ТАЙНАТА ИСТОРИЯ НА NASA

Следващата история ми бе разказана от строителен предприемач, българин, живял 20 години в Америка.Тази история е като приказка, също толкова вълнуваща и емоционална, колкото сценарият на който и да е фантастичен разказ или роман. Този епос ни връща назад във времето, когато човечеството бе отправило сериозен поглед към Космосът и мечтаеше да го превземе. Разказвачът на тази одисея е масон, 32 ниво сред американските. Престраши се да говори за неща, за които му е забранено седна цел –

„Дори и тук в България, на разстояние 10 413,88 км от САЩ, е нужно да запознаем обществото с истинското лице на НАСА“. Това лице на НАСА, което ние познаваме през последните 50 години е лъжа.

Програмата „Аполо“ е приета в началото на 60-те години на ХХ век от президента на САЩ Джон Кенеди. Тя се явява продължение на американската космическа програма „Джемини“ в надпреварата със СССР по времето на Студената война заусвояването на Космоса и достигането на Луната. В реч, произнесена на 12септември 1962 г. в университета „Райс“, президентът Кенеди заявява:

„…Ние избираме да отидем на луната в товадесетилетие и да направим други неща, не защото те са лесни, а защото те сатрудни…“
По този начин той иска от Конгреса на САЩ да одобри финансирането с допълнителни 22 милиарда долара проекта „Аполо“. Името на проекта идва от древно гръцкият бог на мъдростта, изкуствата и ловът – Аполон. А основният научен ръководител на проектите „Аполо“ е Дейвид Бейкър, който познайте – също е масон, но вече 33 ниво – най-високото възможно. Общият брой на мисиите от 1961 г. по програмата „Аполо“ е 33. Не се заблуждавайте не е случайност.Както запознатите знаем 33 е числото на Христо. На 33-годишна възраст юдейте разпват Иисус. Именно това е причината и точа число да стане свещено при„великите зидари“.

В действителност същият този Господин Бейкър е имал загадъчни сведение за това кой е обитавал Луната и Марс. Виждайки се вече като „диригент“ на фундаменталните в човешката история космически мисии той решава, че е назрял моментът цялото негово братство да се докопа до истината, която е свързана с произходът на човечеството и връзката с Марс. Както знаем масоните са едно от вече не дотолкова тайните общества, който пазят не малко тайни за съдбата на човешката цивилизация през хилядолетията.Уникален шанс, нали? По следващите редове ще надигнат завесата относно произходът на хората.

Безспорно най-важният от всички експедиции на „Аполо“ е 11-тата подред. Това е първият пилотиран космически кораб на НАСА, чийто екипаж достига и каца на Луната. Корабът излита на 16 юли 1969 от космическия център Кейп Кенеди Флорида с екипаж Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин и на 20 юли 1969спускаемият апарат Ийгъл успешно каца на Луната. Нийл Армстронг е първият човек в историята на човечеството стъпил на Луната.

Пилотираният космически кораб Аполо 11, съставен от ракетата носител Сатурн V (AS-506), командния модул (CM-107) с позивни „Колумбия“(Columbia) и лунния модул (LM-5) с позивни „Ийгъл“(Eagle) с обща маса 43,9 тона, е третият апарат от серията Аполо изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него само Аполо 8 и Аполо 10 с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята без да извършват кацане на него. Целта на мисията на Аполо 11 е да извърши меко кацане на Луната в предварително определен район в Морето на спокойствието, събиране и доставяне на Земята на образци от лунния грунд,фотографиране, провеждане на директна телевизионна връзка със Земята, поставяне на научна апаратура на лунната повърхност и завръщане на Земята.

В следващите 4 десетилетия стъпването на Луната ще се окаже един от най-дискутирането и подлагани на съмнения човешки дейности в историята на човечеството. Истината е, че наистина се приземихме успешно на лунната повърхност, но откритията там принудиха НАСА и американското правителство да изфабрикуват във филмовите студия на „Холивуд“ една добре скалъпена постановка,която да ни замаже очите. Фалшификатът на стъпването на Луната бе нужен, за да се спести истината или по-скоро да се отмести общественото внимание от сензационните находки открити на земният спътник.

Хюстън и тримата астронавти на космическия кораб Нийл Армстронг, Едвин „Баз “Олдрин и Майкъл Колинз. Две от фразите, изречени на 19 юли малко преди излитането прозвучаха на специалистите, следящи полета, като нормално запитване за информация. Зад тях обаче бе скрита тайна, която Олдрин разкри едва сега-“Аполо 11” не беше сам в космоса.

Екипажът попитал къде се намира “Аполо 11” спрямо третия модул S-IVB, който ги изстреля към Луната. След няколко минути Хюстън отговорил,ч е модулът се намирана 11 хиляди километра.

„В такъв случай онова, което виждахме в илюминатора, не можеше да бъде S-IVB – разказва Олдрин. Защото в илюминатора виждахме близко разположено тяло с кръгла форма, което се движеше по елиптична траектория. Колинз решил да го огледа по-добре през телескопа и наистина, оказа се, че това не е тяло от нашия кораб“.

Астронавтите решили да не съобщават това в базата, а да разкажат за него след като се върнат на Земята и то на секретен брифинг.

Какво можехме да сторим? Да закрещим

„Момчета, някакъв обект се движи встрани от нас! Не знаете ли какво става ?“

Много хора слушаха разговорите ни с Хюстън,най-различни хора. Бояхме се, че някой може да реши да прекрати мисията по някаква глупава причина. Затова решихме да попитаме къде се намира S-IVB“.

След завръщането им на Земята астронавтите бяха приети от президента Ричард Никсън на борда на самолетоносача “Хорнет”. Те разказали на ръководителите на полета за всички фази на наблюдение на обекта. В НАСА решили да не ги огласяват. Доктор Дейвид Бейкър, главният научен ръководител на мисията,обяснил, че НАСА може да изпадне в смешно положение и накарал астронавтите да поемат задължението ад не разгласяват тайната.

„Много специалисти в НАСА са сигурни, че НЛО съществуват и това ни накара да затегнем още повече политиката на засекретяване. Никой не можа да обясни какъв обект са наблюдавали астронавтите, но е ясно, че тези срещи започнаха още с първите полети в космоса. Много екипажи са се срещали със странни обекти“. Казал Бейкър.

Всички помнят Нийл Армстронг като героя на тази мисия. Но истината е, че първият човек стъпил на лунната повърхност е Едвин „Баз“ Олдрин, полковник от американските ВВС, роден в шведско семейство. Но снимките на Армстронг на Луната са няколко, докато Олдрин е сниман многократно. Много от любителите на лунните тайни го обвиняват, че не е казал всичко. И днес много хора са убедени, че след прилуняването нещо е станало. Убеждението им почива на уловените от радиолюбители разговори между екипажа и базата в Хюстън. Стъпвайки на Луната Армстронг казва, че вижда силна светлина, излизаща от единия от кратерите. Тук, според записа, наблюдаван на екрана в НАСА, връзката рязко прекъсва, но радиолюбителите са чули какво казва астронавтът.

„Кои са те? Кои са? Знаете ли кои са? О, Господи! Никой няма да ни повярва. Тук сме, добре сме, всичко е наред с нас, но имаме посетители! Казвам ви, тук има други космически кораби. Наредили са се по ръба на кратера!’

Но на кинолентата и фотографиите, обнародвани от НАСА, не се вижда и следа от подобна галактическа флотилия. Някои неща се забелязват на другите видеоматериали, съхранявани в националните архиви, но от 700 киноленти за мисията 698 изчезнаха мистериозно, а единственото устройство, с което биха могли да бъдат разгледани вече не съществува. То се пазеше в Центъра за космически полети „Годард“, който бе закрит и ликвидиран поради недостиг на средства за поддържането му.

В интервю бившият служител на НАСА Ричард Хогланд казва:

„Вярвам, че проектът “ Аполо „ потвърди съществуването на древна, но все пак човешка цивилизация на Луната. Тя е заложена от предците ни. Но ние успяхме да публикуваме само една малка част от информацията, получена от NASA, че някога хората са населявали цялата Слънчева система.

Кен Джонсън твърди, че преди 40 г. по време на изпълнение на програмата за кацане на Луната американски астронавти са намерили и заснели на лунната повърхност„древни руини от изкуствен произход” и са открили неизвестна преди това технология за управление на гравитацията. Данните обаче са били засекретени от правителството на САЩ, а на ръководената от Кен Джонсън фотослужба било наредено да унищожи всички снимки на намерените на Луната обекти. Джонсън обаче нарушил заповедта и тайно запазил няколко снимки, които се готви да покаже на пресконференция във вторник в Националния клуб на печата във Вашингтон.

Той разказал за лунните снимки на Ричард Хогланд, съавтор на книгата „Тъмната мисия – тайната история на НАСА”. Книгата излезе в САЩ миналата седмица и вече е в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“. Ричард Хогланд, бивш консултант на НАСА и известен в САЩ популяризатор на всевъзможни космически тайни, също ще участва в пресконференцията. Хогланд и Джонсън смятат, че тези засекретени находки може да станат причина за нова „лунна надпревара”, в която сега ще се включат освен САЩ, Русия, Китай, Япония и Индия. Те не изключват САЩ да форсират извеждането на совалки, за да приключат предсрочно тази програма и да преминат към новите космически апарати „Констелейшън”, които ще позволят на НАСА да кацне на Луната. Русия също обяви планове да изпрати космонавти на Луната през 2025 г. и да построи там лунна база.

Това не е ли сензационно твърдение? За много хора това може да изглежда невероятно, но през последните години все повече натежава информацията за това,че историята на разумната цивилизация на нашата планета не е толкова проста и ясна, колкото изглеждаше доскоро.

В светлината на редица озадачаващи находки в древни пластове на Земята, вече не изглежда така безумна хипотезата на британски физик Линдън Мередит, че развита земна цивилизация на Земята, която е била в състояние да излезе в космоса и да стигне до Марс, се е самоунищожила в ядрен конфликт преди 30 милиона години.

Може би това е тази цивилизация, която е оставила на Луната и Марс следи от дейността си, за която през последните години на редица пресконференции иинтервюта говорят бившите служители на НАСА, Ричард C. Хогланд и Кен Джонстън.

Те продължават да твърдят, че НАСА от 40 години крие информацията, за намиращи се на Луната следи от древна цивилизация.

В книгата на Ричард С. Хогланд и Майк Бари „Тъмната мисия. Тайната история на НАСА „, авторите твърдят, че НАСА практически редовно скрива или умишлено изкривява различна важна информация за космоса.

При изучаването на снимки, получени от американските пилотирани мисии на Аполо и безпилотни космически апарати, Хогланд забелязва необичайни геометрично праивлни образувания. Например, на снимката LO-III-84m (LunarOrbiter) изследователят е открил тайнствена „кеглообразна“ структура, която се откроява на 1,5 мили над лунната повърхност. В този обект Хогланд намира явно изразена геометрична организация, която се състои от „повтарящи се вътрешни кристални форми“. Това са клетки, които въпреки че са повредени, са все още ясно видими. Изследователят смята, че това е стъклообразен комплекс с различни по големина изкуствени обекти, сега силно повреден от метеоритно бомбардиране „.

На същата снимка Hogland успява да открие стъклен „мегакуб“, извисяващи се в горната частна „лъскава стъклена кула. Цялата тази конструкция се издига над повърхността на Луната в на височина от седем мили! Има и други обекти, които като че ли се издигат над повърхността на спътника на Земята. В Hogland възниква идеята, че на това място някога е съществувал огромен изкуствен купол, от който до момента са останали само фрагменти. Изследователят го нарича „Купола на Средното море.“

А на снимката AS10-32-4822, направена от Аполо 10, Hogland открива „необичайно правилна, правоъгълна, изпъкнала, триизмерна, повтаряща се рисунка.“ Серията от линии са подобни на улици, всички детайли навеждат на идеята, че това е снимка на древен град, значително унищожен от продължителна метеоритна бомбардировка.

Hogland го нарича „Лос Анджелис на Луната.“ До този момент, няма хипотеза, която да може да обясни образуването на „Лос Анджелис“ по естествен начин. Излиза, че той е изкуствен и следователно, може действително да бъде град.

Тази стъклена кула, извисяваща се на височина няколко пъти по-висока от Еверест, е разположена върху пластмасов стълб, който е направен от материал, за който хората и представа си нямат как да го направят.

Трябва да се спомене още един любопитен обект, намерен от Hogland, т. нар. „Замък“. Този обект е нещо, което прилича на замъка „Schloss Noyshvansh“, построен от крал Лудвиг II е Бавария, е издигнат над лунната повърхност на височина от около 9 мили и е достатъчно сложен геометричен обект.

По време на изследванията си Hogland научава, че НАСА редовно ретушира негативи( а не снимки!), което означава едно – вече никога получените при снимане данни за Луната не може да бъдат възпроизведени в оригинал. Друг шокиращ факт той научава от бившия служител на НАСА Кен Джонстън. Той казва, че е трябвало да изпълни поръчката на шефовете и да унищожи всички копияна оригинални лунни снимки – десетки хиляди изображения на Луната!

Но, Джонстън не унищожава един комплект, някои от снимките оставя за себе си, а повечето е предал на университета в Оклахома. На тези изображения Hogland открива няколко озадачаващи аномалии с ясно изразен изкуствен характер. Те напълно потвърждават предположението му за наличието на Луната на руини от сгради на древна цивилизация,което, разбира се, категорично се отрича от НАСА.

И така на Луната преди огромен период от време е съществувала великолепна цивилизация. Високо развита, имаща ресурсите за насели цялата галактика. Разбира се Земята и Марс, също са били нейни колонии. По някаква причина или заради звезден катаклизъм тези извънредно напреднали същества изчезват и на тяхно място се появяваме след 30 милиона години ние. Другият важен факт, който трябва да споменем е, че на земният спътник откриват и останки от самолети, което кара учените от НАСА да твърдят, че Луната се е явявала и като „сметище“за космически отпадъци. Технологично нашите прадеди са били толкова напред, че са успели да направят роботи, киборги, които да извършват цялата работническа дейност вместо тях. За това свидетелства свалената от Нийл Армстронг и компания, глава на робот от Луната.

Друг известен „гуру“ в областта на космонафтиката е д-р Едгар Мичъл – 6-тият астронавт,стъпвал на Луната. Според негови твърдения извънземни вече няколко пъти са влизали в контакт с хората, но властите крият истината за това вече 60 години.

Доктор Едгар Мичъл, част от екипажа на Apollo 14, заяви в интервю за радио„Kerrang“, че по време на работата си в НАСА е узнал за много визити на НЛО на Земята, но всяка една от тях старателно е била прикривана.

Мичъл, който навърши 81 години през септември, обяви, че онези служители на НАСА, които са имали контакт с извънземни, ги описват като „малки странни хора“. Оказва се, че обликът на извънземните съвпада с традиционната представа за тях: малко тяло, но големи очи и глава.

Притеснително, нашите технологии „са далеч по-прости от техните“ и „ако те бяха настроени враждебно, вече щяхме да сме загинали“, твърди той.

Доктор Мичъл, заедно с командира на Apollo 14 Алън Шепард, държи рекорда за най-дълга разходка по Луната – 9 часа и 17 минути, поставен по време на мисията им през 1971 г.

„Имах щастието да се докосна да фактите, че нашата планета е посещавана от извънземни, и че НЛО е реалност“, заявява Мичъл.

„През последните 60 години нашето правителство старателно крие това, но постепенно част от информацията изплува на бял свят и достигна до част от нас.“

„Бях близък с военните и разузнаването, хора които знаят, че под повърхността на това, което знае обществото, лежи истината – да, ние сме посещавани от извънземни. Четейки вестниците напоследък, подозирам, че това продължава да се случва“.

Според доктора инцидентът Розуел е истина и подобни посещения на извънземни продължават да са обект на разследвания.

„Истината вече излиза наяве. Мисля, че сме близо до истинско признание за случилото се и някои сериозни организации се движат в тази насока“.

Представители на НАСА побързаха да опровергаят казаното от Мичъл. Официалният говорител на организацията заяви, че:

„НАСА не преследва НЛО. НАСА не участва в прикриване на извънземни на тази планета, или където и да е било във Вселената. Доктор Мичъл е велик американец, но по този въпрос ние не споделяме еднакви мнения.“

Едгар Мичъл притежава докторска степен по астронавтика и аеронавтика от Масачузетския технологичен университет, едно от най-престижните висши училища в света.

Из книгата: „Dark Mission – The secrethistory of NASA“, автори: Richard C. Hoagland and Mike Bara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *