Ето за кой са работили шпионите на социализЪма

,,Но да видим коя бе държавата, за която са работили шпионите на социализЪма. Съгласно Член 1 на действащата тогава Конституция тя бе партията, но и това не е съвсем вярно. Защото генералният (преди това първият) секретар на тази мафиотска организация бе и партията, и държавата. Това не са празни приказки, а принцип,нещо повече – закон. Той е скрепил с постулатите си и нормативните актове, регламентиращи дейността на тези пишман разузнавачи. В един от документите е записано: „Държавна сигурност осъществява своята дейност под ръководството и контрола на Централния комитет на Българската комунистическа партия, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП.[

Призванието на органите на държавна сигурност

Друг документ, формулиращ дейността на Държавна сигурност, еднозначно постановява: „Под ръководството на ЦК на БКП органите на МВР успешно се укрепват и развиват като верен отряд на Българската комунистическа партия…” И по-нататък: „Призванието на органите за Държавна сигурност е да бъдат безпределно верни и предани на Партията и правителството, да нямат за себе си други интереси и други заповеди, освен интересите и заповедите на ЦК на БКП и народното правителство.[

Както сами се убеждавате, въобще не става дума за българския народ и неговата държава. И няма как, защото народът не бе суверен. Държавата принадлежеше на партийната номенклатура и преди всичко на Политбюро и на неговия първи или генерален секретар. Което означава, че службите за осигуряване на безопасността не принадлежаха на гражданите, а на самата Партия. Преведено на нормален език, нямаше Държавна, а Партийна сигурност. Най-точно казано – Номенклатурна сигурност. Ето на кого служеха „достойните” офицери от военното, както и от т. нар. външнополитическо разузнаване, което фактически е действало и вътре в страната.

Привилегиите на слугите

Кои можеха да стават „разузнавачи” и милиционери? В пореден документ, с който Партията разпорежда как да действа Държавна сигурност, се заповядва: „Оперативният състав на Разузнавателното управление се комплектува от български граждани – комунисти и комсомолци, безпределно предани и верни…[

Подборът на служителите на Министерството на вътрешните работи и неговите поделения се извършва по политически и делови качества чрез партийните органи, из средата на комунистите и членовете на Комсомола и верни на народната власт безпартийни граждани на НРБ.

Служителите на МВР трябва да бъдат безпределно предани на Българската комунистическа партия…[

Само малко повече от година след тази разпоредба Тодор Живков свиква пленум на ЦК на БКП за обсъждане на „по-нататъшното сближаване и бъдещото сливане на НРБ със СССР”.[ С други думи – „достойните” разузнавачи са работили за изчезването на страната ни от географската карта.В друг, по-късен документ се нарежда: „За служители в Държавна сигурност се приемат български граждани, които са безпределно предани и верни…” Нали се досещате на кого трябваше да са верни? Те, „достойните” офицери с готовност рапортуваха: „Винаги верни на Партията!” Тя, Партията, бе наредила да ги рекрутират преди всичко от средите на „активните борци против капитализма и фашизма” и на номенклатурата. Така верността им биваше не само купувана с високи заплати и премии, но бе споявана с кръвна връзка. Така се роди просташката нискочела болшевишко-ченгесарска „аристокрация”, докарала ни до настоящето дередже.

Съвсем същото се отнася и до кадрите на Разузнавателното управление на Българската народна армия (РУМНО), на Военното контраразузнаване (ВКР), на Управлението безопасност и охрана (УБО), което бе в рамките на МВР. В замяна на тази вярност „разузнавачите” от Първо главно и останалите управления на Държавна сигурност и от другите репресивни органи ползваха редица привилегии. Например по времето, когато постъпих на работа по разпределение, млад висшист започваше трудовата си дейност със заплата между 100 и 130 лева. Докато мои състуденти, постъпили в Икономическа милиция получаваха тройно, а в Държавна сигурност – даже четворно по-високи възнаграждения за своето верноподаничество. Ченгетата от „външнополитическото разузнаване” пътуваха по целия свят, чак до „империалистическите” Съединени щати. А нас и до Княжево ни пускаха само с открит лист, както гласеше популярната шега от онова време. За съжаление тя беше истина.

Подборът на служителите на Министерството на вътрешните работи и неговите поделения

„Достойните” офицери от Първо главно парадираха с „работата” си зад граница и с валутата, в която плащаха заплатите им. Това допълнително ги правеше „по-равни”. Те спокойно можеха да пазаруват от веригата магазини за валутна търговия „Кореком”. Лукс, трудно достъпен за почтения българин.Освен това Партията се грижеше да имат жилища, да пазаруват нови Лади, без или с незначително чакане… Това ли е „работа за държавата”? Уверено отговарям: Да! Те работеха за онази държава, която всъщност бе Партията и най-вече нейния генерален (първи) секретар. Съвсем заслужено анекдот от онези мрачни години на комунистическото робство се надсмиваше на лицемерните им лозунги: „Всичко в името на човека, всичко за благото на човека!” Вицът продължаваше: „Знаем и кой е човекът.” Не случайно след 10 ноември 1989 г. най-висшите ръководители на същата партия-държава хвърлиха цялата вина за разгрома на България върху „човека” – другаря Тодор Живков.“

-Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *