Хайнрих Мюлер – всесилният шeф на тайната държавна полиция на Третия Райх – Гестапо (Geheime Staatspolizei): ,,Благата на комунизма? Ленин възкресява мъртвите и ходи по водата за радост на поколение слабоумни университетски професори и бездарни поети?“ Част първа

Откъс от книгата „Гестапо – Мюлер: вербовъчни разговори“ от Грегъри Дъглас, изд. Атика, 2008 г.
Разговорите са проведени в Швейцария през 1948 г.
Легенда:

„С“ – събеседници: агенти на току що създаденото ЦРУ;
„М“ – Хайнрих Мюлер: всесилният шeф на тайната държавна полиция на Третия Райх – Гестапо (Geheime Staatspolizei).

 М. … Знаете ли, затворническите лагери бяха претъпкани с най-различни хора, не само с евреи и противници на Хитлер. Какви ли нямаше между затворниците, като се започне с комунистите, извратените, професионалните престъпници и се свърши с религиозните фанатици, лицата, лишени от гражданство, скитници, безделници и прочие. Нали от факта, че някой се е намирал в лагера, не следва, че от него трябва да се прави светец и ако още не сте се убедили в това, съм сигурен, че ви предстои. Не бива отрепките да се превръщат в светии. Защо просто не поканите всички затворници в Съединените щати и не им осигурите държавни длъжности? След няколко месеца повечето от тях ще се качат на кораба и ще се върнат в Бремен, а вие ще трябва да направите дезинфекция в техните кабинети.
С. Знам, че имаме подобни проблеми, и искаме да получим достъп до вашите документи, за да им сложим край.
М. Огромен поток от тези нищожества се засили към вашата страна, използвайки, както ми се струва, своето затворничество като своеобразна морална виза.Наистина нямам такива документи, защото лагерната система не беше под мой контрол, но мисля, че може да се проверят имената по съдебните отчети и списъците на осъдените, до които имам достъп. Повярвайте, подобни хора не са потребни на вашата страна. Да оставим евреите настрана, понеже по-голяма част от служебното си време съм изразходвал, за да затварям подобни типове, изгонвайки ги от обществото. Имам предвид престъпниците, дегенератите, комунистите и антиобществено настроените хора. Видях с очите си каква ужасна вреда могат да причинят тези твари на едно добре организирано общество. През имперския период законите, естествено, бяха по-сурови, но германският народ не правеше безредици, не хленчеше и не призоваваше към гражданско неподчинение. Когато през 1918 г. настъпи крахът, всички тези твари наизскочиха от дупките си и плъзнаха по улиците. В големите градове се появиха танцувални барове за хомосексуалисти и лесбийки, започнаха да се разпространяват извращения и порнография, увеличи се употребата на наркотици, навсякъде се извършваха тежки престъпления, дори в малките градчета и селата. Професионалните комунистически агитатори, повечето от които чужденци, мътеха главите на низшите класи и ги подстрекаваха към открит метеж против социалната система, която, както те чувстваха, може да ги лиши от заслужената награда.
 С. В какъв смисъл награда?
М. Във всяко общество има хора, които могат да създават и създават, и докато нацията е стабилна, останалите хора също се стремят да са в крак с тях – да работят добре и да изхранват семейството или да влязат в университета и да получат добро образование. Повечето от недоволните са неуспели интелектуалци или по-точно, псевдоинтелектуалци. Дълбоко в душата си знаят или се досещат, че нищо не представляват. Нищо не могат да създадат… не умеят нито да рисуват, нито да пишат стихове или песни, нищо такова, че да бъдат забелязани. Онова, което правят, е с ниско качество и не се търси на свободния пазар. За това говори и Паскал.
С. Къде?
М. В тъжния си трактат „Мисли“. Доколкото си спомням, говори, че хората биха искали да бъдат велики, но знаят, че са нищожни, биха искали да са щастливи, но знаят, че са жалки, биха искали да са съвършени, но разбират, че са пълни с недостатъци, и биха искали да се ползват с уважението и любовта на другите, но знаят, че пороците им заслужават само презрение.Предполагам, че смисълът на този пасаж е такъв. Освен това там се говори, че такива хора биват обзети от злоба и ненавист към онези истини, които ясно показват тяхното несъвършенство. Подобен човек става комунист или либерал, както ги наричат в Англия. Разбира, че само като докара всички хора до общо посредствено състояние, може да се почувства ако не по-горе, то поне наравно с тях. Такива хора не са способни за съзидание и творчество, те само могат да разрушават изграденото от другите. Можете да ги откриете в академичния свят, където се задавят от омраза към онова, на което ги учат и което не могат да създадат, или в профсъюзите, където проклинат човека, построил завод, нещо, което не са в състояние да направят. И ако дойдат на власт, само разрушават всичко, до което се докосват. Знам, че имате много такива във вашата страна, мнозина са родени там, но много повече подобни са избягали от Европа. Имам пряк опит в работата с тях, а вие нямате. Прогонете ги от страната си, докато не са окаяли всичко наоколо. Започват с искането да признаете идеята, че всички хора са равни и че всеки човек трябва да бъде равен… но не по-висок… от съседа си. В математиката това се нарича общ знаменател. След това тия ненужни интелектуалци искат всички хора да бъдат равни, а те, разбира се, да станат естествени лидери на народните маси вследствие на умственото си превъзходство. Започват да манипулират масите, към които благоволяват да се обърнат със заповед да свалят съществуващото правителство и да поставят на негово място самите тях. И тиранията на пазара, която е малко или много естествена, се сменя с тиранията на интелектуалците-неудачници, които са убедени, че само те са прави и искат да накарат всеки, който не е толкова блестящ, да им се кланя като на глинени идоли. Мога да изложа и съображенията си за Бога. В каквото и да вярвате, трябва да кажа, че без Бог или солиден морален стожер обществото бързо ще се разпадне на отделни фракции, всяка от които ще се стреми да заеме пустеещия стол. Когато разрушавате или унищожавате авторитета на главната морална опора, оставяте след себе си вакуум. А какво можете да кажете за вакуума?
С. Че природата не търпи празно пространство, естествено…
М. И нещо го запълва. Пазете се от човек, който иска да стане Бог.
С. Не се ли отнася за Хитлер?
М. Имах предвид Ленин, но като че ли в известен смисъл е приложимо за Хитлер. Макар и в друг смисъл да не е.  След 1918 г. в Германия възникна социален, политически и морален хаос. Повечето от хората искат единствено мир и покой, така че разсъждават само как да се уредят в живота и да подобрят благосъстоянието си. По времето на Ваймарската република чувството за принадлежност към обществото беше изгубено, както и вярата в постигане на успех чрез честен труд. Тогава навсякъде цареше продажност, порок и престъпност и това, което Хитлер направи, беше да покаже на угнетените от поражението и дори на изплашените маси, че още са се запазили някакви ценности и че все пак те могат да възстановят известен морален ред в живота си. За разлика от Сталин, който управлява, държейки народа в страх, Хитлер никога не изпускаше от погледа желанията на народа и винаги ги вземаше под внимание. Ето ние с вас преди няколко минути говорихме за Фон Гален. Хитлер беше явно разярен, че някой се е осмелил публично да предизвика авторитета му, но ясно виждаше, че ако предприеме нещо против епископа, това много ще го изложи в очите на немския народ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *