Американската машина за преврати: унищожение на демокрация от 1953 г.

Усилията на САЩ за отстраняването на чуждестранни правителства правят света по-опасен и по-малко справедлив.

Скоро след американския преврат в Хаити през 2004 година, когато бе отстранен президентът Жан-Бертран Аристид, имах възможността да чуя словото на адвоката му Айра Кързбен, произнесено в Маями. Своята рече той започна със загадка: „Защо във Вашингтон никога не е имало преврати?“ И веднага даде отговора: „Защото във Вашингтон няма посолство на САЩ„. Тази встъпителна част от речта на адвоката бе посрещната с ръкопляскания от присъстващите, мнозинството от които бяха американски хаитянци, които много добре разбраха за какво говори Кързбен.

Бившият шеф на сигурността на Украйна Александър Якименко (по-точно на Службата за сигурност на Украйна – бел. ред.) бе разкрил, че организаторите на заговора, свалили от власт избраното правителство на страната, „буквално живееха в американското посолство. Те бяха там всеки ден“. От материалите на руските подслушвания, станали обществено достояние, ние знаем също, че тези хора са поддържали тесен контакт с посланика Джефри Пайът и отговарящите за преврата високопоставени американски ръководители, сред които ВикторияНюланд, бивша помощничка на вицепрезидента Дик Чейни, която сега заема поста заместник-държавен секретар по европейските и азиатските въпроси.

Ако вземем преврата в Украйна в рамките на историческия контекст, ще открием, че след 1953 година САЩ са организирали най-малко 80 пъти успешни или неуспешни преврати в различни държави. Всичко е започнало, когато президентът ДуайтАйзенхауер установил по примера с Иран, че ЦРУ може да сваля избрани правителства, които отказват да жертват бъдещето на народа си заради икономическите и геополитически интереси на Запада. Повечето американски преврати са довеждали до жестоки репресии, отвличания на хора, екзекуции без съд и следствие, изтезания, корупция, страшна бедност и неравенство. Плутократският и ултраконсервативният характер на силите, дошли на власт в Украйна с помощна на САЩ, едва ли ще бъдат изключение.

Ноъм Чомски намира „за най-добра книга по темата“ класическата разработка на Уилям Блум „Убийството на надеждата: интервенциите на американските военни и ЦРУ след Втората световна война“ (Killing Hope: U.S. Military and CIA Interventions Since World War II). „Убийството на надеждата“ е историческият контекст на събитията в Украйна, които гледате по телевизията. Днес това заглавие е изключително подходящо, когато виждаме как надеждите на хората от всички региони на Украйна са жертвани заради същите онези цели, заради които пострадаха народите на Иран (1953 г.), Гватемала (1954), Тайланд (1957), Лаос (1958-1960), Конго (1960), Турция (1960, 1971, 1980), Еквадор (1961 и 1963), ЮженВиетнам (1963), Бразилия (1964), Доминиканската република (1963), Аржентина (1963), Хондурас (1963 и 2009), Ирак (1963 и 2003), Боливия(1964, 1971 и 1980), Индонезия (1965), Гана (1966), Гърция (1967), Панама(1968 и 1989), Камбоджа (1970), Чили(1973), Бангладеш (1975), Пакистан(1977), Гренада (1983), Мавритания(1984), Гвинея (1984), Буркина-Фасо(1987), Парагвай (1989), Хаити (1991 и 2004), Русия (1993), Уганда (1996) и Либия (2011). Този списък не включва примерно същото количество неуспели преврати, а също преврати в Африка и на други места, където намесата на САЩ не е доказана, макар да има подозрения.

Тревожната реалност на света, в който живеем, е, че американските усилия за унищожаването на демокрацията, дори когато претендират, че я бранят, правят света по-опасен, по-малко справедлив и убиват надеждата. Когато писателят Харълд Пинтърполучи през 2005 година Нобеловата награда за литература (в разгара на американска война в Ирак), по-голяма част от речта си на церемонията по връчването на наградата той посвети на тази раздвоеност. За САЩ той каза следното: „Америка патологично манипулира с властта по света, като се маскира под маската на всеобщото благо. Това е блестяща, умна и много успешна хипноза… Това са жестоки, надменни и безмилостни действия, но това са също така и много умни действия“.

Основният механизъм за осъществяването на американските преврати след 1953 година не е претърпял особени изменения. Основната разлика между превратите в различни държави и по различно време е в мащаба на действията на САЩ, степента на откритост на участието им и в размаха на прилаганото насилие. Съществува трайна връзка между степента на американската въвлеченост и равнището на насилие.

В един от случаите като войната в Ирак, това бе смяна на режима с участието на стотици хиляди американски военнослужещи, при която загинаха стотици хиляди хора. От друга страна, участието на САЩ в преврата на ген. Сухарто в Индонезияпрез 1965 година бе останал в тайна, макар че там бяха загинали почти толкова хора. Едва ли след много години американски представители признаха причастността си към масовите убийства, извършени от ген. Сухарто.

Ще мине известно време и подобни представители ще започнат да се хвалят открито и с ролята си в Украйна. Но както обяснява ХарълдПинтърСАЩ винаги предпочитат „конфликтите с ниска интензивност“, отказвайки се от нахлуване и окупация. ЦРУ спецчастите използват марионетки и тайни операции за свалянето на правителства и смазването на движения, които са предизвикателство за ненаситната американска жажда за световно господство. Превратът е развръзката на такива операции, а когато методите на „ниска интензивност“ не дават резултат, съответната държава се подлага на пряка военна агресия от страна на САЩ.

Ирак бе подложен на американска военна намеса и окупация едва след неуспешният опит за преврат на ЦРУпрез юни 1996 година. САЩ нападнаха Панама през 1989 година – едва след 5 неуспешни опита за държавен преврат за свалянето от власт на ген. НориегаХусейн и Нориега дълго време са били агенти на ЦРУ и прекрасно са знаели какви са американските методи. Това им позволяваше да се противопоставят на опитите за отстраняване от власт, но до решението на американците да прибягат до превъзхождаща военна сила.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *