Партиец беше професия

Партиец беше професия. Безпартиен – участ, нещо като обреченост. Ала високопоставен партиец, номенклатурчик, означаваше материално изобилие и недостижимост от законите в рамките на възможното. Според схващанията на действащия генерален секретар на Партията.

Същото е и при евреите. Който е в синагогата, папка обилно. Прогонването от там е равносилно на забрава и бавна смърт. Синагогата е сатанинско сборище – храм на Мамон.
Ние, „обикновените хора“, които не бяхме в списъците на Партията – сиреч сред номенклатурата – можехме да умрем по всяко време, без това да впечатли някого. За потомците на обявените от властта за „бивши хора“ смъртта на техните предци даже означаваше облекчение, надежда за шанс. Но не непременно реализация.

Хей, обикновени хора, събудете се! Приспаха ви, но тази дрямка е кървава и убийствена. Води към небитието, но в недоимък и страдания.

Днес, както и преди седемдесет лета ни ръководи Политбюро на ЦК на БКП. Това обединение на мафиотските кръстници хитро, лицемерно, перфидно скри гнусната си мутра зад лукаво и ехидно „демократично“ домино.
Как всичко това става възможно? То процъфтява благодарение на вашето неразбиране, незаинтересуваност, примирение, безразличие и апатия. Тази е и причината за настоящето дередже на всички ни. Все повече зачестяват лозунгите от сорта: Да не се говори за антикомунизъм! Престанете да обвинявате комунизма и комунистите! Стига с това противопоставяне! Да се обединим?…

С кого? Овцата да седне редом до вълците? За да я погълнат, без да може и да изблее? Жертвите и техните наследници да се прегърнат с палачите и техните дечица, родени с лъжички от алчно червено злато в ненаситните си усти? С доносниците, пропагандистите, лакеите и клеветниците, които безнаказано тържествуват из цялата ни мила Татковина? И продължават необезпокоявани да безчинстват и вилнеят връз главите ни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *