Ако историята трябва да говори за някого, това е династията на Ротшилд

Натан, третият син на Майер и основател на Ротшилдовата династия, е бил питан от своя най-малък син колко различни нации съществуват в света? „Само две са тези, за които трябва да мислиш“ — отговорил Натан, — „еврейското семейство и след това са другите“. Под „еврейското семейство“ той има предвид „еврейския род“, който е различен от другите хора.

Основателят на тази единствена по рода си династия е Майер Амшел Ротшилд. Роден е през 1743 г. във Франкфурт на Майн (Германия). Най-старият му син Анселм Майер Ротшилд (1773–1855) остава с баща си във Франкфурт. Вторият — Соломон Ротшилд (1774–1855), се установява във Виена (Австрия), третият — Натан Майер (1777–1836) — в Лондон, четвъртият — Карл Майер (1788–1855) — в Неапол и петият — Джеймс Майер (1792–1868) — в Париж.

Амшел Ротшилд
Соломон Ротшилд

 | 

Натан Ротшилд
Карл Ротшилд

 | 

Джеймс Ротшилд

Лондонският бранш под ръководството на Натан Ротшилд е най-успешният във финансовите операции и маневри.

И петимата братя играят много важна роля не само във финансовия свят, но и в политическия. Ако историята трябва да говори за някого, това е династията на Ротшилд. Като започнем от втората половина на XVIII век и до днес те са финансовите и политическите господари на света. От 200 години и до днес те финансират и контролират всички правителства в света. Повечето от коронованите глави са техни приятели и длъжници. Лионел Ротшилд е първият евреин — член на английския парламент. Неговият син Натан Майер Ротшилд през 1885 г. става първият евреин — пер на Британската империя. Морис Ротшилд става член на Френския сенат.

Праправнуците на Майер Ротшилд от гетото на Франкфурт на Майн и до днес управляват английската финансова къща „Натан Майер Ротшилд и синове“.

Пълни исторически данни за личния и търговския живот на тази злокобна фамилия и до днес не съществуват. Онова, което имаме налице, е извънредно малка част от действителното. Това се дължи на обстоятелството, че от 230 години и до днес техните действия се пазят в пълна тайна и никой не може да проникне в нея.

Основателят на династията Майер Ротшилд е изпратен да учи за равин, но след кратко време постъпва в една еврейска банкова къща в Хановер като ученик, където дълго изучава финансовите игри. Но и там не се застоява много. Връща се в гетото на Франкфурт, където двамата му братя продават стари вещи и дрехи. При тях, в един ъгъл на магазинчето той започва свой собствен бизнес със стари монети. Много от високопоставените личности в Германия, а и в цяла Европа колекционират стари монети. Майер изработва свой собствен нумизматичен каталог, който изпраща на известни хора, дори и на местните принцове.

Резултатът е благоприятен и търговията със стари монети бързо процъфтява. Дори един ден принц Вилхелм лично го посещава. Със сервилничеството си и с добрите си маниери Майер прави отлично впечатление на принца, който става негов редовен клиент. Това увеличава извънредно много авторитета на бедния търговец, който започва да играе ролята на придворен снабдител. Той прибавя към името си „Ротшилд“, което идва от малката червена фирмичка на къщата. Още през 16-то столетие къщите на еврейския квартал на Франкфурт не били номерирани. Всяка врата се е различавала от другите с някакъв знак или фирмичка със специален цвят. Вратата на къщата на Майер имала от по-рано червена табелка, от която той взема бъдещата си фамилия — Ротшилд. Управител на имотите и богатствата на принца е един от незаконните му синове Будерус. Той се сприятелява с Ротшилд и започва чрез него да обменя чужда валута. През 1785 г. бащата на принца умира и той наследява огромните му богатства и титли. Младият принц обръща извънредно голямо внимание на войската си, не само по отношение на военното обучение, но и на нейното облекло и спретнатост. Облеклото и мунициите са едни от най-красивите и изискани по онова време. Много държави са предпочитали да си наемат готови формирани военни части и тъй като тези на Вилхелм били едни от най-реномираните, всеки се стремял да ги наеме. Така например Англия пазела мир и ред в колониите си, използвайки „Хесите“. Вилхелм от Хес-Кесел е имал огромни доходи от тази си търговия. За всеки убит хески войник принцът получавал огромни извънредни обезщетения, които влизали в хазната и го направили най-богатия владетел в Европа.

Майер Ротшилд използва умело нумизматичната слабост на богатия принц и започва все по-често да го посещава в двореца и да му предлага все по-интересни стари монети, и то на ниска и приемлива цена. Това бил тактически ход за сближаване с принца колкото е възможно повече и за спечелване на неговото доверие. А лесно е да се заинтригуват останалите благородници след като е спечелено доверието на владетеля, както и действително става.

Към края на 1806 г., когато Наполеоновите войски влизат в Германия, Вилхелм поверява за съхранение по-важните си документи, архиви, бижута и около три милиона долара на стария Ротшилд, които той заравя на няколко различни места.

Тези огромни богатства, притежавани от Вилхелм IX, са спечелени по не особено почтен начин. Това са парите, които Англия е заплащала за използването на неговите войници (наемници) за пазене на реда в колониите и при потушаването на Американската революция. Морално погледнато тези пари принадлежат на войниците, давали под наем живота си за пари. Те обаче са ограбвани от Вилхелм, а след това и от Майер Ротшилд, който става негов пълномощник, по събиране на всичките му вземания от Англия и от другаде.

Тези ограбени пари са основата на огромното Ротшилдово състояние. Оттогава и досега не съществува нито един честно спечелен долар в многомилиардното състояние на фамилията Ротшилд. Задълженията на другите крале и държави към Вилхелм IX са огромни. Синовете на Майер заминават по всички краища на света, за да събират дълговете. Натан, третият син на стария Ротшилд, се установява в Лондон и всички авоари на принца се концентрират там. Извън огромните доходи от гигантското имущество на Вилхелм, Англия е заплащала на Ротшилд колосални месечни дивиденти върху неговите капиталовложения. От друга страна, по един таен договор между Вилхелм и Ротшилд, Ротшилд получава известна част от всички събрани задължения.

Наполеон е знаел, че хесенският владетел притежава огромни богатства и всячески се е стремял да се добере до тях. Цели полкове са ровели в дворците му и дори в къщата и магазина на Ротшилд, но нищо не са намерили, тъй като всичко вече е изпратено в Лондон. Само заровените бижута изчезват по мистериозен начин.

Майер Ротшилд на няколко пъти пътува за Дания, където принцът е бил в изгнание, обяснявайки му как са тормозени той и синовете му от наполеоновата власт, която ги е подозирала. Непрекъснато уверявал принца, че ще си получи всички пари до последната стотинка. През това време Натан, разполагайки с тези огромни богатства, използва критичното военно положение в Европа и недостига на стоки. Закупува всякакви стоки: памук, памучни произведения, кафе, тютюн и други, които внася по редовен или контрабанден път на гладните пазари в Германия, скандинавските страни и дори във Франция. Така парите на Вилхелм се удесеторяват благодарение на Ротшилдови, които сега вече могат да му върнат парите до стотинка.

От 1810 г. и до днес фирмата Ротшилд не се занимава повече с покупко-продажби на стоки, а само покупко-продажби на пари.

Първата сериозна сделка от този род е закупуването на 400 тона злато от известната Източноиндийска компания. От това Ротшилд спечелва четири пъти повече, отколкото е вложил. Същото злато Натан веднага продава на английската държава за поддържането на кампанията Уелингтън. Към края на Наполеоновите войни Британската империя субсидира повечето от съюзническите си държави като Русия, Австрия и Прусия. Най-големият проблем обаче е как да се придвижат сумите. Никоя голяма фирма не е била в състояние да поеме риска да транспортира такива големи суми или толкова злато. Единствен Натан и неговите братя се наемат да сторят това, оперирайки от различните си бази с шифърна кореспонденция и с най-бързите по онова време куриери и гълъби. Големите суми, които лично са притежавали, им дават възможност да открият клонове в Париж, Виена, Берлин и Неапол, като всеки един от братята е отговарял за отделен клон. По този начин „Майер и Синове“ създават помежду си първата най-голяма международна клирингова къща.

След Наполеон в Европа започва подем на строителството, културата и изкуството, което изисква големи материални средства, следователно и много заеми. Повечето от европейските правителства предпочитат да вземат от по-малки банкери, избягвайки финансовия колос Ротшилд. Главната причина за това е грубият им материализъм и тяхната недодяланост. По това време всевъзможни салони във Франция, Германия и Австрия процъфтяват и ежедневните теми на разговор са поезията, изкуството и културата. Братята Ротшилд са чужди на този дух. Погълнати изцяло от материални и финансови сделки, те нямат време да се школуват в салонното кавалерство, което по онова време е в центъра на светския живот. Те дори не знаят да танцуват, поради което не са приемани във висшето общество. Много добре са съзнавали какво им липсва и че е вече много късно да се придобие.

Но Ротшилдови решават да използват финансовата си мощ, за да победят победителите.[1]

През 1818 г. френските държавни облигации от известния заем през 1817 г. започват много бързо да спадат след едногодишно постоянно качване, което повлича и други ценни книжа. Това става не само в Париж, но и в цяла Европа, където борсите се сгромолясват. Братята, притежатели на безброй облигации от цял свят, тихомълком закупуват повечето от конкурентните облигации и в един момент ги разпродават наведнъж по цяла Европа, което предизвиква финансово стенание. Сега цял свят разбира, че не бива да пренебрегва Ротшилд, и всички политици от Европа започват да се надпреварват кой да вземе по-голям заем от тях. Салоните и висшето общество вече не забелязват тяхната недодяланост. Това е може би и началото на техния политически триумф.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *