КРИВОРАЗБРАНА-ТА ЦАРСКА МИЛОСТ И НАСТОЯЩАТА БЕЗИЗХОДИЦА

,,Толкова лоша ли е била държавата Царство България, срещу която се биели нашенските болшевики? Самият Добри Джуров признава: „В онези години [преди трагичния 9 септември 1944 г.] хората нямаха кадрови досиета, нямаше отдели „Личен състав”, нито служби за проучване.” Когато узурпираха властта с помощта на съветските танкове, с какво „добро” замениха всичко това? Ами създадоха Народна милиция, чиято задача бе да убива и репресира. По образец на съветското НКВД и с помощ на комисари от там изградиха служба за партийна сигурност, която нарекоха „държавна”. Премахнаха свободата на съвестта, словото и сдруженията и я замениха с диктатурата на номенклатурата, която обявиха за „пролетарска”?! Ликвидираха политическите си противници, убиваха без съд и присъда или чрез инструмента на преднамереното, скалъпеното „правосъдие”. Засипаха България с концентрационни лагери. Въведоха личните паспорти и задължителното регистриране по местоживеене и месторабота. Пак по съветски образец започна да действа институцията на жителството – правото само със съответното разрешение да се сменя мястото за живеене. След конфискацията на земята, обявена за „коопериране”, за поне половината ни сънародници софийското жителство се превърна в трудно постижима мечта. Появи се квалификацията „враг на народа”. Лепваха я на всеки, когото смятаха за „нетехен”. Другарите разкриха филиали на своята партийна сигурност във всяко предприятие и учреждение. Нарекоха ги отдели „Личен състав”. За да учи висше образование, всеки младеж трябваше да се снабди със надлежното позволение от организацията на Отечествения фронт – ОФ-бележка. Децата на „врагове на народа” бяха лишени от това право. Така страната ни пропусна да реализира маса таланти! И докато при масовите убийства, в затворите и лагерите загиваха десетки хиляди българи, техните майки и бащи, жени и съпрузи, дъщери и синове биваха изселвани или проверявани от службите „Личен състав”. Там нискочели ченгета определяха по-нататъшната им съдба. „Свобода” по комунистически!

Както подчертава Добри Джуров: „Селяните трябва да видят с очите си партизанската сила, партизанското оръжие и оттук да тръгне мълвата из околните села за партизанската мощ.” Ето как се насажда страх, по-точно ужас – терор! Не мога да спестя вината на цар Борис ІІІ и на тогавашните управници. Били са длъжни да не проявяват мекушавост, а да изгарят с нажежен меч болшевишката зараза. Така, както в Средновековието са горели чумавите на клада. Вместо това – прояви на криворазбрано християнско милосърдие. При партизанска акция на Трънския отряд се стига до сражение с полицията. Джуровобяснява: „За беда в сражение с врага куршум ранява Гьорето, който попада в плен. Една прищявка на полицейския командир и Гьорето вместо да бъде разстрелян, бил изпратен в затворническата група, която копаеше в рудник „Куциан”.” Нали се досещате, че след Девети е станал сатрап?…

Допускате, че това бил изолиран случай? Хайде де! Арестували другарката Елена Джурова. Разкрили я като терористка. Разпитвали я, но не й посегнали. Сама признава, че само: „Китките ми бяха разранени и аз дълго не можех да ги раздвижа… Накрая началникът, като написа нещо върху папката, се изправи.

– Знаеш ли какво заслужаваш ти. Да вземе човек едно дърво, па да ти вдигне полата и да удря, докато се умори. Ама аз съм готов да направя един жест за тебе. Днес е третият ден на Великден и съм решил да го започна с добро дело. Пък и дядо ти…

Слушах го с широко отворени очи и нищо не разбирах.

– Ще те пусна да си вървиш при едно условие. Още днес да си вземеш партакешите и напуснеш моята околия. Върви където щеш, само тук да не ми се мотаеш…

Не вярвах на ушите си. Наистина ли ще ме пусне. Тогава дяволът започна да ме изкушава.

– Господин началник, искам да се оплача от вашите подчинени. Снощи един от тях влезе в килията ми…

Полицейският се намръщи.

– Кой е той?

– Един с бяло кожухче…

– Виновния ще накажа веднага – натисна звънеца и на прага се появи стражар. – Вкарай Киро в ареста! А вие се махайте веднага оттук. Оттук и от околията, разбрано ли е?

– Разбрано, господин началник. Аз винаги съм знаела, че в полицията служат културни и интелигентни хора…”

Когато докопаха властта, я развъртяха като гьостерица. Думата „милост” не съществуваше в техния речник.“

– Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *