ЛИХВАТА Е КРАЖБА

Лихвата е кражба, защото тя не е доход за извършена полезна работа, а възнаграждение за лентяйство. Лихвите не само са нетрудов доход, но преди всичко това са липсващите пари за заплати на работниците, за по–добри условия на труд и т.н.

По определение на австрийския стопановед Щайнхаузер парите са мярка за свършена работа и дейността на едни действителни пари се състои в това, те да наблюдават как хората работят, сиреч те би следвало да бъдат средство, а не цел на стопанската деятелност.

Работата на един банкер-лихвар се изчерпва единствено с това да нагласи лихвения си часовник, за да може касата в неговата банка непрекъснато да звъни. За един потънал в дългове “cвободен” предприемач не остава нищо друго освен да намали заплатите на работниците си. Всъщност реалните врагове на работничеството не би трябвало да бъдат “свободните” предприемачи, а именно банкерите–лихвари, които със средствата на “закона” (създаван от техни послушни слуги в парламентите) тероризират, а когато решат, докарват и до фалит набелязаната жертва – “свободен предприемач”.

Нека вземем за пример държавата САЩ. Съгласно конституцията на САЩ от XVIII–ти век, парите трябва да се печатат от американското правителство, да се пускат в обръщение безлихвено и да не правят дългове. Първите американски колонисти са практикували тази система, установена и със закон.

Правителството на САЩ печатало хартиените пари, които употребявало за изграждането и поддръжката на обществените съоръжения и институции, също така и всички правителствени разноски. Опитът ги научил да не пускат в обръщение неограничени количества банкноти, а да внимават покупателната им способност да не се променя във времето.

Ще рече, че пусканите в обръщение хартиени пари са съответствували на стойността на предлаганите за продажба стоки и услуги. В противен случай може да се развие една от двете ситуации: 1. Да се появи излишък на пуснати в обръщение хартиени пари, което води до повишаване цените на стоките и услугите, сиреч инфлация. 2. Недостиг на пуснатите в обръщение банкноти. Може да се случи, ако правителството не отчете евентуално засилване на стопанската деятелност в обществото. Тогава цените на стоките падат и се получава дефлация. Това може да се избегне, като веднага се пуснат в граждански оборот нови книжни пари. Всички американски колонии, които следвали тази кратка рецепта достигат благосъстояние, и то за много кратко време. Цените на продуктите били стабилни, а безработицата – непознато явление. Основният въпрос за самостоятелността на една държава, обаче, е – кой печата нейната валута? Дали това ще е нейното правителство? Или пък някой друг?

Става така, че на 22.12.1913 г., пренебрегвайки разпоредбите на тогавашната американска конституция, посредством подкупи, измами и изнудване, банкерите-лихвари сполучват да склонят американското правителство да им преотстъпи правото за емитиране (печатане и пускане в граждански оборот) на американската валута. В резултат на това правителството се принуждава да взема заеми от банкерите-лихвари срещу държавни облигации, лихвите по които плаща американския данъкоплатец. Това са така наречените “лихвени пари”.

От 22.12.1913 г. със независимостта на САЩ е приключено! След седем месеца започва Първата световна война …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *