Истината за Федералният резерв

И сега, за да докарат обществото до мизерия, банкерите от Федералния Резерв решават да премахнат покритието в злато на парите. За да направят това, е необходимо да притежават останалото злато в системата. Така под претекста „помагайки за края на депресията“, през 1933 г. се стига до конфискация на злато. Под заплаха от 10 години затвор всеки в Америка е длъжен да предаде златото си в Държавната Хазна, отнемайки по този начин на народа и малкото му останало богатство. А в края на 1933 година златното покритие е отменено. Ако погледнете долар от 1933 г., на него пише: „възстановим в злато“. Ако погледнете долар от днес, пише, че е „законно платежно средство“, което значи, че не е обезпечен от нищо. Безполезна хартия. Единствената стойност на нашите пари е колко от тях има в обръщение. Следователно, възможността за регулиране количеството на парите в обръщение е и възможност за регулиране на стойността им. Което също така дава възможност да поставят икономиката и обществото на колене.

„Дайте ми контрол над националната валута и не ме интересува кой ще пише законите“ – Мейър Емшил Ротшилд, основател на банкерска династия Ротшилд.

Важно е ясно да се разбере, че Федералният Резерв е частна корпорация. В тях има толкова „федерален“,  колкото при „Федерален експрес“ /фирма за доставки/. Гради собствена политика и фактически не подлежи на контрол от правителството на САЩ. Това е частна банка, която владее пускането на парите в обръщение с лихва, изцяло в съответствие с мошеническия модел на Централната Банка, от която е искала да избяга страната когато обявява независимост с Американската революция.

Да се върнем в 1913 година. Законът за Федералния Резерв не е единствения противоконституционен документ, прокаран в Конгреса. Прокаран е също така и Федерален Данък на доходите. Заслужава си американския народ да разбере невежеството си относно Федералния Данък на приходите. Това е завещание за това, колко разсеян е американския народ всъщност. Преди всичко, Федералните Данъчни такси са напълно неконституционни като директен неразпределим данък. Всички директни данъци трябва да бъдат разпределени легално, според конституцията. Второ, изисква се достатъчен брой щати/държави/ от федерацията да ратифицират поправката, за да бъде приета, което не е направено. И тази причина е страна в много от съдебните дела.

„Ако внимателно сте прочели, ще забележите, че не е подписана от достатъчен брой щати“ – съдия на окръжен съд Джеймс Фокс.

Трето, днес на всеки работещ се взимат 35% от заплатата чрез този налог. Това значи, че 4 месеца в годината работите, за да погасите това данъчно задължение. И познайте къде отиват парите? Отиват да погасят лихвите за пуснатите в обръщение пари от банката на Федералния Резерв, система, който не би трябвало изобщо да съществува. Парите, за които вие работите 4 месеца от годината, отиват буквално в джобовете на интернационални банкери, които притежават частната банка на Федералния Резерв.

И четвърто, дори правителството измамно да твърди, че федералните данъци са легални, не съществува точка, закон, който да изисква плащането на този данък. Точка.

„Наистина очаквах да съществува такъв закон някъде в правния кодекс. Някакво предписание, което да изисква този данък. Разбира се, че има! И се оказах в положение, че не намерих точка, според която моята дейност е легална. И не само аз, а и много мои познати също не намериха и не ми дойде на ум друг избор, освен да напусна. На базата на изследване, което провеждам от 2000 година, и все още продължавам, не намерих такъв закон. Попитах Конгреса, разпитах много хора, данъчните власти, данъчни помощници. Нямат отговор, защото ако отговорят, американския народ ще разбере, че всичко това е измама. Откакто подадох оставката си, не плащам данъци. Не плащам данъци за приходите си от 1999 г. Данъците на приходите не са нищо друго, освен поробване на цялата държава“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *