеше едно двуетажно кафе в една пресечка на „Граф Игнатиев“. Казваше се „Long John“. Всяка вечер цялата бригада се събирахме там. В продължение на седмица правехме големи сметки, след което не плащахме. Все казвахме: „Утре ще оправим нещата.“
Накрая се появи един от съдружниците на Бойко, който отговаряше за кафенето — Пламен Тачев от Червен бряг. И той като приятеля си беше бивш пожарникар и каратист. Трябваше му около половин час, за да се осмели да ни заговори. Когато все пак го направи, едва успя да смънка няколко думи. Беше пребледнял от страх. Направихме се, че не го забелязваме. По-късно разбрахме, че Бойко бе изложил проблема си пред Пашата, а той от своя страна се бе опитал да се разбере с Поли.
— Не се притеснявай, Румене! За в бъдеще няма да правят така! — изхилил се Поли. — Колкото до сметката, нека и Бойко веднъж да почерпи – приключил разговора той.
Макар и да смятах Бойко за обикновена шушумига, имаше един случай, който ме бе убедил, че съвсем не е толкова безобиден. Преди години неговата фирма бе поела инкасото на Банка за земеделски кредит. Един от служителите му успя да открадне 500 хиляди марки и изчезна безследно. Естествено, като шеф на фирмата, вината трябваше да поеме Борисов. По това време такива пари той не бе виждал и на снимка.
Направо се разболя от нерви. Вечният му покровител Румен Пашата бе възстановил парите на банката, но се очертаваше да му робува за цял живот. Съдбата обаче се оказа благосклонна към Бойко. След време намериха крадеца мъртъв. Никой не вярваше на версията, че се е самоубил. А пък и Бойко не се опитваше да я поддържа. Оттам му бе излязло и името на твърд и отмъстителен мъж. Тази версия бе за по-непросветените. Хората от по-близкото обкръжение знаеха, че Бай Миле е самоубил охранителя. Именно оттам започна голямата им дружба с Бойко, която продължи до последния му ден.

  • Георги Стоев – ,,Маргина, Бойко и другите.“

— Ама напоследък много ми се насъбра. Но пък успях, нали? — почти истерично извика Димата. — Премахнах онази дебела, гадна, гнусна торба — Бай Миле… Пуу… — изхрачи се Димата злобно. — Ти не знаеш, Жоро, що години съм го търпял тоя дебил. Аз и Маргина го запознахме с Младен, а той ни продаде за жълти стотинки. Години наред кроеше планове как да ни убие. Къде си сега, Милчо?… — развика се Димата, гледайки към върховете на дърветата.
Сетне затропа по пръстта, приседна на колене, наклони ухо към земята и отново се провикна:
— Да не си тука бе, дебелак?
Руснака бе изперкал напълно. Сякаш здравият разум, с който се гордееше години наред, се бе изпарил. Не ми беше смешно. В шибания ни занаят това можеше да се случи на всеки. Напрежението идваше в повече, дори и на най-дебелокожите. А Димата, макар и опасен престъпник, бе градско момче и чувствителен мъж. Селяндури като Маргина по не взимаха присърце тези неща. Независимо че не бе по-малко зъл от Димата, Маргина притежаваше волско търпение и спокойствие. Именно поради тази причина, макар и в сянка, той бе най-големият бос.
— Няма го вече Бай Миле, Димчо! — реших да го успокоя аз.
— Няма го, нали? — кресна отново той. — И онази курвичка, Младенчо, я няма… Крие се някъде като плъх… Бил казал да ми предадат, че ще се върне, когато падне това правителство… Нали беше много горд с Бойко?… Да, ама сега Бойко бачка за мен и Маргина.
— Аз си мислех, че все още слугува на Младен? — реших да го разприказвам докрай.
— Глупости, Жоро… Не ще и да чуе за него. Младен му нарежда, а този не иска шефове над главата си. Ние с Маргина сменихме тактиката си. Извинихме му се за едно време. Знаеш, че бяхме го понабили. После му подадохме нещичко и от нашия бизнес. Макар че може и да си чул, че като стана главен секретар, дойде да нахалства за повече проценти. Аз бях първият, който го изхвърли… Така е в този живот, приятелю! — стисна ме внезапно за ръката. — Времената се менят… Бойко Тиквата вече е фактор, а аз го познавам отдавна и знам от какво най-много се блазни. Не от пари, а от внимание… Е, дадохме му го това внимание. Двамата с Маргина го убедихме, че е най-великият играч в момента.
— Защо тогава прати да ви взимат натривки от ръцете, когато взривихте Стоил в сградата на „БулИнс“?
— На него и през ум нямаше да му мине да го направи, но ние му го подсказахме. Нали трябваше да излезем невинни пред обществото. А и трябваше този кретен най-накрая да симулира, че върши нещо.
Димата ме пусна, отдръпна се предпазливо и ме огледа.
— Никога не съм казвал, че ние сме взривили Стоил.
— И аз не го казах — реших да играя неговата игра. — Просто не си ме разбрал. Казах „когато взривиха“.
— Много добре чух, че каза „когато взривихте“, а и аз ти разкрих какво направихме след това — разтресе се от смях Димата. — Но кой ще ни търси сметка? — хвана лакътя ми отново. — Нали ти казах вече… главният секретар на МВР бачка за нас.
— Може да го натисне министърът — отдръпнах се, не обичам да ме докосват по този начин, а и Димата не се усещаше, че ме стиска.
— Извинявай — промълви едва чуто. Мразеше да се извинява, но имаше нужда от мен. — Нещо се разпалих и не се усетих… За какво ме питаше? А, за министъра… Ами че то Бойко, като се засича с него по коридорите на министерството, го псува.
— А ти откъде знаеш?
— Моите момчета познават някои от охранителите на Бойко. Наскоро ми разказаха как, като се разминали, Бойко се изплюл пред краката му и го нарекъл „сдуханяк гаден“. Знаеш, че познавам и доста хора в пресата. Шибам там разни курвички, които ми разказват как постоянно звънял на главните им редактори и ги натискал да пускат голямата му глава, както и всичките му тъпизми на първа страница…
— Значи да разбирам, че за нас вече няма заплаха? Всичко е в наши ръце, а, Дима?
— Не, не, не, не… — заклати глава като в транс Димата. — Не трябва да се разкарвам пеш… все още е много рано. Какво като Бойко Борисов е наш човек. Ако ме гръмне някой, какво ще направи? Ще дойде да се снима с трупа ми.
— Къде виждаш заплахата? — запитах учуден, след като досега се величаеше и изведнъж отново показа страх.
— В онзи старец — Любен Гоцев… любовника на Младен!

  • Георги Стоев – ,,Любен Гоцев — истинският Кръстник.“

Васил Костов, бивша охрана на Бай Миле от СИК:
Здравейте,
Искам да ви разкажа как
като охрана на Бай Миле
съм присъствал на срещи, при които Младен Михалев-Маджо и Бай Миле даваха поръчка на Бойко Борисов да бъдат сплашвани, бити и пребивани хора. Присъствал съм и на среща, при която Бай Миле, Маджо и Бойко Борисов взеха решение да ме изпратят до Турция, за да занеса някакви работи. Не ми обясниха за какво става въпрос
(впоследствие разбрах, че това са хапчета каптагон). Мога да посоча точно кога се
случи това, дори
къде бях отседнал в Турция. Като дойдоха хората в Турция, започнаха да ми обясняват как ще се заплаща в бартер с хероин за България.
В Турция останах няколко дни, за да проверят качеството на това, което им закарах. Дадоха ми огромна сума пари в долари.
Обадих се на Бай Миле притесних се за минаването 1 през границата с толкова пари. Той ми каза, че няма да има проблеми. Дори ме накара да му купя и цигари от безмитния магазин. Никой не провери колата както на отиване,
така и на връщане (освен документите на граничния пункт). Когато се прибрах от Турция, казах на Бай Миле, че тия хора, с които се видях, са ми обяснили как ще стане работата – канали и други такива работи. Бай Миле ми каза, че са помислили, че аз съм човекът на Бойко Борисов.

ДОНАЛД ТРЪМП И ХИЛЪРИ КЛИНТЪН – ДВЕ ОТ ВСИЧКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОСТИТУТКИ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ ЕВРЕЙСКИ БАНКЕРИ

,,Светът мрази и Израел. Но не и Тръмп. Доналд Тръмп: ,,Казвам се Доналд Тръмп и съм голям почитател на Израел. Откровено казано, един силен министър-председател и силен Израел. А вие наистина имате велик министър-председател в лицето на Бенямин Нетаняху. Той няма равен.“ И никой не може да спечели избори, ако евреите не бъдат поухажвани. Вижте дъщерята на Тръмп Иванка, която е омъжена за еврейският магнат в недвижимите имоти Джаред Кришнър. Който започна с инвестиции в Израел. Няма какво да кажете срещу този брак. Иванка се омъжи в мега-милиардерското семейство Кришнър, което поставя еврейското клеймо върху политиката в щата Ню Джърси. Иванка прие юдаизма и внуците на Тръмп са ,,еврейчета“. Всички спазват кашерните правила. Не свършва с това. Синът на Тръмп Ерик е женен за еврейската продуцентка на тв предаването ,,Вътрешна продукция“ Лара Юнаска. Техният кашерен брак беше сключен под балдахин от кристал. А Тръмп има портфейл като балдахин с милиони, инвестирани в нови фирми в Израел.“

  • Брат Натанаил Капнър, американски евреин.
  • https://www.facebook.com/100055930453195/videos/139951347879213/

Хилъри Клинтън: ,,Също така имаме опит с влизане и излизане от Пакистан. Нека тук си спомним, че хората срещу които днес се сражаваме, са онези, които финансирахме преди 20 години. А го правехме, защото бяхме заклещени в борбата със Съветският съюз. Те нахлуха в Афганистан, а ние не искахме да ги видим да контролират Централна Азия и се заловихме за работа. Стори го президентът Рейгън в съдружие с Конгреса, оглавяван от демократите, които казаха: ,,Знаете ли, това звучи като твърде добра идея.“ Нека се договорим с Дирекцията за вътрешна сигурност и пакистанската армия. И нека съберем тези муджахедини. И чудесно, нека ги оставим да идват от Саудитска Арабия и други места. Да внасят своя уахабитски вариант на исляма, та да можем да отидем и да бием Съветския съюз. И познайте какво стана. Съветите се оттеглиха. Загубиха милиони долари. И това доведе до падането на Съветския съюз. Тъй че съществува много силен довод, който е…
Това не беше лоша инвестиция относно СССР. Но нека бъдем внимателни с онова, което засяваме. Защото ние ще го жънем. И така, тогава напуснахме Пакистан. Казахме: ,,Добре, чудесно, вие ще се справите с ракетите „Stinger“, които оставихме изцяло във вашата страна. Оправяйте се с мините, заложени по границата. И между другото, ние не искаме да имаме нищо общо с вас. Ето как спряхме да преговаряме с пакистанската армия и с Дирекцията за вътрешна сигурност. А сега се вайкаме за многото загубено време.
Нека заедно браним общите ценостти, които вече правят Америка и Израел велики. Нека свършим трудната работа, необходима, за да продължим да градим нашето приятелство. И да достигнем до следващото поколение американци и израелци, така че връзките между нашите нации нарастват даже още по-дълбоки и силни.“

Огромна роля в издигането на Тръмп като милиардер и президент изиграва Уилбър Рос, позициониран от финансовите СМИ на илюминатите като независим инвеститор“. Но Рос дълго време бил старши управляващ Rothschild Inc и оглавявал група консултанти по банкрутиране, която представлявала интересите на собствениците на облигации, които заплашвали да купят хазартния бизнес на Тръмп. През 1988 г. Доналд изкупил от Resorts International казиното NJ Taj Mahal и други обекти в Атлантик Сити и влязъл в огромни дългове. Тръмп бил заплашен от фалит, но Рос оценил политическия му талант и решил да му помогне да стане политически агент на Ротшилд. Бил сключен договор с Тръмп, в резултат на който Доналд се отказал от 50% от акциите в Тај Mahal в замяна на по-добри условия на кредит и бъдещо президентство. Така кланът Ротшилд се превърнал в основния бенефициер в президентската кампания през 2016 г. в САЩ. Уилбър Рос при Тръмп заел поста министър
на търговията.

Йоко Оно, вдовицата на Джон Ленън за Хилари Клинтън: Срещахме се доста пъти по време на протестите в Ню Йорк против Виетнамската война през седемдесетте, и станахме твърде интимно близки. Споделяхме много от едни и същи ценности за сексуалното равенство, борещи се против авторитарното,
патриархално, доминирано от мъжете общество, в което бяхме отгледани“ – обясни тя.
Имахме кратка любовна забежка, когато с Джон живеехме в Манхатън, а Хилъри учеше в Йейл. Но сетне загубихме връзка. Учудена съм колко добре се движат нещата в нейна полза. И й пожелавам най-доброто в нейната кампания“ заяви тя на репортерите по време на пресконференцията.“

Ето какво вече публично разкри Лари Никълс, бившият сътрудник на Хилъри Клинтън за своята бивша работодателка:
,,Тя е от вида AC/DC. Хилари Клинтън е имала
повече жени от Бил Клинтън…
Това са хора психопати…“

Убиха агента на ФБР разсекретил кореспонденцията на Хилъри Клинтън

В ранното утро на събота, е намерен убит агентът от ФБР, когото смятат за отговорен, относно изтичането на информацията и разкритията около кореспонденцията на Хилъри Клинтън, от времето, когато е заемала поста държавен секретар на САЩ.
За това пише изданието  Denver Guardian
Официалната версия на експертите е, че агентът от ФБР Майкъл Браун, отначало застрелял жена си Сюзън Браун, подпалил дома си ( за да няма никакви следи) и след това се самозастрелял ( изключително удобна версия за човек в неговото положение и финал на кариерата).
Браун — ветеран от отдела на Вашингтонската градска полиция, с 12 годишен стаж в полицията, преди да бъде прехвърлен към ФБР, където и работи през последните 6 години.
Съседите на агента, видели дим от къщата му около 23:50 и извикали полиция. Докато пристигнат колите на пожарната, къщата вече била изцяло обхваната от пламъци.
» Смъртта на съпругата на Браун, е настъпила вследствие на огнестрелна рана преди пожара»,- коментира началникът на полицията.
(Но за всеки случай след огнестрелната рана съпругата на агента изгаря заедно с дома си)
» Съвкупността от доказателствата, ни навежда на мисълта, че става въпрос за убийство, самоубийство ( и пожар). Ние смятаме, че я е убил, а после и себе си»,- уверяват полицаите.
Тези данни разбира се, потвърждават и американските следователи.
» Още преди пожара той скрил кучето си в дома на съседите», — уточняват разследващите.
А съседът разказва, че самият Браун бил в паника.
Мотивът на убийството още се изяснява, но полицаите говорят, че Браун бил доста уважаван агент на ФБР, когото много са обичали в обществото. Такава съдба за толкова обичан американски агент.
От ФБР отказаха да коментират произшествието.

Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп са роднини и имат кралска кръв

Екипи от изследователи в областта на генеалогията са установили, че Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп са далечни братовчеди, и че и двамата са с кралска кръв, пише yournewswire.com
Авторът A.Dzh. Jacobs и екип от изследователи от интернет сайтовете за генеалогия MyHeritage.com и geni.com са разработили родословно дърво, което доказва, че Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп са далечни роднини.
Двамата бивши кандидати за президент също така са и носители на кралска кръв, която прониква дълбоко в техните семейни линии. Jacobs заяви за изданието Extra в скорошно интервю, че „Те имат един велик 19-ти прадядо – Крал Едуард III“.
Според Antimedia «Когато се вгледате по-отблизо как глобалните събития са се развивали през вековете, ще откриете, че много от семействата, които доминират в политиката и икономиката днес, са от родословията на феодалите от Средновековието.
В Близкия изток и страните от Третия свят, това е болезнено очевидно, тъй като кралските династии открито заявяват, че е тяхно неотменимо право да управляват страната си, докато на Запад аристократите не са толкова открити, но действа същият принцип.
Така например, според британският изследовател на родословия Burkes Peerage, повечето от президентите в американската история са свързани с избрани родове с кралска кръв.
В изборите през 2004 г., Джордж У. Буш и Джон Кери са кандидати за президентския пост в САЩ, но двамата кандидати са далечни роднини на кралицата на Англия. Те дори са принадлежали към едно и също тайно общество в Йейлския университет, с патологичното име братство „Череп и кости“.
Младо момиче наскоро стана известно, като разкри всички кралски връзки. Нейните изследвания и проучвания стигат до заключението, че с изключение на Мартин Ван Бурен, всички американски главнокомандващи, включително и Барак Обама, са потомци на средновековен английски крал.

ВЛАДИМИР ПУТИН И ДЖО БАЙДЪН – ДВЕ ОТ ВСИЧКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОСТИТУТКИ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ ЕВРЕЙСКИ БАНКЕРИ

,,Отстраняването на Владимир Путин би застрашило еврейското население в Русия.“

  • Берл Лазар, главен равин на Русия.

А народът плаща за всичко. Нарастването на тарифите и на цените в страната до голяма степен са следствие от корупцията на всички равнища на властта. Комисионните, отклоняването на средства и рушветите достигат до 50 на сто и даже повече от стойността на поръчките. Ето защо строителството на газопроводи в системата на ,,Газпром“ са три пъти по-скъпи в сравнение с Европа. По данни на експерти, за някои договори в системата на Министерството на образованието искат до 90 процента комисионни. Лишени сме всякакъв контрол и критика. Унищожава се всяка съпротива. Собственото поле се брани от опозиция. Целият режим се защитова като се разправя с медиите и т.н. При тези условия на пълна липса на контрол хората, които са близки с властта, просто започват да се корумпират. Да искат комисионни, да отклоняват средства, да взимат подкупи и прочие. Казано по путински, това е въвеждане на ред във властта. Впрочем, той подреди едно-друго. Например, през последните години редиците на руските милиардери се запълниха. По щастливо съвпадение, сред новобранците се оказаха някои познати на Владимир Путин от времето, когато той работеше в кметството на Петербург, съседи по вила от кооператива ,,Езерето“, или добри приятели от секцията по джудо. На фона на укрепването на властта по вертикала, тези малко познати господа и предприемачи от средна ръка стремително нахлуха в списъка на най-богатите хора в страната
Единственото, направено в икономиката е, че фактически остатъците от държавната собственост бяха приватизирани и преминаха в ръцете на най-близкото обкръжение на Путин. Механизмът на тази корупционна машина е сложен. Но да опитаме да се ориентираме. Вилният потребителен кооператив ,,Езерето“ е учреден през 1996 г. на брега на Комсомолското езеро, в Крайезерния район на Ленинградска област. Учредители са Владимир Путин и още седмина граждани: Юрий Ковалчук, Николай Шамалов, Виктор Мячин, Владимир Смирнов, Владимир Якунин и братята Андрей и Сергей Фурсенко. Банката на Русия съществува от 1990 г. Тя е една от първите търговски банки в страната. Някога младият питирски чиновник Владимир Путин е бил сред нейните акционери. След влизането на Путин в голямата власт, активи на стойност 60 милиарда долара от държавното предприятие ,,Газпром“ са били внесени в тази частна банка. Това е два пъти повече от дефицита на Пенсионния фонд на страната. Най-големият акционер на банката е познатият на Путин от периода, когато той работеше в кметството на Петербург, а понастоящем – гражданинът на Финландия Генадий Тимченко. Той се оказва и съсобственик на фирмата за търговия с нефт „Gunvor“, която продава почти 50 на сто от целият руски нефт. Тимченко заема 26 място в списъка на руските милиардери. Неговото състояние е оценено на 5,5 милиарда долара! И останалите членове на кооператива от виладжии също не мизерстват. Владимир Якунин оглавява РЖД(железниците). Владамир Смирнов е съветник на директора на концерна ,,Атоменергопром“. Андрей Фурсенко е министър на образованието на науката (2012 г.). Неговият брат – Сергей Фурсенко, е ръководител на Руския футболен съюз. Ето какви са съседите по вила. Сега – към приятелите сред спортистите. Братята Ротенберг – Аркадий и Борис (евреи). В юношеството си те, заедно с Путин, са се занимавали с джудо. Оттогава са приятели. Понастоящем братята са милиардери в долари. Те са най-крупните доставчици на тръби в ,,Газпром“ и най-големите контрагенти при строителството на газопроводи и на олимпийските обекти в Сочи. Това, че в борбата със старата олигархия израсна нова олигархия; организираната престъпност беше заменена от престъпност с пагони; конфликтът от едно място се премести на друго все в Кавказ; всичко това показва, че не бива толкова лесно да подреждаме приоритети. И не бивя да решаваме задачите така, както ги решават. Докъде се е докарала страната, щом единственото изискване на населението към властта е честност. И властта, ако изобщо има намерение да предприеме някакви крачки в тази посока, смята, че прави отстъпки. Управляваща върхушка забогатява стремително и няма намерение да крие това. Сега те за наша сметка осъществяват своите детски мечти за разкошен живот. Президентът и премиерът буквално се състезават. Надпреварват се с изумителните си дворци, със своите грамадни яхти, с швейцарските си часовници. А когато ги изобличават за това, цинично пренебрегват въпросите. Или чрез своите прес-служби предават, че това се отнася само до личния им живот. ,,Не изпитвам срам пред гражданите, които гласуваха за мен два пъти, избирайки президент на Руската федерация. Всички тези осем години аз гребях като роб на галера.“ Оказва се, че ,,галерите“ са златни! В началото на 2011 г. в Сочи акостира яхта от представителния клас ,,Сириус“ на стойност 1 милиард и 200 милиона рубли. Тя е купена от Кабинета на президента. Тоест с пари от бюджета. С други думи – наши пари. Яхтата е дълга повече от 50 метра. Проектирана е за 12 гости и екипаж от 12 души. В услуга на държавния глава има винарска изба, кают-компания с панорамна гледка към морето, минерален басейн с водопад, джакузи и други подобни удоволствия. И още една Путинова ,,галера“. Това е 57-метровата яхта ,,Олимпия“ с пет палуби и цена около 50 милиона долара! Този плавателен съд влиза в ,,златната стотица“ на най-големите яхти в света. Облицована е с махагон и скъп ратан, позлатени детайли, джакузи, колоната от ценни видове клен, огромна баня с вана, облицована с мрамор. Владамир Путин получи този шикозен подарък от друг свой стар приятел – олигарха Роман Абрамович. Но обикновените руснаци плащат разходите по издръжката на ,,Олимпия“, възлизащи на около 150 милиона рубли годишно. Флотилиите, които биха могли да се сравнят с Путиновата, имат само кралят на Саудитска Арабия и неколцина арабски шейхове. Мисля, че всеки елит, който дойде на власт след Путин, като се запознае с агонията на Путин и на неговия режим, ще бъде по-умен по отношение на личното обогатяване. И малко по-внимателен, а надявам се – и малко по-честен и прозрачен. Понеже ще се убедят, че не е възможно да плюскат без мярка и неспирно. Дворците и именията, изградени за Путин и Медведев в най-различни кътчета на нашата родина, биват внимателно укривани и замаскирани, като ги вписват на името на държавни корпорации и на частни лица от кръга на близките им приятели. Общо двамата – Путин и Медведев – имат около 25 елитни недвижими обекти в Русия и извън нейните граници, твърдят осведомени хора. Един от тези знаещи хора е бизнесменът Сергей Колесников, който през март миналата година (2011-а) написа Отворено писмо до президента Медведен. И съобщи, че за лично ползване от Владимир Путин на брега на Черно Море строят разкошен дворец на стойност повече от 30 милиона рубли. Тоест – повече от 1 милиард американски долари!
Сергей Колесников:
,,Участвах в работата по доставката на медицинско оборудване на редица лечебни институции в Русия. При условието, че част от печалбата предавахме на офшорна компания зад граница. Имахме определени договорености, че тези средства ще отидат за развитие на икономиката на Русия. Накрая всички инвестиционни проекти ще бъдат преустановени. А всички пари и всички усилия ще се окажат съсредоточени в този дворец. За своя сметка държавата прокара път, електрозахранване, газопровод. При това в околните села няма нито електречиство, нито газ, нищо. Всичко това – единствено и конкретно за този дворец!“ Всъщност в село Прасковеевка, близо до Геленджик, е построен даже не дворец, а цяло градче, включващо огромното основно здание в италиански стил. С дворцови порти, увенчани с двуглав орел. Здравен комплекс, казино, китайски къщички, площадки за вертолети, лифт до частния плаж и много друго. И всичко това – върху територия, от изсечени ценни видове ели и борове, която е била извадена от списъка на горския фонд. Решението за строителството е било прието още през 2005 г. в подразделението Кабинет на президента. А цялата работа извършвала компанията ,,Лирус“, тясно свързана с кооператива ,,Езеро“ на Николай Шамалов. Дворците, вилите и жилищните комплекси за обслужващия персонал и за Федералната служба да охрана, всичко. Яхти, достойни за арабски шейхове и крале, с екипажите и с баснословно скъпа годишна издъжка. В асортимента са най-добрите швейцарски часовници, сауни, джакузита и басейни с водопади! Кой би могъл да помосли, че сега не описваме живота на някоя кралска особа от някаква нефтена страна. А на министър-председателя и президента на Руската федерация! Владимир Путин: ,,Аз съм доволен от резултатите от моята работа.“ Не е чудно, как при такава обстановка те започнаха да забравят, че ,,президент на Русия“ е изборна длъжност.

  • https://www.facebook.com/alil.xodjov/videos/2062647650447904/

,,Знаете ли, по-рано като дете обичах да казвам, когато бях дете, когато бях млад, казвах: ,,Ако бях евреин, щях да съм ционист.“ Аз съм ционист. Не е нужно да сте евреин, за да бъдете ционист. Ако бях евреин, щях да съм ционист. Моят баща ми посочи: ,,Не ми е необходимо да съм евреин, за да бъда ционист. Защото съм такъв. Израел е центърът на сигурността за евреите по
целият свят.
Бях отгледан от праведни християни. Баща ми беше възпитан човек. Беше високо платен специалист, с гимназиално образование, но станал студент по история. И всеотдаен, предан поддръжник на Израел. Моят син е женен за млада жена, която е… Чиято майка и цялото й семейство е от много прочутата еврейска фамилия на Бъргърови. Но моят може би най-трогателен Пасхален спомен не е с Бъргърови. А от онова, което стана веднага след като се завърнах от среща с Голда Меир.
И бях предрекъл, че нещо ще стане в Египет. И си спомням трогателността, с която по това време всъщност започнахме вмъкмваме храненето. Взехме да се храним с хора и да разговаряме за това, какво щеше да означава за тях, ако Израел всъщност беше победен. И съществува тази неразривна връзка между култура, религия и народност, която повечето хора не разбират напълно. Тя е уникална. И какво мога да кажа. Тя е толкова силна с евреите по целия свят.“

  • Джо Байдън
  • https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=167861181754896&id=100055930453195

Сър Джейкъб Ротшилд придоби контролния пакет от акции на „Yukos“. А Владимир Владимирович,
познат и с моминската фамилия
на майка си – Шеломович, стана милиардер. Тогава писаха, че цялото му състояние възлиза
на повече от 40 милиарда долара. Зад неговия гръб, прилепена плътно,
личи сянката на Нат Ротшилд- сина на лорд Джейкъб.
За да подскаже това на когото трябва, в пространно интервю,
дадено през 2010 година, Нат Ротшилд заяви:
„Онова, което Владимир Путин отстоява и ограничава достъпа
до руските подземни богатства, предизвиква определено уважение.“ Следваха още суперлативи.
По онова време Путин беше само… министър-председател. Той надзираваше… президента Дмитрий Медведев,
също евреин по майчина линия.

  • https://diagnosa.net/

ЕВРЕЙСКА „БЛАГОРОДНОСТ“

От другата страна на стената е палестинската действителност и поредният пункт, пред който хората чакат ли, чакат. Нека ви разкажа за вашето пътуване от Газа до Ханинус. Обикновено това пътуване отнема 20 минути, но с преминаването през този пункт понякога отнема от 4 до 9 часа. Както виждате, хората чакат да отидат до Ханунис. И това е за гарантиране сигурността на двама-трима заселници. Значи двама-трима заселници преминават по пътя, а междувременно целият този трафик трябва да бъде спрян. Точно така.

  • Колко, мислите, ще чакат тези хора?
    Ще останат до утре сутринта, защото е пътят сега е затворен и ще го отворят отново утре в 7 ч. Семейството на д-р Ал Фара е притежавало земя в близост.
    Израелците са я конфискували и са разрушили дома й. И това е нещо обичайно за ежедневието на окупирана Палестина. Унищожиха дома ми и още 26 къщи в същата нощ. Това аз наричам тероризъм.
  • Колко живя семейството ви там?
    Може би около 900 години сме живели тук. Ядосана съм, чувствам се разбита и изоставена от света. Никой не се грижи за нас. Това е Газа – само на километри от богато израелско селище. Констрастът е удивителен. Почти един милион палестинци са затворени зад електирическа бодлива тел и пътни барикади, винаги в очакване на инвазия. Защитите им са жалки купчини с пясък. Страхът присъства постоянно. Очакването на инвазия е по-страшно от самата инвазия. Защото чакаш и не знаеш кога, къде и как ще те ударят. Първия път, когато бомбардираха Газа, бях в друг апартамент, а в сградата там имаше много деца. Всички деца и майките им пищяха и плачеха. Наполовина застроените сгради в Газа са символ на дадените, след което сринати надежди в преговорити за независима Палестина. Без позволение на Израел повечето хора не могат да напуснат или да се върнат. Не могат да получат работа, а произведенето от тях не достига до пазара. Повечето оцеляват с около лира на ден – бедност, утежнена от израелската политика на „затваряне“. Окупацията се използва, за да се поддържа Израел. В общи линии тя преобразува всички палестински селища в затвори – обградени от танкове, стени, огради. И не че строят граница между нас и Израел. Изграждат я в Западния бряг и Газа, между нашите градове, с цел сигурността на селищата им. Те ни заставят да бъдем окупиран народ, а
    не граждани.

Хотел „Цар Давид“
На 22 юли 1946 г. е поставена бомба в хотел Цар Давид
в Йерусалим. Атентатът е организиран от еврейските
терористични полувоенни банди Иргун и Щерн в съгласие
с Еврейската агенция и лидера й. Съобщението за предстоящата експлозия е разпространено от британските
власти само 30 минути преди това – време, напълно недостатъчно, за да може да се евакуира целият хотел. Равносметката е 97 убити и 58 ранени, сред които са английски,
арабски и еврейски граждани, в по-голямата си част болни,
ранени, лекари и медицински сестри, тъй като хотелът
е приспособен за военна болница. Атентатът е успешен
опит, с който се отправя заплаха срещу британската политика, контролираща еврейската имиграция в Палестина.
Избухването на бомбата става около обяд, когато офисите са пълни. Атентатор и те влизат в сградата, преоблечени като млекари, и след като поставят експлозива, скрит
в съдовете за мляко, бягат.
Яхида
На 13 декември 1947 г., докато жители о т палестинското селище Яхида седят в м естното кафе, отпред спират четири автомобила. Слизат терористи, преоблечени като британски бойници, започват да хвърлят гранати и
да стрелят. Седем души са убити и мнозина – ранени.
Хотел „Семирамида“
Еврейската агенция засилва терористичната кампания срешу палестинските араби, за да накара гражданското население да избяга от Палестина и от Йерусалим. На 5
януари 1948 г. избухва бомба в хотел Семирамида, в западен
Йерусалим, която убива 18 палестинци, а 16 са ранени.
Според документи на ООН атентатът е извършен от
терористи на Хагана, които поставят бомби в приземния
етаж на хотела и близо до изхода.
Деир Ясин
През нощ та на 9 април 1948 г. членове на ционистките банди Тзел, Иргун и Хагана нахлуват в арабското селище Деир Ясин. Палестинците отчаяно се опитват да защитят домовете си срещу добре обучените и въоръжени
терористи, които хвърлят възпламенителни бомби, за да
ги принудят да излязат и да стрелят напосоки. Двайсет и пет мъже сред оцелелите са вързани и развеждани на обиколка на победата между Юда Махайна и Закрун Юсиф, а
после хладнокръвно са убити. На другия ден хора от Хагана
се връщат в селището, за да изкопаят общ гроб, където
захвърлят 250 тела, а голяма част от жените изнасилват,
преди да убият. Представители на Червения кръст, които
настояват да влязат в селището, за да установят броя на
ж ертвите, се допускат едва след два дни. Ционистите печелят време, нужно им за погребване на останалата част
о т труповете. Сменят и пътните знаци, за да затруднят
достъпа до селището. Когато доброволците успяват да
стигнат, откриват 150 разчленени трупа на мъже, жени,
деца и възрастни хора. Клането според признанията на извършителите е, за да се всее страх и ужас сред гражданското палестинско население. Насер ал-Дин
В палестинското селище Насер ал-Дин терористи се
преобличат като палестински федаини. Хората, които се
стичат на улицата, за да ги поздравят, са застреляни на
място, а много от къщите изгарят в пламъци. Оцеляват
само 40 души.
Тантера
Теди Кац, израелски историк, твърди, че това е едно
от най-ужасните масови убийства, извършени от израелските войски. На 15 май 1948 г. Тантера – палестинско селище близо до Хайфа с около 1500 жители, е сринато почти до основи. Убити са 200 души, а останалата част от населението е прогонено от домовете им, като на мястото на
селището създават кибука Нахсолим с паркинг до близкия
плаж.
БейтДарас
След няколко опита да бъде евакуирано селището, на 21
май 1948 г. ционистите мобилизират голям контингент от
хора и обкръжават Бейт Дарас. Жените и децата, които
правят опит да избягат, са избити, а къщите са опожарени.
Джамията в Дамаш
На 11 юли 1948 г. 89-ти израелски батальон, оглавяван
от Моше Даян, окупира Лида. За да отмъстят за убийството на 7 израелски войници от палестинските бойци, ционистите нахълтват в джамията на Дамаш, където се
укриват много цивилни граждани, по-голяма част от които жени, старци и деца. Сто от тях са убити, а телата
им са оставени да се разлагат в продължение на 10 дни. Останалата част о т населението на Лида и на Рамала е прокудено в лагера за бежанци в Рамала. Заради непоносимата
горещина и недостига на вода голяма част от бежанците
умират по време на пътя. Дауайма
На 29 октомври 1948 г. израелската армия избива брутално близо 100 човека, като атакува селището, сгушено в
планините близо до Хеброн. Много деца са убити с тояги,
а възрастни хора са затворени в къща, която после е подпалена. Всички, които се опитват да избягат в близката
джамия, са покосени от стрелба на снайперисти.
Хула
Селището Хула се намира в Южен Ливан, на няколко
километра о т израелската граница. Там е разположена Главната квартира на палестинските партизани, записали се
доброволци, за да воюват за освобождаването на окупирана
Палестина. Израелски военни атакуват града, за да накажат жителите, подкрепящи палестинската съпротива.
Преоблечени като араби, те навлизат в Хула и стрелят
срешу всички, опитали се да им се противопоставят. О т 85
човека само трима оцеляват. Израел извършва военна окупация на градчето и прокужда голяма част от населението му
(о т 12 000 жители остават малко повече от 1000). А когато
се завръщат през 1949 г., след подписване на примирието, намират опожарени градини и ферми до разрушените си къщи.
Сайла
През 1948 г., след като заставят със сила населението
да влезе в джамията, окупационните сили им заповядват
да застанат с лице към стената и започват да стрелят. За
кратко джамията се превръща в езеро от кръв. Убити са
150 души.
Сърафат
На 7 февруари 1951 г. израелските войници прекосяват
линията на примирие, влизат в селището (на 5 километра
о т Йерусалим) и вдигат във въздуха дома на кмета и околните къщи. Десет човека умират: двама възрастни, 3 жени
и 5 деца, докато други 8 остават тежко ранени. Кибия
През нощта на 14 октомври 1953 г. 500 войници, които
служат в израелските военни сили, се отправят към селището и го обкръжават. Атаката започва с огън на тежката артилерия. Малко преди това армията е изолирала
Кибия, като минира пътищата, които я свързват с Шукба,
Бадрус и Налин. Терористичната атака завършва с разрушаването на 56 къщи, джамията, училището и цистерната за вода. Убити са 67 граждани, а много са ранени.
Ариел Шарон, комендант на 101-ва войскова част, която предвожда акцията, заявява: „Заповедите са ясни: Кибия трябваше да послужи за пример на всички. “
Кафър Касим
На 29 октомври 1956 г. някои израелски гранични части, които стигат в Кафър Касим, заповядват на населението да остане по домовете си, като нареждат полицейският час да започне час по-рано. Четиридесетте работници, които обработват полетата в околностите, остават в неведение за промяната и идват по-късно. На тях
заповядват да се подредят в редица и обърнати с гръб, ги
застрелват.
Израелското правителство със съдействието на медии те прави всичко възможно истината за масовото убийство да остане скрита. Заговаря се за грешка и се търсят
виновните, които след кратко разследване разпознават в
лейтенант Дахам и майор Милинди. Макар и виновни за
смъртта на 43 души, получават леки присъди. През септември 1960 г. Дахам дори е назначен за офицер по арабските въпроси в общината в Рамала.
Хан Юнис
На 3 ноември 1956 г. израелските окупаторски сили извършват друго жестоко клане в Хан Юнис и в съседния бежански лагер. Под предлог, че градчето е обитавано от хора на арабската съпротива, армията срива със земята много къщи и избива десетки невъоръжени цивилни. Разследваща
комисия изброява 175 жертви, но няколко месеца, след като
открива друга обща гробница в околностите на града, наяве излизат труповете на още 40 палестинци с вързани ръце
и с продупчени от снаряди глави.
Самоу
На 13 ноември 1966 г. израелските сили нападат селището, като разрушават 125 къщи, училището и още 15 жилища, намиращи се наоколо. Равносметката е 18 убити и 54 ранени.
Каунин
На 15 октомври 1975 г. в Южен Ливан израелски танк
блъска съзнателно автобус с 16 пътници. Никой не оцелява.
Бин Джейбел
На 21 октомври 1976 г. гъмжащият от хора пазар на
малкото ливанско градче се превръща в мишена на израелските бомби. Убити са 23, а 13 са тежко ранени.
Аббасие
По време на израелската инвазия на Ливан о т 1978 г.
авиацията разрушава джамията на града, която използва
като убежище за жени, деца и старци. Загиват 80 души.
факяни
Това е сред най-зловещите масови убийства, извършени от Израел в Ливан. На 17 юли 1981 г. военни самолети
хвърлят бомби над гъсто населения жилищен квартал. Убити са 150, а ранените – 500.
Сабра и Шатила
Ужасното клане, извършено през септември 1981 г., е
опит да се ликвидира палестинското присъствие в Ливан и
се предшества о т непрекъснати атаки срещу ливанските бежански лагери. За тези събития, които са дело на съвместни действия на израелския министър на отбраната
терориста Ариел Шарон и на неговия ливански съюзник
Иляс Хакиба, светът знае твърде малко. Планът се подготвя много старателно: на 15 септември призори Израел
обкръжава двата бежански лагера на Сабра и Шатила, като
ги изолира изцяло. Начело са ливанските фалангистки сили,
съюзнички на Израел, които започват кръвопролитията на
16 септември следобед и продължават 36 часа. Палестинците, които се опитват да избягат, са върнати обратно
от израелските сили, които осветяват нощта с факли от
хеликоптери. На 18 септември касапницата е факти хиляди са жестоко избити. Чуждестранните журналисти, които успяват да навлязат в лагерите, стават свидетели на
ужасяваща гледка: купища трупове, захвърлени по улиците,
в полуразрушените къщи и в общите гробове, набързо изкопани о т терористите. Така и броят на жертви те не е установен точно, но може да се посочи приблизителна цифра
между 1700 и 2500. Други масови убийства са извършени в
Ливан между 1984 и 1986 г. – Либсит, Сомор, Сирал-Гарбйа,
Махарака, Зрария, Хомин ал-Тата, Ябба, Юмор и Тиро, където с военни самолети и хеликоптери се бомбардират и
обстрелват граждански обекти.
Палестински бежански лагери Нахр ал-Баред
През декември 1986 г. израелски военни самолети извършват нападение срещу бежанския лагер, като убиват
20 души и раняват 22.
Аин ал-Хилуе
През септември 1987 г. израелски военни самолети
хвърлят бомби върху бежански лагер. Убитите са 31, ранените – 41. Още 34 са убити, докато се евакуира лагерът.
Оук>н Кара
На 20 май 1990 г. израелски войници откриват огън срещу група палестински работници, убивайки 7 от тях. По
време на последвалата траурна церемония са убити още 13.
Джамията ал-Лкса
8 октомври 1990 г. е датата на едно от най-тежките
и зверски кланета в историята на Йерусалим. Няколко дни
преди това група еврейски ортодоксални фанатици организират поход пред джамиите, за да положат основния камък
на Третия храм, които замислят да изградят. У частват
около 200 000 израелци, ескортирани от армията. Окупационните сили преграждат пътищата за достъп към града.
Затварят и външните врати на храма, където хиляди палестинци са се стекли, за да окажат съпротива. А когато
вярващите мюсюлмани се опитват да попречат да бъде
положен крайъгълният камък, откриват огън, като използват всичкото оръжие, с което разполагат, включително и
смъртоносния нервно-паралитичен газ. Еврейските заселници, участващи в похода, се нахвърлят срещу палестинците. Равносметката е 23 убити и 850 ранени. Ицхак Шамир,
по онова време премиер, се разпорежда да бъде създадена
следствена комисия, която да разследва виновните за зверствата. За председател е назначен Туфи Шамир, бивш ръководител на Мосад (израелските тайни служби), който след
направени разследвания заявява следното: „Виновни за ескалацията на насилието са хиляди мюсюлмани екстремисти,
дръзнали да атакуват еврейското свещено място. “
Хеброн
Петък, 25 февруари 1994 г. Пред джамията Ибрахим
в Хеброн вярващите мюсюлмани са коленичили за вечерна
молитва. Засипва ги дъжд от куршуми, идващи отвсякъде.
Още предния ден еврейски заселници, укрили се наблизо, се
опитват със стрелба да попречат на вярващите да влязат
вътре. В деня на нападението еврейският заселник Барух
Голдщайн – последовател на ултрарасистката секта на равина Меир Кахане, влиза в джамията с автоматична пушка и открива безразборна стрелба. Придружават ги двама заселници, също въоръжени, има подкрепата и на разположилата се в близост армия.
Мохамед Сюлейман аби Салих – прислужник в джамията , посочва: „Терористът се опита да убие Възможно най-
голям брой хора. Телата на жертвите бяха пръснати навсякъде, а килимите плуваха в кръв. Но израелските войници
не се намесиха, за да спрат касапницата. Дори направиха
опит да забавят идването на линейките на Бърза помощ. “
Голдщайн е прострелян, но преди да умре, успява да избие 24
палестинци и да рани тежко около 100. Гробът му се превръща в м ясто за поклонение, където и до ден днешен се
стичат фанатици, привърженици на сектата му.
Джабалия
На 28 м арт 1994 в. израелски войници откриват огън
срещу млади палестинци. Убиват 6 и раняват 49.
Контролно-пропускателен пункт при Еретц
17 юли 1994 в. – 11 застреляни и 200 ранени при прохода
Еретц о т израелски въоръжени заселници в танкова атака.
Следват инциденти на цялата територия на Западния бряг
и Газа.
Деир ал-Захрани
На 5 август 1994 в. израелски военни самолети бомбардират сграда на два етаж а в ливанското градче: 8 са убити
и 17 са ранени.
Набатие
На 21 м арт 1994 г. израелски военни хеликоптери бомбардират учебен автобус, пълен с деца. Четири от тях
умират, а 10 са ранени.
Мунсуриа
13 април 1996 г. Израелски военен хеликоптер открива огън срещу автомобил Волво комби, екипиран като линейка за Бърза помощ. Убити са 2 жени и 4 момичета. Някои
фоторепортери, станали свидетели на жестоката сцена,
заснемат инцидента. Когато на мястото на произшествието идват войниците на ООН, установяват, че в превозното средство не са открити оръжия и сред пътниците няма
членове на ливанската партия Хизбула.
При Набатие
На 18 април 1998 г. израелски военни хеликоптери от ­
криват огън срещу къща в ливанското градче, като избиват цяло семейство о т 9 души: майка с 8 деца, като най-малкото е едва на 4 дни.
Кана
Ционисткият проект за етническо прочистване, който предприема Израел срещу палестинците от окупираните територии, обхваща и жителите на Южен Ливан. На 18
април 1996 г. военни хеликоптери бомбардират скривалище,
където се опитват да се укрият стотици палестински и
ливански граждани, като по-голямата част от тях са възрастни хора, жени и деца. А так ата предизвиква смъртта
на 109 души и 116 са ранени. Проведените международни
разследвания сочат, че израелските войници са стреляли
срещу скривалището.
Отговорността за клането е присъдена на Шимон Перес.
Тракумия
На 10 м арт 1998 г. в окупирания Западен бряг израелски
войници откриват огън срещу автобус, пълен с палестински работници, които преминават прохода Еретц към Тел
Авив. Свидетелите на трагедията потвърждават, че „войниците са стреляли напосоки, просто за да убиват“.
В инцидента – определение, което му дава министърът
на отбраната на Израел Мордешай, са убити трима палестинци и още много други о став ат ранени. При Янта
На 22 декември 1998 г. израелски военни хеликоптери
откриват огън срещу ливанска майка и 6-те й деца, които умират по време на зверската атака в околностите на
Янта.
Клането от 24 юни 1999 г.
Бомбардирането на малка сграда в Бейрут причинява
смъртта на 8 души и раняването на още 84.
Бекаа
На 29 декември 1999 г. израелски хеликоптери хвърлят
бомби срещу група деца, които празнуват Байрама. Убити
са 8 и 11 са ранени.
Това са най-печално известните масови убийства,
които извършват окупационните ционистки сили в Палестина и в Южен Ливан до 1999 г. А ако към тях се прибавят всички нападения на израелската авиация в Ливан
(убитите са близо 25 000) и масовите убийства по време
двата палестински народни бунта (интифадите о т 1987
г. и о т 2000 г.), кръвният данък, който плащат палестинци и ливанци, за да отвою ват свободата си, е твърде голям. Историческата памет на цивилизованите държави
трябва да съхрани за идните поколения спомена за всички
избити мъже, жени и деца от ръката на убиец насилник –
жестоко насилие, което едва ли може да се определи като
защита на родината.

  • Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“

ДЕМОКРАТИЧНА „БЛАГОРОДНОСТ“

В тайната история на Виетнам е и химическата война – разпръскването на смъртоносна отрова, наречена „диоксин“. Целта е с нея да се унищожат горите, където се крие Виетконг, и се прилага в Южен Виетнам, който Америка е дошла да спасява. Пръскането е известно като Операция „Хадес“ и почти не е отразено по онова време. Когато се появява информация, името на операцията е променено с по-малко страшно и пръскането продължава. Диоксинът е хиляда пъти по-силен от талидомида. Про Во Куй, еколог, Ханойски университет: ,,Видях много унищожени гори. Останали са само стволовете. Няма нищо друго – никакви други елементи, никакви птици. Около 20 хил. кв. км. тропическа гора в страната е напълно унищожена от хербициди.“ Американските войници обливат растителността с отровния хербицид. Половината виетнамски мангрови гори са унищожени по този начин. През 1970 г. в американския Сенат е казано, че САЩ е изхвърлил в Южен Виетнам количества токсичен химикал, равняващи се на по 3 кг. за всеки мъж, жена и дете в страната. Всеки ученик във Виетнам засява поне едно дърво годишно. Така са възстановени хиляди квадратни километри гори с почти никаква външна помощ и малко ресурси. Това е едно от най-големите следвоенни постижения на Виетнам. Човешката цена на химическата война е очевидна. Днес е много по-вероятно да се зачене деформирано бебе във Виетнам, отколкото почти навсякъде другаде. През 1994 г. връзката между хербицида „Агент Ориндж“ и рака е потвърдена от австралийското правителство. Днес американски и австралийски ветерани получават обезщетения за причинените им от „Агент Ориндж“ щети. Виетнамците не получават нищо. Д-р Фам Виет Тан, зам-директор на болница „Ту-Ду“, Сайгон: ,,За миналата година само в нашата болница има 266 бебета, които са се родили с увреждания.“ През 1978 г. американският президент Джими Картър отхвърля молба за помощ от Виетнам с думите: ,,Щетите са взаимни. Нищо не им дължим.“

  • https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=200056961868651&id=100055930453195

„Всъщност, инвестициите на американските евреи в развитието и запазването на еврейската държава продължават и до днес.“

  • Бенджамин Бейт-Халами, прочут израелски учен.

„Ако не беше финансовата подкрепа и политическият натиск от страна на американските евреи Израел можеше и да не се роди
през 1948 г.“

  • Наоми Коен, известна еврейска историчка.

„Проблемът на Америка (както и на всяка друга държава) е, че я управляват евреите… започвайки от ФЕД, Капитолия, Белия дом, съдилищата, медиите и училища ни. формулиране и прилагане на три мерки за справяне с еврейската власт, ще реши проблемите на Америка, веднъж завинаги. Евреите са си гласували правомощия да създават пари, чрез прости записи в книги.
Евреите имат пълен монопол върху кредитите и ги отпускат, където и на когото искат, според еврейските интереси.
РЕШЕНИЕТО: Възстановяване Конституционното право на правителството на САЩ, да създават свои собствени пари, за да не плаща лихви на еврейските банки от ФЕД.“

  • Натанаил Капнър, американски евреин.

„Евреите напълно контролират САЩ. Правителството на САЩ е фасада. Изобщо не съществува такова американско правителство, каквото хората си въобразяват. То е само марионетка
в еврейски ръце. То е играчка
за евреите.“

  • Боби Фишер

„Ню Йорк е главният център на еврейството по света. Там е вратата, през която преминава огромният поток на американския
стоков внос и износ, за да бъде обложен с данъци, т. е. мястото, където на практика целият американски бизнес плаща дан на господарите на парите. А самата територия на града представлява бастион на еврейството. Не е чудно, че редица еврейски писатели, наблюдавайки този безпрецедентен просперитет, това несравнимо домогване до богатства и власт, ентусиазирано възпяват Съединените щати като “Обетованата земя”, предсказана от пророците, а Ню Йорк – като един „Нов Йерусалим“. Някои дори отиват по-далеч и описват върховете на Скалистите планини като „планините на Цион“, което също е с право, ако се вземат предвид разработените там от евреите природни ресурси.“

  • ХЕНРИ ФОРД – „ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ ЕВРЕИ.“

,,В Ню Йорк има със сигурност повече от 1000 синагоги и имам чувството, че около 40 на сто от населението на този град (което означава милиони) е семитско. Никога не съм ги обичал(без да знам защо), а сега, като ги опознах по-отблизо, като проникнах в бита им, в религиозните им схващания и т.н., знам защо.
Както и да е, но тук те са голяма сила, бих казал, че 70 на сто от капитала е в техни ръце, 80 процента от средствата за масова информация са в техни ръце, 95 на сто от жилищния фонд е в техни ръце, 99 процента от лекарите, зъболекарите, адвокатите и т.н. са евреи, борсата е изцяло в техни ръце, бижутерийният и диамантеният бизнес е изцяло в техни ръце, 95 на сто от киноиндустрията, застрахователното дело и още десетки отрасли, които в комунистическия свят ги няма…. но са жизнено важни, са изцяло в техни ръце… Има хиляди евреи имигранти, и те идват тука, защото Америка, а не Израел е тяхното царство…“

  • Стоян Мерджанов – ,,Каквото и да ви кажа – не ми вярвайте…“ Документална изповед, София 2001 г.

„Тук в САЩ ционистите и техните лакеи контролират изцяло нашето правителство. Ционистите и техните лакеи се държат със САЩ така, като че ли са собственици на тази страна.“

  • Бенджамин Фридман, в реч произнесена на събранието на патриотите, проведена през 1961 г. в хотел „Уилард“ във Вашингтон и беше посветена на представянето на патриотичният вестник Конде Мак-Гинли ,,Здравият разум.

КОМУНИСТИЧЕСКА „БЛАГОРОДНОСТ“

На 11 септември 1932 г. Сталин пише на своя сътрудник Каганович: ,,Положението в Украйна е много лошо. Ако не предприемем нещо веднага, може да загубим Украйна.“ След няколко срещи, в близкото обкръжение на Сталин се изготвя план за действие. Ужасяващ план за действие.
През зимата на 1932 – 1933 г. всички хранителни запаси се изнасят от Украйна. Отцепват областта отвсякъде за да не избяга никой. Отначало хората не умирали. Оцелявали с остатъците от зърно и зеленчуци.
Това обаче не било по плана на Сталин. Той заповядал на НКВД да конфискуват всичкото зърно и храни от тези райони. По този начин е знаел, че ги обрича на смърт. Николай Мельник, оцелял свидетел на Гладомора 1932-1933 г.: ,,Картофи, цвекло, зеле, кисело зеле – направо с качетата. Дори и картофи за семе! Отнесаха всичко!“ Като отнесли храната, забранили също на селяните да търсят храна другаде да я купуват, разменят или да я печелят с труд. Тогава започнал глада. Просто измирали. Но и в градовете не ги пускали. Специални отряди пречели на тези умиращи, гладуващи хора да се качват на влаковете. Затова мнозина умирали по гарите и по линиите водещи към Харков, Киев… Украинците измирали бавно и мъчително. Децата умолявали за късче хляб. Мнозина загубвали чувство за самосъхранение и отивали до охраняваните от НКВД полета да събират класове. Застрелвали ги на място. Но повечето жертви умирали бавно. Вкъщи. Специални отряди на НКВД нахълтвали по домовете, за да събират труповете. Получавали по 200 гр. хляб за всеки труп.
Николай Мельник, оцелял свидетел на Гладомора 1932-1933 г.:
,,Влизат в къщата и питат: „Къде са мъртвите?“ На леглото лежала полумъртва жена. Казват: „Вземаме я! Така и така ще умре. Защо да идваме и утре?“ А тя ги моли: „Не ме вземайте! Жива съм! Искам да живея!“ Мария Загуц, оцелял свидетел на Гладомора от 1932-1933 г.: ,,Беше страшно! Събираха ги и ги заряваха. Ходих на гробището и видях как мърдаше земята където ги погребваха.“ Мнозина били зарявани живи! Въпреки глада, износът на украинско зърно достигнал невиждани размери. Западните медии не скривали нито размера, нито причините за Гладомора. Украинците били изтребвани пред лицето на целия свят. Но светът не си мръднал и пръста да им помогне! От глад умират 7 милиона души. За ЕДНА година. Човечеството не познава по-ефективна схема за унищожение от тази в Украйна, през зимата на 1932-1933 г.

  • https://www.facebook.com/100055930453195/videos/144902174050797/

От книгата Окултната война става известно, че финансовите средства за Болшевишката революция стигат
до източното масонството чрез някои големи банки от
Ню Йорк. Американският президент от еврейски произход и Велик магистър, масон от 33-та степен, Теодор Рузвелт през 1903 г. се среща официално в Белия дом, а после
и в частната си вила с представители на Деца на Завета

  • най-старата обществена еврейска организация, в която
    ням ат право да членуват лица, които не са израилтяни. На
    тези срещи участва и Наполеон Леви – автор на протестното дипломатическо послание, което САЩ изпраща до Русия, осъждайки погрома о т 19 април 1903 г. в Кишинев. Посланието е изпратено чрез държавния секретар на
    САЩ Джон Хей на следващия 14 юли и към него е приложена
    петиция, подписана от 30 000 членове на Деца на Завета и
    нейни симпатизанти, но руският император отхвърля пренебрежително писмото. Той не гледа с добро око на намесата на еврейското лоби във вътрешните работи на държавата, която представлява, а когато разбира, че начело на
    руските революционери с тоят евреите, дипломатическите отношения се изострят още повече. Междувременно
    чужденците от еврейски произход в Русия се подлагат на
    специален визов режим с цел да се контролират придвижванията и действията им. С предприетите мерки руският
    император иска да попречи в стран ата да влизат професионални подбудители, но за съжаление се оказва, че вече е
    закъснял. През 1905 г. банкерът о т еврейски произход Яков Шиф – изтъкнат член на Деца на Завета, заявява: „Ако императорът отказва да даде на народа ни желаната свобода, то тогава с революция ще установим република и ще си
    извоюваме правата.“ Дванадесет години след то ва изявление – през 1917 г., Болшевишката революция поставя начело
    на страната руската еврейска общност, а императорът и
    семейството му са зверски избити.
    От 1905 г. банка Кун, Льоб и Ко започва да подпомага икономически Руската революция, финансирайки Ленин, Троцки и Зиновиев. С разпределянето на парите са натоварени двама членове от английската Пилигрим и от Кръглата маса: масоните виконт Алфред Милнър6 и сър Джордж Бюканън – английски посланик в Москва, който лично британското правителство упълномощава с тази задача.
    Парите се отпускат освен от Лазар и неговия зет феликс
    Варбург (основател на федералния резерв през 1913 г.), и от
    О то Херман Кан, Мортимър Шиф, Макс Брайтинг, Джером X. Ханауер, Соломон Гугенхайм – всички те членове на Деца на Завета.
    Сред многото доказателства, събрани от независими
    изследователи, има и една телеграма, която разкрива, че
    Уилям Бойс Томпсън (един от директорите на федералния
    резерв от Ню Йорк, както и важен акционер на Чейс Манхатън банк) е финансирал пропагандната дейност на Болшевишката революция с един милион долара. А Джон Рийд
  • американски член от Изпълнителния комитет на Третия
    интернационал, е финансово подкрепян от банкер от Ню
    Йорк на име Еужен Боасвен. Руската революция получава
    и пълната подкрепа на немския Генерален щаб: банковите
    преводи минават през Германия чрез профсъюза Рино Вестфалия – еврейски консорциум, управляван от магната на въглищата Кирдорф, банка Варбург и Ко Хамбург и Шпейер във Франкфурт, като стигат до Швеция в Ниа банкен и
    преминават през еврейската Олаф Ашберг. Участва и еврейската банка Гунзбург със седалище в Петербург, която се представлява от 31 другари и акредитив от 40 милионазлатни франка. След известно време Стандарт Ойл в Ню
    Джърси на Рокфелер закупува 50 на сто от огромните петролни залежи в Кавказ, макар те официално да са държавна собственост. Ясно е, че едрите международни финансови кръгове подготвят Руската революция, действайки
    по същия начин, както при френската, като първата им
    грижа е да създадат условия за назряване на икономическа
    криза, която да доведе до дестабилизиране на политическата власт в страната.
    Евреите, които финансират революцията, не искат
    да се примирят с факта, че императорът отказва да им
    разреши създаването на тяхна Централна банка, каквато
    е създадена по-късно в Америка – федералния резерв, и за-
    то ва решават да предприемат друг ход. Ротшилд склонява
    императора да започне война срещу Япония, като го уверява, че ще получи пълната им финансова подкрепа. Но на
    практика Ротшилд, както и Кун, Льоб и Ко и още много
    други банки, финансират и Япония. А когато през 1914 г.
    избухва конфликтът с Германия, руската армия е омаломо-
    гцена и поради закъснялата доставка на въоръжения, която
    би трябвало да обезпечи военната кампания. Още през 1915
    г. бъдещият премиер Лойд Джордж констатира, че на руския фронт положението е отчайващо заради закъснелите
    с пет месеца военни доставки. Оказва се, че на шест войници се пада само една пушка.
    Еврейското лоби замисля да доведе Русия до глад и мизерия, като посее семената на брожения и негодувание срещу императора и създаде благоприятни условия за дейността на подбудителите на революцията. Много руски
    войници, изтощени до крайност, започват да се бунтуват.
    А компанията, която се занимава с военните поръчки на
    монарха и е отговорна за закъснелите доставки, е Викерс
    Максим – контролирана от сър Ърнест Касъл, съдружник
    в сделките на Кун, Льоб и Ко по времето, когато главен акционер е лице, принадлежащо на фамилията Ротшилд. Като
    се има предвид създалото се тежко положение, британското правителство изпраща лорд Китчън при руския съюзник
    с мисията да реорганизира армията, но за зла участ по време на пътуването то й се удавя при мистериозни обстоятелства“.
    Междувременно евреинът Александър Керенски подклажда разногласията в Русия. И както свидетелства изследователят Пол Тофър, преведените през 1917 г. пари от банката на федералния резерв в Ню Йорк на Националната
    банка на Рокфелер (единствената банка в Петербург, която успява да избегне национализацията) са предназначени за
    революционния план, замислен още през 1903 г. През 1918
    г. в Ню Йорк се събират знаменити личности от еврейски
    произход, за да планират окончателния изход на Руската
    революция. Сред тези, които участват на срещата на високопоставените лица, може да се споменат имената на:
    Яков Шиф, Л. Маршал (председател на Американския юдейски комитет), О. А. Росалски, О. А. Кан (начело на банка
    Шиф и собственик на НЬ Йорк Таймс), Б. Шлезинджър (който няколко пъти пътува до Русия, за да се среща с Ленин),
    Джоузеф Шлозберг (секретар на Съюза на работниците),
    М. Пайн, Давид Рински и Барондес, лидер на работническите движения. По страниците на сп. Американският евреин от 10 септември 1920 г. самото еврейско лоби заявява:
    „Болшебишката революция е дело и своеобразен отзвук на
    еврейското недоволство. В потвърждение на това нека
    припомним и къде е разположена главната квартира на революцията. Големият демагог Леон Троцки живее в Ню Йорк, когато през 1917 г. императорът е свален от власт.
    Революционерът заминава на 26 март 1917 г. за Петербург
    с парахода Кристиания с 10 000 долара в джоба, дадени му
    о т Рокфелер. Троцки успява да влезе в Русия с американски
    паспорт, който получава с личното съдействие на президента масон на САЩ Удроу Уилсън, марионетка в ръцете на силните на деня.
    На 19 март 1917 г. Яков Шиф изпраща на министъра на
    външните работи от временното руско правителство Милюков следната телеграма: Позволете ми в качеството на
    непримирим враг на тираничната автокрация, която преследваше нашите едноверци, да изразя личните си поздравления за така брилянтно свършената работа с участието на руския народ и да пожелая много успехи на вашите другари от правителството и на Вас самия.“ А племенникът
    на едноименния банкер стига дотам да твърди публично по
    страниците на Ню Йорк Джърнал Американ от 3 февруари
    1949 г., че между 1918 и 1922 г. дядо му е превел на руските
    революционери 20 милиона долара в злато, които Ленин по-късно изплаща в размер на 600 милиона рубли в злато (равностойни на 450 милиона долара в злато) на банка Кун, Лъоб
    и Ко. На практика революционерите-болшевики получават
    икономическа помощ и от банките Морган, Ротшилд, Лазар, Варбург, от сър Джордж Бюканън и лорд Милнър, които също ги финансират.
    Документ на секретните информационни американски
    служби с дата 6 март 1920 г. разкрива, че: „…през февруари
    1916 г. за първи път се разбира, че в Русия разпалват революция“’. След това твърдение следва списък с имена на
    банки и хора, които финансират революцията: Шиф, Кун,
    Льоб и Ко, Джером Ханауер, Гугенхайм и Макс Брейтунг –
    все известни личности, принадлежащи на едрите еврейски
    финансови среди. Сред магнатите, които пряко финансират политическия ангажимент на Карл Маркс, откриваме
    имената на Клинтън Рузвелт и Хорас Грийли- членове на
    Ложа Колумбия, основана през 1785 г. от Илюминатите от
    Бавария в Ню Йорк. А когато X. Грийли става директор
    на Ню Йорк Трибюн, назначава Карл Маркс за кореспондент
    в Лондон. Клинтън Рузвелт, от друга страна, открито
    демонстрира, че преследва плановете на илюминатите и
    още през 1841 г. публикува книгата Науката за управление,
    основана на природния закон, която се позовава на плана
    на Вайсхаупт за налагане на световно господство от типа
    на ООН. През 1920 г. елитът упражнява контрол и върху
    журналистическите заглавия на издания, излизащи по света, сред които може да се цитират: Таймс, Фигаро, Пти
    Паризиен, Юманите, Дейли Телеграф, Уестминстър газет,
    Дейли Експрес, Дейли Хералд, Кроникьл, Инглиш ревю, Нешънал Нюз, Дейли Нюз и престижната агенция Ройтер.
    Но ако действително нещата стоят така, защо банкерите подкрепят пролетарската кауза, която е в разрез с капиталистическите интереси? Вероятно причината трябва да се търси в плановете
    за господство, които не могат да бъдат разбрани в светлината на официалната история? Е добре, като се имат предвид обстоятел ствата и фактите, изглежда, че е точно така.
    Главните герои на Руската революция
    Тук ще бъдат изложени някои смущаващи подробности, свързани с т. нар. Болшевишка революция, за която е
    редно народите да бъдат информирани. На първо място е
    фактът, че всички по-големи вдъхновители на революцията и най-близките им сътрудници са евреи, масони или и
    двете заедно.
    Истинското име на един от най-големите пророци на
    реалния социализъм, минал през историята като Леон Троцки, е Лев Бронщайн – интелектуалец от еврейски произход,
    който говори по-добре немски от руски език. След като е
    изгонен от Германия, Троцки се установява в Ню Йорк и
    когато през 1917 г. отплава с параход за Петербург, на пристанището в Канада, където параходът има престой, той
    е задържан, а после освободен от местните власти. Подполковник Джон Б. Маклийн (основател и председател на
    издателство Маклийн), който е в тясно сътрудничество с
    тайните канадски служби, през 1918 г. пише с татия за сп.
    Маклийн, озаглавена Защо оставихме Троцки да избяга? Как
    така Канада изпусна възможността да прекрати войната?
    В нея офицерът разкрива, че Троцки не е роден в Русия, а в
    Германия и че много други руски революционери, вербувани от него, по-голямата си част са германци и австрийци,
    които се представят за руснаци. Самият Троцки признава по-късно в мемоарите си, че още през 1907 г. е получил заеми от известни банкери. Обстоятелство, към което
    трябва да се добавят и други детайли, убягнали на авторите на учебниците по история и по-точно, че от 1917 г. нататък пролетарската кауза на Болшевишката революция се поддържа основно от елита на международните финансови среди, или о т известни капиталисти от еврейски произход, като Яков Шиф, Кун и Льоб (членове на Кръглата маса, известна на международно равнище като Round
    Table). Привиден парадокс, който доказва безспорно, че т. нар. големи револЬции — народни и пролетарски, в действителност са организирани и замислени от силните на деня
    с планове за господство с дългосрочно действие. През 1917
    г. куполът на банкерите от еврейски произход, в който
    участват Морган, Ротшилд и Лазар, финансира някои свои
    верни сънародници да развиват революционна дейност и да
    изпълняват конкретни задачи. Едновременно с това Макс
    Варбург (друг значим капиталист от еврейски произход)
    контролира от Стокхолм, Швеция, фирма Троцки и Ко заедно с евреина Олаф Аидберг от Ниа банкен в Стокхолм, Животовски и еврейското предприятие на Профсъюза на
    Рейн Вестфалия. Близките отношения между банкери и революционери са повече от очевидни. Троцки дори се жени за
    дъщерята на Животовски.
    Получава се така, че Троцки, Ленин, Маркс и други
    имена от реалния социализъм, които обсъждат недъзите
    на капитализма и публично се кълнат, че желаят техния
    банкрут, в същото време тайно получават необходимите
    им средства за финансиране на работническата революция
    от същите тези банкери в Лондон и Ню Йорк. Оставяме
    настрана факта, че големи идеолози на социалистическия
    реализъм – като Ленин, Карл Маркс, Фридрих Енгелс и
    Лев Троцки, до един са бележити масони от еврейски произход. Към този списък могат да се добавят и имената нанякои по-малко известни интелектуалци – Ласал или Хайне, които все пак изиграват определяща роля в развитието на тази идеология. Публичният дебют на Маркс като
    журналист е на 5 май 1842 г. с публикацията Разисквания
    за свободата на печата във в-к Райнише цайтунг — кьолнски ежедневник, финансиран от либералната рейнска буржоазия, която предпазливо се противопоставя на пруския
    режим. Споменатият вестник се ръководи от кръг с радикални настроения, оглавяван от Мойсей Хес – политически
    активист, наричан с прозвището Червеният равин заради
    произхода и комунистическите му идеи. Голяма част от социалистите бунтари имат чисто еврейски произход дори и
    в Германия, където членовете на еврейската общност едва
    надхвърлят 500 000 души и не представляват дори и едно
    на сто от общото население.
    Е то някои имена от отгледаната еврейска номенклатура, поставена начело на немските социалистически партии
    о т 20-те години: Гулиелм и Карл Либкнехт, Сингер (който искал да го наричат Павел вместо Пинкъс), Бърнстейн, Оскар Кох, Нордхаузен, Дейвидсън, Франк, Граднауер, Хирш,
    Херцфелд, Саймън, Щадтхаген и Роза Люксембург. Дори известните 22-ма независими, които разтрогват т . нар. Свещен социалистически съюз, са почти всички евреи, каквито
    са и техните лидери Либнехт, Хазе и Кох. Една неморална
    ситуация, срещана сред ръководителите на работническите
    съвети и на други социалистически организации. Във всяка
    немска провинция социалистическите подбудители от еврейски произход се отличават с особен революционен плам,
    като застават начело на пролетарските искания. В Прусия е
    Хирш, в Бавария – Курт Айзнер (чието истинско име е Соло-
    мон Козмановски), в Саксония – Грандсуер, във Вюртемберг
  • Хайнеман, и Талбаймер – Хесен. Това странно обстоятелство става още по-натрапчиво по време на първото немско
    правителство, в което членовете от еврейски произход в
    министерствата и в невралгичните управленски места на
    политическата власт са 80 процента.Тревожната сянка на илкзминатите
    Доказателства за принадлежността на Ленин към братство то може да откриете в Универсален речник за
    франкмасонството, в който Ленин е цитиран преди 1914 г.
    като член на Ложата Белвил от Великия Ориент във франция, в околностите на Париж. В потвърждение на тази
    теза следва красноречивото обстоятелство, че при мумията на известния идеолог е поставена хвалебствена надгробна плоча на масонския орден, в който Ленин е чирак.
    С идването си на власт след Октомврийската революция
    заедно със съидейниците си Красин и Соломон по време на
    публична реч забравя за пролетарската фразеология и изказва знаменателна фраза за истинските цели на револю-
    цията. Изразява мнение, което недвусмислено ни препраща
    към идеите, пропагандирани от масонската секта на илюминатите: „Тук не става дума само за Русия, аз плюя върху
    Русия; това не е нищо друго, освен преходен период, за да се
    стигне до световна революция, до световно господство. И
    запомнете добре, ще бъдем безмилостни към всички, ще разрушим всичко и върху руините ще издигнем нашия храм. ‘взвсички блага на колектива са общи. А втентичното еврейско название на съвет е kahal, или то ва са днешните израелски кибуци. Революционерите подбудители, довели до зверското убийство на руския император Николай II Романов,
    съпругата и децата му, по-късно се оказва, че са петима
    депутати от еврейски произход. Като се има предвид, че
    еврейската общност в Русия в периода, когато монархът е
    свален от власт, съставлява само няколко процента от цялото руско население и значителното присъствие на техни
    представители в ръководния състав, а после начело на комунистическата партия, едва ли всичко е случайно.
    Руската революция е добре обмислена идея на масонството и едрите финансови кръгове, по-известни като
    еврейското лоби. Първият президент на Съветската република е Яков Свредлов – евреин с огромно влияние от
    лениновата революционна група, който през размирните
    години нарежда на чекистите да се погрижат за екзекуцията на императора. А групата от наемни убийци, които
    извършват зверството върху императорското семейство,
    ерцхерцогините, доктор Боткин и част от прислугата, се
    оглавява от друг негов едноверец – някой си Яков Юров-
    ски. Без съд и присъда са разстреляни на 17 юли 1919 г. в
    Свердловск (днес Екатерининбург). И след толкова пролята кръв на следващата нощ са избити и останалите членове на фамилията. Убийствата, насилията и преследванията – една тъжна страница от историята на Русия – както е известно, продължават много години.
    Сталин, или Йосиф Висарионович Джугашвили, макар
    и да се натрапва с антисемитско поведение, е грузинец с
    еврейски произход, а при това, и той посещава училище,
    както и Адам Вайсхаупт, на Ордена на йезуитите.
    Истинското фамилно име на диктатора е Йосеб Бесарионис дзе Джугашвили. А Джугашвили на грузински означава син (shvili) на израелтянин (Jugha). В биографията
    на диктатора, която пише Иман Рагудза, се твърди, че
    родителите му – Бесарионис Джугашвили (бащата) и Екагперина Джугашвили (майката) – православна християнка
    (според еврейската традиция на alacha няма значение религията, която изповядваш, за да бъдеш определен като евреин), се считат за смесен брак, а дядо му по майчина линия е
    юдей от Кутаиси.
    Когато Сталин се възкачва на власт, се жени за Роза Каганович – сестра на евреина Лазар Мойсеевич Каганович, ръководител на Централния комитет на Комунистическата партията. Дори на ръководни постове във
    властта жестокият диктатор поставя представители на
    еврейската общност – Николай Ежов (наречен кървавото
    джудже на Сталин), Яков Гамарник и Шверник. Преобладаващото еврейско присъствие в управлението на партията е повече от очевидно, за да не кажем нагло или безсрамно.
    В ръководството откриваме имената на Литвинов, Мануилски, Пятаков, Шверник, Пагода, Камински, Калманович, Угаров, Розенголтц, Соколников. Според официални данни, предоставени в писмен вид
    от болшевиките, през 1920 г.
    асоциация Единство на Русия публикува в Ню Йорк списък
    с държавните функционери, който е повече от красноречив: от 503 държавни служители 406 са евреи, а измежду 42 журналисти, които обработват общ ественото мнение,
    само един не е евреин. В Съвета на народните комисариати
    17 членове от общо 22 са евреи. Във Военния комисариат,
    който се ръководи от Троцки, броят им е 34 членове срещу 43. В Комисариата по вътрешните работи, ръководен
    от Зиновиев, 45 о т 64 са евреи; в К ом итета по външните
    работи откриваме 16 евреи о т 17 служители; в Комисариата на правосъдието отново 18 о т общо 19 са евреи; във
    Върховния съвет по икономика 45 о т общо 56 са евреи; в
    Централния комитет на Съветите 33 о т 34 са евреи; в
    Комисариата по образование 44 от 53 отново са евреи; в
    Централната служба на Комунистическата партия има 55
    евреи от 56 и т.н.41
    Достатъчно е да хвърлим поглед и на имената на народните министри, за да си дадем сметка, че подобно съсредоточаване на евреи на възлови м еста в политическата
    власт след революцията не е много естествено:
    1) Изидор Любимов (известен като Козловски), министъ р на леката промишленост;
    2) Мойсей Калманович, министър на държавните стопанства;
    3) М. А. Тешернов, министър на земеделието;
    4) Лев Ефимович, председател на Държавната банка;
    5) А. П. Розенголц, министър на външната търговия;
    6) В. Камински, министър на общественото здравеопазване;
    7) И. А. Заленски, председател на Централния съюз на
    кооперациите;
    8) М. Вул, председател на Пансъветската кооперативна банка.
    Соломон Лозовски е директор на информационната
    служба по време на цялата Втора световна война. Дори довереният човек на Сталин, поставен начело на съветските тайни служби – прословутият безмилостен Лаврентий
    Павлович Берия, е от еврейски произход. Такъв е и Давид
    Заславски, директор на вестник Правда. Ето и настъпилите промени в еврейската номенклатура по-късно, през 1951 г., по време на съветската власт:
    1) Фъодор Гусев, министър на външните работи;
    2) А.М.Якобсон, член на Президиума на Върховния съвет;
    3) Алексей Ф. Горкин, секретар на Президиума на Върховния съвет ;
    4) П.А.Юдин, министър на тежката промишленост и
    строителството;
    5) Павел Юдин, издател на вестник Комимформ;
    6) А.М.Киршенстейн, председател на Президиума;
    7) Пъотър Левитски, ръководител на Съвета на националностите;
    8) Б.А.Двински, министър на селскостопанските продоволствия; 9) Семьон Яковлевич Фомин, министър на автомобилната промишленост;
    10) Д.И.фомин, министър на изхранването и резерва;
    11) Иван Изидоревич Носенко, заместник-министър на
    корабния транспорт.
    През 1919 г. Короленко, известен революционер, потвърждава: „Сред болшевиките евреите са многобройни.
    Липсата на такти високомерието им дразнят и правят
    лошо впечатление… особено сред чекистите се срещат
    много еврейски физиономии, а това наранява чувствата
    на руския народ.“ Сред хилядите имена с еврейски произход, които откриваме в номенклатурата на властта от
    бившата съветска комунистическа партия, се откроява
    името на Матиас Берман, който в началото е координатор на управлението на гулаците (1936 г.), а по-късно става
    заместник-министър на НКВД – институцията, от която
    се ражда прословутото КГБ. След него идват други важни
    личности: Якоб Агронов – чекист, който си спечелва славата на безпощаден по време на жестоките разпити, които се извършват над участници в бунта в Кронщад. Лев
    Илич Инжир е назначен за главен счетоводител на лагерите
    благодарение на политическата подкрепата на едновереца
    му Ижов – ветеран от НКВД, чиито речи са изпъстрени
    с цитати от Талмуда. А когато през 1933 г. окончателно
    завършва строи тел ството на канала, разположен между
    Бяло и Балтийско море, става ясно, че поради непосилния
    и принудителен труд, на който са били подложени, при нечовешки условия загиват стотиц и хиляди руски, украински
    и азиатски пленници. Въпреки това, виновниците за масовите смъртни случаи са наградени с медали и отличия от
    управляващата партия.
    Е то имената на видни другари, които ръководят операциите: Ягода – комисар на НКВД; М атвей Берман – ръководител на гулак; Семъон (Шимон) фирин – директор на
    БелБал; Лазар Коган – ръководител на строителната дей-
    ност; Яков Рапопорт – негов заместник; Нафталий френкел – ръководител на корабостроителниците в Бяло море.
    Всички те са с еврейски произход. През 1923 г. Байкерман
    (и той по националност евреин) пише открито, не без доза
    цинизъм: „Днес евреинът е навсякъде, във всички нива на
    властта. Руският човек го вюкда начело на Москва, начело
    на столицата на Нева (по онова време Петроград), начело на Червената армия, тази несравнима машина за саморазрушение… руснакът припознава в юдея съдията и главореза; на всяка крачка среща юдеи, които не са комунисти,
    но които са взели всичко в свои ръце и действат от името
    на съветската власт.“
  • Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“

,,Сталин, или Йосиф Висарионович Джугашвили, макар и да се натрапва с антисемитско поведение, е грузинец с
еврейски произход, а при това, и той посещава училище,
както и Адам Вайсхаупт, на Ордена на йезуитите.
Истинското фамилно име на
диктатора е Йосеб Бесарионис дзе Джугашвили. А Джугашвили на грузински означава син
(shvili) на израелтянин (Jugha).“

  • Марко Пицути-Търговия с душите ни.“

,,Чистките и репресиите продължаваха.
Арестуваха хиляди хора, репресираха ги или ги осъждаха
на принудителна работа в лагерите ГУЛаг в Сибир. Основите на ГУЛаг бяха положени през юли 1918 година от Ленин, заповядал създаването на такава система. След пет години в страната вече имаше 355 лагера, в които държаха заключени 68 хиляди души. Според най-достоверни източници, общият брой на затворените в лагерите на НКВД през периода на „ежовщината“, се колебаеше между 7 до 14 милиона.
Използваха затворниците като дървосекачи в горите, в шахтите, на строителството на пътища и в други тежки работи. Условията бяха ужасни. Храната не достигаше. Непостигналите трудовата норма получаваха по-малко от минимума, колкото да не умрат от глад. Смъртността беше много висока, особено през зимата.
Но официално смятаха поправително-трудовите лагери за заведения, където можеха да изолират политически и криминални престъпници, чиито труд се използваше за развитието на отдалечените райони и региони на Съветския съюз.

  • Ян Грей – „Сталин: Личност в истории.“

„Двамата секретари на Сталин
и цялото му правителство
бяха евреи обрязани по всички правила на „Талмуда.“ Затова през периода на неговото властване в Съветския съюз
бяха избити 62 милиона християни!
След смъртта на Сталин властта беше поета
от друг криптоевреин

  • Никита Хрушчов (истинското му име е Соломон Пеарламутер).“
  • Жан Бойе – ,,Заговорът на масоните.“

,,Сталин застанал начело на съветската държава със съгласието на международните банкери. Много революционни дейци били убедени, че Сталин е имал империалистически замисли и е искал да стане световен диктатор. Те са били прави. До 1936 г. Сталин, както преди това
и Ленин, приемал указания
от Окултната власт, стояща
зад световното
революционно движение.“

  • Уилиям Гай Кар -,,Пешки на шахматната дъска.“

,,Въпрос: какво е трябвало да
прави другарят Сталин в драматичната ситуация в началото на 1933 година?
Отговор: абсолютно нищо.
И тогава Хитлер е щял да се провали и никаква „велика отечествена война“ просто нямало да има. Щяло да има мир.
И сега нямаше да оплакваме милионите загинали. Но на другаря Сталин му трябвала война. Затова другарят
Сталин заповядал на комунистите да не влизат в общ блок със социалдемократите. Нещо повече, стачката в Източна Прусия, където трябвало
да бъдат катурнати социалдемократите,
се провеждала под общо червено знаме, на което пречупеният кръст, сърпът и чукът били преплетени. Сега, естествено, комунистите смятат, че не е възможно и необходимо да се разказва за това. След изборите 49% от гласовете се падали на социалдемократите и комунистите. Заедно представляват сила, разделени – слабост. Нито комунистите, нито социалдемократите поотделно нямали 43%. Имал ги Хитлер. И той победил. И всичките му дългове били опростени. Тук именно трябва да търсим изворите на Втората
световна война.

Бенито Мусолини без чужда помощ не можел да дойде на власт. И пред него стоял същият проблем като пред Хитлер: не му достигали гласове. Социалистите и либералите имали повече. И тогава другарят Ленин забранил на италианските социалисти да влизат в коалиция
с либералите. Резултатът Мусолини дошъл на власт. – Между другото, тъкмо тези Ленинови действия станали
причина за разцепването на социалистическата партия. Онези, които се подчинили на
Лениновата заповед, напуснали социалистическата партия и образували Италианската комунистическа партия.
Благодарим ти, другарю Ленин.
Този урок много допаднал на другаря Сталин. През януари 1924 година на пленума на ЦК на РКП (б) Сталин заявил: „Не коалиция със социалдемокрацията, а битка на живот и смърт с нея.
Социалдемократите многократно предлагали на комунистите съвместни действия срещу Хитлер, без да поставят никакви условия, но винаги получавали твърд и
решителен отказ.
Сталин разчистил пътя на Хитлер към властта по същия начин,
по който Ленин бил разчистил пътя към властта за Мусолини.“

  • Виктор Суворов – ,,Последната република.“

„На 23 август 1939 г. в Москва СССР и Германия подписват Договор за ненападение и взаимна помощ. Болшевиките и нацистите скрепяват старото си приятелство чрез автографите на своите външни министри Молотов и Рибентроп. Дотогава те винаги са
вървели ръка за ръка. Нали са рожби на онзи таен
интернационал, който върти света на пръста си.“

  • Георги Ифандиев

,,Германските танкисти с червеноармейски униформи, които Сталин подготвял в тайната школа, трябвало да бъдат хвърлени срещу Европа. Но за целта трябвало начело на Германия да бъде сложен шантав фюрер. А за целта трябвало да бъде унищожена социалдемокрацията и да се разчисти пътят на Хитлер. Затова се наложило партията на Телман да бъде пожертвана като пионка.
Загубата не е голяма. Сами можем да се убедим, че той не е бил кой знае колко умен човек, щом е подложил врата си под Хитлеровата брадва в интерес на Сталин. Като жертвал Телман, Сталин знаел, че в школите на Коминтерна растат нови вождове, че при нужда достоен кандидат за поста министър на държавната сигурност на Германската съветска социалистическа република винаги ще се намери.
Затова стига са ни говорили за историята, която била
отпуснала на комунистите малко време за подготовка. Сталин имал всички възможности да препречи пътя на Хитлер към властта. За да удуши хитлеризма, Сталин трябвало изобщо нищо да не прави.
Абсолютно нищо. Без Сталиновата намеса германските комунисти просто от чувство за самосъхранение
щели да влязат в съюз със социалдемократите. Но Сталин се намесил и с това отворил пътя на Хитлер. В началото на главата прочетохме декларацията на официалния орган на Министерството на отбраната на СССР: Втората световна война можеше и да не избухне, ако…“ Така е. Но нека добавим към недоизреченото: … ако Сталин не беше довел Хитлер на власт.“

  • Виктор Суворов – ,,Последната република.“

„А в биографиите на Сталин
и Хитлер се среща още една, макар не напълно съвпадаща прилика.
Бесо Джугашвили пиел
и пребивал сина си. Не по-ласкаво се отнасял дядото на Хитлер към бащата на фюрера. Все нещо го глождело отвътре и си го изкарвал ту на детето, ту на
майка му. Алойс
също се държал грубо
с малкия Адолф, което личи от неприязънта, с която водачът
на Третия райх споменава баща
си в „Mein Kampf“. Много са общите неща и в т. нар. идеологии, изповядвани от двамата диктатори, а още повече – в прилагането им в живота.
Равинът Хари Уетън отбелязва:
,,Ако не бе огромната работа, свършена от марксистите, ако не бе руската революция, ако не бе почвата, подготвена от социалисти и комунисти, Хитлер,
нацистите и националсоциалистическата партия никога нямаше да съществуват…
Хитлеровата националсоциалистическа партия бе създадена по образец на комунистическата
партия на Съветска Русия,
а и двете бяха оформени съгласно идеите на марксизма.“

  • Георги Ифандиев – „Хитлер в Патагония.“

,,Съветският Северен флот получил само от Британия 27 бойни кораба, включително 4 подводници, освен това Британия предоставила на Сталин временно до края на бойните действия цял флот (извън американския) от 92 бойни кораба, включително линейния кораб
„Роял Соверен“ и един кръстосвач. На възражението, че линейният кораб бил остарял, трябва да се отговори, че дотогава Съветският съюз изобщо нямал в Ледовития океан големи
кораби – нито един линеен кораб и нито един кръстосвач. Британия доставяла авиаторски кожени облекла от най-високо качество. В Британия и днес е голям шик да се появиш с авиаторско кожено
яке модел 1940 година, именно с такова, с каквото се фотографирали за спомен нашите прочути асове Кожедуб, Покришкин, Речкалов и Клубов. Модата на тези якета в Британия не минава. Защото са ги изработвали с особено старание. С тези якета Британия
облякла сталинските соколи.
От 1 октомври 1941-ва
до 31 май 1945 година само Америка изпратила на Сталин 2660 транспортни кораба, на които били натоварени
37 500 000 тона стратегически материали. Из пътя
били потопени десетки транспортни кораби с 1 300 000
тона товар. Останалото стигнало до съветските пристанища. За съпровождане на керваните се ангажирали стотици
бойни кораби на Америка и Британия, хиляди самолети и
десетки хиляди хора. Само Британия загубила 19 бойни кораба, съпровождащи товари за Съветския съюз, включително два кръстосвача.“

  • Виктор Суворов – ,,Последната република.“

,,Никита Хрушчов, който не само не се срамуваше от петокласното си образование, а напротив винаги с гордост подчертаваше този факт, и който бе качен на върха от номенклатурата, се оказа
съвършено непригоден да ръководи държавните работи. Сталин му бе отредил второстепенна роля и не го допускаше близо до голямата политика нито до външната,
нито до вътрешната.
Поради това, като се озова на самия връх
на партийно-държавната пирамида, Хрушчов започна да се държи като Алиса в страната на чудесата: постоянно се удивляваше и разочароваше. Всеки негов опит да промени или да въведе нещо ново в сталинската империя довеждаше до хаос, бъркотия, до финансова нестабилност, и в резултат до пълната невъзможност човек
да се ориентира какво става в страната и къде е нейното място в съвременния свят.

  • Игор Бунич – „Златото на партията.“

Ето разказа на генерал-лейтенант
К. С. Телегин, който изкарал рамо до рамо с Жуков почти цялата война: Бях арестуван без прокурорско нареждане и докаран в Москва, във вътрешния затвор на Министерството на държавната сигурност. Тук ми смъкнаха дрехите, часовника
и т.н. и ме облякоха с дрипава, вмирисана войнишка
униформа изкъртиха ми златните
коронки заедно със зъбите… Псуваха ме и се гавреха с мен,
следователите и ръководството на МДС искаха да дам
показания за «заговора», който уж бил възглавяван
от Г. К. Жуков, И. А. Серов и от мен, като ми намекваха, че и те са арестувани… изскубваха ми парчета месо (белезите по тялото ми са доказателство за това)… блъскаха главата ми в стената… не можех да седя, в продължение на половин година можех само да стоя коленичил до стената подпрял глава в нея… Чак забравих, че имам семейство, забравих имената на децата си и на жена си…“ и т.н. Тези показания видяха бял свят неотдавна и многократно
бяха публикувани, например в Огоньок“ Между другото, това не са спомени,
а показания пред прокурора след смъртта на Сталин
и освобождаването на арестувания. Това е документ:
Но става дума не за Телегин и другите генерали,
а за Жуков, който също не си поплювал.
Просто Жуков го спасила солидарността на другите маршали, които били извлекли поука от опита на предшествениците си и разбирали днес Телегин, утре Жуков, а след това?“

  • Виктор Суворов – ,,Последната република.“

,,Действително ли е имало „пълно различие между идеологиите” на комунизма и нацизма? Нека надникнем в Програмата на Германската работническа националсоциалистическа партия. Когато се запознал с нея,
австрийскиятмонархист Ерик Фон Кюнелт-Ледин
окачествил нейните 25 точки като „прекалено про-пролетарски“. Той писал: Програмата отстоява правото на работа и призовава за въвеждане на подялба на печалбата, конфискуване на придобитото от войни,
преследване на лихварите и на спекулантите, национализация на всички тръстове, предаване на универсалните магазини в ръцете на общините, разширяване
на пенсионната система за възрастните хора, създаване на образователна програма за всички класи,
забрана на детския труд, и край на господството на инвеститорския капитал.
Да, да, иде реч за Програмата на Германската националсоциалистическа работническа партия,
оглавявана от Адолф Хитлер. По-позната с краткото нацистка.
,,Наименованието на Националсоциалистическата партия, което самият Хитлер в началото предлага,
е Социалреволюционна партия, сам той се описва
като осъществител на марксизма“ (не негов палач). И той разказа на Херман Раушнинг, че изградил та организация
по модела на комунизма.“

  • Георги Ифандиев

,,На 23 август 1939 г. в Москва СССР и Германия подписват Договор за ненападение и взаимна помощ. Болшевиките и нацистите скрепяват старото си приятелство чрез автографите на своите външни министри Молотов и Рибентроп. Дотогава те винаги са вървели ръка за ръка. Нали са рожби на онзи таен интернационал,
който върти света на пръста си. Самият „баща“ на Червената армия Леон Троцки пише: „
Гледам фотографията, на която Сталин и Рибентроп си стискат ръцете. На лицето на Рибентроп има повече увереност. Зад усмивката на лицето на Сталин се крие неувереността и объркаността на провинциалиста, който не знае чужди езици и при среща с хора, на които не може да заповядва, направо се губи…
Въобще Сталин е лишен от творческо въображение, от изобретателност, заобиколил се е с посредствени хора и явно подражава на Хитлер, който импонира със своята изобретателност и смелост“
Едва ли някой ще обвини стария болшевик в привързаност
към фюрера.“

  • Георги Ифандиев

Давид Ландау, изпълнителният директор на Ротшилд, редовно даваше парични пожертвования във фондовете на болшевиките, както е архивирано от Охрана – чиито агенти отбелязаха как, когато Сталин управляваше Бакинската партия, специален чиновник в една от петролните компании „Не се занимаваше с работата си, а се концентрираше
върху набирането на дарения. И взимаше пари от Ландау – служителя на Ротшилдови.“

Вероятно е Ландау да се е срещал лично със Сталин. Друг високопоставен служител на Ротшилдови, Д-р Феликс Зомари, банкер от австрийското разклонение на фамилията, а по-късно – уважаван учен, твърди, че отишъл в Баку, за да прекрати някаква стачка. Платил необходимите пари за това на Сталин. Стачката секнала.“…
Сталин финансираше болшевишките действия. А се предполагаше, че неговите пари идваха от Ротшилдови.

  • Simon Sebag Montefiore – „Young Stalin“, Phoenix.“

Известно е, че след три починали рожби, Кеке Джугашвили(майката на Сталин)
най-сетне родила дете, което оцеляло. То също имало дефект. Лявата ръка на бъдещия диктатор била по-къса и почти неподвижна. На руски наричат такъв човек сухорукий. Бидейки пияница и може би осъзнавайки,
че синът му едва ли е негов, Висарион Джугашвили редовно изливал гнева си върху малчугана. Навярно му влияели и намеците,
че и Сталин (всъщност Йосиф Давид Джугашвили, като последното означава „син на евреин“) бил потомък на Ротшилд, само че на парижкия. Децата от родната му махала в градчето Гори го наричали руснака“. „Бащицата“ така и никога не изпитал истински грузински националистически или поне патриотични чувства, ако въобще правим разлика между двете.
Сталин е роден на 21 декември 1879 г. Твърди се, че в книгата за вписванията на подобни събития наУспенската черква в град Гори е отбелязана друга дата 6 декември 1878 г. Майка му имала необичайната за грузинка червена коса,
често срещана при хазарите.

  • Эдвард Станиславович Радзинский – „Сталин“, Издательство „Вагриус“,
    Москва, 1999 г.

,,Дядото на Ленин по бащина линия. Николай Василиевич Улянов се оженил за собствената си дъщеря Александра, родила се,
когато той бил на 25? От този брак между баща и щерка се пръкнал Иля Улянов – Лениновият баща.“

  • Владимир Солоухин При свете дня“,Издательство „Москва“, Москва, 1992 г.

Джовани Папини
“Селяните са най – големият враг на революцията”, твърдеше вождът
Едно интервю на Джовани Папини
Мъчих се цял месец, но накрая успях. Пристигнах в Русия само за да се запозная с този легендарен мъж, и не исках да се върна в Италия, преди да съм го видял и чул отблизо. Бях убеден, че той е сред малцината на този свят, които заслужават да бъдат видени и чути. Разбира се, за да стигна до него, трябваше да похарча цяло състояние – почти двадесет хиляди долара – подаръци за съпругите на комисарите, бакшиши за безброй чиновници и дарения за няколко сиропиталища за “деца на революцията”. Не съжалявам сега за тези пари…
Казаха ми, че Владимир Илич е доста болен и уморен – и че не е в състояние да приеме никого, освен своите приближени. Вече не живеел в Москва, а в някакво село, в околностите на столицата, в бивше господарско имение.
В петък вечерта, когато всички формалности и пречки отпаднаха, телефонът извести, че ще мога да бъда приет в неделя. Бяха съобщили на Ленин, че съм помогнал финансово на НЕП-а, и той благоволи да ме види.
Прие ме неговата съпруга – дребна, пълна, мълчалива и доста грозна жена, която ме погледна, както болничните сестри гледат всеки нежелан посетител на тяхна територия.
Заварих Ленин на малък балкон, седнал до голяма маса, покрита с листове, изпъстрени с рисунки. Приличаше на осъден, на когото остава твърде малко живот, комуто са разрешили да си губи времето и дори да се занимава с глупости. Лицето му приличаше на бучка старо сирене – на пръво поглед твърдо, а всъщност полуразвалено и трошливо. Неприятните му устни стискаха два реда едри и жълти зъби. Продълговатият му череп беше съвсем оплешивял. Хищните му азиатски очи се криеха под набръчкани като стар пергамент клепачи. Въртеше някакъв сребърен молив между пръстите си: ръцете му бяха едри и груби – лапи на мужик, но веднага се виждаше, че са ръце на човек, близо до смъртта. Никога няма да забравя ушите му, напомнящи излъскана слонова кост, които потрепваха от напрежението му да улови всяка дума…
Първите три минути от нашия разговор бяха доста тежки. Ленин се оптиваше да ме прецени, макар да си придаваше определено разсеян, незаинтересован вид. А аз, уморен и малко притеснен, нямах смелостта да му задам въпросите, заради които всъщност бях дошъл чак до тук, в Съветска Русия, тази полудива, полуазиатска страна.
И все пак, избрах нещо – в смисъл, че е направил много за “нова Русия”. Тогава полумъртвото лице се оживи, по- точно се изкриви в саркастична усмивка:

Всичко беше направено – възкликна Ленин – да, всичко беше направено, преди да дойдем ние! Чужденците и глупаците вярват, че сме постигнали нещо ново. Велика заблуда! Болшевиките само се префасонираха, промениха външно стария царски режим, който е единствено възможен за страна като Русия. Защото как по друг начин могат да се управляват повече от сто и петдесет милиона прости хора – без бой, без шпиони, без тайна полиция, терор, затвори и бесилки? Ние сменихме само класата – базата на нашата власт. Старият режим се държеше на 60 000 помешчици и около 40 000 чиновници – общо около 100 000, докато сега са близо 2 000 000 пролетарии и комунисти. В този смисъл това е прогрес, да, голям прогрес, защото привилегированите се много повече. Но все пак, деветдесет на сто от населението, дори повече, не получи нищо съществено от тази промяна.

Тогава какво ще кажете за Маркс, за неговите идеи за прогреса?

Ленин ме погледна доста учуден:
Вие сте учен мъж и европеец и аз мога да ви кажа сега всичко направо. Остана ми малко време, така че мога да си го позволя. Нали сам Маркс ни учеше, че теориите имат само фиктивна стойност, че са инструмент. Той беше един обикновен, дребен буржоа, при това евреин, възседнал английската сатистика, таен почитател на индустриалната революция. Липсваха му твърде много неща. Мозъкът му се бе промил от бирата и хегелианството, но понякога неговият приятел Енгелс го инжектираше с гениални идеи, освен, че го издържаше през целия му живот, защото Маркс всъщност живя като паразит. Руската революция е всъщност пълно опровержение на пророчествата на Маркс. Комунизмът възтържествува в страна, където почти нямаше буржоазия и истински развит капитализъм…
Хората, господин Папини, са всъщност страхливи животни, които се нуждаят от управлението на силни господари без скрупули. Всичко друго са празни приказки, литература, философия. И след като повечето са престъпници, държавата лесно може да се превърне в затвор, каторга. Старата каторга от царско време е всъщност последната дума на истинската вътрешна политика. Ако се замислите, ще разберете, че животът в затвора е подходящ за повечето от хората на този свят. Само когато не са свободни, каквито всъщност са повечето хора, те могат да живеят спокойно, без да вършат престъпления. Тогава и за властта ще е по-добре. В затвора човек живее много по- добре и по-спокойно, няма никакви мисли и грижи, тялото си почива, духът също. Знае, че има осигурена храна, и подслон, дори ако не работи и е болен. Докато свободните хора трябва да мислят за насъщния всеки божи ден. Мисля, че за нащата Русия е много по- добре да не бъде свободна страна… Свободата и демокрацията са за висококултурните, развитите страни… Не мислите, че казвам всичко това от егоизъм. В система като нашата най-зле са пазителите на реда и управляващите!
Ленин замълча и започна да попълва с цветен молив лисунка, която, доколкото разбрах, изобразяваше висока кула с много прозорци.

А селяните, господин Улянов ?

Ще бъда откровен и ще ви призная, че мразя селяните – отговори Владимир Илич с нескрито отвращение.- Мразя руския мужик, идеализиран от този глупав западняк Тургенев и от лицемерния сатир граф Толстой. Селяните са точно това, което презирам най-много: миналото, вярата, ересите, християнската църква, религиозните обреди, ръчния труд, газената лампа! Пронуден съм да ги толерирам сега, да ги култивирам, но признавам: мразя ги! Бих искал изобщо да ги няма, да изчезнат като класа! До последния! За мен един електротехник струва колкото хиляда мужици! А знаете, че електрификацията е основата на прогреса! Нашият лозунт е: «Съветска власт плюс електрификация!» Мисля, че ще дойде времето, в което ще започнем да се храним с продукти, произведени по химически път в нашите лаборатории, и тогава селяните като класа ще станат напълно излишни. Мужиците ще се превърнат в работници, а селото постепенно ще замре и изчезне…

Помислете си, господине, болшевизмът е всъщност тройна война: на неграмотните варвари срещу корумпираните интелектуалци, на Изтока срещу Запада, на града срещу селото. В тази война отделният индивид ще бъде ликвидиран, защото отделната личност всъщност няма особена стойност…
Не, не мислете, че съм толкова жесток. Екзекуциите ме отвращават. Но съм принуден от обстоятелствата да ги разрешавам. Странно е да разполагаш със съдбите на хората. Аз съм нещо като местен полубог в една държава между Изтока и Запада. Но все пак мога да си позволя някои капризи. Жертвоприношенията, които знаем от езическите времена, са имали своя висок смисъл. Били са и залог за успеха на празника… А сега, вместо химна на вярващите, аз чувам виковете на затворниците и на осъдените на смърт. И ви уверявам, господине, че те звучат като ода, възвестяваща бъдещото ни блаженство…
Стори ми се, че Ленин изведнъж се затвори в себе си, за да чуе още веднъж тази «музика», достъпна само за неговия слух…
След малко се появи другарката Крупская и ме предупреди, че съпругът й е уморен и много болен.
Изхарчих двадесет хиляди долара, за да видя жив този легендарен мъж, и мисля, че не сгреших…
Преведе от италиански: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
из сб. «Разговорите на Гог»,
Милано, 1936.

„Материали от личния архив на Григорий Зиновиев, член на Политбюро ЦК ВКП (б), първи секретар на Ленинградския обком на партията: писмо на Ленин до Григорий Зиновиев, 1 юли 1917 г.: „Григорий! Така се стекоха обстоятелствата, че незабавно трябва да се скрия в Петроград. Не мога да замина далече, работата не позволява. Другарите предлагат едно място, за което казват, че е напълно безопасно. Но е толкова скучно да бъда сам, особено в такова време… Идвай при мен и двамата ще прекараме чудесни дни далече от всичко… Ако можеш да се уединиш с мен, телефонирай ми бързо – ще дам нареждане да приготвят там за двама души.“
Това писмо е написано през юли 1917 година, когато Ленин се готвел да напусне Петроград и да се засели със Зиновиев в Разлива, в станалата след това прочута колиба. Именно там взаимоотношенията на Ленин със Зиновиев получили своето развитие. Те прекарали много време там и очевидно това окончателно главозамаяло Зиновиев. Защото през септември той пише от Петроград на Ленин във Финландия:
„Драги Вова, няма да повярваш колко ми е тъжно без теб, как ми липсвате ти и нашите ласки с теб… Няма да повярваш, но оттогава, откакто замина, не съм докосвал никого. Можеш да бъдеш напълно уверен в моето чувство към теб и във верността ми. Повярвай, не съм се докосвал нито до мъж, нито до жена, и няма да го сторя. Само ти – моят близък човек… Идвай, не се бой, ще подредя всичко по най-добрия начин.
Помниш ли, още в Женева, когато ни се налагаше да се скриваме от тази жена… Никой няма да ни разбере, нашето чувство, взаимната ни привързаност… Идвай по-скоро, чакам те, цвете мое. Твой Хершел.“
В края на октомври другарите по партийна борба най-сетне се срещнали. Станал октомврийският преврат и Ленин се върнал в Петроград. По това време Зиновиев заминал за Москва, за да ръководи приключването на преврата в града. От там пише на Ленин: „Илич, каквото ми поръча, го изпълних. А каквото непременно ще го направя… Тук е много тежко и сложно, но ме стопля мисълта, че само след няколко дни ще те видя и ще те прегърна в обятията си. Ти пазиш ли нашето гнезденце? Не водиш ли други в него? Тук преживявам много неща и само надеждата за твоята вярност ме сгрява. Целувам те по твоето марксистко дупенце. Твой Хершел.“
Докато четях тези писма у мен възникнаха два въпроса. Първият – коя е била онази жена, от която в Женева Ленин и Зиновиев се криели? И вторият въпрос – кой е бил активният любовник, и кой пасивният?
Скоро стана ясно, коя била тази жена. През 1918 година Зиновиев пише вече по-конкретно:
„Вова! Всеки път, когато се оказвам далече от теб, се измъчвам ужасно. През цялото време ми се струва, че седя тук, тъгувам по теб, а ти тъкмо в тази минута ми изневеряваш. Явно си голям коцкар, знам това… Не винаги може да ти се устои, особено при раздялата с любимия. Но аз се държа и не си позволявам нищо. Докато при теб положението е по-гадно – необходимо е винаги да бъдеш с Надя. Разбирам те, всичко разбирам…“
Сега стана малко по-леко – не е необходимо да криеш нищо от нея. Не заради това, че тогава в Женева, когато тя за първи път ни хвана.“
Трябва да се разбира, че тогава в Женева, когато Зиновиев и Ленин за първи път се сношили в постелята, ги заварила Надежда Крупска – гражданската жена на Улянов. А след това, после, Ленин вече й се разкрил и тя се примирила с неговите наклонности, и не възпрепятствала бурно текущия му роман със Зиновиев. [Лесбийството на Крупска било притча во езицах.]
Сетне се появи отговорът на втория въпрос. В следващо писмо до Ленин от фронта Зиновиев шеговито пита:
„Вова! Да не ти зарасна дупето през времето на нашата раздяла? Не залиня ли то вече през това време?… Скоро ще дойда, веднага щом се оправя с тукашните работи, и ще се заемем с прочистването на твоето мило дупенце.“
Значи Ленин е бил пасивният, а Зиновиев – активният любовник. И това се потвърждава от следващото писмо. То е написано някъде около Нарва през пролетта на 1918 година, когато Юденич бил разгромен. Червената армия спряла до естонската граница и Зиновиев се готвел да се върне в Петроград като победител. Той ликува и съвсем губи предпазливостта си в изразите.
„Вова, скоро ще дойда и повече няма да те пусна да излезеш от моите обятия, каквото и да говори онази дъртофелница! По целия фронт врагът бяга и мисля, че няма да се промъкне от тази страна. Така че ме чакай и бързай да се подмиваш. Скоро си идвам.“
Обаче не минали и няколко месеца и в отношенията между любовниците назрява разрив. Както винаги в такива случаи, той е свързан с ревност. Научаваме за това от писмо на самия Ленин, което е написал на Зиновиев, намиращ се по това време в Северен Кавказ. Неизвестно защо, Ленин му пише на немски.
„Мили, Хершеле! Изобщо не бива да ми се обиждаш. Чувствам, че преднамерено продължаваш своето пребиваване в Кавказ, макар обстановката изобщо да не изисква това. Вероятно ми се сърдиш. Но не съм виновен за това. Всичко това са твоите глупави подозрения. Що се отнася до Лейба и мен – то беше само еднократно и повече няма да се повтори… Чакам те и ще се сдобрим в нашето чудесно гнезденце.“
„Илич“, – следва незабавният отговор на Зиновиев от Владикавказ. – „Това изобщо не са глупави подозрения по отношение на теб и Лейба. Кой не е виждал как напоследък се увърташе около него? Във всеки случай аз имам очи и те познавам достатъчно дълго, за да отсъдя… Аз ли не знам как се разпалват очичките ти, когато видиш мъж с голямо оръдие? Ти сам винаги си казвал, че мъжете с малки фигури имат великолепни оръдия… Не съм сляп и видях прекрасно, че си готов да забравиш нашата любов заради романчето с Лейба.
Разбира се, сега той е до теб и му е лесно да те съблазни. Или пък ти си го изкушил?“ Действително в онова време Лейба Троцки – наркомвоенмор на Републиката – бил дълго време до Ленин в Москва. И трябва да предполагаме, че между двамата вождове е възникнало взаимно чувство.
Лейба Троцки, мъжественият нарком на отбраната, пламенният трибун и оратор, заел мястото на Зиновиев в Лениновия креват. Ленин продължил да се оправдава пред Григорий. Навярно е чувствал, че връзката му с Троцки ще бъде недълга и скоро Лев Давидович ще го зареже, увличайки се по поредната жена.
Все пак Троцки имал по-голяма склонност към жени, отколкото към своите другари в революционната борба. Навярно, той направил изключение само за Ленин, уважил го. И ето Ленин пише на Зиновиев в Кавказ:
„Не се обиждай, Хершеле. Ти си прав, наистина не успях да устоя. Лейба е такъв брутален мъж. Той просто ме пленява със своите ласки. А аз толкова се нуждая от тях, особено в такъв напрегнат политически момент. Много ми е трудно без ласки, а ти замина, негоднико. Ето, че не издържах.“ – Гелий Клеймёнов – „Правда и неправда о семье Ульяновых“, Издательство „Самиздат“, 2012 г.

„Жестокостта и омразата ще бъдат най-ценните ни добродетели, защото болшевизмът не е пансион за благородни девици. Децата трябва да присъстват на екзекуциите и да се радват на смъртта на неприятелите
на пролетариата.“

  • Владимир Ленин

,,Трябва да говорим по-ясно за сексуалността, контрацепциите, абортите, за ценностите,
които контролират популацията, защото тази екологична криза, казано на кратко, е криза, свързана с популацията. Ако намалим населението (на света) с 90%, няма да има достатъчно хора, които да създават екологични проблеми.
Движим се към нов световен ред, към света на комунизма.
Никога не ще свърнем от този път.“

  • Михаил Горбачов – последният съветски ръководител
    и генерален секретар на ЦК на КПСС, със сигурност британски
    и американски агент, в реч през 1987 г.

,,В първия си брак Хрушчов е бил женен за еврейката Горская, която Сталин е разстрелял. Разбира се, всички деца на Хрушчов от тази еврейка са полуевреи. Всички те в браковете си се връщат назад към еврейството. След Хрушчов, Брежнев също е бил женен за еврейка. Андропов, който е бил полуарменец, полуевреин, е бил женен за еврейка. Само Горбачов може би не е в този списък, но дъщеря му е омъжена за евреин.“

  • Григорий Климов – ,,Божий народ.“

,,…В реалния социализъм, имате на върха една съвсем тясна олигархична клика, която обикновено не наброява
повече от три процента от общото население. Но тя тотално контролира всичкото богатство, цялата продукция и самия живот на останалите деветдесет и седем на сто. Със сигурност Брежнев не живее като някой от бедните селяни от руските степи. Но според социалистическата теория се предполага той да прави точно това. Игор Бунич – „Златото на партията.“

  • Игор Бунич – ,,Златото на партията.“