Не разузнавачи, а убийци и терористи

,,Може би мнозина от вас сега ще узнаят, че тези „достойни” офицери от Първо главно управление на Държавна сигурност не са действали само зад граница. Още през 1952 г. е издадена Заповед за дейността на уж външнополитическото разузнаване. Нейната Точка а/ към Параграф 2„Завеждане на разработки”, разпорежда да бъдат разработвани, следени, записвани и т.н.: „… Български граждани, заемащи видно обществено положение, членове на национални ръководства, на политически и масови организациитати от Нар. събрание и окръжните народни съвети, ръководители на големи предприятия, командири на дивизии, приравнени и нагоре, членове на БКП, заемащи ръководна работа в Партията и държавния апарат.” Задължително е било да бъдат вербувани за агенти всички ръководители на бивши опозиционни партии, без изключение. Досещате се какво означава това. И защо непосредствено след 10 ноември 1989 г. забравени муцуни като Дертлиев, Дренчев, Савов и сие изведнъж изгряха от нищото.

Разбирате, че принципите от романа „1984” на Джордж Оруел се прилагаха с пълна сила в „Народната” република. „Големият брат” в лицето на Народната милиция и Държавна сигурност наблюдаваше всички, по всяко време и навсякъде. Под сурдинка се майтапехме, че ченгетата знаят и какво ядем.

Освен това „достойните” офицери от Първо главно управление на Държавна сигурност отвличаха хора и убиваха българи зад граница. Това им е вменено като задължение. Точка в/ на Параграф 3от Заповедта на министъра на вътрешните работи от 20 октомври 1952 г. разпорежда на „разузнавачите” да осъществяват: „Мероприятия по принудително довеждане в страната на лица, намиращи се зад границата.[

Христоматиен е случаят с българския политически имигрант в Дания Борис Арсов Илиев. В края на петдесетте години той, заедно с Николай Чотов, Райно Василев Райнов и Иван Хаджийски започват нощем да облепват София с позиви срещу властта. Обаче през май 1962 г. го арестуват и му пришиват „обвинение” в опит за покушение срещу… генералния секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов?! Всъщност Арсов е адресирал до Хрушчов писмо, в което го призовава: „Долу ръцете от моята родина!” Хвърлен зад решетките, Арсов излежава присъдата си и след излизането от затвора успява да избяга от страната. Установява се в град Орхус, Дания. Започва да издава списание, в което разкрива истината за зверствата на комунистическия режим у нас.

Кадри

Държавна сигурност начева разработката му под кодовото название „Терористи”. Преди години следователят Богдан Карайотов открива в оперативното дело на Арсов, в архива на ДС, че преди да го отвлекат, „българските тайни служби три години са работили по „обекта” и даже са съставили прецизен план да го ликвидират с отрова, нож или с удар с тъп предмет по черепа. „Острото мероприятие” е било възложено на агент „Маринов”. Под този псевдоним се крие легализираният като емигрант и внедрен в българската общност в Дания Димитър Георгиев Филипов. Прецизно замисленото убийство обаче не се осъществило, защото в последния момент агентът се уплашил и се отказал.

През януари 1973 г. е издадена специална заповед, съгласно която следва „да се подготви план-мероприятие за довеждане на Борис Арсов в страната”, а през февруари е издадена нова заповед, според която е необходимо „да се разработи комбинация за довеждане в страната на изменници на родината с цел тяхното ликвидиране или арестуване”.

В плана за отвличането на „опасния терорист” Борис Арсов залегнало съображението, че той е много привързан към единствения си син Никола, който току-що се е оженил, и към сестра си Йорданка, че тъгува за тях и копнее отново да бъдат заедно. Това обстоятелство се превърнало в много силен и удобен аргумент за манипулиране на обекта на операцията.

През април 1974 г. Държавна сигурност, при съдействието на КГБ и източногерманската ЩАЗИ, осъществили една от своите най-важни секретни операции зад граница – отвличането на Арсов от Дания и принудителното му отвеждане в България. За да няма провал, акцията е била осъществена не от агенти, а от кадрови офицер, специално „командировани” в Орхус.

В България емигрантът е подложен на специална оперативна обработка, по време на която му било обещано да не бъде съден, ако приеме да сътрудничи на ДС и да участва в масирани медийни пропагандни мероприятия за дискредитиране на „вражеската емиграция” и нейните лидери. Тъй като Борис Арсов категорично отказал и даже направил опит да избяга от ареста, след тридневен формален съдебен процес на 22 септември 1974 г. бил осъден на общо 15 години затвор по обвинение в шпионаж, саботаж и образуване и ръководене на контрареволюционна емигрантска организация, целяща да саботира българската социалистическа власт чрез въоръжено въстание.

На 20 декември същата година Борис Арсов бил намерен обесен в килията в Пазарджишкия затвор, а смъртта му официално била квалифицирана като самоубийство. Най-странното в случая е това, че според тази версия самообесването се осъществило „посредством три вратовръзки”, които Арсов просто не е имал откъде да вземе, тъй като още при довеждането му в България от него са били иззети всички т. нар. граждански или цивилни дрехи.[

Покушенията над български политически имигранти и противници на алчно червения фашистки режим у нас не са едно и две. По-известен е инцидентът с офицера от Държавна сигурност Владимир Костов в Париж. Твърди се, че пак офицери от Първо главно са убили внедрения от тях сред имиграцията в Лондон писател Георги Марков, автор на сценария на прословутия пропаганден комунистически телевизионен сериал „На всеки километър”.

Преди доста години Пашанко Димитров, дългогодишен водещ на рубрика за култура в Българската секция на Радио Би Би Си – Лондон, ми разказа как от средата на петдесетте години българските тайни служби внедрявали „журналисти” в тази медия. Нямало никакво изключение – всички, до един, били ченгета. И нашата стара имиграция го знаела. Англичаните също били наясно. Британският журналист и писател Дъглас Рийд доказва, че проникването на съветски и други комунистически представители в Британската радиоразпръсквателна компания започнало още през 1937-1938 година. Разбира се, със знанието и под егидата на British Secret Service![17] Същото се отнася и до Радио „Свободна Европа”, което приюти маса членове на БКП и агенти на Държавна сигурност. И това продължи с пълна сила даже след „демократичните” промени. Тогава опозореният комунистически наследник Георги Коритаров – агент „Алберт”, се превърна в емблема на тази медия.

Преживелият десет години в комунистическите лагери и затвори анархокомунист Георги Константинов е споделял пред мен, че общо повече от 120 офицери и агенти на Държавна сигурност са го разработвали. Повечето – докато е бил в имиграция във Франция. Както се шегуваше: „Адаш, аз съм бил голям работодател. Виж на колко мръсници съм осигурявал големи заплати.

ДС ОТВЛИЧАЛА И УБИВАЛА ЕМИГРАНТИ

Истинската драма е, че тези „достойни” разузнавачи са упражнили огромен натиск над собствения му брат. Първо, за да го уплашат, а след това и да го съблазнят. По този начин го вербували и го изпратили в Париж, за да слухти около най-близкия си кръвен роднина?! Впоследствие този агент бе депутат от СДС във Великото народно събрание.

Такива са само част от делата „в полза на държавата”, които „достойните” офицери от Държавна сигурност вършеха. Има още много други, не по-малко зловещи, с изумително тежки последици за българите. Ако съществуваше почтена, несвързана с Интернационала патриотична власт, те щяха да бъдат извадени на показ. Уви…

Заради всички тези извършени от тях престъпления служителите на Държавна сигурност заслужават единствено съд, присъди и затвор, а не защита. Те бяха слуги на един зловещ, сеещ смърт гангстерски, човеконенавистен режим. Често бяха лакеи в съвсем буквалния смисъл на думата.“

-Георги Ифандиев 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *