Вражеската емиграция нарушаването на основни човешки права

През всичките 45 години комунистическа власт управляващите в България възприемат емиграцията като заплаха за създаването на реална опозиция вън от страната. Затова в документите на Политбюро и на ДС емиграция е назовавана „вражеска“. Понятието „вражеска емиграция“ се формира в средата 50-те години като обединява „контрареволюционните елементи“, „изменниците“ и „невъзвращенците“. „Вражеската“ емиграция не наброява някаква внушителна цифра. Нейният брой е твърде нисък в сравнение с някои други страни от Източния блок като Полша, Чехословакия или ГДР. От Източна Германия само след бунта през 1953 г. напускат 120 000 души, а от края на Втората световна война до построяването на Берлинската стена през август 1961 г. – 2, 7 млн. души (Изт. – Волф Маркус, „Супершпионин“, ИК „Труд“, София, 1998 г.). Броят на враговете на комунистическа София сред емигрантите е много по-скромен. В докладна записка до Политбюро от 1966 г. председателят на КДС Ангел Солаков посочва, че като изменници на родината са регистрирани 5933 лица и 372 невъзвращенци (Изт. – ЦПА, ф. 1, оп. 64, а. е. 359, решение „Б“ №15/27. ХІІ. 1966 на Политбюро на ЦК на БКП „За пресичане възможностите на капиталистическите разузнавания да провеждат подривна дейност против НРБ чрез вражеската емиграция“). В друг доклад до Политбюро МВР обобщава, че от 9. ІХ. 1944 г. до 1974 г. от България са избягали около 10 500 български граждани без в тази цифра да са включени невъзвращенците от турски произход (Изт. – ЦПА, ф. 1, оп. 35, а. е. 4924, решение „А“ №399/5. ІХ. 1974 на Политбюро на ЦК на БКП „За даване на амнистия на български граждани, извършили след 9. ІХ. 1944 престъпление „бягство зад граница“ във връзка с 30-годишнината от социалистическата революция). Репресиите срещу семействата на политическите имигранти се изразяват с лишаване от основни човешки права. На близките се забранява да напускат страната, нарушена е неприкосновеността на кореспонденцията (Изт. – ЦПА, ф. 1, оп. 64, а.е.168, решение „Б“ №8/14.VІ.1952 на Политбюро на ЦК на БКП за разрешение на МВР да проверява кореспонденцията и колетните пратки, разменяни между избягали в капиталистически страни изменници на родината и граждани в страната), осъществява се системен тормоз, а на децата на бегълците е лепнат етикета на неблагонадеждни и им се ограничават възможностите за образование и работа. Важно е да се отбележи, че през януари 1990 г. Политбюро начело с Петър Младенов, Андрей Луканов и Александър Лилов взима решение, с което реабилитира българските емигранти, но само тези които са пострадали по време на Сталинския терор в СССР.

Мокрите поръчки

Политическите убийства и отвличанията зад граница са част от методите, които комунистическия режим използва, за да затвори устата на критиците зад граница, след като се разправя с вътрешната опозиция. В архива на ДС в края на 60-те години съществуват документи подтвърждаващи, че ДС включва в арсенала си ликвидирането на противници чрез физическо убийство. Така например, в Шесто управление е образувано дело за оперативна разработка под кодовото име „Гестаповец“ срещу лидера на Българския национален фронт и бивш водач на легионерите Иван Дочев. В един от докладите на управлението е посочено, че „има съвместен план с КГБ на СССР, с който се цели да се обезвреди обекта“ (Изт. – АМВР, ф. 22, оп. 1, а. е. 8, доклад на ІІ отдел на Шесто управление за „Работата по линия на вражеската емиграция през 1972 г.“).

През 1974 МВР, ръководено от Димитър Стоянов успява да отвлече от Дания 59-годишния Борис Арсов, лидер на емигрантската организация Съюз на българските революционни комитети. В оцелялото дело за оперативна разработка срещу него е запазен план за неговото физическо ликвидиране с подробни указания към агента на ДС за начините, по които може да извърши убийството (Изт. – Христов Христо „Държавна сигурност срещу българската емиграция“, ИК „Иван Вазов“, София, 2000, документална книга, изградена върху секретни документи от разработка №9867/73 „Терористи“ на Второ главно управлени на ДС (контраразузнаването) срещу Б. Арсов и на други секретни материали от досието му). Планът за убийство не успявя, защото агентът, избран за извършването му не го изпълнява. В резултат на това Арсов е отвлечен, а след отказа да сътрудничи на ДС в София за разобличаването на „вражеската“ емиграция той е осъден на 15 години затвор. Изпратен е в затвора в Пазарджик, където седмица по-късно е намерен обесен на три вратовръзки, след като при настаняването му от него са иззети всички дрехи и предмети. През 1992 Военната прокуратура в Пловдив започва разследване по случая, което не е приключило и до днес.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *