Понеже много се говори как се е живеело по „байтошововреме“, нека да си изясним как се е живеело по царборисововреме

Понеже много се говори как се е живеело по „байтошововреме“, нека да си изясним как се е живеело по царборисововреме.
Всичко започна с едно ровене из стари снимки и семейни документи и намирането на едно старо портмоне в което се търкаляха десетина сребърни двадесетолевки на Борис III. И веднага възникна въпроса – какво е можело да се купи с 20 лева и каква е била заплатата щом като това са били „дребни пари“. И такаааа…… Бързо търсене в гугъл показа две реклами на ресторанти с цени. 
В рекламата на ресторант „Стара Америка” от 1933г. четем следните цени на предлаганите ястия и напитки:
Агнешко – мешено – 10 лв, бъбрек – 2лв, пържола – 2лв, дробчета – 1лв, сърца – 1лв, далачета – 1лв, момици – 1 лв. шишчета – 2 лв, ядки – 1лв, кебапчета – 1лв.
Гелешки – кебапчета – 0.50 лв, пържола – 4 лв, кюфтенца – 1 лв, филе – 6 лв.
Свински – карначета – 1 лв, пържола – 5 лв, филе – 5 лв.
Говежди – пържоли – 5 лв, филе – 6 лв, нервозни кюфтета – 1 лв.
Вино – в заведението 12 лева, за дома 8 лева.
Рекламата указва, че това са цени с 50% намаление за ястията.
В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка” информацията е обща и гласи, че най-големия апетит може да се задоволи срещу 10 – 15 лева.

Брей – значи излиза че с 20 лева, човек е можела да хапне и да пийне добре…. 

Обаче – какви са били тогава заплатите: 
Справка в архивите на държавното агрономство на околийския град Елхово заплатите през март 1933г. са били следните:
– агроном – 4550 лева, р-л доп.земеделско училище – 4400 лева, учител в доп.зем.училище – 4250 лева, учителка в доп.земеделско училище – 2950 лева, специалист – 2950 лева, зем. администратор – 2350 лева, зем.техник – 2150 лева, писар – 2050 лева, землемер -1600 лева.
Агроном на държавно агрономство в околийски град през 1933г, долу-горе съответства на днешното – директор на областна дирекция по безопасност на храните.
В статистическия годишник на Царство България от 1933г. в раздела работнически заплати за 1932 г. пише следното:
Брутна часова заплата на работник
1.Металоработни индустрии /шлосер/
– минимална – 5.62 лв. /5.62х 8 х 21д.-944 лв на месец ./
– средна – 9.93 лв. /9.93х8х21д.-1668 лв./
– максимална – 37.50 лв./37.50х8х21д.- 6300лв. на месец/
2.Кожарство
– минимална – 2.50 лв.
– средна – 9.08 лв.
– максимална – 45 лв.
3.Тютюневи фабрики
– минимална – 2.38 лв.
– средна – 6.85 лв.
– максимална – 40.50 лв.
4.Складове за манипулиране на суров тютюн
Майстори манипулатори
– минимална – 7.50 лв.
– средна – 16.84 лв.
– максимална – 54.29 лв.
Общи работници
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 4.35 лв.
– максимална – 15.71 лв.
5.Предене или тъкане на вълна
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.03 лв.
– максимална – 37.50 лв.
6.Плетачество/трикотаж/
– минимална – 1.80 лв.
– средна – 4.96 лв.
– максимална – 13.75 лв.
7.Предене или тъкане на растителни текстилни материали и коприна
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.22 лв.
– максимална – 37.50 лв.
……………………………
Средната пенсия за старост през 1932г. е 1774 лева.

Правят впечатление две неща- ставката е НА ЧАС (като в западните държави) и диференциацията между квалифициран и не квалифициран труд е в пъти не в проценти…. Тоест професионалното изграждане е носело и сериозен финансов бонус. 

Как е седяло положението в армията? 
Съдейки по спомените на подпоручици и поручици – нещата никак не са били зле – заплатата на младшите офицери е била около 4500 лева (от която обаче част от парите са били внасяни в общата офицерска каса) но парите са стигали за гуляй по софийските шантани, че са и оставали ако човек не е „склонен към комар и прекалено пиене“. Отделно са били получавани „квартирни“ и други допълнителни „бонуси“ – като не пропускаме и 5 те униформи- бойна летна , бойна зимна , инженерна (ежедневна) , парадна и бална.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *