ТОДОР ЖИВКОВ ВНАСЯЛ ЦИГАНИ ОТ РУМЪНИЯ

,,Следващите изречения може да изненадат мнозина. Защо ли? Понеже през целия си живот са отказвали да научат истината, пък и сега не желаят да я узнаят. А тя е, че през седемдесетте години на миналия век в главата на комунистическия диктатор се ражда мегаломанска идея. Възможно е някой да му е пуснал мухата за нея, както се казва. Но по онова време той решава да осъществи своя свръх грандомански мерак за 9-милионна България. Раждаемостта у нас отколе е паднала до около едно дете на семейство. Крайно обидният ергенски данък, който биваше събиран в нарушение на всички човешки и Божи права, не помагаше. Той само добавяше още обида към и без друго лишените от щастието да имат рожба семейства.

Някъде през онези мрачни години, докато Тодор Живков и неговия колега диктатор Николае Чаушеску си хортували, правешкият „цар“
предложил Румъния да изнася… цигани за милата ни Татковина. При наличието на мащабен и нерешим цигански проблем в нашата северна съседка, думите на Тато прозвучали като небесна мелодия за ушите на тамошния болшевишки сатрап. Речено, сторено. Така местните комунистически продажници взеха да доставят цигани от Румъния. Преместваха хиляди от тях като стока, както техният любим „бащица“ Йосиф Сталин правел през трийсетте и четиридесетте. До ден днешен в Северна България има населени места, където възрастните мангали почти не говорят български, а си хортуват на влашки.

Другарите предоставяха привилегии на своите „активни борци против българщината“ и на малцинствените групи. Ще дам елементарен пример. При кандидатстване в университетите и висшите институти имаше специална квота, предназначена за малцинствата. Обикновено я запълваха самозваните „турци“, които на часа биваха вербувани от репресивните тайни служби на безбожния режим. Арменци и евреи също се възползваха от привилегията. Циганите – най-малко. Вие си обяснете причината за тяхната отчужденост от образованието.

Когато спряха последната засега версия на предаването „Диагноза“, от телевизията ми намекнаха и за тази част от моя „злополучен“коментар от 26 септември 2011 г. Обаче изреченото и написаното от моя милост няма как да бъде заличено. Понеже единствен аз го припомням, постоянно се налага да ме трият от медийното пространство. Доказах, че през 1961 г. и семейството на Георги Рашковски – бащата на „цар“ Киро, е било внесено у нас отвън.  То е било изгонено от Титовия режим в Югославия. А тукашният диктатор Замфиркьов, на български Живков, е приел циганите и ги е настанил в село Катуница, недалеч от Пловдив. Кирил Рашков, провъзгласен за „цар“, е роден извън пределите на настоящата държава България.

Предлагам факт, който има връзка със сърцевината на станалото в споменатото богато пловдивско село. Семейството на Кирил Рашков е от днешната Република Македония. Ето какво разказва Ангел Петров – съселянин и бивш съкилийник на набедения „цар“ Киро:

„Въпрос: Познаваше ли ти Цар Гого [бащата на Кирил Рашков]?

А. П.: Хубав човек беше, познавам го още от пристигането му в Катуница към 1960 г. може би… Гого казваше, че е дошъл от „Столипиново“, но истината е друга. Той е бил изселен от Югославияза джебчийство, за злато и такива неща. Дошъл е директно в Катуница, никакво „Столипиново“.“

Преди близо две години моят добър познат Румен Стоянов, най-добрият преводач от и на испански и португалски, сподели с мен: „Когато за пръв път те чух да споменаваш как Живков внасял цигани, не само не ти повярвах. Реших, че си отишъл в крайностите на антикомунизма или изпълняваш някаква необяснима задача, за да насочваш съзнанието на българите в определена посока. Преди две години отидох до родното си село [в богата част на Великотърновския край]. И заварих поразителна картина – общо около хиляда души, от които около 70 на сто цигани и едва трийсетина на сто българи. Откакто нашите се поминаха, почти не бях стъпвал в селото. Но видяното ме порази. Моите съселяни – българите – бяха уплашени. И тогава машината на спомените ме върна към средата на седемдесетте години, когато кметът реши да направи селото град. Имаше редица изисквания, на които населеното място трябваше да отговаря, за да постигне това. Сещам се за наличие на читалище, футболен отбор със стадион и т.н. В нашето село всичко това беше налице. Големият проблем беше броят на населението – задължително – повече от 5000 жители. А нашенци бяха малко над 4000. И тогава кметът докара цигани, стотици цигани – цели семейства. Сега видях резултата от това и се сетих за теб. Та искам да ти се извиня, макар да не знаеш мислите ми…“

Който може, нека ме опровергае. Само че, както обикновено, истината е далеч по страшна. Ако я докоснем, ще ни прониже болка като от оголен нерв. Разровим ли я, ще зърнем собственото си безхаберие и малодушие. А тя, действителността показва, че близо 35 години – цяла епоха.“

– Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *