КОЙ ДЪРПА КОНЦИТЕ?

,,Да допуснете, че Партията ще предаде властта, без да усети дулото на оръжието, опряно в нейното слепоочие, наистина е наивно. Достатъчно е за пореден път да припомня онова признание, направено от тогавашния заместник-министър на вътрешните работи генерал Любен Гоцев на 10 януари 2010 г.: „На 15 януари влиза чл. 1, ние вече не сме управляваща партия, запомнете го това!… [Но] ние [пак] ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия[та].” (Христо Христов – „Ген. Любен Гоцев: Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента ”, Декомунизация, София, дата не е посочена)

И служат.

Любен Гоцев е като Дядо Коледа. Нали знаете, че „добрият старец” е най-щастливият мъж на планетата? Защото знае къде живеят всички палави момичета. Някогашният заместник-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност е най-високопоставеният оцелял „достоен” разузнавач. Той със сигурност знае адресите на всички момчета и момичета от Държавна сигурност, които са извършвали престъпления. Както и по колко им е било дадено, за да действат в името на Политбюро. Всичко останало е девическо лековерие, издаващо простодушие или мозъчна леност.

Някога дори децата бяха наясно, че вицовете се раждат в специален отдел на ЦК на БКП. Честните ми съвременници не се съмняваха, че Радой Ралин, например, бе на хранилка на Партията и нейните служби. Какво „волнодумство”, след като той не само никога не бе прибран „на топло”, но и въобще не гладуваше. За последното се подписвам.

Днес по същия начин навярно действа отдел за скандали. Къде? В рамките на Държавна сигурност. Смятате, че виждам бели мишки? Мъчно ми е за вас. Нима допускате, че това изобилие от офицери и агенти е оставено без надзор и ръководство? Фактът, че не виждате Държавна сигурност на повърхността, не отменя нейното реално съществуване. То е като при масоните. Казват, че вършат единствено добрини. Но попитате ли ги защо го правят тайно, не могат да предложат смислено обяснение.

Впрочем Държавна сигурност винаги е била тайна организация. Как да я видите? Срещали сте ченгета, разговаряли сте с тях. За някои дори не сте подозирали, че са такива. И едва сега установявате, че те са водили двоен живот – един за пред хората и друг в рамките на секретната им организация. Нали комунистическите партии наистина бяха част от тайните и подривни общества, както сполучливо ги нарече британската историчка Неста Уебстър? Те са своеобразни масонски ложи. Както „свободните зидари” от ниските степени често не знаят какво се извършва в ложите, така и мнозинството от редовите членове на БКП не са имали представа за истинските цели и задачи на Партията. Те бяха част от масовката, но и резервен отбор. От тях рекрутираха престъпници. Иначе всички бяха съучастници.“

– Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *