Реалност и Действителност

От царството на картините и миризмите сме преминали в царството на звуците. Това е била най-реализируемата възможност и именно затова се е случила. Какво представлява звукът: вибрации с различна честота на вълните, които са добивали някакво смислово значение за този, който ги възприема. Първоначално това са били звуци, изразяващи удоволствие, сигнали за опасност или любовен зов.
Това смислово значение е създавало и илюзии и така наречената друга реалност, копие на действителността. Този факт, тази звукова възможност и среда постепенно са оформили нашата втора сигнална система. Благодарение на нея ние сме се научили да реагираме на символа на действителността, на отражението на отразеното. Получила се е някаква своеобразна поредица от огледала. Понякога обаче тези огледала са се изкривявали, защото фактически те са образувани от различни информации и тогава се е получавало нещо страшно, неточно, гротескно, парадоксално… с една дума – образували са се Драми, тъй като ние сме реагирали с емоциите си вече не на самата действителност, а нейното изкривено отражение, заседнало в нашите глави.

След това сюжетите на драмите са се предавали от поколение на поколение, запечатвали са се в приказки, поговорки, песни, традиции, норми на поведение… Така че ние сме имали предостатъчно време да се приспособим към дълго повтарялите се драматични сюжети и то до такава степен, че дори да се пристрастим към тях и несъзнателно да съдействаме за тяхното възпроизвеждане.
Така или иначе всеки от нас живее и в субективната реалност, създадена от неговите интерпретации на обективната действителност. На тяхната основа се образуват и поддържат емоциите. А нашите интерпретации или мисловни представи и картини, в съчетание с нашите емоции, предопределят нашето поведение, нашите думи, както и здравословното състояние на телата ни.
И всичко това взето заедно предопределя нашия живот, нашата съдба или личната ни реалност, която всъщност е някаква парадигма (често намира отражение в Оправдателната ни философия) или нещо като карта, схема на действителността. Но както сполучливо са забелязали изследователите на човешката психика – нашата ,,карта“ може доста да се различава от ,,територията“, която описва.

Това наложи да въведа понятията Субективна реалност – СР – Реалност за общо ползване – РОП или Действителност.
От така направения анализ става ясно, че само когато Субективната ни реалност съвпадне точно с РОП ние може да бъдем максимално адекватни и съответно – успешни.
И този процес е пряко свързан с усвояване, преработване и изхвърляне на непотребна информация. Знанието или истината е информация от РОП, която се сблъсква с информацията, попаднала по всевъзможни начини в нашата СР и ние трябва да решим конфликта между противоречащите си информации в полза на истината и като се освободим от неистината, която доскоро сме приемали за истината.

Естественият въпрос е как да разберем коя е истината.
Вече съществуват чудесни критерии, благодарение на които може бързо да пресеем идващата към нас информация и да извлечем от нея само истината.
Сега спокойно може да заменим СР и РОП съответно с Реалност и Действителност. Реалностите са много, индивидуално украсени, а действителността е една. И както сами се сещате, повечето от нас се намираме едновременно и в двете. Сериозен проблем възниква, когато се налага освен да приемем новата информация, но и да
се освободим от стара, погрешна информация, което поради различни причини, не може да стане за един миг. Често ние сме емоционално обвързани със старата информация – дълги години сме инвестирали в следването на погрешни пътища и някак не ни се иска да признаем това и да сменим посоката. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *