КОМУНИСТИТЕ КЛАХА НАРОДА СИ ТАКА, КАКТО ТУРЧИН НЕ ГО Е КЛАЛ


Българинът Лазар Чипилов бил „средно заможен селянин” от с. Величково, Пазарджишко. „Стопанството му е ограбено още преди Девети: откраднат е един работен бивол, уж да бъде предаден за храна на партизаните. Всъщност е продаден за месо в Юнаците. Тъстът на Лазар повдига въпроса за бивола в кметството. Лазар си мълчи. Така се създава ситуация на ненавист към двамата величковци, които на бърза ръка, заради опита да защитят имуществото си, са определени за „фашисти” и „злостни врагове”. Партизаните се справят с тъста Стоян Бодуров още на Девети. Одисеята на Лазарпродължава до 18 октомври 1946 г., когато е отвлечен в частен дом, където партизанските съпруги се гаврят с него и където е убит с уточнена дата 25 октомври 1946 г. Явно, когато палачите са укривали тялото в местността Зюмбеликадо Тополница, жертвата е била още жива. Защото в дробовете при аутопсията е намерен пясък. Зарит е плитко с вързани ръце. След около три месеца ловни и овчарски кучета откриват трупа. Хората виждат напълно обезобразен труп, от който са рязани устните и други части от тялото.”
Как и защо е ликвидиран този напълно невинен, трудолюбив български селянин? „Разказва Иван Костадинов Добрев: „Бяха му отнели единия бивол. Казаха, че е за партизаните. Лазар не търсеше нищо. Тъстът му, дядо му – Стоян Бодуров – Чомката, започна чрез кмета да търси бивола. Така се създаде амбиция. Една нощ измъкват Лазар от къщи. Завеждат го в къщата на Кръстьо Васев. Найдена, жената на Кръстьо, давала на Лазар да пие пикня. После е откаран някъде и утрепан. За тоя бивол го утрепаха. Уж го бяха откраднали, за да го карат в Балкана за партизаните. А го продадоха за мръвки.

Разказва Петър Консулов: „Лазар Чипилов го бяха заровили жив в Зюмбилюка. Намериха го след два месеца… Това беше най-кроткият човек от всички, където избиха. После се разбра, че са го трепали Милан Васев, Борис Кънчеви още един, на който името съм забравил.”…

Разказва Мария Чалъкова – Бодурова: „Лазар ни беше зет… Мария, жената на Милан Гешев и сестра на [партизанина]Иван Стоянов Чавдаров, беше вързала очите на Лазар с черна кърпа. С тая черна кърпа на Гешевата Мария намерихме мъртвеца, когато водата го беше разрила. Друга една жена – Ристена, на Стоян Чавдаров жена, му е давала да пие урина, когато бате Лазар е искал водица. След като го мъчили една седмица, откарват го в Зюмбилюка и го заравят до реката… Устата му бяха изрезани. Ръцете му бяха вързани.”

Какъв хуманизъм! Такава е представата на комунистите за човеколюбие.

„После се разбра, че убийците, освен Милан Васев, са били от целия род Чавдарови. После, като настъпи Промяната, от СДС, които изследваха жертвите, бяха ходили да разпитват Милан Васев. Жена му Таня беше директор на Селскостопанския техникум. Тя скри мъжа си. Потулиха всичко.” До ден днешен погубеният от тези касапи на хора Лазар Чипилов се води „безследно изчезнал”! „Демокрация”, „демократични сили”…
„Разказва: Анка Герова-Костова от Стрелча: „След като убиха баща ми на 27 септември 1944 г., аз бях у дядо ми Стойо Геров, на татко баща му. Ние с баба стояхме на леглото. Дойдоха партизаните. Изкараха ни отвън. Баба и дядо ги изправиха до коловете на асмалъка. Мене ме хвърлиха в ръцете на баба. После влезнаха в къщи и обраха всичко, което можеше да се обере: килими, ковьори, юргани, стенен часовник. Всичко, каквото намериха. Помня този обир. Знам, че един от мародерите беше Пенчо Енчев Фингаров, сестрин син на дядо [племенник].Часовникът и килимът още стоят у Луко Савов, а ловната пушка е у сестриника му Пенчо.””

Ето какво вършели разбеснелите се „народни синове”. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *