Комунистически терор – Китай

Китай, марксистко-ленински:

Още през годините 1931-34 китайски комунисти успяват да завладеят в провинциите Жиангси и Фужиан (Jiangsi, Fujian) своята първа териториална зона и да наложат господството си над 3 милиона жители. 10% от гражданите попаднали в тази първа китайска съветска република са класифицирани заедно с близките им като едри собственици и врагове на революцията и под личното участие на Мао Цзедун в името на освобождението на силите на производителността избити. Таванът за политицидите (избити от китайски марксисти китайски граждани) в годините от 1949 е 58 милиона жертви (Margolin 1997 a). Детайлираните изчисления на историка Румел изхождат от по-ниско число: 35 236 000 милиона за периода 1949-1987. Историкът Бекер обаче дава много по-големи цифри: допълнително 30 до 40 милиона над тавана на цифрите на Марголин.

Жертвите, според консолидираните изчисления по Румел са разделени на следните периоди:

Взимане на властта, национализация1949-195338 427 000
Колективизация и „Висок скок напред“1953-19587 474 000
Глад, изкуствено предизвикан следствие на национализиране и принудителен труд1959-196310 729 000
Културна революция1964-19757 731 000
Либерализиране1976-1987874 000
Сума общи жертви1949-198765 235 000(с Бекер, 1998: 30-40 млн. –
95 235 000 – 105 235 000)

След т.нар. либерализиране от 1987 до днес наказанието и унищожението чрез принудителен труд в работни и концентрационни лагери продължава при неизвестни числа. Един показателен за световната общественост факт би било кървавото потушаване на мирната демонстрация на 4.07.1989 на Пекинския площад Тянънмън. По официални данни в този политицид са избити 532 човека, а в провинциите по това време други 408. Западни историци предполагат, че жертвите са между 3000 и 4000.

-De Jaeger/Kuhn 1952; Labin 1960; Walker 1971 ; Karnov 1972 ; Fitzgerald 1976 ; Griffin 1976 ; Garside 1981; Butterfield 1982; Mosher 1983; Shalom 1984; Liu Guokai 1987; Kane 1988; Lawrence 1991; Rummel 1991; Salibury 1992; Heberer 1995; Simon 1996, Margolin 1997, извадки от книгата „Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *