Ян ван Хелсинг Властта на тайните общества през XX век – Предговор

Представете си за момент, че сте извънземен, пропътували сте неизброими светлинни години с космическия си кораб и се насочвате към Земята. Вашата мисия е да съберете данни за нея, да влезете в контакт с жителите й и да обмените знания и информация. В случай че всичко мине добре и оцените искреността и миролюбивостта на земляците, планетата би могла да се включи в глобалната между галактическа федерация. В резултат ще се осъществят контакти с жители от други планети и това би довело до скокообразна еволюция в съзнанието на хората, както и в областта на технологиите и здравеопазването.

Навлизате в земната орбита и включвате монитора за евентуални сигнали. Прихващате новинарска емисия, която ви информира за процесите на Земята. Оказва се, че си имате работа с военна планета, чиито жители — както първоначално допускате — не се бранят от космически врагове, а от хилядолетия се избиват взаимно.

На пръв поглед зад войната не стои никакъв видим план: едни се бият в името на вярата си, други — заради цвета на кожата си, трети не приемат границите на родината, четвърти се борят, за да оцелеят, тъй като нямат какво да ядат. Някои се интересуват само от пари, но като цяло всеки мисли първо за себе си. Забелязвате, че планетата изобщо не е подготвена за технологиите, които предлагате. Независимо в коя държава бихте се приземили, подаръците ви със сигурност няма да се използват за благото на човечеството, а отново за егоистичните интереси на поредния държавен водач.

Възможно е да си припомните времето, когато на родната ви планета са се водили войни, но тъй като то е отминало преди няколко хиляди години и не искате да преживявате отново същия сценарий, а същевременно констатирате, че срещу космическия ви кораб са изстреляни няколко „ракети“, бързо вземате решение, че е по — добре да посетите друга планета.

Задавали ли сте си някога въпроса защо хората отново и отново започват войни едни срещу други?

Швейцарският учен Жан — Жак Бабел установява, че през последните 5600 години човечеството е преживяло около 14500 войни с 3,5 млрд. убити. Това е половината от сегашното население на Земята. Само през 1991 г. на планетата са регистрирани 52 войни или военни огнища. Това означава, че след неизброимите — в това число и две световни войни за един век — през въпросната година една срещу друга са се изправили 104 противникови идеологии, чиито желания очевидно са достатъчно основателни, за да оправдаят убийствата на следващите милиони.

Каква тогава е целта на войната при хората?

От столетия темата за войната е занимавала умовете не само на организациите за мир, но и на философите. Според тях всички живи същества се борят за храна и територия, но това веднага не означава, че агресивното поведение на животните може да се пренесе върху човека, най-малкото защото интелигентността, съзнанието и етиката са негова еманация. Разликата дали два хищника се нападат заради плячка, или оръжейните милионери живеят от търговията с оръжие и съответно от перманентни войни, изобщо няма защо да се коментира.

От древният Рим знаем, че борбата за живот може да служи и за развлечение: под мотото panem et circenes („хляб и зрелища“) гладиаторите са били заставяни да се бият един срещу друг, за веселието на плебеите и да ги отвличат то безсилието им. Същият принцип днес използват и телевизията, видеото и футбола, за да улеснят бягството на лекомисления гражданин от потискащата истина за неговото съществуване.

От какво ни отвличат медиите?

И какво евентуално бихме научили, ако постоянно не бяхме облъчвани с нещо?

Ясно е, че от спора на двама „третият“ винаги има изгода. Всички знаят поговорката „Двама се карат — трети печели“. Ако транспонираме това върху която и да е държава или върху цялата ни планета, ще се убедим, че твърдението е вярно. Например банките, които отпускат заем на воюващите страни, имат най-голям интерес дадена война да не завърши особено бързо.

Чрез войни и безредици може да се подтикне цял един народ да приеме и дори да желае ориентацията на институции, с които в условия на мир никога не би се съгласил (например НАТО, ООН).

Хората, които не се интересуват от подобни неща, не виждат никаква връзка между войните (освен жертвите).

Възможно ли е те да са от полза и за други субекти извън военната индустрия?

Какво кара хората да мразят толкова силно, че да са готови да убиват собствените си ДРУГАРИ ПО СЪДБА?

Кое може да е толкова важно, че заради него да се отнема човешки живот?

Нищо ли не научихме от милионите и милионите загинали във войните и от болката, която остава?

В бивша Югославия например различните етноси съжителстваха мирно години наред, а днес воюват едни срещу други. Какво се случи, че изведнъж техните братя, които живеят в същото село, говорят същия език, изглеждат по същия начин, носят същите дрехи, по същия начин се радват, обичат, смеят и плачат — станаха най-омразните им врагове и започнаха да избиват децата им, да изнасилват жените и майките им, да затварят мъжете в концентрационни лагери…

Не ви ли се струва познато отнякъде?

Наистина ли боевете се водят само заради идеологическите различия на отделните фракции, или не е изключено някой да се крие зад кулисите?

Кой би могъл да е той?

Изобщо откъде идва образът на неприятеля, който религиите, учебниците и масмедиите насаждат?

Какви са целите на хората, които „раждат“ образа на врага и перманентно ни го внушават?

И кой би се облагодетелствал от нарастващата омраза и дегенерацията на човечеството?

Може би сатаната, Луцифер, Ариман, Бафомет или някои други „неуловими“ създания, на които човек с удоволствие би хвърлил вината?

Може би.

В тази книга обаче ще бъде разказана историята на неколцина съвсем реални и далеч по — уловими личности, които през 1773 г., в една къща на Еврейската улица във Франкфурт, планират до към 2000 г. да прокарат пътя за своето Единно световно правителство чрез три световни войни. Перфектно разработен план, в който ще бъдат използвани слабостите и страховете на хората срещу самите тях.

Стремежът към световно правителство впрочем съвсем не е нов, както се вижда от Ватикана, който открай време се опитва да направи света католическа територия. Историята показва, че за целта са били измъчвани и изклани милиони хора.

Ислямът, който междувременно е най-разпространената и най-фанатизираната религия, има същата цел и още по — добри шансове за това.

В списъка влиза и „пан-славянската“ идеология на Русия първоначално издигната от Вилхелм Велики[1], която цели отстраняването на Германия и Австрия, за да може след поробването на Европа, да се анексират Индия и Персия.

Нека споменем и идеологията „Азия на азиатците“, която настоява за конфедерация на азиатските страни под ръководството на Япония.

И накрая — т.нар. „пан-германска“ идея, която предвижда контрол на Европа от Германия, който по — късно да се разпространи върху целия свят.

Субектите, за които ще стане дума, обаче са напълно независими от вероизповеданието и не принадлежат на никоя нация. Те не са нито леви, нито десни, нито либерали, но използват всички институции за целите си. Членуват в някои организации само, за да затруднят евентуалното разследване, да объркат „твърде любопитните“ и да ги подмамят в грешна посока. Те използват християните, евреите, фашистите, както и комунистите, ционистите, мормоните, атеистите, сатанистите, бедните и богатите… ВСИЧКИ! И най-вече невежите, незаинтересованите и безкритичните.

Между инсайдерите тези особи се наричат ИЛЮМИНАТИ (просветените, знаещите), Големия брат, невидимото правителство, мъжете в сянка, сенчестото правителство, тайното правителство, истаблишмънта…

Доколкото знам, движението на т.нар. „Илюминати“ започва около 300 000 г. пр.Хр. когато в Месопотамия група хора, наричани днес Илюминати, се инфилтрират в БРАТСТВОТО НА ЗМИЯТА и го използват за своите недобронамерени цели. Много е вероятно тази драма да е започнала значително по — рано, а именно по времето, когато се е развило Егото. Събитията обаче могат да бъдат проследени само чрез действията на „Братството на змията“, които след 3000 поколения са продължени от групировки като евреи, християни, свободни зидари или други известни организации. Въпреки че тази игра днес се аранжира от неколцина членове на Ционистката общност, тя нито е започнала с тях, нито ще завърши с тях. Това, чието начало някога е поставено, днес функционира със същата закономерност, и е достатъчно да разгледаме последните събитията, за да видим къде е проблемът.

Ако някой на всяка цена иска да сравни системата от вяра и убеждения на Илюминатите, то тя е най-близо до МАКИАВЕЛИ[2] (Макиавелизъм: упражняване на откъсната от етичните норми силова политика; и политическа безскрупулност).

Ето един малък пример: властта

Вие сте новият цар в държавата и искате да се уверите, че ще запазите трона си. И така, поотделно викате двама души, за които сте сигурни, че ще изпълнят това, което им наредите. Единият го правите политически „ляв“ и го финансирате, за да може да създаде партия. Финансирате обаче и другия, но му казвате да създаде „дясна“ партия. Сега имате две опозиционни организации, субсидирате пропагандата, изборите действията им и така винаги знаете техните планове. Т.е. контролирате и двете страни. Ако пожелаете едната от тях да има предимство, просто й давате повече средства, отколкото на другата. Двамата лидери вярват, че сте на тяхна страна и сте техен „приятел“.

Народът ще е толкова обсебен от това „ляво“ и „дясно“ и никога няма да схване, че всъщност вие сте причината за раздора.

Дори ще ви моли за помощ.

Друг пример: парите

В американската гражданска война (1861–1865) Северните щати (против робството) се бият срещу Южните щати (за робството).

Преди войната чрез агентите си фамилията РОТШИЛД пропагандира „про-съюзното“ становище на Северните щати. В същото време други агенти на Ротшилд пропагандират „контра — съюзното“ становище на Южните щати. Когато по — късно избухва войната, банката на Ротшилд в Лондон финансира Севера, а банката на Ротшилд в Париж — Юга. Единствените, които наистина печелят войната, са РОТШИЛДОВИ.

За да обобщя накратко системата:

1. Създават се конфликти, в които хората се борят един срещу друг, а не срещу реалния инициатор.

2. Подстрекателят на конфликта не излиза на светло.

3. Подкрепят се всички воюващи сили.

4. Някой служи като „добронамерена инстанция“ която би могла да сложи край на конфликта.

Следователно, ако Илюминатите желаят да постигнат световно господство, начинът е да се създават по възможност толкова много конфликти, че хората да се объркат в мрежата на дезинформацията и никога да не разберат кои са реалните инициатори. Най-мощното оръжие на Илюминатите за размирици между хората са международните ТАЙНИ ОБЩЕСТВА, които скоро ще разгледаме по — подробно. Същевременно хората ще са затънали достатъчно дълго във войни, ще са толкова уморени от битки, че ще „молят“ за СВЕТОВНО ПРАВИТЕЛСТВО.

И тук лъсва планът. Хората ще призоват „доброжелателната инстанция“ да сложи край на конфликта. А коя е тя на тази планета? ООН! Чак тогава ще разберем кой всъщност се крие зад ООН.

Илюминатите, за които ще става дума, не са случайни хора — те са най-богатите особи на този свят. Илюминатите не се появяват по телевизията или в обичайните медии, защото притежават не само масмедиите, но и всички ключови средства за информация. В случай че някога нещо се чуе за тях, то ще е или неутрално, или само добро.

Голямата част от земното население никога не е знаело имената им. Авторите, които вече разкриха техните машинации, не станаха световноизвестни, въпреки че за труда си биха могли да вземат Нобелова награда.

Да се съпротивляваме срещу тях не е лоша идея, но как почти 6 млрд. души да се борят против нещо, за което не знаят, че съществува?

Факт е, че почти същото количество хора са толкова силно обсебени от свои, лични проблемчета, че никога не са имали или междувременно са загубили представа за това какво става на тази Земя. По — голямата част от съвременната цивилизация страда от „политиканстване“ и се е отдръпнала от събитията. Недостигът на време, незаинтересоваността, безкритичността и липсата на определени знания доведоха до тази „въздържаност“. С отдръпване няма да променим нищо. Напротив, именно това е желанието на скъпите ни „кормчии“. Всеки, който се откаже, улеснява Илюминатите да постигнат целта си. Затова първата крачка е да получим повече знания за нещата.

Както е казал един мирови учител:

„И ще откриете истината и истината ще ви направи свободни.“

(Йоан 8:32)

Бихме могли да разделим хората на три групи:

1. такива, които правят нещо;

2. такива, които наблюдават случващото се и

3. такива, които само се учудват от станалото.

Настоящата книга е „моят“ принос да се изнесат на светло част от събитията, непознати за повечето от нас. Ще се опитам да стана посредник за нещата, пазени в тайна от кукловодите на тази планета. Дори и ако читателят смята, че е от третата група хора, може би ще успее да се върне, ако не веднага в първата, то поне във втората група!

Като автор на тази книга аз не защитавам някакъв определен кръг интереси, нито пък верска общност или конкретна нация. Аз съм просто човек от планетата Земя, който се ангажира с правото си на свобода и свободно развитие и желае да изпълни задачата си. И тъй като ценя високо мира между народите (което предполагам е валидно и за голяма част от човечеството), както и този в междучовешките отношения, виждам личната си отговорност в това поне да представя известната ми информация пред ближните си, за да им дам възможността да избират.

Долуизложеното не трябва просто да се преглътне несдъвкано, както вероятно става с повечето неща, които медиите ни сервират.

Съветвам хората с повърхностно мислене, които са доволни от живота такъв, какъвто е днес, да затворят книгата още сега. Но тези, които искат да търсят, биха могли да получат предизвикателни и вълнуващи подтици.

Ако виждаме в себе си като ревниви откриватели на истината — т.е. такива, които през целия си живот не само търсят — трябва да си дадем възможност да възприемаме и проверяваме неуморно новата информация. Ако духът ни вече изпълнен и следователно блокиран от съществуващи възгледи, мисли, догми или затвърден светоглед, би могло да означава, че не съществува място за друга истина или че истината, може би, изглежда съвсем различно от начина, по който сме си я представяли.

По тази причина още сега ви моля да бъдем отворени. Нека тази книга ни накара да забравим нашите религиозни, политически и етнически предразсъдъци и нека веднъж просто бъдем хора, подобно на малките деца, които не са се затворили и са способни да учат. Нека за момент се опитаме да не сравняваме прочетеното с възгледите и мненията на някой друг, а просто да се обърнем навътре и се вслушаме в интуицията и чувствата си, за да можем сами да усетим дали тези информации отговарят на истината, дори ако крайният им ефект се окаже обезпокоителен.

Веднъж да изключим мисловните си шаблони, които биха могли да казват:

„О, Боже, ако всичко това е вярно, какъв смисъл има животът ми и каква роля играя точно аз в този сценарий?“

Без паника, в последната част ще разгледаме това изчерпателно.

Книгата е призив към всеки читател да стане самокритичен и зрял гражданин. Започнете сами да търсите, намерете „вашата истина“ и изследвайте нещата по възможност по — неутрално. Аз ще се опитам да огранича следващите страници само до историческите факти, макар част от тях да не са особено популярни. Собствените ми теории са отделени, за да се откроят източниците, които са цитирани в края на книгата и са достъпни за всеки.Бележки

[1] Вилхелм I (1797–1888) — крал на Прусия от 1861 г. и германски император от 1871 г., наречен „Велики“ заради заслугите му в образованието в обединена Германия. — Бел.прев. 

[2] Николо Макиавели (1469–1572) — флорентински държавник и историк, дипломат и реорганизатор. Името му става синоним на безскрупулна, хитра, двойствена и безсърдечна политика заради пристрастията му към силния деспотизъм като средство срещу локалните тиранства. — Бел.прев. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *