Ян ван Хелсинг Властта на тайните общества през XX век – Адолф Хитлер предлага помощ

Както вече видяхме, след Версайските договори бъдещето на Германия е предопределено: от нея се иска да заплати репарации на стойност 132 млн. златни марки и 26% от годишния германски износ. Катастрофата на немската валута заради репарационните плащания е предварително ясна: хронична инфлация!

В целия този хаос Германия налага мораториум върху парите за репарации за следващите две години. Силите победителки отхвърлят предложението и на 9 януари 1923 г. гласуват с три на едно (в това число и Англия от името на Лондонското сити) Германският райх да не може да плаща репарации в стоки. В отговор на това на 11 януари 1923 г. френски и белгийски войски окупират Рурската област, но когато германските работници призовават към национална стачка, окупацията се проваля. Войските се изтеглят, а Германия се съгласява на компромисно решение, известно като плана ДАУЕС.

Той е дело на другаря на РОТШИЛД Дж. П. Морган. Съгласно решението на Германия трябвало да се предостави кредит от 800 млн. долара за първите четири години. Планът се проваля в момент, когато репарационните плащания на държавата се увеличават. Той е заменен от плана „Юнг“ (по името на Оуен Юнг, агент на Морган). С цел по-голям грабеж международните банкери създават БАНКА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПЛАЩАНИЯ в Швейцария. Транзакциите по репарационните плащания от Първата световна война се извършвали по следния начин: авоарите от сметката на дадена държава просто били превеждани към активите на друга страна, която имала сметка в същата тази банка. За пореден път банкерите прибрали дебели такси и комисионни.

Проф. Куигли пише:

„Трябва да се отбележи, че тези системи (плановете «Дауес» и «Юнг») създадени от международните банкери и за тях отпускането на заем за Германия е изключително печелившо.“

Това е един от най — добрите примери за система по Макиавели. От една страна, банкерите подкрепят всички воюващи страни, а от друга — отпускат и средствата за репарации на Германия. Независимо как и какво би направила тя, е предварително ясно от кого ще заеме пари, или по-точно: от кого ще трябва да заеме пари. Това е същата група, която планира, финансира, направлява, а освен това и обира каймака на Първата световна война.

Играта не свършва дотук. Предстоят нови цели и планове — наред е война номер две! Благодарение на огромните количества американски капитали, които чрез плановете ДАУЕС и ЮНГ от 1924 г. текат към Германия, е изградена военната машина на Хитлер. В Wall Street and the Rise of Hitler Антъни K. Сатън коментира, че американският принос за подготовката на войната от 1940 г. е истински феномен. Без съмнение той е решаващ за военната подготовка на Германия. Доказателствата се свеждат не само до факта, че влиятелният сектор на американската икономика осъзнава природата на нацизма, но — доколкото е възможно — му съдейства заради собствения си интерес със съзнанието, че войната би свършила тогава, когато Европа и САЩ се намесят…

„Да се пледира незнание е несъвместимо с фактите. Старателно документираните доказателства, че американските банкови и индустриални кръгове оказват сериозна подкрепа за издигането на Третия райх, междувременно са достъпни за всички. Те могат да бъдат намерени в протоколите и докладите на правителствените изслушвания на различни сенатски и конгресни комисии, публикувани между 1928 и 1946 г. Към най — важните спадат: House Subcommittee to Investigate Nazi Propaganda om 1934 г. (Конгресна подкомисия за разследване на нацистката пропаганда), докладът за картелите, предоставен от House Temporary National Economic Committee, 1941 г. (Временна национална икономическа конгресна комисия), както и от Ornate Subcommittee on War Mobilization, 1946 (Сенатска подкомисия за мобилизация от 1946 г.).“

Част от тази фантастична история разкрива историкът Едуард Грифин:

В годините преди Втората световна война се създаде ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН картел основен център Германия, който контролираше химическата и фармакологичната индустрия в целия свят. В него участваха фирми от 93 държави и той разполагаше със силна политическа власт. Името му е I.G. FARBEN.

„I.G. е корпорация с общи интереси или по-просто — картел… До избухването на Втората световна война I.G. Farben се превърна в най — големия индустриален концерн в Европа и в най — голямото химическо предприятие в света; то бе част от картел с гигантска големина и власт, невиждана за световната история.“

През 1926 г. I. G. Farben разработва метод за производство на бензин от въглища и по-късно през 1929 г. сключва договор със СТАНДАРТ ОЙЛ (Рокфелер). Компанията дава на I.G. Farben 546 000 от своите първоемисионни акции на стойност повече от 30 млн. щатски долара. Две години по-късно I. G. Farben подписва споразумението АЛИГ (ALIG) с Alcoa-Aluminum. I. G. Farben произвежда около половината от германския бензин, по-късно построява рафинерии извън концентрационните лагери и задължава лагеристите да работят като волове и да произвеждат газ за газовите камери. I. G. Farben е най — големият концерн, контролиран от РОТШИЛД, и влива огромни суми в германската икономика и по-специално за бъдещото SS. Част от ръководството на I. G. Farben между другото са и МАКС и ПАУЛ ВАРБУРГ (Федералния резерв), които притежават банки в Германия и САЩ. Друг член на управителния съвет е С. Е. МИЧЪЛ — от управителния съвет на „Федералния резерв“ и на National City Bank, как го и X. А. МЕТЦ от Bank of Manhattan.

ХЕРМАН ШМИЦ, президент на I. С. Farben, е председател на ДОЙЧЕ БАНК, както и на БАНКАТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПЛАЩАНИЯ.

Ейврил и брат му Роланд ХАРИМАН (посветен в „Череп и кости“ през 1917 г.) също участват активно във финансирането на националистите. Това става чрез UNION BANK. Дъщерните фирми на ITT и General electric директно подпомагат германските SS.

Джеймс Мартин, шеф на доклада за икономическата война към Правното министерство, разследва структурата на нацистката индустрия и в All Honorable Man, стр. 70, пише:

„Основното свързващо звено между Хитлер и финансовите «Уолстрийт» — барони е ЯЛМАР Х. ГРИЛИ ШАХТ, президент на германската държавна банка, чиято фамилия от дълги години е свързана с международния финансов елит. Шахт е мозъкът зад «План Юнг», а също и зад «Банката за международни плащания». Съчиненият от Шахт план функционира перфектно и спомага събитията във Ваймарската република да ескалират. Д — Р ФРИЦ ТИСЕН, германски индустриалец, обяснява, че той се обърнал към националсоциалистическата партия чак когато се убедил, че борбата срещу «План Юнг» е неизбежна, когато трябвало да се препречи пътя към пълния крах на Германия… Приемането на финансовите принципи на «План Юнг» увеличава безработицата все повече и повече, докато безработните стават 1 милион.“

Плодородна почва, от която ОБЩЕСТВОТО ТУЛЕ и неговото оръжие Адолф Хитлер оставало само да се възползват. След финансовия крах през 1931 г. германската индустрия е близо до банкрут. Франц Тисен официално влиза в националсоцилиалистическата партия и подкрепя Адолф Хитлер. Голяма част от неговото богатство минава през BANK VOOR HANDEL, която, от своя страна, контролира UNION BANK. Union Bank представлява съюза Тисен — Хариман. Един поглед върху списъка на директорите показва, че четирима от всичките осем са членове на ЧЕРЕП И КОСТИ, а двама са националсоциалисти.

Хариман едновременно финансира СССР и националсоциалистите чрез BROWN BROS. HARIMAN BANK. Един от неговите най — близки съратници е ПРЕСКОТ БУШ, бащата на бившия американски президент ДЖОРДЖ БУШ. Двамата Буш — Прескот и Джордж — са членове на „Череп и кости“.

До 1936 г. над 100 американски фирми участват в изграждането на германската военна машина. Между тях са: General Motors, Ford, International Harvester и Du Pont. Намеренията на инвеститорите са всичко друго, но не и краткосрочна търговия, тъй като договорът между тях и германското правителство ги задължава да не изтеглят и един пфенинг от Германия.

Печалбите щели да дойдат едва пет години по-късно, когато японците нападнат Пърл Харбър и САЩ се включи във Втората световна война. Както виждате, всичко вече е планирано до най — малкия детайл. Но само инсайдерите го знаели.

Ще обобщя последните събития с думите на Дес Грифин:

„Международните банкери и техните агенти създават предпоставките, довели до Първата световна война; те вземат своята плячка, финансират Съветската революция и обсебват контрола върху тази грамадна страна; манипулират събитията в следвоенна Европа по начин, който «създава истерия» (по думите на Едуард Стантън), и финансово се озовават на «седмото небе» — те използват американски пари и прибират огромни комисионни, за да снабдят германската индустрия «с най — новите технически открития» и «да я превърнат във втора световна сила»; в манипулациите си тези безскрупулни лешояди — монополисти използват и експлоатират немския народ по такъв начин, че наистина си спечелват неговата вечна омраза; докато изграждат германската индустрия, борейки се срещу германците, те подготвят пътя, по който един силен мъж щял да достигне политическата сцена и да спечели масите за своята «работа» обещавайки освобождение от чуждестранните финансови престъпници. Германия от 30-те години е бомба с часовников механизъм, която чака личност като Хитлер да стъпи на сцената и да поеме контрола.“ (Die Absteiger, s.176)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *