ИСТИНАТА ЗА РУСКО – ТУРСКАТА ВОЙНА ОТ 1877/1878 г. – ПЪРВАТА ПЕТРОЛНА ВОЙНА В СВЕТА

,,През 1859 г. за първи път, поне в съвременната история, в градчето Тайтъсвил, щата Пенсилвания, е открит и изпомпан нефт. Ротшилдови бързо разбират, че това е бизнесът на бъдещето. По тяхно поръчение през 1870 г. агентът им в САЩ, евреинът Джон Дейвисън Рокфелер или Рокъфелъ, както е правилното произношение, основава нефтодобивната компания „Стандарт Ойл”. Обаче трима шведи – братята Нобел,[7] изпреварват прочутата фамилия. Още от самото начало на седемдесетте години на ХІХ век те започват да експлоатират руските петролни находища. По този начин тъкмо те се налагат като водещи на първоначалния петролен пазар. По-късноРокфелерови ще се съюзят с тях. Малцина знаят, че откривателят на динамита Алфред Нобел, чието име носи прочутата престижна награда, е израсъл в… Санкт Петербург.

По същото време семейство Ротшилд се включва в експлоатацията на петролните полета в района на Кавказ. От 1873 г. те започват да финансират разработването на Бакинското нефтено находище. Съвсем малко изостават от братята Нобел. Ротшилдови работят зад кулисите, за да осигурят господстващото положение в региона на своя агент Рокфелер и на уж само неговата „Стандард Ойл”.

През 1875 г. Лудвиг, Роберт и Алфред Нобел се включват в експлоатацията на Бакинското нефтено поле. На практика те са пионерите в промишления добив на петрол в Каспийско море. Както казва народът: Крушата не пада далече от дървото. Техният баща Имануел Нобел бил изобретател. Явно любопитството към новостите и съзиданието са били в кръвта на неговите момчета. През 1877 г. Лудвиг Нобел построява първия в света параход за пренос на нефт – днес назоваван танкер. Наричат го „Зороастър” на името на прочутия древноперсийски (български) реформатор, познат и като Заратустра, живял през 628-551 г. пр.Р.Хр. Тъкмо той поставил основите на цяло религиозно течение, също носещо неговото име – зороастризъм. Мнозина историци на религиите и богослови откриват елементи от неговото учение в християнството и исляма, но най-вече в масонската теософия на Елена Блаватска.

Отново през 1877 г. братята Нобел започват изграждането на първия петролопровод в човешката история. Този път идеята не е тяхна. Тя принадлежи на забележителния руски учен Дмитрий Менделеев. На него дължим и носещата фамилното му име таблица на химическите елементи. През 1863 г. той посещава Баку и проумява, че там се крие енергоизточникът на бъдещето. Неговото изпомпване и транспортиране предстои. Още тогава Менделеев предлага да бъде изграден тръбопровод за евтин пренос на течното злато. И докато инвеститор е компанията на братята Нобел – „Бранобел”, конструкцията на съоръжението и контролът върху строителството му са дело на руските учени и инженери Воислав, Шуков, Лисенко, Лазарев, Илимов и на евреина Лейбесон.

Докато десетилетие по-рано нефтът бликал на 10 метра височина и се похабявал, през 1882 г. „Бранобел” вече изградила два петролни резервоара, всеки с вместимост по 1 816 000литра! Съдържанието в тях можело да бъде транспортирано по петролопровода по всяко време. Тогава неговият капацитет възлизал на 4 милиона варела или 540 милиона литрагодишно. Смайващо постижение за епохата.

По този начин братята Нобел доминирали в добива и доставките на нефт от Руската империя. Доста по-рано семейство Ротшилдвече разполагало с проучвания и било наясно, че тамошните петролни запаси били най-големите в света по онова време. Обаче това богатство притежавало един огромен и неотстраним на пръв поглед недостатък. Нефтът бил затворен и изолиран в рамките на едно вътрешно море в самата Руска империя. За да достигнат до бързо развиващия се европейски и световен пазар, доставките трябвало да бъдат транспортирани до Европа. Превозването вътре, през Русия, до някое балтийско пристанище, налагало преодоляването на повече от 3500 км по суша. Това ставало бавно и най-важното – било скъпо.

Обаче съществувал изход. Той бил в изграждането на железен път от Баку на Каспийско море до Батуми на Черно море. Разстоянието не е голямо. С танкер нефтът можел да бъде превозван бързо и евтино до някое от западните черноморски пристанища – например Варна.

На всичко отгоре през 1866 г. приятелят на Ротшилд, роденият в Германия евреин от Франция с купена титла „барон“ – Морис дьо Хирш или Ирш, както е правилно на френски, вече построил железопътната линия от Варна до Русчук – Русе. Тя била собственост на Отоманската империя и можела да допринесе за свързването на нефтения „рай“ Баку с евтиния воден път до Централна Европа – плавателната река Дунав. Забележете обаче, че през 1873 г., уж поради политическата нестабилност и опасенията, че няма да се справи със стопанисването й, правителството в Истанбул прехвърлило правото за експлоатация на линията на компанията „Източни железници”. Всъщност това била частната железопътна компания на самия барон Хирш.

За жалост на Ротшилдови, съществувала една съществена пречка. От ХVІІ век старият грузински град Батуми бил в състава на Отоманската империя. Султанът не отстъпвал пред искането на Ротшилдови да разполагат с пристанището на източната черноморска перла– митичната Колхида.

По-рано, през 1856 г., след двугодишни преговори френският дипломат Фердинанд Мари, виконт Лесеп, успял да извоюва от губернатора на Великата порта в Египет  Саид паша концесия за строителството на Суецкия канал. През 1858 г. с френски и египетски капитали е основана “Compagnie Universelle du Canal Maritime de Suez” –  Компанията за изграждането на Суецкия канал. Строителството започнало година по-късно и след десетилетие изкуственият проток бил факт. През 1875 г. правителството на британската кралица Виктория изтеглило огромен заем от банката на Ротшилд и купило египетския дял в канала.

Най-богатото семейство на земята използвало тази зависимост, за да настоява лично кралицата да повлияе на султана и той да отстъпи пред петролните мераци на потъналата в разкош фамилия. Султан Мурад V не отстъпвал.

Сега ще изрека една истина, която на мнозина от вас няма да се хареса. Ала това не я прави по-малко вярна. Изправени пред непреодолимата бариера в лицето на Мурад V, Ротшилдови задействали своите масонски връзки. Последствията от това не закъснели. През 1875 г. избухнало Въстанието в Босна и Херцеговина.  След него дошъл редът на нашето Априлско въстание. Все през 1876 г. в Солун били избити чуждестранните консули. Избухнала и Сръбско-турската война… Тайното Братство си знаело работата и действало.“

– Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *