Кокаиновата индустрия в САЩ

Оценяват кокаиновата индустрия в САЩ на няколко десетки милиарда долара. Според данни на брутният пазар на кокаин варира в параметрите от 37 до 61 млд. долара на година в средата на деветдесетте години на миналия век според данни на американската Служба по политика на национален контрол на наркотиците(да и такава служба си имат).
за 2007г. парите в брой в САЩ са около 829 милиарда. Въпреки разминаването в годините ползвам тези данни, защото могат да бъдат проверени от всеки на официалните сайтове на цитираните институции. Имайте предвид, че процентния дял на кокаиновата индустрия ще бъде по голям реално, защото през 1995г. доларите в обръщение са били на половина от тези през 2007г. Съотношение на 61 към 829 е 7.6%, но за наше удобство ще приемен, че са 10%, т.е. приемаме, че една десета от тях минават през кокаиновата индустрия. Ако САЩ реално противодейства на прането на пари, за 10 години трябва да изчезнат парите в брой. Както виждате такова чудо не се случвало. Напротив наркодоларите се вливат в глобалната икономика и пак се връщат в държавата-майка. Обяснението е много просто – кокаиновите долари не вършат никаква роля в Колумбия – там физически не съществува такъв голям обем от стоки и услуги, които да бъдат закупи с тях. Поради тази причина те се връщат обратно в САЩ.  Излиза обаче, че могъщите и образовани в Харвард и Йейл (и другите университети от „бръшляновата лига”– интернати за обучение на слуги на Илюминатите, наречени след завършване на програмирането си с гръмкото име „естаблишмънт”,т.е. основа на слугинажа)  финансови анализатори не могат да прихванат откъде всяка година влизат в икономиката им близо 10% от парите брой. Не могат или не искат? Преценете сами. Кокаинът е данък богатство!

Обективният икономически анализ показва, че САЩ са аутсорснали производството на кокаин в Колумбия, като връщат парите за вноса на стоката чрез криминалната си банкова система. Забраната за разпространението му единствено облагодетелства кокаиновите картели, които не са нищо повече от гигантски производствени и търговски монополи, чиито висше ръководство се извършва от „ЦРУ” („Централно разузнавателно управление”). В последствие послушните наркобарони с част от припечелените наркодолари си купуват скъпи дрънкулки и дават на съхранение останалата част от парите си на финансови институции, контролирани от банковите системи, подопечни на Федералния резерв.  В двата случая трябва да върнат припечеленото в САЩ, за да не нарушават търговския баланс. Непослушните момчета, които спрат да подчиняват на тези прости и ясни правила се запознават отблизо с морската пехота на американската армия или някое друго елитно поделение от комадоси-главорези. Във всички случай нареждането и информацията за „обекта на елиминиране” пристигат от ЦРУ. Като доказателство за думите ми може да се запознаете с житие-битието на  Пабло Ескобар, човекът помислил си, че е по-велик от системата, която го е създала…

Федералното бюро за разследване (ФБР),  както е модерно да се казва, е система за „чекинг” (проверка) на самостоятелни играчи в бизнеса с дрога и вероятно тяхното отстраняване, ако откажат да влязат структурата на картелите, подкрепяни и организирани от ЦРУ.
В книгата на американския писател Джефри Робинсън „Как се перат големите пари” (има я на българския книжен пазар) са описани многобройни случаи на разследвания на ФБР в областта на наркотрафика, които биват спирани поради това, че ЦРУ стои зад някои от разследваните лица, т.е. то представено като агент, който предава много важна информация, касаеща „националната сигурност”. Използва се оправданието, че наркотрафикът не е основната дейност на лицето, а само маскировка и прикритие за това да събира важна за правителството разузнавателна информация за „враговете” на САЩ. Доказателство за тези факти са живота и творчество на американския автор и бивш служите на реда Майкъл Рупърт. За начало може да гледате документалния филм за него „Колапс” („Collapse”, 2009г.).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *