Комунистически терор – Изселвания, лишаване от право на работа и образование

Заедно с масовите убийства в месеците след деветосептемврийския преврат, Народния съд и създаването на концентрационните лагери изселванията са елемент от смазването на тези прослойки в българското общество, които биха могли да се противопоставят на установяването на комунистическата власт и на съветизацията.Още преди началото на Народния съд голяма част от близките на обвиняемите са изселени. В края на Народния съд Георги Димитров дава заповед за нова вълна репресии спрямо близките на подсъдимите. С радиограма до Трайчо Костов от 19 април 1945 разпорежда:„Обсъдете с Югов необходимите срочни мероприятия за изселването на тези хора в подходящи за целта райони. Част от тях трябва да бъдат изпратени на принудителни работи. Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля.“По данни на Дирекция на народната милиция, предоставени на Секретариата на ЦК на БРП(к) към юли 1945 са изселени са 4325 семейства на „наказани от народната власт“ с 11 875 членове.Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП(к) от септември 1944 до май 1945 всички изселени лица в страната са 28 131 души. 1На 21 юли 1948 Политбюро на компартията набелязва програма и конкретни мерки за „засилване на бдителността“ и борбата с всички антиправителствени прояви. Това решение предвижда:задържане на най-активните деятели на бившите опозиционни партии;създаване на специални лагери за всички уволнени „за фашистка дейност“ офицери;изселване от София, Пловдив, Варна, Бургас, Габрово и други по-големи градове на индустриалци, лишени от правото да упражняват професия адвокати, уволнени чиновници и др.;създаване в предприятията към отдел „Кадри“ на специална служба за разузнавателна работа под ръководството на Държавна сигурност и др.В същото решение се препоръчва да се ускори „прочистването на граничните райони от неблагонадеждните елементи“. Започват масови изселвания за една нощ на набедени семейства, които биват извозвани с камиони към вътрешността на страната, след като им е дадено най-много час или два време, за да натоварят багажа си. Обезлюдяват много села в Странджанско-Сакарския край и Източните Родопи.Специална комисия към ЦК на БРП(к) проверява списъците на предвидените за изселване от градовете „враждебни и реакционни елементи“. Броят на изселените семейства от градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Габрово и Перник за 1948 г. достига 1666. 2
1 „Българската гилотина“, стр. 1512 „Българите в световните хроники 1944-1948“, Стоян Райчевски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *