Русия бомбардира Варна през 1915 г.

2
ss

Разрушени жилищни сгради на Варна при руската бомбардировка
през 1915г.

„Русия стреля срещу създадената от нея България… Само за това, че последната се стреми единствено към обединението на своята нация” – пише в. „ Балкански куриер” след бомбардировката на Варна.

След този акт обществените реакции срещу извършителите му са толкова остри, че се стига до преименуването на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София в
„Св. св. Кирил и Методий”! Това става с пълен консенсус от парламента (в това число
и опозицията) и правителство.  Всъщност решението не е толкова  за преименуване, а за възстановяване на първоначално замисляното му име “Св.св. Кирил и Методий”.

Дори отявленият русофил, обичаният народен поет Иван Вазов приветства преименуването. През 1920г. правителството на Александър Стамболийски обаче отново връща руското име на храма, в унисон с пълното отрицание на политиката на правителството на Васил Радославов, довела до национално обединение на България, признато и от Русия чрез Брест-Литовския мирен договор от 3.03.1918г.

Морската война продължава и през следващата 1916г. Ударът срещу Варна принуждава командването на Българските военноморски сили да минират акваторията на Варненския залив. Тази задача е изпълнена от флотска единица с командир лейтенант Кирил Минков. И това дава резултат.
През февруари 1916 г. Русия предприема нов опит за нанасяне на артилерийско-авиационен удар срещу българската военноморска база. Вражеското морско командване планира да стовари върху варненското пристанище и града смъртоносен артилерийски залп от новия си линеен боен кораб “Императрица Екатерина Велика” (въоръжение 12×305-мм, 20×130-мм и 5×75-мм оръдия) и едновременно с това да нанесе и авиационен удар с водосамолети, базирани на авиотранспорти. За нападението е привлечена втора маневрена група в състав: линейния кораб “Императрица Екатерина Велика”, ескадрените миноносци тип “Новик”, “Счастливый” и “Пылкий”, авиотранспортите “Император Александр I” и “Император Николай I”, миноносците от по-стар тип “Лейтенант Пущин”, “Живой” и “Капитан-лейтенант Баранов”.

Ескадрата отплава от Севастопол на 24.02.1916 г. (8 март нов стил) под командването
на контраадмирал Покровски. Когато тя приближава Варна, миноносците “Лейтенант Пущин” и “Живой” се откъсват напред за изясняване на обстановката. Попадат обаче на минното поле. „Лейтенант Пущин” е поразен от мина, като корпусът му е пречупен на две и потъва. Загиват 80 души, а 15 са пленени. 4 от тях са офицери начело с командира на дивизиона ескадрени миноносци капитан II ранг Подяполски. Спасяват се само 4 офицери и 11 матроси. Успелите да се спасят моряци се добират до българския бряг с две гребни лодки, където са пленени. В спасителната лодка е открит и бойният Андреевски флаг на кораба. Това е първият боен трофей, който взема България във войната й с Русия. Руският военноморски флаг се съхранява и до днес в НВИМ в София. Той е живо доказателство за най -голямата българска военноморска победа, по-голяма и от атаката на турския крайцер ,,Хамидие” през 1912г. през Балканската война.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Плененият руски Андреевски флаг

Ескадреният миноносец ,,Живой’’, който плава след ,,Лейтенант Пущин’’ има по-голям късмет. „Живой”, бързо напуска мястото на събитието, като докладва в Севастопол, че корабите са нападнати от германски подводници. После командирът на “Живой” е осъден заради своите действия.
Но да се върнем на поразения руски миноносец. “Лейтенант Пущин” (бълг. “Пушчин”) е спуснат на вода през  1904 г. в гр. Николаев (Украйна) и влиза в строя през август 1907 г. Първоначалното му име е „Задорный”, което през 1907г. е сменено с „Лейтенант Пушчин”. Приема името на е морския офицер, участник в Руско-турската война (1877 – 1878)., командир на миноноска.

4

Руският ескадрен миноносец ,,Лейтетант Пушчин’’

До септември 1907 г. корабът е класифициран като миноносец, а след това – като ескадрен миноносец. През 1910-1912 г. „Лейтенант Пушчин” е основно ремонтиран с обновление на артилерията и парните котли. ,,Лейтенант Пушчин” е с водоизместване от 450 тона, въоръжен е с две 75-милиметрови оръдия.

Още през първия ден на Първата световна война корабът влиза в бой с турско-германския линеен крайцер „Гьобен” и получава сериозни повреди. Възстановен, той се включва в артилерийската подкрепа на руските войски на Кавказкия фронт и участва в набези пред българското черноморско крайбрежие.

Потопяването на руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”, потънал след взривяването му от българска мина на 25.02.1916 г. в наши териториални води на подходите към Варненския залив предотвратява пореден  руски артилерийски обстрел срещу Варна. За успешното изпълнение на минното заграждение, в което участват три български торпедоносеца („Шумни”, „Строги” и „Смели”) и мобилизираният търговски кораб „Борис” на Българското търговско параходно дружество, след потопяването на „Лейтенант Пушчин” са наградени 10 офицери и подофицери с ордени и медали за военна заслуга.

По този начин е осуетена планираната от командването на руския Черноморски флот бомбардировка на Варна. Заслуга за това имат и германските хидроплани, които предприемат въздушно нападение срещу корабите от ескадрата. Това са водосамолет N 507 с екипаж младши подофицер Улбрих – пилот, и вицефелдфебел Винике – наблюдател,който в две поредни атаки от височина 450м. хвърля по 5 бомби по ескадрените миноносци и постига попадение в юта на един от тях. Есминците от руската ескадра са атакувани три пъти последователно и от водосамолет N 534 с екипаж мичман I ранг Ринсберг – пилот, и старши подофицер Витман – наблюдател. Те  хвърлят 9 бомби. Отново един е улучен в юта. Точното бомбопускане предизвиква пожар на бака на друг от тях. Според други наши архивни източници авиационните бомбардировки причиняват пожари на два руски бойни кораба. Два ескадрени миноносеца на противника са толкова повредени, че след като достигат до Одеса, се налага да бъдат откарани на буксир чак до Николаев за ремонт. По идеологически причини тези атаки на германските хидроплани срещу руската ескадра ще останат скрити цели десетилетия.
Почти век дълбините на Черно море ще скрият и следите от най-големият български военноморски троумф. Чак през 2010г. потопеният през 1916г. в български териториални води руски боен кораб ,,Лейтенант Пушчин” е изваден заедно с неговото оръдие.  То е 75-мм. от френската фирма „Кане”, произведено в Обуховския стоманолеярен завод, специално за нуждите на руския военноморски флот. Теглото на оръдието, заедно с щита с дебелина 19 мм. е 2555 кг. Стреляло е с бронебойни снаряди с тегло 4, 9 кг.,чиято далекобойност достига до 6405 метра, но също и с фугасни снаряди (7869 метра далекобойност). Най-голяма дистанция на стрелбата се получава при употребата на зенитен снаряд – 8967 метра.

5

75-мм. оръдие „Кане” на ‘’Лейтенанат Пущчин’’

6

Заводската табела с производствен № 21 на изваденото 75-мм оръдие

През 1916г., за да се защити от руските атаки България се сдобива с подводен флот.
Руската военноморска заплаха ускорява създаването му. След руската бомбардировка командването на българския военен флот, начело с артилерийския инженер подполковник Константин Кирков, започва сформирането на екипаж за подводница Екипажите на немските подводници започва обучението на български моряци. На 25.05.1916г. в тържествена обстановка немската подводница  UB 8 е включена в състава на българския военен флот.Тя получава тактически №18. Така се появява българският „Подводник УБ-18”.

Според официалния германски военноморски справочник за 1916 г. по това време
в света има само 11 държави, чиито  военноморските сили притежават подводници. България се нарежда до такива сили като Великобритания, САЩ, Франция, Италия, Германия, Япония, Русия, Гърция, Турция и Румъния.

7

Първата българска подводница ,,Подводник 18″

,,Подводник 18″ принадлежи към класа на най-малките германски подводници със 128 т. надводно и 142 т. подводно водоиз местване. Над вода максималната й скорост е 6 възла, а под вода – 5,3 възла. Ниската й скорост обаче е причината тя да бъде използвана предимно за нуждите на бреговата охрана или да носи дозор на определена позиция. Въоръжението й се състои от два 450 мм. торпедни апара та и четири торпеда (две в апаратите и две запасни), 47-мм. оръдие (според някои източ ници оръдието е 37 мм.) и една картечница „Максим” (обр. 1908 г.). Със заповед по Флота № 66 от 25.05.1916г. за първи командир на българската подводница е назначен морският офицер лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Никола Тодоров, родом от Шумен. Тази длъжност той изпълнява до 9.05.1917 г.

8

Първите си бойни задачи ,,Подводник 18″  изпълнява на 4 и 5.07.1916 г. между нос Шабла и Мангалия, след което се редуват системно действия в западната част на Черно море – от нос Инеада до пристанището на Кюстенджа. За охрана на добруджанското крайбрежие подводницата крайцерува от 2 до 6.09.1916г.
На 7.09.1916г. Балчик и Каварна са обстреляни от руските контраминоносци „Быстрый” и „Громкий” . Става ясно, че само с една подводница брегова охрана не може да има. Тогава българското правителство прави постъпки и за закупуването на базиращата се в Евксиноград UВ-7. За съжаление на 26.09.1916г. тя се натъква на мина в открито море и потъва с целия си екипаж. Тогава българското подводно плаване дава първата си жертва – командированият на германската подводница младши подофицер Стоян Георгиев Пешев от с. Арчар, Видинско.

По време на своето крайцеруване от 8 до 11.10.1916г. между Кюстенджа и Мангалия екипажът на ,,Подводник 18’’ извършва и първата бойна торпедна стрелба (в подводно положение) в българската история. Позицията за атака на руски контраминоносец е неудобна, но лейтенант Н.Тодоров решава да рискува. От контраминоносеца своевременно откриват торпедото и успяват да се отклонят от него. Следва масирана бомбардировка срещу № 18, при това само на 14 метра дълбочина, но подводничарите ни оцеляват и записват своето бойно кръщение. Най-разпространената версия за неуспеха на атаката е тази, че:

„…в същия момент, когато се даде торпедни ят изстрел, предпазителите на морегледа [перископа – б.а.] прегоряха, самият мореглед остана да стърчи над водата и това стана причина да се издаде присъствието на подводника. Едва сега противникът забеляза насочения му удар и успя да се отклони”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *