Ян ван Хелсинг Властта на тайните общества през XX век – Какво става в Америка?

Голямата част от американците не желаели да се намесват повече в каквато и да било война, но Илюминатите имали друго наум. Президентът ФРАНКЛИН ДЕЛНАНО РУЗВЕЛТ (32 президент) е Велик майстор на масоните, член на CFR, свързан е с фамилията Делано и с „Комитет на 300-те“. Негов близък съюзник е БЪРНАРД БАРУХ и най-малко осем години се радва на близки отношения с КОЛОНЕЛ ХАУС. Вижда се, че Илюминатите вече са пласирали своето момче, а то им благодари, като обнародва един противоконституционен закон, според който от края на април 1933 г. всичкото частно притежавано злато трябвало да се предаде на банките (наказанието е $ 10 000 глоба или 10 години затвор, или и двете). То е изкупувано за $ 20,67 на унция. След като по-голямата част от него е инкасирано, цената се покачва на$ 35 за унция. Инсайдерите изнасят златото си в чуждестранни банки и по-късно естествено го продават на по-високи цени.

Президентът Рузвелт предизвиква японците да влязат във войната, след като на 26 ноември 1941 г. обявява ултиматум на Япония да изтегли всичките си войски от Индокитай и Китай

Това е исторически факт, макар да се пази в тайна.

Военният ултиматум умишлено е скрит от американския Конгрес до нападението над Пърл Харбър. Всички са единодушни, че на Япония не й остава друга възможност освен войната. Самите японци правят всичко, за да предотвратят военен сблъсък със САЩ, нееднократно се опитва да се срещне с Рузвелт във Вашингтон или Хонолулу, за да намерят алтернатива, по-късно той дори е готов да изпълни исканията на САЩ, за да избегне конфликта, но Рузвелт многократно отказва разговор, защото войната с Япония е планирана — както с Германия.

В същото време Рузвелт заявява пред американския народ:

„Докато говоря на вас, бащи и майки, ви давам още едно обещание. Това вече го казах, но ще продължавам да го повтарям отново и отново, и отново: Вашите момчета няма да се бият в никоя чуждестранна война.“

При тази измама човек направо си глътва езика.

Американските военни знаят от няколко места, че Япония се кани да нападне Пърл Харбър:

1) На 27 януари 1941 г. американският посланик в Токио ДЖОУ ЗЕФ ГРЮ пише писмо до Рузвелт, в което се казва, че в случай на война между Япония и САЩ, Пърл Харбър ще е първата цел.

2) През август 1941 г. конгресменът ДАЙС предоставя на Рузвелт не само целта на атаката (Пърл Харбър), но и карта на стратегическия план за нападение. Принудили го да замълчи.

3) по-късно през 1941 г. американските тайни служби успяват да разшифроват дипломатическия, а също и военния код на Япония. Рузвелт и съветниците му предварително знаят точната дата, часа и целта на атаката.

АЛ БЛЕЙК, единият от двамата оцелели след „Експеримента Филаделфия“, ми разказа, че по онова време също е бил в Пърл Харбър, но седмица преди офанзивата е бил изтеглен оттам, защото по-късно трябвало да работи с Никола Тесла по предстоящия проект („Филаделфия“). Казали му, че го местят заради нападението. Щяло да излезе прекалено скъпо, ако загине…

Самият Пърл Харбър естествено е неподготвен, тъй като му е съобщено едва два часа, преди да е атакуван. Той е безпощадно опустошен. Рузвелт искал точно това и сега вече можел да обяви японците за „коварни свине“ и САЩ трябвало да им отмъсти.

Ако не вярвате, че да станете президент или бундесканцлер, е нужно нещо повече от това да сте добър политик, се надявам следващият пример да ви отвори очите. Става въпрос за американския президент ДУАЙТ Д. АЙЗЕНХАУЕР.

За да гарантира успеха на подлите си начинания, Илюминатите трябвало да издигнат някой предан васал на поста главнокомандващ на всички съюзнически сили в Европа. Търсеният за работата субект е подполковник Дуайт Айзенхауер. Кариерата му в американската армия е повече от интересна и направо е като урок за това, какво би постигнал един посредствен войник, който има „правилните“ хора зад себе си. Айзенхауер също е приятел на Бърнард Барух.

През март 1941 г. той е повишен в полковник. Три месеца по-късно командва Трета американска армия. След още три месеца става бригаден генерал. На 12 декември същата година във Вашингтон е посветен във военните планове на най-висше ниво. На 16 февруари 1942 г. е повишен в заместник — шеф на щаба на War Plan Division. Отново минават само три месеца, когато става негов ръководител. След следващите три месеца Айзенхауер получава командването на European Theatre of Operations. Месец по-късно е произведен в „петзвезден“ генерал. На 24 декември най-накрая става висш главнокомандващ в Европа.

След изтласкването на германската армия от Рим, американските войски на генерал МАРК КЛАРК са задържани, въпреки че безпрепятствено могат да продължат към Югославия, Виена, Будапеща и Прага. Вместо това една част от войската се спуска в Нормандия, което коства живота на 100 000 души и има драстичен ефект върху бъдещия облик на Източна Европа.

Защо?

На конференцията на Съюзниците в Квебек през 1943 г. под натиска на Генерал ДЖОРДЖ МАРШАЛ е сключена спогодба под името „Руска позиция“. В нея се казвало, че „… руската позиция след войната ще бъде доминираща…“ Мъжете, които водели САЩ извън собствените им територии — Рузвелт, Маршал, Айзенхауер — имали строга заповед от своите „повелите“ (както ще се уверите от следващия пример) да доведат войната до фаза, която да удовлетвори целите на Илюминатите, заложени в „Протоколите на Сионските мъдреци“. Затова на съветските войски е оставено достатъчно време да се разгърнат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *