Принципите на династията Ротшилд

Притежателят на тези неизброими богатства, старият евреин от гетото на Франкфурт, създава няколко основни принципа за управлението и опазването им. Завещанието му е стриктно и не търпи никакви промени или отклонения. Петимата му синове, както и цялото му поколение, са длъжни да го спазват. Санкциите са много строги и неотменими.

1. Най-старият да бъде главата и управител на цялото състояние: това е принципът на старшинство, който не изключва и издигане на по-способния, но само по пътя на избор от всички членове на семейството.

2. Женитби в самата фамилия, между братовчеди. Целта е да се запазят всички богатства и нищо да не излезе от фамилията. Това правило не е стриктно спазвано, тъй като възниква друг фактор. Много евреи междувременно стават доста богати и при такава женитба не само не се губи, а напротив, състоянието се увеличава.

Като биологическа последица от тези еднокръвни женитби раждаемостта е малка, повечето от децата са момичета, между които има и умствено недоразвити.

3. Запазване на богатствата единни и неразделими — каквито са и до ден-днешен.

4. Завещанието на стария Майер Ротшилд в никакъв случай да не се показва наяве и да не става достояние на нито един историк.

5. Всички наследници и поколения на фамилията да бъдат винаги лоялни към старата еврейска вяра.

6. Да не се прави никаква публична инвентаризация и да не се водят наследствени дела и други подобни между членовете на семейството. Всички, които не спазват горното, се лишават от наследство.

7. Цялото състояние, което в никакъв случай и под никакъв претекст не трябва да се дели, да се управлява завинаги само по мъжка линия, между членовете на фамилията, и да бъдат съдружници. Жените, членове на семейството, както и техните съпрузи, нямат право на участие в управлението на фирмата[2]. Всеки от наследниците, който протестира или се противопостави на горните правила, губи автоматично правото си на наследство.

По всичко личи, че старият Майер Анселм, който е бил много религиозен, е целял да установи властта на една еврейска династия чрез мъжките си наследници. Неговото завещание и до ден-днешен е не само валидно за династията му, но и за всички евреи в света. Предполага се, че завещанието му е направено с помощта на двамата хасидими — Яков Жозеф и Яков Исак. Той вярва с религиозен ентусиазъм, че евреите са „избран народ“ и че Господ им е обещал „те да управляват света“. Не срещнах евреин, който да не вярва в това. То се вижда не само от протоколите на Сионските мъдреци, но и от всичко, което днес става по света. Майер е хасидим, което ще рече поклонник и последовател на хасидизма — най-набожното движение в юдаизма, което води началото си от Югоизточна Полша през 18-то столетие. Това учение представя Израел като космически фактор, като фокусна точка на сътворението на света. Хасидизмът се развива и усъвършенства от Яков Жозеф и Яков Исак — и двамата съвременници на първия Ротшилд. Създадените Якобински клубове във Франция, Англия, Италия и другаде вземат името си от тези две юдейски религиозни лица.

Теодор Херцел, личен приятел на лорд Ротшилд и основател на модерния ционизъм, около 1897 г. основава две много важни организации, които и до днес играят първостепенна роля в света. Едната е изключително секретна — включва 300 души, чиято самоличност се пази в пълна тайна, и представлява върховното управление на еврейската раса. Втората е народно-религиозна организация, състояща се от 450 души, представители на еврейските църкви и равини.

Династията Ротшилд започва с петимата синове на Майер Амшел.

Натан Ротшилд е най-недодяланият и безскрупулен от всички братя. За него единственият ръководен фактор е династичната логика. Има рядък експлоатативен ум и упорство за успех. За него Дизраели казва: „Той беше господарят и учителят на световните борси и следователно господарят и учителят на всичко останало“. Успехите му се дължат главно на секретността и упоритостта, с които е работил. Това е бил и е най-важният принцип на управлението и успеха на всички Ротшилдови до днес.

Веднъж един, който му лъскал обувките, го попитал защо неговият бакшиш е по-малък от този на сина му? Той му отговорил: „Бащата на момчето е милионер. Моят не е.“ При друг случай, когато един търговец му предложил хубава картина, Натан му казал: „Дай ми картина за 30 лири стерлинги. Не ме интересува коя. Довиждане.“

Понякога е проявявал и арогантност, присъща на всесилните и всевластните. Така например на един бал на Уелингтонския херцог, един друг херцог наречен Монморанси говорел с възторг за своите предшественици. „Значи Вие сте първият християнски барон — се произнесъл Натан пред всички на висок глас — аз пък съм първият еврейски барон, което е по-интересно, но не парадирам с това.“

След смъртта на Натан по решение на четиримата останали братя фамилният скиптър бил даден на барон Джеймс (най-малкият от петимата братя) със седалище в Париж. За разлика от най-големия брат Натан, славата на Джеймс се е носела в най-известните френски салони. Винаги изискано облечен, червенокосият младеж извънредно бързо и неусетно навлиза в най-изисканите кръгове на Париж. На 29-годишна възраст става генерален консул на Австрийската империя в Париж. Закупува един от най-красивите палати на Париж „Палата Фуше“, оженва се за племенницата си Бети, дъщеря на брат му Соломон от Виена, за която Хайнрих Хайне написва поемата „Ангелът“. За много кратко време близки приятели му стават Росини, Хайне, Оноре дьо Балзак, Жорж Санд, Делакроа. Взима участие в свалянето и качването на всички френски крале след Наполеон.

Ще се спра на една интересна случка.

Известният художник Делакроа му предлага да го нарисува като просяк и Джеймс приема. На другата сутрин отива преоблечен в просяшка дреха и звъни в студиото на Делакроа. Отваря един от учениците му и като вижда жалкия просяк, му пъха един франк в ръката и го изгонва. На другия ден един прислужник, облечен в ливрея, предава на ученика следното писмо: „Драги господине, ще намерите в плика единия франк, който ми дадохте на вратата на студиото на господин Делакроа, с лихвата му от десет хиляди франка. Може да осребрите чека в моята банка, когато пожелаете. Джеймс де Ротшилд.“

Хайне много често посещава Джеймс Ротшилд в неговия кабинет и с интерес наблюдава посетителите му и тяхното сервилничество, за което този велик поет и сатирик заключава: „Тук ние виждаме колко е малък човекът и колко е велик Бог“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *