Масоните в Америка

След като през 1694 г. РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ основават първата си колония (днешна Пенсилвания), МАСОНИТЕ отварят първите ложи с разрешението на Майчината ложа в Англия.

Създаването на САЩ е резултат от стогодишната тайна масонска дейност. Американската война за независимост е организирана и водена от масони, точно както и американската конституция е създадена и подписана от масони. Около една трета от американските президенти са масони. Масоните имат представители в Конгреса и Сената. Американският печат — пирамидата с всевиждащото око, фениксът на държавния герб от горната страна на печата, както и оригиналният звезден банер с 13 ленти и 13 звезди, са стари и важни масонски символи, които — въпреки че са създадени по нареждане на РОТШИЛДОВИ и са пласирани от АДАМ ВАЙСХАУПТ, могат да бъдат проследени до древен Египет. Проектът на илюминатската доларова пирамида е дело на ФИЛИП РОТШИЛД, както разбираме от книгата Atlas Shrugged на любовницата му Айн Ранд.

Когато приключва Войната за независимост, американските масонски ложи се отцепват от Майчината велика ложа и създават своя собствена АМЕРИКАНСКА ВЕЛИКА ЛОЖА. Тя съдържа ЙОРКСКИЯ РИТУАЛ, който има 10 степени (десетата е Тамплиерската степен) и ШОТЛАНДСКИЯ РИТУАЛ, който е разделен на 33 степени.

Повечето масони вярват, че след 33-а степен няма други, но в действителност членовете й по-късно са посвещавани в илюминатски степени (11. протокол). Ложите на „Великия Ориент“ в Европа вече изцяло са контролирани от Баварските илюминати. Американското масонство обаче още не е заразено от „илюминизма на Вайсхаупт“. Това става едва по-късно.

Бележка към настоящата ситуация:

Трябва да се знае, че 90 процента от организираните масони днес нямат и най-малка представа какво кроят техните върховни водачи, свързани с Илюминатите. Масоните, подобно на останалите организации, са използвани като връхна дреха, за да може винаги да се разпространява влиянието на Илюминатите. Линдън Ла Рош ги описва така: „Местните масонски ложи демонстрират това, което правят през повечето време. Обикновено това са мъжки кръгове, които преследват общи цели, използват тайно ръкостискане и разни други тайни ала — бала. Когато се съберат заедно, мислят, че могат да могат да си играят на местни босове. Това е добре за бизнеса и за кариерата. Така съпругите им получават желаното социално положение и вероятно научават по-бързо новите клюки от съседите. На върха нещата обаче изглеждат по съвсем различен начин. Редовият масонски брат няма никаква представа за това, какво става на върха…“

(„Нова солидарност“ от 10 март 1993 г.)

Интересно е да се спомене, че докато германските масони от Прусия се поставят в услуга на американците, други германски масони подкрепят Англия и реализират големи печалби. На английското правителство са отпуснати около 30 000 войници от шест германски държави, поне половината от тях са от Хесен — Насау. В много битки на страната на Англия воюват повече германски, отколкото английски войници. В битката при Трентън например участват само германци.

Но как изглеждат финансовите дела в САЩ?

Американските президенти БЕНДЖАМИН ФРАКЛИН и ТОМАС ДЖЕФЕРСЪН са били врагове на идеята за частна банка, контролираща щатската валута. След смъртта на Франклин през 1790 г. Ротшилдовите агенти издигат АЛИКЗАНДЪР ХАМИЛТЪН на поста финансов министър. Той основава ПЪРВА НАЦИОНАЛНА БАНКА НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ (First National Bank of Unites States) — първата централна банка в Америка. Тя е изградена по подобие на „Английската банка“ и е контролирана от Ротшилдови.

През 1811 г. когато договорът на банката със САЩ изтича, американската икономика вече е толкова дестабилизирана, че договорът не е подновен за следващите пет години. От своя страна, Ротшилдови упражняват влиянието си върху британския парламент до степен Англия да поиска обратно американските си колонии. Това води до войната през 1812–1814 г. САЩ задлъжняват дълбоко и не им остава друга възможност, освен отново да молят банкерите за кредит (т.е. Централната банка). През 1836 г. при президента Андрю Джексън тя отново остава на заден план, но през 1863 г. получава обратно концесиите си и през 1913 г. се превръща във „Федерална резервна банка“ — днешната централна банка на САЩ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *