КОГАТО ВСИЧКИ БЯХМЕ РАВНИ В БЕДНОСТТА, НО НЯКОИ ДРУГАРИ БЯХА ПО-РАВНИ И БЕЗОЧЛИВО БОГАТИ НА НАШ ГРЪБ

,,Едно признание за „ужасната фашистка власт” в Царство България. Джуров се е разприказвал: „Но струва ми се, у нас, в България, положението бе сравнително по-сложно, що се отнася до възможността за разгръщане на широко партизанско движение през годините 1941-1942 г. Благодарение на немските победи българската държава получи почти санстефанските граници. Този прост факт, както и да го тълкувахме, не можеше да не се хареса на хората. Освен това поведението на немските войски в България беше прилично. Намесата във вътрешните работи в страната ни бе прикрита от дипломатическите отношения и бе особено трудно да се обяснява на хората, че всички злини на България произтичат от хитлеристите, след като военните им победи бяха поставили цяла Европа на колене.

При това положение първите, пък и не само първите партизани бяха кадрови партийни и ремсови дейци. В тези дни партизанската борба нямаше популярността, получена през 1943-1944 година…”

Действително има нещо сгрешено и конформистко в „чипа” на този т. нар. народ. На 9 септември 1944 г. БРП (к) наброява не повече от 4500 члена, а едва една трета от тях са били в шумата. Година и нещо след това броят на комунистите достига 700000 души! Още толкова се записват в БЗНС, други 150000 – в младежката земеделска организация. В края на комунистическия режим „активните борци против капитализма и фашизма”, радващи се на тлъсти народни пенсии и на разнообразни привилегии, надхвърляха 200000! Даже се разказваха вицове, че ако шумкарите наистина били толкова, не би било необходимо Червената армия да ни окупира… По данни, съобщени от покойния главен прокурор Иван Татарчев, общият брой на агентите на репресивните тайни служби е бил около 3 милиона души!Навярно поне една четвърт са още живи. Старата ни имиграция изобилства от офицери и доносници на Държавна сигурност и РУМНО. Новата гъмжи от болшевики, от техни деца и внуци.

След продължителното комунистическо робство, след бягството извън страната на милион и осемстотин хиляди здрави българи, сред тях може би една трета – читави люде, при отрицателната раждаемост на българите и многократно превишаващата я на една малцинствена група, ми се струва, че за нас изход от кризата няма. Вярно, други ни надробиха попарата, но да сложим ръка на сърце и да признаем: тя се услади на мнозинството нашенци. Едни и същи хора (около 30 на сто от населението) с бюлетините си постоянно узаконяват познатата болшевишка номенклатура и нейните пълномощници, представящи се под различни „идейни” окраски. Все повече нашенци жалят за безвремието на социализЪма, когато всички бяхме равни в бедността, но някои другари бяха по-равни и безочливо богати на наш гръб. Изглежда, не случайно още преди седем лета съм написал, че „България не е заплашена от фашизъм, а от реставрация на комунизма”.
Днес тя е почти приключил процес.

Бог да ни е на помощ!“

– Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *