ИСТИНАТА ЗА ВРЪЗКИТЕ НА РОТШИЛДОВИ С РУСИЯ

,,Кои са доверените лица на Нейтън Ротшилд по планетата? Те са легион… Вече съм представял един от тях, офицера от зловещите съветски репресивни тайни служби КГБ, „демократичният“ президент на Русия Владимир Путин. Това е станало благодарение на факта, че Елцин и Путин са включили зеления светофар пред нефтените инвестиционните амбиции на Ротшилдови в днешна Русия. Днес „поддръжниците на Ходорковски настояват, че делото срещу него е режисирано от Владимир Путин, понастоящем министър-председател“. Разбира се, че е така. Чрез същия свой лондонски клон, Ротшилдови са основните собственици на водещата се като „руска“ петролна корпорация „Юкос“. Еврейският комсомолски деец Ходорковски бе просто доверено лице на фамилията. Плащаха му с двупроцентов дял от корпорацията. Когато поиска повече, го изпратиха за дълго зад решетките, за да има време да осмисли своята корумпираност, дързост и нахалство. Но най-вече за урок на останалите. По същия начин, по който Братството наказва и своите диктатори – например по-рано шаха на Иран, сетне Слободан Милошевич в Югославия, Саддам Хюсеим в Ирак, сега Али в Тунис, Мубарак в Египет и Кадафи в Либия.

Връзките на Ротшилдови с Русия датират от близо век и половина. Московският журналист Алексей Тихонов разкрива: „През втората половина на ХІХ век Ротшилдови се включват в „реалния бизнес“, който доведе френския клон на семейството на брега на Каспийско море – тогавашния основен източник на черното злато. Заради организирането на доставките на принадлежащия им завод на брега на Адриатическо море Ротшилдови финансираха строителството на железопътната линия от Баку до Батуми, която стана основната нефтена артерия на Руската империя, а самият град Батуми се превърна в едно от най-големите нефтени пристанища на света. В края на ХІХ век нефтеният бизнес на Ротшилдови стана втори по величина в Русия, като остъпваше само на семейство Нобел. В началото на ХХ век около нефтените амбиции на Ротшилд става неспокойно. Баку се превръща в „разсадник на революцията в района на Каспийско море“. Продължителните стачки в предприятията на Ротшилдовите бяха ръководени от един млад революционер, получил прякора „Неукротимия“ („Коба“), който за първи път бе арестуван там. При такива странни обстоятелства Ротшилдови получиха възможността да се запознаят с Йосиф Джугашвили. Явно перспективите за развитие на отношенията на Ротшилдови с неговите съратници не ги вдъхновяваше и през 1912 г. те продадоха своя руски нефтен бизнес [съвместно] с англо-холандския концерн “Royal Dutch/Shell”, който в резултат на това получи господство върху повече от една пета от нефта, добиван в Русия… По този начин Ротшилдови демонстрираха пред света, че винаги научават всичко по-рано от останалите.“

Три важни истини са убягнали на автора на горните редове. Първата е, че не заради някакво „освобождение на българите“, а заради Батуми се води Руско-турската война от 1877-1878 г. Най-мащабните битки в нея с най-много жертви са на азиатския фронт. Така грузинското пристанище Батуми преминава от Отоманската империя в Руската. Преди това агентът на Ротшилдови барон Ирш (Хирш) финансира изграждането на железопътната линия Варна–Русе – най-краткият път на петрола от Черно море към Централна и Западна Европа. Чрез великия княз Николай руското императорско семейство е в съдружие с Ротшилдови. На 3 март 1878 г. барон Едмон дьо Ротшилд присъства при подписването на Договора от Сан Стефано. (Виж съответната илюстрация.)

Втората истина е, че Сталин е незаконен син на тогавашния френски Ротшилд – барон Едмон. Едмон внасял грузински вина. Съвсем младичката и съблазнителна майка на Йосиф Висарионович, женена за вечно пиян планински евреин (хазар, дах-чафут), прислужвала в къщата на неговия основен грузински партньор. А баронът се славел с пристрастието си към жените…

И третата, че „Роял Дъч Шел“, както и компаниите на Рокфелерови, са подчинени на семейство Ротшилд. Освен това Системата на Федералния резерв на САЩ е създадена по идея и нареждане на това семейство. Тя е съставена все от банки на техни агенти в Съединените щати.“

– Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *