Руските зверства на Балканите. Варвари в Белград и Сърбия през 1944 година изнасилват и убиват жени

 След 1944 година, руските войски насилват и избиват не само немските си врагове, но и граждани на държави, които заедно с тях са воювали срещу националсоциализма. Това насилие няма никакво друго обяснение освен варварската натура на източните съветски орди нахлули в християнска Европа. През есента на 1944 г., едновременно с навлизането в Източна Прусия, съветските войски атакуват Белград. Те се държат там точно така както и на немска земя:

В интервю за Радио Свобода историкът Борис Соколов разказва:

– Била ли е кървава операцията?

– Бих казал, не най-кървата. Немският гарнизон в Белград, няколко хиляди души, е бил избит почти напълно. Съветските войски, според официалните данни загубили 13 000 убити, но всъщност може би 20 или 30 хиляди души. Но там в Белград още веднъж се проявява типичното поведение  на Червената армия в Европа: войниците извършват 119 изнасилвания и 113 жени са били убити. Само за месец след като на територията на Сърбия има само  няколко съветски дивизии и това поведение предизвиква голям отзвук. Когато делегация на югославските комунисти пристига  в Москва и се опита да получи от  Сталин някои разяснения, извинения, той казва, че станалото е нормално и никакви претенции не трябва да има.
Често са били изнасилвани момичета от армията на Тито. Известен е следният случай: Батальон от югославската армия изпраща девойка на доклад в щаба на съветска дивизия. Момичето е изнасилено многократно от руснаците. По време на посещението си в Москва, Тито и Джилас повдигат този въпрос пред Сталин, но той защитава насилниците: „…не ви ли е жал за нашите войници изминали хиляди километри … позаваблявали са се малко …” ( по спомените на Джилас)

Югославският дисидент Милован Джилас пише: ” … югославските власти едва след известно време събират достатъчно данни за зверствата на Червената армия: Според  донесения от  гражданите, е имало 121 случаи на изнасилване, от които 111 – изнасилвания последвани от убийство и 1 204 случаи на грабежи с нараняване – цифрите не са толкова малки ако вземем предвид, че Червената армия навлиза само в североизточната част на Югославия. ”

Независими изследователи отбелязват, че след съветското  “освобождение” в Белград се извършват, “най-масовите разстрели и убийства, които градът е преживявал в историята си … Първата вълна от репресии – без съдебен процес са избити повече от 10 000 души в Белград, гробовете на които са все още неизвестни.В книгата си „Сталинската унищожителна война 1941-1945” издадена през 1999 година, немският историк Йоаким Хофман(«Stalins Vernichtungskrieg 1941–1945», F.A. Verlagsbuchhandlung GmbH, München.) пише:

„По отношение на военната дисциплина, в Червената армия през 1944 г, прогресивно се увеличава диващината. При връщането си в бившите съветски територии, като Украйна и Полша, балтийските държави, но и в Унгария, България, Румъния и Югославия, издевателството  и насилието над местното население е толкова голямо, че съветските командни структура са били принудени да предприемат енергични действия. [ 18] По този начин, командирът на 4-ти украински фронт, армейски генерал Петров, в заповед № 074 от 8-ми юни 1944 г. Осъдил  “възмутителните лудории” на войските си на  територията на Крим, достигащи дори до въоръжени грабежи и убийства на местни жители. “[19 ] Той нарича тези войници  “бандити”, “крадци” и “въоръжени престъпници”, които използват “безпомощността на цивилното население и петнят доверието  в Червената армия. „… Колко трудно е било  положението в Полша разбираме от дневника на загинал офицер от 5-ти артилерийски корпус на 1-ви Балтийски фронт,  Юрий Успенски: “Ние сме много враждебно настроени към поляците – пише той за ситуацията във Вилньос – дори някои  казват, че те трябва да бъдат избесени”, и след това добавя :” Полската нация е исторически нежизнеспособна. “

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *