СТРАТЕГИЯТА НА Т.НАР. ПРЕХОД БЕШЕ ВЛАСТТА ДА БЪДЕ ДАДЕНА НА ,,ПРЕУСТРОЙВАЩИТЕ СЕ КОМУНИСТИ, ЖЕЛАЕЩИ ДА СТАНАТ КАПИТАЛИСТИ, И СЪЩИТЕ ДА БЪДАТ ОСВОБОДЕНИ ОТ КАКВОТО И ДА Е ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗВЪРШЕНИТЕ ОТ ТЯХ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Професорът по право Янко Янков, който по политически причини прекарва повече от 6 години в комунистическите затвори, си спомня: „В началото на февруари 1990 г. в Румъния бе на посещение държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър. На 8 февруари 1990 г. за министър-председател бе избран Андрей Луканов, а на 10 февруари, на връщане от Букурещ, Джеймс Бейкър кацна за кратко посещение и в София. В събота,… в 18 часа и 30 минути, в залата на ресторанта бе проведена официалната среща на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър с лидерите на българската опозиция. В книгата си изрично и ясно съм посочил, че след около една година вече съм имал своето категорично формулирано убеждение, че срещата на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър с т. нар. „българска опозиция” е била съвместно оперативно предприятие на КГБ и ЦРУ и е имала предназначението да сплаши държавния секретар и да го мотивира да докладва на най-висшето американско политическо и държавно ниво, че ако властта бъде дадена в ръцете на т. нар. антикомунисти, страната ще бъде залята от кървави изстъпления, поради което стратегията трябва да бъде насочена към това – властта да бъде дадена на „преустройващите се” комунисти, желаещи да станат капиталисти, и същите да бъдат освободени от каквато и да е отговорност за извършените от тях престъпления.

   Изрично съм посочил, че за да стигна до този извод ми е помогнал и Маршал Харис, който винаги, макар и доста предпазливо, е насочвал вниманието ми към подлежащите на двойно или дори на парадоксално тълкуване факти. Посочил съм, също така, че после, непосредствено преди отпътуването си в края на мандата му в София, Маршал Харис изрично ми каза, че възнамерява да напусне дипломатическата си работа, тъй като не е съгласен с това, че в посткомунистическите страни, включително и в България, „ЦРУ работи като филиал на КГБ”. И че само няколко месеца след неговото заминаване аз получих обемист пакет с копия от вестници, в които пишеше, че той демонстративно е напуснал работата си в Държавния департамент на САЩ.
В описанието си съм посочил, че само няколко дни по късно [след срещата с Бейкър] в предаване по българското радио посланикът на САЩ Сол Полански заяви, че „единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов”. Записал съм, че при няколко от моите лични срещи с американските дипломати съм изразявал учудването си: „По какъв начин Андрей Луканов, който в България е избран за министър-председател именно от комунистите, успява поне в очите на американските дипломати да е едновременно и единствената реална опозиция на комунистите?”
(„Янко Янков: Имаше споразумение между комунистическия елит и управляващите западни елити”, интервю на Калоян Методиев, „Общество.нет”, София, 31 октомври 2009 г.)

Няколко месеца по-рано се е разиграла друга интересна случка: „… Когато на 30 октомври 1989 г. бях освободен от затвора поради пълно изтърпяване на наложената ми присъда, още на 17-ата минута бях в сградата на посолството на САЩ. Бях посрещнат лично от посланика г-н Сол Полански, който енергично отклони искането ми за съдействие да замина за САЩ и изрично ме увери, че политическата промяна в България била имала нужда от моето оставане в България, и ми препоръча да „се присъединя” към нашумелите по онова време дисидентски клубни организации. Казах му, че това няма да стане, тъй като познавам лично всички членове на тези организации, и че както по силата на възгледите ми, така и по силата на личната ми съдба и съдбата на близките ми аз нямам абсолютно нищо общо с тях.

Любопитно е, че при влизането ми в кабинета на посланика се бяхме разминали на вратата със сина на [комунистическия поет, член на ЦК на БКП и председател на Съюза на българските писатели] Любомир Левчев, на когото бе уредено назначаването му като професор в някакъв университет в САЩ. На излизане бях изпратен от секретаря на Посолството Маршал Харис, който любезно ме уведоми, че както в САЩ, така и в Европа шанс за самореализация ще имат единствено лица като Левчев, но не и такива като мен.”
(„Янко Янков: Имаше споразумение между комунистическия елит и управляващите западни елити”, интервю на Калоян Методиев, „Общество.нет”, София, 31 октомври 2009 г.)

Както е писал Данте Алигиери: „Надежда всяка оставете.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *