България е най-тъжното място на света

На 25 ноември 1989 г., 14 дни след смяната на Тодор Живков, новоизбраният генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов признава на среща с целия ръководен състав на МВР: „Картината в икономиката е тежка, много тежка. Много проблеми са се натрупали, ужасно много. При това те не са свързани само с това, което даваме сега като производство. Те са свързани с възможностите ни да се развиваме по-нататък. Има втора страна – самата икономикаТака я развивахме и така я развихме, нали говорехмече ето ние сме в състояние примерно да изхранваме две Българии в последните години и дали произвеждаме толкова многои къде са тези продукти един бог знае!…

… Тъй като имах една връзка с банката, помолих да ми дадат годишния отчет на банката. Картината е потресаващаНие всяка година казвамече имаме толкова и толкова прираст – 5,6 – 6 процентаА знаете ли каква е картинатаАко вземем за база 1983-аследващите години ние не само че нямаме никакви проценти прираст на националния доходако изключим тези чужди кредитикоито получаваме от Западат. е. нашите задължениякоито се увеличаватако ги махнем тяхние имаме непрекъснато намаляване1984-а е по-лоша от 1983-а1985-а е по-лоша от 1984-а1986-а е по-лоша от 1985-а и т. н. до края, до последната 1988 годинаВ областта на нашите задължения ние сме стигнали критичната точка. Понякога говорим колко са зле югославяните, колко са зле унгарците. Аз трябва да ви кажа, че нашето положение не е по-добро, тъй като ние имаме малки възможности за експорт. С големи усилия стигнахме до плана за догодина. Това, което трябва да изнесем, ще бъде някъде между 1,7–1,6 милиарда. А така сме направили нашата икономикаче без внос за 2,6 милиарда долара тя не може да работиТя не може да работипросто спираблокира.

Това е минималният внос от Запада. Това са суровини, материали. Тук не става въпрос за някакви луксозни стоки. Така че явно е, че това не можете да се търпи повече.[

Убеждавате се, че всяка година Народната република е трупала средно по 1 милиард долара търговски дефицит! И той продължава да тежи като камък върху шията ни. Не, наистина не Иван Йорданович Костов разсипа икономиката на БългарияТой и останалите „ръководители“, на които БКП довери оновакоето наричат „прехода“,само подготвиха нейното погребение. Като един тукашен Хашим Тачи Командира се включи в търговията с органите йУж шитнакаквото годно бе останало от промишленосттаогромни дялове от енергетикатацялата търговияуслугите, в т.ч. туризмаА се оказаче го е предоставил на представителите и подставените лица на номенклатурата. На всичко отгоре – срещу жълти стотинкиОстатъците бяха раздадени почти на вересия все на верни другари от отдавна изготвения от същото Политбюро списък.

„Преди" и „сега" заедно - диктаторът-простак и неговия ученик.

Не ми казвайте, че драгалевският Гаргамел не се е облажил. Ако някои от вас са идиоти, дълбоко вярващи в идоли, аз не съм. То е все едно да ви будалкат, че онези от семейство Живкови носят кърпени чорапи, завиват се с едно прокъсано одеало, изобщо не са най-богатите люде у нас, а вие да кимате утвърдително като селски тъпанари. От сто кладенеца вода примъкнаха, за да изкарат архипрестъпника Иван Живков с моминско име Славков „пич“, „добряк“, едва ли не „филантроп“. А е знайно, че той и приютилата го фамилия изнесоха зад граница пари и притежаваха имущество за не по-малко от 1,5 – 2 милиарда долара.

Отдавна не се ядосвам, като ми рекат, че никой не бил ги намерил. Че кой ги е търсил? От есента на 1990 г. чрез вестниците взех да насочвам вниманието към една от перачниците на червената монархична династия – женевския адвокат Пиер Сиклуноф, всъщност Петър Циклунов. Тогава истински заможни стари жители на този световен банков център ме заведоха да видя къщата му – малък дворец насред стария град. И ми разказаха, че макар да се прави на приказно богат и да е вицепрезидент на футболния клуб „Сервет“, той не се радва на уважението на местните хора. Защото те са наясно – юристът пере пари на българското диктаторско семейство.

Посочих и един от заводите на фамилията в Силиконовата долина в САЩ. Както и бившият му управител, оплакал се от тоталната некадърност и безхаберие на лично на другаря Живков-Славков. Нищо не последва. Нито след като разкрих участието на правешките дебили в корейската фирма ДЕУ. И заслугата на покойния депутат, комунист, ченге и външнотърговец Веселин Бончев за придобиването на т. нар. Световен търговски център в София от ДЕУ, респективно от правешките алчночервени „аристократи“. „Не съм от тях“, както бе рекъл казанлъшкият хуморист с чуден псевдоним. Не съм паднал от Марс, нито съм расъл в саксия, че да вярвам на евтините болшевишки пропагандни бръщолевения. И ние белим краставиците, преди да ги изядем…

На кого „демократите“, „десните“ подариха почти цялото българско стопанство? На номенклатуратапреди всичко в лицето на нейните потомци по пряка и съребрена линия, както и на предварително подбраните и подготвени за грабежа подставени лица, част от които ни бяха представени като… „опозиция“, моля ви се! Както посочи един от хранениците и слугите на алчно червената фашизирана буржоазия, „наследниците на бившата БКП номенклатура са убедени, че на тях по право им се полага място в елита“. Да припомням ли вярната констатация, че „нашите десни бяха силно русифицирани. Когато през 1998–1999 г. активисти седесари попитаха Александър Божков защо всичко се продава на комуниститетой им отговори: „Епарите са у тяхкой искате да купува предприятията?” Какъв цинизъм! А тези измамници и пладнешки хайдуци все още имат почитатели?! Веднъж идиот, завинаги идиот.

Питам духовните гномове от тези т. нар. демократични сили: Като излъгахте народа и истинските управници ви връчиха представителната властзащо не стиснахте другарите от номенклатурата за гушите и не изтръскахте парите от джобовете им? Ами вместо това ги превърнахте в пишман капиталисти и узаконихте това по най-добрия възможен начин – скрихте престъпленията им зад решения на колективни органи за управление. Тъкмо действията ви доказватче бяхте поставениинсталиранимонтирани във власттазащото бяхте предварително подбраниподготвени и лоялни на компартийната върхушка. Сега казват, че нямало „колективна вина“. Откъде накъде! Защо Господ не дава рога на бодлива крава, да видите дали ли е така? Само на ЖивковциСтанишевциКостовци и Борисовци ще ми станат

Няма как да не се възхитим на уменията на другаритеЕдва ли ще намерите по-кадърни разрушители в цялата човешка история. Да съсипете страна, чиято почва има три педи хумус; да направите стопаните, наистина учили Европата „как се сади пиперо“, в шайка ленивци, дремеща из кръчмите; да прогоните от родината им потомците на онези български герои, които масово се записваха доброволци, та да избавят своите братя и да ги присъединят към Отечеството! За всичко това действително е необходимо невереоятно съчетание на огромен разсипнически и престъпен талант. Няма как да го отречем на комунистите.

Те превърнаха най-процъвтяващата още по време на Отоманската империя част на България – крайдунавиетов бунище за хора. А самата река – в огромна тоалетнаЛиквидираха селското стопанство и изградиха лишена от всякакъв смисъл индустрия. Тази промишленост не разполагаше със собствена суровинна база и дългосрочни, сигурни пазари. Тя разчиташе на неквалифицирана работна ръка, съставена от бивши земеделци и скотовъдци. Превръщането им в лумпен пролетарии водеше до масовото производство на брак, на никому ненужна, непродаваема продукция, с която насила, под пронизителното съскане на размахания от Съветите бич, се самозалъгвахме в рамките на СИВ.

Другарите ликвидираха пенсионния фондпризнат за един от трите най-добри в Европа. Позволиха на Съветите да отмъкнат наличните в него близо половин милиард златни лева. И национализираха неговото недвижимо имущество, дялово участие в предприятия, болници, санаториуми и т.н. При реституцията не възстановиха нищо. За да изпълнят поставената им отвън задача за редуциране на българското население до максимум 5 – 5,5 милиона души. От години пиша и говоря за тези неща, и какво от това?[13] Онезикоито вдигат палци по митингите на БСПнека знаятче подкрепят своите собствени душмани.

Резултатът от политиката на комунистите е съкрушителен. България е в разруха, по-страшна от онази, която е преживявала след войните. Какви „национални катастрофи“? За три-четири години българите са се възраждали, а страната им си е връщала привлекателността за онеправданите в Европа. А от социалистическата „индустриализация“ не остана нищо. Предприятията, обявени за „гордост на социализЪма“, се оказаха абсолютно ненужни извън измамния алъш-вериш в рамките на СИВ. Защото те бяха строени без анализ и мисъл, без грижа за потребността от тяхната продукция и под чужда, враждебна нам диктовка. Малкото фабрики и заводи, които можеха да бъдат преустроени и да продължат да работят, паднаха жертва на алчността на безмозъчната номенклатура, лишена от всякаква мисъл за държавност и грижа за народа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *