Ротшилд – историята на една от най-богатите фамилии в света. Част осма

1941. През тази година Рузвелт най-сетне намира начин да влезе във войната. Той много добре знае зависимостта на Япония от американския петрол и стомана, понеже САЩ са главните дилъри на тези провизии за Япония. По това време Страната на изгряващото слънце се намира във война с Китай, без американският петрол и стомана войната за Япония е загубена. Изправена пред катастрофа Япония се поддава на провокацията на Рузвелт и предприема нападението над Пърл Харбър.

През тази година, много преди да се заговори за газови камери и холокост, евреина Теодор Кауфман пише книгата си „Германия трябва да загине!“, в нея той излага план за пълното унищожение на германската популация с много прост и жесток метод: масова стерилизация на всички германски жени и мъже между 14 и 60 години. Този план служи за база на Плана Моргентау за тотално унищожение на Германия. Плана Моргентау е написан от „американският” министър на финансите Хенри Моргентау. Въпреки, че не се осъществява, самият факт, че е бил замислян е показателен, колко силна е била омразата дори и към цивилното население по това време.

ВСВ. Немски войник помага на ранени руски цивилни граждани.

ВСВ. Немски войник помага на ранени руски деца.


Част 2

1944: През юли 1944 г. в хотел Mount Washington се провеждат преговори между 44 страни (решаващата дума в тях имат Великобритания и Съединените американски щати) върху новата концепция за паричната система, която може да бъде въведена в следвоенния свят. Резултатът от преговорите са т.нар. Бретънуудски споразумения (наричани описателно и (златно)доларов стандарт), които могат да се смятат за първата глобална парична конституция. Точките на конференцията се обмислят две години преди това. Конференцията се оказва успешна от гледна точка на това, че 45-те страни-участнички полагат подписа си, а през следващата година (1945), споразуменията влизат в сила.

Последствия от Бретънуудските споразумения

Американският долар получава статут на официална световна резервна валута, а валутите на останалите страни добиват доларов паритет. Същевременно САЩ трябва да гарантират златния паритет на долара по фиксиран курс 35 долара за тройунция (става дума за определена форма на златен стандарт). В интерес на централните банки на останалите държави е да поддържат достатъчни валутни резерви в американски долари. Това допълнително увеличава привлекателността на долара и засилва позициите му в следвоенния свят. През пролетта семейство Ротшилд плаща на президента  Хари Труман (33-ия президент на САЩ, 1945–1953 г.) два милиона долара за кампанията му, с цел да признае Израел като суверенна държава.

Организациите, произтичащи от Бретънуудските споразумения

Бретънуудските споразумения стават причина за възникването на Стабилизационния фонд, а по-късно и на Международния валутен фонд, който започва да осъществява контрол върху нововъзникналата система. Появява се и Международната банка за възстановяване и развитие, по-късно и Световната банка (World Bank, WB). От друга страна е предложено закриването на Банката за международни разплащания (the Bank of International Settlements) заради доказаното й сътрудничество с нацисткия режим, но в крайна сметка тази идея не минава на конференцията (както и поради изискванията към формата на предполагаемите следвоенни репарации на Германия).

Затваряне на златния прозорец

Обмяната на долари срещу злато не е в компетенциите на отделните индивиди, а е право на централните банки на останалите държави. Това означава, че централната банка на САЩ (Федералният резерв) е задължена по искане на банките от други страни да обмени желаната сума долари за съответното количество злато. През 60-те години (най-вече след програмата „оръжия и масло“ на президента Линдън Джонсън) води до изчерпване на златото, съхранявано в американските банки на територията на САЩ. През август 1971 г., когато тогавашният президент Ричард Никсън не удовлетворява искането на Франция и Великобритания да изпълни задължението си по Бретънуудските споразумения, на 15. август с т.нар. затваряне на златния прозорецсе слага край на бретънуудската система. Това води до ерата на плаващите валутни курсове. В течение на няколко месеца след прекратяването на бретънуудската система цената на златото се вдига десет пъти.

1948: През пролетта семейство Ротшилд плаща на президента Хари Труман (33-ия президент на САЩ, 1945–1953 г.) два милиона долара за кампанията му, за да признае Израел като суверенна държава.

1953: Н. М. Ротшилд & Синове учредява British Newfoundland Corporation Limited с цел да получи 60 000 квадратни мили земя в канадския Нюфаундленд, която включва електроцентрали, ползващи силата на Хамилтъновите (по-късно преименувани на Чърчилови) водопади. По онова време това е най-големият строителен проект, с какъвто някога се заемало частно дружество.

falls

1955: Едмон де Ротшилд учредява в Париж „Компани финансиер“ (Compagnie Financière).

1957: Джеймс де Ротшилд умира. Съобщено е (от медиите, притежавани от Ротшилдови), че е завещал голяма сума пари на държавата Израел, за да се построи сградата на парламента й, Кнесета.

Sgradata na parlamenta v Izrael

Сградата на парламента в Израел

1962: „Де Ротшилд Фрер” (de Rothschild Frères) учредява Imétal, компания, представляваща всички нейни търговски интереси в добива на минерали. Фредерик Мортън издава книгата си „Семейство Ротшилд”. В нея посочва:

„Въпреки че контролират голям брой промишлени, търговски, добивни и туристически корпорации, нито една от тях не носи името Ротшилд. Бидейки частни дружества, не е необходимо (а и не го правят) никъде да публикуват дори една единствена страница за активите си или някаква информация за финансовото си състояние.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *