Разказ на една еврейка, за преживяните от нея сатанински ритуали

Интервюиращ: Моята гостенка е използвана за обожествяване на дявола. Участвала е в принасянето на човешки жертви и в канибализъм. Тя твърди, че от поколения нейното семейство е участвало в такива ритуали. Понастоящем тя е подложена на интензивно лечение. Тя страда от множествено разстройство на личността. Което ще рече, че много от ужасните и болезнени спомени от нейното детство са блокирани. Произлизаш от поколения на ритуални насилия?
Рейчъл: Да, моето семейство има широко разклонено радословие. А корените му водят хора, които са участвали, и такива, които не са били замесени. Тези корени стигат назад до осемнадесети век. 
Интервюиращ: И така, ти си била насилвана ритуално.

Рейчъл: Правилно. Родена съм в семейство, което вярва в това. 
Интервюиращ: Обаче всички останали си мислят, че това е едно добро еврейско семейство? Отстрани ти изглеждаш като едно хубаво еврейско момиче. 
Рейчъл: Определено.
Интервюиращ: Но всички вие във вашия дом почитате дявола? 
Рейчъл: Точно така. Има и други такива еврейски семейства по цялата страна (САЩ). Не е само моето. 
Интервюиращ: Наистина ли? Тогава кой знае за това? Сега – вече много хора. 
Рейчъл: Е, разговарях с полицейски следовател в района на Чикаго. И неколцина мои приятели знаят. И по-рано съм говорила публично.
Интервюиращ: Добре, но когато те въведоха в този вид изяви на злото, ти смяташе ли, че това е нормално? 
Рейчъл: Блокирах много от своите спомени. Трябваше, заради моето множествено разстройство на личността. Но да. Искам да кажа, то е като всяко нещо, с което сте израснали. Смятате го за нормално. Винаги си мислех за нещо…
Интервюиращ: За какви неща? Не се налага да ни излагаш кървавите подробности, но какви неща се вършеха в семейството? 
Рейчъл: Ами имаше ритуали, при които бебета трябваше да бъдат принасяни в жертва. И вие трябваше, нали знаете…
Интервюиращ: Чии бебета? 
Рейчъл: В нашето семейство имаше хора, които отглеждаха бебета. Никой не биваше да знае за това. Много хора бяха доста дебели. Така, че не бихте могли да кажете коя е бременна или не. По правило те трябваше да се махнат за малко и след това да се завърнат. Друго нещо, което искам да посоча, е, че не всички евреи принасят своите бебета в жертва. Искам да кажа, че това не е много типично. 
Интервюиращ: За първи път чувам, че евреи принасят своите бебета в жертва. Но както и да е – ти си била свидетелка на жертвоприношение? 
Рейчъл: Точно така. Когато бях съвсем малка, бях принудена да участвам в това. При което трябваше да принеса в жертва пеленаче. 
Интервюиращ: И каква е целта на принасянето на жертва? Какво трябва да ви донесе то? Защо извършвате жертвоприношението?
Рейчъл: За власт…
Интервюиращ: Власт. А ти била ли си използвана някога? Самата ти била ли си употребявана? 
Рейчъл: Бях задирана. Няколко пъти ме изнасилваха. 
Интервюиращ: Какво правеше майка ти при всичко това? Каква беше нейната роля в цялата работа?
Рейчъл: Каквото е – не съм съвсем – каква е нейната роля – знаете ли, не съм си възстановила всичките си спомени. Но нейното семейство беше изцяло замесено. Знаете ли тя ме въвлече в това. И двамата ми родители ме вкараха в това. 

Интервюиращ: И къде е тя сега? 
Рейчъл: Живее в района на Чикаго. Тя е членка на Комисията за човешки взаимоотношения в града, в който живее. И е уважавана гражданка. Никой не би я заподозрял. Никой не би заподозрял никого от замесените в това. 
Интервюиращ: Възпитана ли си с чувство за добро и лошо, Рейчъл? 
Рейчъл: Да. Искам да кажа, притежавах и двете. Стремя се да изясня, че за външния свят всичко, което правехме, беше правилно и точно. Но идваха и нощите, когато нещата се променяха, нещата се обръщаха наопаки. Онова, което беше погрешно, ставаше правилно, а правилното ставаше грешно. Ето какво допринася за развитието на МРЛ. 
Интервюиращ: Множествено разстройство на личността?
Рейчъл: Правилно. Точно така. 
Интервюиращ: Добре, във вашето семейство, всички вие ли наричате това почитане на дявола, ,,Рейчъл“?
Рейчъл: Не знам.
Интервюиращ: Или вие го наричахте зло – онова, което правехте? 
Рейчъл: Правилно. Е, казах, че е зло. Но не твърдяха, че е добро. Има една книга, на която просто се натъкнах, озаглавена ,,Пещерата на Лилит“. Тя е книга за еврейския мистицизъм и свръхестественото. И в книгата има много неща, които са свързани с онова, което понасях, когато бях дете.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *