Двадесет и четвърти (24-ти) персонален Меморандум До Румен Радев – армейски Генерал, Президент на България, неадекватен марионетен съучастник в геноцида над българския народ и България

Двадесет и четвърти (24-ти) персонален Меморандум
            До Румен Радев – армейски Генерал, Президент на България, неадекватен марионетен съучастник в геноцида над българския народ и България, бул. „княз Александър Дондуков“ 2, 1000 София
 
І.
            Само преди няколко дни, от публикация от 29-ти Декември узнах, че по време на производството на трима нови генерали Президентът Радев се е бил осмелил да се обърне към висшите военни с думите, че офицерската чест изисква преданност към Род и Родина, а не сляпо покорство и безропотно подчинение.
            По този повод веднага написах в моя коментар във Фейсбук, че почти всичките предишни президенти съм ги познавал лично преди да станат такива и никога не съм им имал никакво доверие на нито един от тех;
но че сегашният Президент, когото не съм познавал и не познавам лично, именно поради генералският му статус, съм го посрещнал с цяла година надежда;
но че вече през втората година от неговото президенствуване напълно съм изоставил надеждата си в него;
            тъй като през цялото това време не съм видял да бъде извършено от него поне едно от действията, от извършването на които България е имала и има изключително остра нужда,
            които действия той е бил могъл НАПЪЛНО ЛЕГИТИМНО ДА ИЗВЪРШИ КАКТО по силата на неговата офицерска чест, ТАКА И по политическата и юридическата сила и същност на президентската функция;
  и че ако Президентът едва на втората година от своето президентствуване е бил казал такива думи, от казването на които и най-вече от ефективните действия във връзка с които
  България е имала и има изключително остра нужда още по времето на първите дни на неговото президентствуване,
  то той, все пак, трябва да бъде ПОЗДРАВЕН И ПОДКРЕПЕН ИНТЕНЗИВНО И БЪРЗО ДА ПРОДЪЛЖИ НАТАТЪК!
 
            После, за първи път и едва през втората година на мандата, в Новогодишната реч на Президента, ИЗЦЯЛО В ДУХА НА ТОДОР-ЖИВКОВСКИТЕ ЛАКАРДИИ тип „другарска критика”
            се съдържаше и ТРИВИАЛНО ОТДАВНА ИЗВЕСТНАТА не само в България, но и в Европа и целият свят констатация, че България се намира във вихъра на перверзно-престъпната корупция и произвола;
            при което, ОБАЧЕ, напълно липсваше
            КАКТО каквото и да е споменаване на вихъра на изключително интензивния ГЕНОЦИД над цялото българско население,
            ТАКА И какъвто и да е отговор на въпроса „А защо той като Президент, като генерал, като държавен глава, като върховен главнокомандващ въоръжените сили,
ВЕЧЕ ВТОРА ГОДИНА Е УЧАСТВУВАЛ И ПРОДЪЛЖАВА ДА УЧАСТВУВА КАТО ЛЕГИТИМАТОР
И ФАКТИЧЕСКИ СЪУЧАСТНИК В ГЕНОЦИДА?”
 
            Така, в контекста на визираната ситуация, аз, съвсем не толкова поради естествено присъщият ми наивитет, колкото най-вече поради естествено присъщата ми поливариантна провокативност,
ПРИЕМАМ ЗА ВЕРОЯТНО, ВЪЗМОЖНО И ПРИЕМЛИВО ТОВА, ЧЕ ПРЕЗИДЕНТЪТ РАДЕВ
ВСЕ ПАК ТРЯБВА ИНТЕНЗИВНО ДА БЪДЕ ПОДКРЕПЕН
ИЛИ ПОДСТРЕКАН
ДА СЕ ОПИТА ДА РЕАЛИЗИРА НАИСТИНА РЕАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ ШАНС, С КОЙТО РАЗПОЛАГА, КАТО ПРОЯВИ
ЕКСТРЕМНО ИНТЕНЗИВНА АКТИВНОСТ,
ЧРЕЗ КОЯТО ДА ПОЛОЖИ НАЧАЛОТО
НА СЪДБОНОСНАТА ПРОМЯНА В СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ.
 
            Така, КАТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СПИСЪКА НА КАЗУСИТЕ ПОСОЧЕНИ в предишните ми (13-ти, 14-ти, 15-ти, 16-ти, 17-ти, 18-ти, 19-ти, 20-ти, 21-ви, 22-ри и 23-ти) Меморандуми,
            тук ПРЕДОСТАВЯМ ОЩЕ КАЗУСИ по които пред надлежните инстанции, акуратно съм посочил и описал абсолютно безспорни факти и напълно легитимни искания ПО КОИТО ДО ДНЕС НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИТО ЕДИН НАДЛЕЖЕН ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР.
            При това изрично и пределно ясно уточнявам, че моята лична документация относно тук визираните казуси е позиционирана в
съдържащите НЯКОЛКО ХИЛЯДИ страници
21 тома (папки) озаглавени
„Българският демократичен геноцид”;
Впрочем, виж: Библиография:
http://iankov.blogspot.com/2012/10/blog-post_4.html
част от текстовете отдавна са планирани да бъдат публикувани в следното книжно издание:
65. Янко Янков, Българският демократичен геноцид. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Том 1Том 2Том 3,Том 4Том 5, С., „Янус”, ISBN: 978-619-7008-01-2, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
В тези официални надлежно институционално регистрирани текстове става въпрос за казуси, взети най-вече от публичното пространство и квалифицирани от мен като относящи се за
ТОТАЛНА И СЕЛЕКТИВНА ПРЕСТЪПНА ГЕНОЦИДНА ДЕЙНОСТ,
извършвана от официалната българска компрадорска неоколониална държавна власт.
            Това са казуси, които изрично и пределно ясно са формулирани като отнасящи се за
  организирана и системно провеждана от всички досегашни така наречени „Демократични” български правителства зловеща практика на *държавен тероризъм; *евгеника *социално-икономически геноцид; *социално-медицински и медикаментозен геноцид; *химико-медикаментозен тероризъм и геноцид; *злоупотреба със субстанции и медицински оперативни и други практики; *образователно-професионален геноцид; *пенсионен геноцид; *селективен геноцид над децата на България; *извънсъдебни камуфлажно прикрити убийства; и *множество други форми на геноцидно и терористично насилие над и изтребление на гражданите на България.

-Янко Янков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *