Покойният и достоен българин Илия Минев, който цели 33 години изпитваше на гърба си „благодатта” на комунизма обяснява за ужасите на комунистическите затвори

Покойният и достоен българин Илия Минев, който цели 33 години изпитваше на гърба си „благодатта” на комунизма обяснява за ужасите на комунистическите затвори:

,,Ако искаш – пий, ако искаш се мий! Тоалетната бе пълна с екскременти. Ония, дето им викахме „кофти”, приближени на управата, отвреме-
навреме поизгребваха с лопата до дупката. Ужас! Страшна работа! Как не измряхме тогава от миязми, на мен не ми е ясно! Нищо не са газовите камери на Хитлер. Бледнеят! Да ги прекарам аз тези, които написаха толкова книги за онова време, както и господата чърчиловисти, па и сталинисти, да видят какво значи Освиенцим!”

И понататък: „Карцерите нямаха отдушник – само една малка шпионка. Всичко е цимент! Няма постелка. Едни налъми! Цървулите ги въведоха по-късно. Преди теб циганите са омърсили всичко. Единият налъм го туряш на стената, за да се облегнеш върху цимента, а на другия си пристъпил, защото около теб са изпражнения. Страшна воня! Нищо не са газовите камери на Хитлер. Там умираш за някол­ко минути, а тук – по малко всеки божи ден – дълги месеци наред. Минат 5-6 дни – хоп! – пак те върнат в дупката. Целта им е да капитулираш, да станеш доносник, клеветник. Те не могат без това! В няколко затвора са ме захвърляли в друго отделение на карцера, служещо за морга. Лекарят е установил, че съм мъртъв. Обикновено към един часа идва човекът от „последна грижа”. Набутва мъртвеца в циментова торба с главата навътре, а краката стърчат навън. Мята го в магарешка или конска каручка и го извозва до хендека. Зад всеки затвор има хъл­мче. Там опне, колкото да не е хич – някъде 60 см. Не те заравя целия. А и не е нужно. Вечерта скитащите наоколо кучета изглозгват мъртвеца. Дори да настъпят други времена и да затърсят останките на някой нещастник, който е заслужил да му се окаже последна почит, нищо не може да се открие. Затворнически кости на конкретна личност досега не са намирани! Та идва при мен гробарят да си върши задължението и усеща, че съм жив. Три-четири пъти така съм се раждал отново. Какви са причините да оцелявам – това си е Божия работа! Във всеки случай не е бил духът на Маркс или Ленин.“

– Иван Гаджев ­ “Непримиримият: Илия Минев ­ от първо лице и другите за него”, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка “Илия Тодоров Гаджев”, Издателска къща “Гутенберг.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *