Дипломатите за руско-турската война

„Нашите интереси в момента изискват запазване, а не разрушаване на турската цялост. Ние ще помагаме на балканските християни, за да облекчим тяхната участ с внушения пред Високата порта, но в никакъв случай няма да одобряваме или още повече да толерираме бунтове и въстания срещу законния им господар – султана.”

Такова е мнението на руския канцлер и външен министър, княз Александър Горчаков, след Априлското въстание и в навечерието на войната. Императорът обаче решава друго и на 24 април 1877 година военните действия започват. До края им позицията на Горчаков не еволюира особено. Той става една от основните причини, в навечерието на 19 февруари (3 март), руският посланик в Цариград, граф Николай Игнатиев, да получи шифрограма, в която да му бъде наредено мирният договор да бъде само прелиминарен. Ето какво записва в дневника си граф Игнатиев:
Подписването в Сан Стефано.”Между мен и Горчаков ще съществува винаги пропаст. Докато аз водех в Цариград политика за освобождението на всички славяни от турско иго, в Петербург охотно раздаваха славянски земи на Австрия. Горчаков възразяваше срещу Санстефанския мир, сякаш неговите разсъждения отразяваха не нашите, а възгледите на Англия. Той ми нареди със специална инструкция да предам на Санстефанския мир прелиминарен характер, защото Австрия възразявала срещу него и имала намерение да свика общоевропейска конференция за окончателно уреждане на въпроса.”

Така че в Руския двор вече са били напълно наясно, че концертът на Великите сили ще преразгледа случилото се в Сан Стефано.
Царят Освободител Александър II.От своя страна княз Горчаков има съвсем различни виждания по балканския въпрос и те най-пълно описват великоруските интереси на Балканите. Ето какво казва той на своя император – Александър II:

“Вътрешната слабост на държавата не ни дава основания да вярваме, че със сила можем да защитим завоеванията, постигнати чрез войната. Още от самото начало аз гледам на прелиминарния договор с турците като на полезна тактическа стъпка, която отговаря на руската стратегия по Източния въпрос. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към балканските народи и в частност към българския, като защитник на техните интереси. По този начин ние ще запазим репутацията си на техен покровител. Що се отнася до предстоящото му унищожение под натиска на западните ни съперници, то толкоз по-добре за Русия, тъй като това ще увреди тяхното влияние на Балканите и още повече ще увеличи нашия авторитет.”
Великите сили си стискат ръцете в Берлин.На обратния полюс е мнението на най-добрия руски дипломат от това време, посланикът в Англия граф Пьотр Шувалов:

“Санстефанският мир е едно нещастие за нас. Това е най-голямото недоразумение, което ние можем да направим. Сега ще бъдем принудени пред очите на цяла Европа да правим отстъпки.”

Дали в крайна сметка последвалото разкъсване на България оправдава повече очакванията на Шувалов или на Горчаков е трудно да се прецени, но в крайна сметка британският министър-председател изглежда най-доволен, след Берлинския конгрес.

“Ние спечелихме тук, или казано съвсем точно, просто откраднахме от Русия една велика победа, която трудно могат да оценят в Англия!”

В заключение може да се каже само едно – в тази игра на тихия фронт на дипломацията така и никой не се сеща за България. За нея обаче предстоят славни години и тя ще защити Независимостта си, макар и само върху малка част от старите български земи…Руската трагедия
Екзарх Стефан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *