Международната търговия като форма на глобален рекет

Чували ли сте, че всяка пролет наказателните бригади на уж-разпадналите се ВИС изкупуват насилствено черешите от производителите в района на Югоизточна България (Дупница, Кюстендил и др.) буквално срещу стотинки, а после ни продават продукцията им с над 1000% печалба. Как го правят ? – с бухалки и автомати „Калашников”, насочени към главите на белобрадите стартци-земеделци и стъпили с дебелите си, мръсни,космати крака в щайгите на непокорните. Знам, много грозно звучи, ама ако не вярвайте питайте някой познат от този регион. Ако сте фен на Тома Неврени и адреналина, вземете един бус и отидете да изкупувате череши. Гарантирам, че едни добре сложени момчета ще ви разяснят тези факти нагледно.Тoзи вид мутренска търговия, която не е нищо друго освен различна форма на рекет за съжаление се прилага и на глобално ниво в международните икономически отношения между нациите. Запомнете – търгуват само равнопоставените партньори и нации, когато има диспропорция в силите взаимоотношението се нарича изнудване или рекет. Това е и основният принцип, който прилагат САЩ в търговските си отношения с по-малките държави по света като крайдунавската територия, наречена България.По същество тази система на взаимодействие се наричанеоколониализъм. Формалната свобода и равнопоставеност на партньорите са просто пропаганда, която цели да не се бунтуват работниците в неоколониите и да не разбират, че реално трудът им се ограбва и те са роби, но без окови.За да неутралзират от части растежа на външния си дълг, който натрупват в процеса на търговия с неоколониалните си партньори, САЩ трябва изкуствено да модифицираттърговския си баланскойтозапочва да става отрицателен. Т.е. те вкарват и потребяват, повече отколкото изнасят и реално произвеждат. Принципът, по който те реагират, е същият като при мутрите и черешите, само че измеренията са по-големи. Мутрите също не работят – но лъвският пай от продажбите отиват за тях – нали? Сега ще разберете как става така…За да избегнат тези проблеми,САЩ трябва да се погрижат техните покупки и продажби да са в баланс. В периода след 1971г. (когато светът е наводнен от долари вследствие на отпадането на златния стандарт) самопрез 1973г. САЩ успяват да продаватповече, отколкото купуват. Впоследствие ситуацията се влошава и всяка година САЩ внасят все повече чужди стоки, за които никога не заплащат. [3] Мутренската и вълча природа в тях се засилва с времето в унисон с овчедушното търпение на неоколониалните им псевдопартньори.По статистически през 2004г. благодарение на безпардонната си имперска политика САЩ достигатдефицит на търговския баланс от 650 млрд. долара![4] При население от 300 милиона души това значи, че средно всеки гражданин на САЩ е купил чужди стоки на стойност $ 2,167, за които не е платил! В същия период няма никакви подобрения на баланса на плащанията. Така външният дълг на САЩ се повишава с $ 650.929.500.000 за една година. Това прави 1,25 милиона долара в минута!Търговският дефицит на САЩ е най-голям, следван изненадващо отдруги държави сочени за икономически отличници: Китай ($162 млрд.), Япония ($ 76 млрд.), Канада ($ 66 млрд.), Германия ($ 46 млрд.), Мексико ($ 45 млрд.), Венецуела ($ 20 млрд.), Южна Корея ($ 20 млрд.), Ирландия ($ 19 млрд.), Италия ($ 17 млрд.) и Малайзия ($ 17 млрд.) [5].Какво обаче става с обменния курс на американската валута –  долара?По силата на общоизвестните икономически закони и елементарната логика всяка страна, която купува повече, отколкото продава, ще изпита понижение на стойността на парите си. Ако с национална валута, не може да се купи: 1) много, 2) качествена или 3)изкуствено направена скъпа стока, търсенето пада и обменната й стойност тръгва надолу на международните пазари. Това обаче, което е валидно за всички други валути, не се отнася до щатския долар.Докато целият свят се нуждае от долари, за да купува нефт и докато цените на този ресурс се вдигат вследствие на изкуствени войни, търсене на долари винаги винаги ще има.Другият трик, до който прибягват доларовите рекетьори, освен петролния рекет, е системата с изкривяване на външнотъргосвкия си баланс, което е вариант: „3) изкуствено направена скъпа стока”.Ето защо САЩ пробутват търговската марка „НАТО” – тази организация е глобалния и все още актуален еквивалент на нашенските охранителни фирми(от средата на 90-те на миналия век) на мутрите. Идеята е, че имаш-неимаш нужда трябва да си купуваш оръжие(по правило морално остаряло, но на невроятно надута цена) от тях, да си плащат да те пазят с противоракетни щитове, да участваш с пушечно месо във войните им и пр.Ето една проста схема как напрактика действат двата метода за манипулиране на търговския баланс на САЩ:Американска фирма идва и подкупва ресорен министър в нарочената кандидат банановата република X. Вследствие на корупционните му протекции корпорацията приватизира голям завод. Това предприятие в лицето на новото му ръководство умишлено закрива работни места и изхвърля хората на улицата(примери много – БГА „Балкан”, „Кремиковци”, „БДЖ”, „Български пощи” и много други). Настава социално напрежение, което правителството може да тушира само със свежи пари, които обаче няма откъде да намери, тъй като е унищожило собствените си производителни сили. Тогава доларовите рекетъори му намигат – готови са да отпуснат спасителен транш, който е в режим на stand – by (който израз означава режим на потенциална готовност). Типично по холивудски братята хамериканци нагнетяват напрежението в екшъна. Сваленото на колене правителство (навън хората чупят с павета прозорците) трябва само да приеме няколко условия, които съмсем случайно са написани с дребен шрифт и обикновено мъгливо преведени. Паникьосаните политици подписват и чудо – реки от зелените хартийки потичат към спасената нация – цените на горивата падат, народът си купува плазмени телевизори и автомибили втора употреба на килограм. Възторгът е неописуем, докато не мине лятото, мачовете и не настъпи поредната зима и на вратата почука следваща бюджетна година. Тогава идва време да се чете това, което е написано сдребен шрифт. Оказва се, че спасеният освободен народ ще трябва ежегодно да отделя големи проценти от брутния си вътрешен продукт, за да изкупува тонове желязо на фантастични цени. Тези ръждясали тенекии представляват овехтяла оръжейна техника(„Кугуари, корвети и т.н.), която Големият бял брат оттатък океана на скромната цена от 90% от заема, който току що ни е отпсунал. Така целувайки ръка и махайки кучешки с опашка, приемаме тези неизползваеми вехтории. Колелото на спиралата от безкрайни заробващи заеми, неизгодни тръговски покупки се задейства… Срещу лицата на новите аборигени мотивиращо стърчат ракетите с обеднен плутоний на стелтовете…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *