Училището – фабрика за резервни части

Срещат се такива, които твърдят, че образованието е област, отделена от политиката и икономиката. Те ни уверяват, че то е автономно, тоест в него никой не може или не трябва да се вмесва и решава как да работи, възпитава о обучава. Че е- или трябва да бъде – независимо от всичко, което става вън от стените му, оставайки си сфера на определен вид отношения между преподаватели и учащи се, че е място, където се съобразяват единствено с нуждите и желанията на членовете на образователната общност.
Всякакви подобни твърдения са измама или ,,наивност“ по-лоша от грабеж! По този начин ,,елитите“ на днешното общество искат да затворят достъпа ни и досега ни с учащите се, а защо не и с някои преподаватели, чиито мозъци са останали непромити, нерендосани и неполирани от системата. Истината е, че школото е изцяло зависимо от господстващите класи, които винаги са го ползвали за защита на привилегиите и доминиращото си положение в социалната, икономическа, идеологическата и всички останали сфери на обществения и личен живот. От най-невинната възраст до излизането от тях, учебните заведения, програми и преподаватели проучват децата, юношите и младежите към страхопочитание и подчинение спрямо стоящите на по-високото стъпало в йерархическия ,,ред“ към командване на ,,нисшестоящите“, към конкуренция помежду им и унищожение на взаимопомощта и солидарността.
Държавата и ,,бизнесът“ разбират добре, че учебното заведение е един от най-мощните инструменти за поддръжка на съществуващата система. То е първото средство, за да се убие всякакво критично чувство, да се сподави дори най-незначителният бунт и да се удържат бъдещите ,,граждани“ под властта на господарите на света в който сме се родили, който е ,,най-добрият от всички възможни“, който е вечен и неизменен (,,така е било и така ще бъде“) или ако нещо се промени, то е, за да си остане той пак същият.
Държавата използва образованието като едно най-добрите средства за подготовката на роби и господари. Изпитите и оценките имат едно-единствено предназначение: да потискат, оглупяват и разделят хората на ,,ценни“ и ,,излишни“ или обречени да бъдат слуги. Поощренията и наказанията са съставните части на школския регламент. При това ни заставят да вярваме, че този ,,ред“ е необходим, защото обществото ще се разпадне и самоунищожи без него. Тези правила и ,,принципи“ са отражение на същността на държавата. Училището е част от идеологическия апарат на държавата и в него се възпроизвеждат познатите ни обществени отношения на власт и подчинение, на неравенство и несправедливост, породени от властническата система на принуда и експлоатация.
Нуждите на властта и на капитала са превърнали образованието в един от отраслите на администрацията/бюрокрацията/полицейщината, на индустрията, на търговията и на проституирането или, както казваше нашият Ботев, в ,,школа на робството и шпионството“. Преди всичко се набива в очи колко силно образователните учреждения приличат на коя да е фабрика или административно поделение. Това са еднообразни, шаблони, стандартизирани, сиви учреждения, заградени със стени, зад които се възпроизвежда идеологическият модел на господство на бюрократа или на предприемача. Университетите се превръщат в отражение на пазара на труда (или на впрегатния добитък) където трудещите се/учащите правят само това, което им нареждат, и безропотно приемат авторитарните норми и отношения. Отиващите в тях деца усвояват норми и ,,ценности“, които ги дресират и приучват да изпълняват функциите на началници и послушници. Действията им на работното място ще бъдат продължение на възпитаното и наученото в дух на командване или на коне с капаци и покорност и подчинение.
Вътрешният живот в училището се отличава незначително от това, което става в чиновническото учреждение или в индустриалното предприятие. Единствената разлика е суровините и в продукцията. ,,Суровините“ тук са самите учащи се, които отиват в училището така, както се доставят нови запаси и оръдия на труда. Продуктът е завършил школо с ,,академична диплома“. Училището или университетът произвежда стока, която на свой ред може да произвежда. Дори докато е непроизводителен, ученикът/студентът е рентабилен за за държавата и за ,,деловите кръгове“ със своята потребителска стойност.
От друга страна ще в училището може да се наблюдава как се заражда разделението на труда. С други думи, в днешния образователен процес всеки и всяка има тенденцията да получи различен сертификат за квалификация, който им позволява да заемат или да се блъскат с лакти и ритници в устрема си да стигнат до определено место в йерархията. Колкото по-дълго ,,стоката“ претърпява обработката в образователния конвейер, толкова повече тя е обработена. Затова имащите по-високи дипломи и звания биват назначавани на работа, която им позволява да господстват над по-малко обработените и разработени. Такава е днешната образователна система, която не могат да реформират.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *