Номенклатурата властва, нашенецът е безразличен

,,Далеч по-големият проблем не е просто присъствието на комунистите и ченгетата, казано честно – на палачите, в медиите и навсякъде другадеОпасно е тяхното господство във всички сфериИ пълното отсъствие на другитена онезикоито не само критикуват неразградената система на държавния капитализъм с тоталитарно терористично управление на една партия  комунистическатапод авторитарното ръководство на един лидер и на номенклатурата под негоИзобщо не допускат онезикоито и се борят против нея. И отстояват своето достойнство като част от общото, народното.

Тук само се плещи за някакъв либерализъм, което ще рече за свободата като основна политическа ценност. А тъкмо свободата липсваняма япотулена е в мазетата на секретните служби на уж бившия режимкоито ръководят и днешните медии, както и всичко останало. У нас няма свобода на словото. По тези места никой не спазва изискванията на такива наднационални актове, каквито са Всеобщата декларация за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз.

Впрочем и на много други места в Европа и по света е така. Например Член 11 от втория документ гласи: „1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите. 2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.“ Защо не се поинтересувате дали това важи в „демократичните“ Германия, Франция, Австрия…

Член 19 на Всеобщата харта разпорежда: „Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.

Кой се съобразява с това – тук или в „демократичните“ страни? У нас почти всички го знаят, но угоднически мълчат. Поради „свойственото на българина малодушие“ и понеже, ако перифразираме един народопсихолог, „понятието „общност“ е най-отвлечено в съзнанието на българина. Той се намира над него…“ Само преди дни местен идиот с депутатска книжка внесе в Народното събрание проектозакон, според който отричането на т. нар. холокост трябва да се наказва със затвор до 5 години… Навремето това свищовско недоразумение, което е братовчед на „гаражната“ Надка Михайлова – Нейнски, се прочу с това, че даде шанс на потомствения комунистически престъпник Филип Георгиев Боков да се гаври с него – седераста. Понеже това недоразумение с човешки лик често гостуваше у дома, ще разкрия истинската му мутра. В навечерието на общите избори през есента на 1994 г., то цели две седмици спеше в един коридор в сградата на „Раковски“ 134. Страхуваше се, че някой може да го измести от избираемото място в кандидатдепутатските списъци. Това се те, вашите любимци – образци на корупцията.

Нашенецът е егоистстрахливец и може да служи като мостра на пасивността. Склонен е да оправдава собствените си грешки с другите. Почти никога не дири вината в себе си. Духовно извисените и душевно чистите личности не му допадат. Той не се отъждествява с тях, а с опонентите им, защото прилича на вторите. Смята, че „няма ангели“, а те са сред нас. Дори да ги забележи, ще извърне глава и ще се направи, че не ги вижда. Понеже иска, но не му стиска да бъде като тях, ги мрази. Вместо да повярва в собствените си сили – да повика неволятатой дири извинение за безразличието си и опора за своето обществено бездействие в псевдоиконикоито местни рисувачи са изобразили в миналотоно по поръчка на чужди сили. Разбира се, срещу заплащане.

Фактът, че масите недолюбват приносителите на неприятни новини, ми е известен. Не се интересуват дали тези вести са факти, верни ли са. Просто разчитат на емоциите, а не на разума си. Думата ми е за равнодушните наблюдатели, някои от които дори ми се пишат близки. Само допреди 70–75 години това би било невъзможно. Нашите предци са изпитвали състраданиесъпричастностпритежавали са чувство за взаимопомощДругарите изкорениха всичко това от душите на българите. Древните римляни имали максима за такива като крещящо мълчащите читатели и на тази медия. Тя гласи: “Qui aequo malis animo miscetur, est malus” – „Който равнодушно гледа злото, е лош [човек]“…“

-Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *