10 МИЛИОНА КНИЖНИ РУБЛИ И 43 КОПЕЙКИ Е ПЛАТИЛА БЪЛГАРИЯ НА РУСИЯ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ-ТО СИ

В брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. е публикуван следният Указ № 1144. “ Ний Александър І С Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на чл. 22  от
Берлинский договор”. 

(В чл. 8 на Санстефанския договор е посочено, че руският окупационен корпус (в състав от 50 000 души), който ще остане в България, ще бъде издържан за сметка на „окупираната страна“.)

В пълния текст публикуван в Държавен вестник се описват размера и сроковете за заплащането, където „безкористната“ помощ е определена на 10680250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато. 

Участието в освобождението ни на украинци, румънци, финландци и други е било абсолютно безкористно.

След Берлинския договор, заличаващ Санстефанския от 3 март 1878г. новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската  империя и се задължава да ѝ плаща ежегоден данък. За България остават в сила част от капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя до началото на руско-турската война. Като васална на Турция България изплаща и част от военната контрибуция на Русия, наложена на Османската империя като победена страна във войната от 1877-1878 г. Годишната вноска по нея възлиза на 2 272 млн. зл. лв. 
 Съдбата на България е решена без нито един българин. Методий Кусевич, тогава архимандрит и протосингел при Пловдивската митрополия обръща публично внимание на подготвяните от Русия, Англия и Австро-Унгария несправедливости спрямо българския народ и организира подписки от всички земи, които да бъдат занесени до Берлинския конгрес. В Македония подписките са организирани от Шапкарев, а в Пловдив от самия Методий. Шапкарев поверява адресите от Македония на велешкия търговец Весов, който ги предава в руското посолство. Пловдивските адреси също попадат в руското посолство, след като Костаки Пеев съобщава на руските власти за събраните подписки. Подписките обаче не получават гласност и нито един български представител не отива и не присъства на конгреса. 

Берлинският договор е международен договор, подписан на 1 / 13 юли 1878 г. на Берлинския конгрес.

Окупационния дълг за Източна  Румелия е в същия размер както за Княжество България, потвърждава в свое документално проучване и историкът Янко Гочев.

На 24.02.1912 г. парламентът на България гласува конвенцията за изплащане и на окупационния дълг на Източна Румелия в размер на 10 618 250 рубли и 40 копейки, а на 20.07. 1912 г. царят я утвърждава с указ № 17. Планът не е изпълнен, поради започналата война между двете страни. 

Първи брой на Държавен вестник излиза на 28 юли 1879 г. „Държавен вестник“ е основан на 19 юли 1879 г. с указ на княз Александър I като официално издание на държавата. Излиза за първи път в София на 28 юли 1879 г., първоначално веднъж седмично, а от 1891 г. – всеки присъствен ден.

През първите 12 години е държавно-информационно издание, като помества официални съобщения, новини и телеграми от чужбина. По-късно започват да се обнародват влезлите в сила нормативни актове – закони, укази, постановления и др., официални документи – конвенции, договори и др., а в неофициалната му част – публикации на различни съдебни институции и др. Продължава да излиза до 30 ноември 1950 г., когато е заместен от „Известия на Президиума на Народното събрание“, а от 1963 г. е отново „Държавен вестник“ като официален орган на Народното събрание.
В брой 89 от 6.X.1995 г. е обнародван Законът за „Държавен вестник“, в който е посочено, че „Държавен вестник“ е официално издание на Република България с официален и неофициален раздел.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *