Ротшилд – историята на една от най-богатите фамилии в света. Част шеста

1887: Елин Каролин де Ротшилд се омъжва за търговеца на опиум – Едуард Албърт Сейсън. Елин е внучка на Якоб Майер Ротшилд. Бащата на Алин, Густав, заедно с неговия брат поемат контрола над френския клон на Ротшилдите след смъртта на баща им Якоб Ротшилд.

1891: Лидера на британските лейбъристи прави следното изявление по адрес на Ротшилд :

„Тази шайка кръвосмучещи паразити се явяват основната причина за неизчислими беди и страдания в Европа през този век и натрупват своите огромни богатства главно чрез разпалване на войни между държави, които не би трябвало никога да се карат. Всеки път когато има проблеми в Европа, навсякъде където слуховете за война се разпространяват и човешките умове се изпълват от ужас от възможността за промяна и катастрофа, вие трябва да бъдете сигурни, че кривоносковците Ротшилд играят своите игри близо до този регион на безпорядък.”

Коментари като този всяват тревоги в Ротшилдите и затова те купуват агенция Ройтерс, за да имат някакъв контрол над медиите.

1895: Едмонд Майер Ротшилд, най-младия син на Якоб Майер Ротшилд, посещава Палестина и впоследствие поставя основите на първата еврейска колония там, това е част от по-нататъшния им план за основаване на собствена държава в тези земи.

Едмонд Майер Ротшилд

Едмонд Майер Ротшилд

Израелската банкнота от 500 е с образа на Едмодн Ротшилд

Израелската банкнота от 500 е с образа на Едмонд Ротшилд

1896: Теодор Херцел издава книгата си „Еврейската държава”. В края на същата година идва в София да търси помощ от Цар Фердинанд за разпространението на книгата. Цар Фердинанд, който също има еврейска кръв, му помага като поръчва копия от книгата му на френски, английски и руски.

Теодор Херцел

Теодор Херцел

На Теодор Херцел са думите „Антисемитизмът ще се превърне в наш най-добър приятел”.

1897:  Ротшилдите учредяват първия ционистки конгрес с цел да популяризират ционизма. Той е проведен в Мюнхен, но в последствие е преместен в Базел. Председател на срещата е Теодор Херцел, който в последствие е избран за президент на ционистката организация, на чийто флаг, стои знака на Давид (знака на Ритшилд). На този първи ционистки конгрес са четени „Протоколите на ционските мъдреци„. 

Първия ционистки конгрес

Първия ционистки конгрес

1902:  Умира Филип де Ротшилд

1905:  Ротшилдите подкрепят плана на евреите около Георгий Гапон да извършат преврат в Русия и да установят на мястото на монархията, комунистически режим. Плановете им се провалят и те са принудени да избягат от Русия, като единствено в Германия намират убежище.

Гео́ргий Аполло́нович Гапо́н

Гео́ргий Аполло́нович Гапо́н

1907: Марионетката на Ротшилд, Якоб Шиф, шеф на Kuhn, Loid &Co. предупреждава Търговската камара в Ню Йорк:

„Ако ние не притежаваме централната банка с адекватен контрол на кредитните средства, тази страна (САЩ бел. ав.) ще понесе най-голямата парична паника в своята история”.

1909: Якоб Шиф основава Национална Асоциация за напредък на цветнокожите (NAACP). Тази организация цели да подбуди негрите към бунтове, грабежи и други форми на безредици за да причини разрив между бялата и черната общност в САЩ.

1912: Пред списание „Truth” Джордж Конрой заявява по адрес на Якоб Шиф следното:

„Мистър Шиф е шеф на голямата частна банкова къща Kuhn, Loeb & Co., които представляват интересите на Ротшилд от тази страна на Атлантика. Той е бил финансов стратег и четири години е работил като финансов министър в Standart Oil. Той е работил с Хариман, Гулдс и Рокфелер във всички техни железопътни компании и се е превърнал в доминантна сила в железопътната и финансовата мощ на Америка”.

1913: Якоб Шиф основава Антиклеветническа лига (ADL) в САЩ. Тази организация е основана за да клевети всеки, (като го обяви за антисемит) който си позволи да уличи глобалната конспирация на Ротшилд.

През тази година Ротшилдите създават и тяхната последна централна банка в САЩ – Федерален резерв. Конгресмена Чарли Линдберг, след приемането на закона за Федералния резерв, заявява следното:

„Законът установява най-голямото доверие на земята. Когато президента подпише този законопроект, невидимото правителство на паричната мощ ще стане легално… Този банков и валутен закон е най-голямото престъпление за всички времена”.

Важно е да се добави, че федералния резерв е частна компания, тази компания не е нито федерална нито има някакъв резерв. Печалбата средно за тази компания е 150 млрд. годишно и Федералния резерв никога в историята си не е публикувал счетоводен отчет. Това е годината, в която американските граждани се превръщат в роби на ционистката система на Ротшилд.

1914: Започва Първата световна война. Ротшилдите в Германия отпускат заеми на Германия, роднините им във Франция отпускат на Франция, а тези във Великобритания отпускат на британското правителство. В същото време те контролират и трите най-големи информационни агенции в Европа – Волф (Германия), Ройтерс (Великобритания) и Хавас (Франция), и манипулират общественото мнение в Германия, настройвайки го за война (тактика използвана и в днешно време в САЩ и ЕС за печелене на общественото мнение бел. ав.).

1916: На 4 юни евреина Луис Дембиц Брандайс е назначен за съдия във Върховния съд на САЩ (най-висшият съдебен орган на САЩ, който стои начело на съдебната власт на Федералното правителство на САЩ бел. ав.) от президента Удроу Уилсън след като е бил изнудван от страна на Самуел Унтермайер няколко години по-рано. Съдия Брандайс е бил още лидер на Изпълнителният комитет на ционистките въпроси.

429113_390413534380203_861252050_n

Луис Дембиц Брандайс

В средата на Първата световна война Германия печелила, а Ротшилд още повече, и тогава настъпило превратно събитие. Германия въпреки, че печелила войната, без дори един вражески войник да стъпи на нейна земя, предложила примирие на Великобритания без да иска никакви репарации от тяхна страна. Това значително разтревожило Ротшилдите (по време на война и то в такива мащаби, държавите теглят огромни заеми за да си набавят необходимите ресурси, колкото по-дълга е една война, толкова по-добре за банкерите бел. ав.) и за да не се случи това примирие, което ще им спре кранчето – те прибягнали към нови хитрости.

Докато Великобритания обмисляла предложението на Германия за мир, агентът на Ротшилд Луис Дембиц Брандайс праща от името на Ционистката делегация в Америка до ционистите във Великобритания обещанието, че ще вкарат САЩ във войната на страната на Великобритания ако тя им обещае, че ще отстъпят Палестина на Ротшилд.

Британското правителство се съгласява за тази сделка и британските ционисти се свързват с колегите им в САЩ и ги информират за този факт. Внезапно всички водещи вестници в САЩ, които до момента са били про-германско настроени обръщат пропагандната машината срещу Германия и започват да настройват обществото за една бъдеща война срещу Германия. Във вестниците се появяват лъжливи статии като:

„Германските войници избиват сестри на червеният кръст”, „Германските войници осакатяват бебета” и подобни, чиято цел е единствено манипулиране на общественото мнение срещу Германия.

us_propaganda-20

Същата година президентът на САЩ Удроу Уилсън прави предизборна кампания за втория си мандат под девиза „Да преизберем мъжът, който иска да запази синовете ви от войната”.

1917: Германското предложение за мир накарало Ротшилдите да побързат с включването на САЩ във войната. На 6 април 1917 САЩ обявява война на Германия. Четири дни по-рано президента Уилсън прави обръщение и към двете камари на Конгреса и ги приканва да обявят война на Германия. Конгреса всъщност обявява война на Германия единствено, защото президента го е уведомил, че в нарушение на международното законодателство германска подводница е потопила в Ламанша кораба „Съсекс”, а заедно с него са загинали и американски граждани на борда му. Пропагандната машина на Ротшилд използва това за да настрои обществото и то заслепено от жажда за мъст бързо става готово за война. Оказва се обаче, че корабът „Съсекс” заради, който избухва войната не бил потопен и следователно американски граждани не са загинали на борда му. Ето какво пише британския политик от това време Франсис Нелсън в книгата си „Създатели на война”:

„Удроу Уилсън в отчаянието си да намери претекст да влезе във войната, го намери най-после в „потъването” на Съсекс в Суетският канал. Някой измисли лъжата, че американци са загинали на борда му. С това оправдание той отиде пред конгреса за да обяви война. По-късно, военноморският флот откри, че „Съсекс” не е бил потопен, и че никой не е загинал.”

Франсис Нелсън

След като Ротшилд спазват обещанието си и вкарват САЩ във войната, те настояват за гаранции от страната на британското правителство, че ще спазят своята част от уговорката. Британския външен министър Артър Джеймс Бауфур, поради тази причина пише писмо до лорд Уолтър Ротшилд, останало известно като „Декларацията Бауфур”.

Външно министерство

2 ноември 1917,

Скъпи лорд Ротшилд,

Имам голямото удоволствие да ви предам от името на правителството на Негово величество, следната декларация на симпатия с еврейските ционистките аспирации, които бяха представени и одобрени от Кабинета.

Правителството на Негово величество гледа благосклонно на създаването в Палестина национален дон на еврейския народ и ще използва всички усилия за да улесни постигането на тази цел, трябва да бъде напълно ясно, че не трябва да се прави нищо което да навреди на гражданското общество и религиозните права на другите етнически общности в Палестина, или правата и политическите статуси използвани от евреи в други страни.

Ще ви бъда благодарен ако тази декларация стане достояние на Ционистката Федерация.

Искрено ваш,

Артър Джеймс Балфур

balfour_portrait_and_declaration

Артър Балфур и снимка на оригиналът на „Декларацията Бауфур“

Отмъщението на Ротшилд спрямо руската монархия се осъществило на 2 март чрез болшевиките, които били създадени и ръководени от тях. Така те най-сетне успели да отмъстят за това, че цар Александър I опропасти плановете им при първият ционистки конгрес през 1815 г. във Виена.

Много важно за тях било всички членове на кралското семейство да бъдат избити включително и жените и децата, защото такава била заканата на Натан Майер Ротшилд през 1815 г. По този начин те отправили послание какво ще очаква всеки който им провали плановете.

1919: Януари са убити агентите на Ротшилд – Роза Люксембург и Карл Либкнехт, при опит за държавен преврат в Германия.

Карл Либкнехт и Роза Люксембург

Карл Либкнехт и Роза Люксембург

По време на Версайската мирна конференция, на която трябвало да се уточнят параметрите по мирният договор с Германия присъствала делегация от 117 ционисти водени от Бернард Барух, пристигнала във връзка със сделката за Палестина. В този момент на германците им станало ясно как, и защо САЩ е влязла във войната.

Уинстън Чърчил и Бернард Барух (и двамата са били ционисти)

Уинстън Чърчил и Бернард Барух (и двамата са били ционисти)

До този момент Германия е най-приятелски настроената страна в Европа спрямо евреите.Германският едикт за еманципация от 1822 г. е давал на евреите всички граждански права, които са давани и на германците. Също така тя е единствената страна в Европа, която приема евреите участвали в първия опит за свалянето на руската монархия през 1905 г. В отговор на тази толерантност евреите им забиват нож в гърба без дори да се замислят. Интересен е факта, че домакин на Версайската конференция е лорд Едмонд де Ротшилд.

Версайската мирна конференция е използвана още от Ротшилдите за да създадат световно правителство под претекст да се спрат войните (които в повечето случай те създават бел. ав.). То се казваше „Общество на народите” но за щастие не просъществува много дълго.  Звучи ли ви познато -> Общество на народите = Отворено общество?

На 29 март вестник Таймс (контролиран от Илюминати днес) пише следното относно болшевишкият преврат в Русия :

„Една от куриозните страни на болшевишкото движение е високия процент на чужденци сред лидерите му. От двадесет или тридесет комисари или лидери, които представляват ядрото на болшевишкото движение, не по-малко от 75% са евреи.”

Болшевиките евреи създадени от Ротшилдите в последствие ще избият над 60 милиона души в концлагерите на СССР известни още като ГУЛаг, както пише нобеловият лауреат Александър Солженицин в своята книга „Архипелага ГУЛаг” 2-ра част. На страница 79 в своята книга той изброява имената на началниците на тази зловеща машина за убийства. Това са: Арон Солтс, Яков Рапопорт, Лазар Коганович (Коган), Матвей Берман, Хенрих Ягода и Нафталий Френкел всичките евреи ционисти.

През тази година „Н.М. Ротшилд и Син” получават правото да определят световната цена на златото. Това става и до наши дни в офисите им в Лондон.

1921: По нареждане на Якоб Шиф, евреите Бернард Барух и „полковник” Едуард Хаус (титла дадена му без да е имал никаква военна служба бел. ав.) основават „Съвет по външните отношения” – неправителствена и безпартийна организация (мозъчните тръстове започнали да душат света). Шиф дава нареждането за създаването на съвета преди смъртта си през 1920 г. Целта на този съвет е да издига и финансира политици, които са загрижени и ще защитават интересите на Ротшилд.

Едуард Мандел Хаус

Едуард Мандел Хаус

При създаването си организацията има почти 1000 души членска маса включително собствениците на всички индустриални империи в САЩ, всички влиятелни банкери по това време и ръководителите на всичките им фондации за освобождаване от данъци. Всъщност всички тези влиятелни хора имат за задача да финансират подходящите кандидати, които искат да станат сенатори, президенти съдии и прочее. Първата задача на „съвета” била да превземе пресата. Тази задача била дадена на Джон Рокфелер, който създава няколко национални новинарски списания като „Таймс”. Той също помага на евреите Самуил Нюхаус и Елджин Майер да създадат своите медийни империи в които влизат най-известните вестници като Нюзуик и Вашингтон пост. СВО също така установява контрол и над радиата, телевизиите и киноиндустрията. Тази задача била разделена между интернационалните банкери – Лехман, Лоуб, Варбург и Голдман.

Други интересни факти: Американският сенаторДжо Либерман, който според някои в крайна сметка беше отговорен за превръщането на Джулиан Асанж в най-голямата медийна личност на десетилетието е член на Съвета за външни отношения. Собственика на имението, където Асанж в крайна сметка беше поставен под домашен арест, има връзки с Ротшилд. Джулиан Асанж наеладвокат на име Марк Стивънс, чиято фирма между други неща също защитава й интересите наРотшилд. Въпреки това към края на 2010 г. Джулиан се скарал с адвоката си Марк. След влизането в Еквадорското посолство, за да търси убежище, някой внася гаранция от 20 хил. паунда за Асанж, някой който е втори братовчет на Ротшилд – Джемайма Хан (по баща Голдсмит). „The Economist“ е списание на Ротшилд, а Асанж е бил награден от тях през 2008 г. Сайта на Джулиан Асанж „Wikileaks“използвал кантората Фокс Ротшилд, за да отменирешението на съдията за спирането на Wikileaks. „The Guardian“ и „The New York Times“, два отмедийните партньори на Асанж, са свързани сРотшилд. Следвайки тези факти стигаме до заключението, което ни навежда на мисълта, че Джулиан Асанж и Wikileaks служат за трибуна на интернационални конфликти за интересите на ционистите на Ротшилд.

Марк Стивънс и Джулиан Асанж

Марк Стивънс и Джулиан Асанж

1930: Ротшилд създават в Швейцария първата си световна банка – „Банка за международни плащания” („Bank for International Settlements” (BIS).  1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *