Така наречената демокрация бе разпростряна като прокъсана черга върху огромни територии, но не донесе повече свобода и благоденствие на страните, над които бе хвърлена

Феноменът на глобализацията, осъществяван благодарение на информатиката и комуникациите, предизвика невиждани промени в живота на отделния човек и на обществата. Обаче прогресът, на когото почти всички възлагаха надежди, не доведе до кой знае какъв положителен възход. Някога, по време на Втората световна война, успяха да излъжат народите така, че те да виждат в лицето на съюзниците, предвожадни от САЩ, олицетворение на свободата, на морала, на борбата за човешки права и благоденствие на хората по цялата планета. От другата страна, Хитлер и нацистите представляваха универсалното зло, самия сатана.

Днес с тъга установяваме, че разликата между едните и другите е почти неуловима. Злото е било точно толкова характерно и за съюзниците. По-печалното е, че понастоящем опитът от трийсетте и четиридесетте години беше пренесен в най-големите държави. Там всеки идиот, готов от малък да се подчинява и да служи покорно на Олимпийците от финансовия Интернационал, може да оглави правителство и да държи пръста си върху стартовия бутон на ядреното куфарче.

Така наречената демокрация бе разпростряна като прокъсана черга върху огромни територии, но не донесе повече свобода и благоденствие на страните, над които бе хвърлена. Светът безучастно наблюдава как бомбардирането на цивилни в Сърбия, Афганистан или Либия бива определяно като „съпътстващи щети“. Невинни хора, взети в плен, биват измъчвани, а това варварство е представяно като „действие в полза на човечеството“. Няколко страни си присвоиха правото на съдници и сега определят дали другите са приятели или врагове. Над тях се е разположил върховният съдия, който се вживява в ролята на многоръкия Шива и едновременно раздава и налага някакво свое право. Повечето хора по света нямат представа кои са истинските управници на тези „велики сили“.

Така бе и по-рано. Тогава го оправдавахме с недостига на информация и бавните връзки. Днес нещата стоят по напълно различен начин. И най-сетне сме длъжни да видим истината такава, каквато е. А тя разкрива, че Хитлер не се изкачи сам до власта, а му помогнаха да се настани там. Както и на неговия събрат диктатор Сталин. Важно е да се знае, че и двамата узурпираха властта като големи почитатели на расистката американска политика. Те бяха обикновени актьори-имитатори, които внимателно се следяха един-друг, но никога не изпускаха от очи и своите суфльори.

Национал-ционистки медал

Национал-ционистки медал, учреден от берлинския всекидневник “Der Angriff” в чест на съвместното шестмесечно пребиваване на офицера от SS Леополд фон Минделщайн и на представителя на Германската ционистка федерация Курт Тухлер в ционистки селища в Палестина през 1933 г. След около година Минделщайн публикува в същия вестник поредица от пътеписи, озаглавена „Един нацистки пътешественик в Палестина“. Конкретният екземпляр от медала е бил връчен на д-р Йозеф Гьобелс, който имал еврейски корени и бил наречен на евреин.

През цялото време, докато бяха на власт, преди и по време на войната, Сталин и Хитлер получаваха постоянна материална подкрепа от страна на интернационалния финансов и промишлен елит. Това непременно трябва да се има пред вид, за да се разбере правилно и в пълнота всичко случило се тогава. И онова, което става и днес. Защото на пръв поглед невидимата връзка между комунисти, нацисти и капиталисти не само съществува. Сега тя е по-здрава от всякога.

Според мен единственият сериозен аргумент, подкрепящ версията за самоубийството на Адолф Хитлер е, че той никога не е бил онзи войнстващ антикомунист, какъвто ни го представяха. Ако е бил, смъртта му би била непрежалима загуба за Братството. Та нали Съветите окупираха Берлин и „намериха“ обгорелия труп, а не изгорелите останки на нацисткия диктатор. Не друг, а те разпространиха „вестта“ за неговата смърт. Фактът, че Интернационалът държи на официалната версия за нея, е най-силното доказателство за онова вечно приятелство и зависимост между най-крупните капиталисти и комунистите.

Когато на 8 май 1945 г. войната в Европа приключи окончателно, стратезите вече крояха своите планове за бъдещето, за новата организация на света. Две неща вече бяха факт – ООН и държавата Израел, макар публичното им обявяване да стана малко по-късно. Империята на семейство Ротшилд се разшири неимоверно и продължава да завоюва все нови и нови територии. Нейните министерства – т. нар. интернационални организации, винаги действат с „добри намерения“. И изнасят „демокрация“ така, както подчиненият им Ленин мечтаеше да експортира революция.

Делото на тази необявена световна революция продължава. Под предводителството на двама от Ротшилд – Сталин и Хитлер, няколко десетки милиона невинни люде бяха принесени в жертва пред олтара на финансовите богове от прочутата фамилия. След края на военните действия двете основни страни, съюзниците САЩ и СССР, запазиха огромната част от нацисткото воинство. Те си разпределиха цвета на германската наука, техника и шпионаж и се впуснаха в продължилия близо половин век спектакъл, озаглавен Студена война. Само че днес все повече хора разбират, че представяната им история не е онази, която описва действителните събития. И започват да търсят истината.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *