Времето не e линейно, прозряха учени. Случва ли се всичко тук и сега?

Усещането за време, присъщо за всеки ни убеждава, че времето се движи от миналото към бъдещето и това движение е необратимо. Но дали има реална оценка, която да отличава миналото от бъдещето ? Експериментите си астрономът Козирев основава на следните разсъждения: “Ако една система се извлече от нормалното протичане на времето, то тя ще бъде в състояние да изпита силата на течението на времето. Чрез анализиране на принципа на причинно-следствената връзка може да се заключи, че ротацията на тялото е механичен способ за извеждането му от обикновеното течение на времето “. Звездите са толкова далеч от нас, че те движейки се в пространството, биха могли да бъдат в напълно различно място от това, което показва идващата от тях светлина. Казано по-просто, те често не са там, където ние ги виждаме. А времето, според Козирев, не се разпространява като светлината, а се появява изведнъж в цялата Вселена. 

Всичко съществуващо функционира, следвайки с точност гениален план, а съдбата и бъдещето на всеки от нас са предрешени. Именно тук стигаме и до нашето разбиране за време, според което то се дели на минало, настояще и бъдеще. Това гласи нова теория, с автор д-р Брадфорд Скоу от Масачузетския технологичен институт. Според нея всичко съществува тук и сега, в настоящето.

Ние, хората нямаме сетивата, за да осъзнаем цялостната картина на живота и затова я възприемаме по скоро като пъзел, отколкото като неразривно цяло. Човечеството използва усещането си за време и дели всичко преживяно на минало, настояще и бъдеще, за да съумеем поетапно да осъзнаем и разберем всичко, което ни се случва. Не се замисляме, че нашите преживявания, всичко около нас и въобще целият живот не идват и не си отиват, а винаги присъстват като едно. В действителност, времето не е линейно.

Изследователите, подкрепящи тази теория, смятат, че времето трябва да се разглежда като измерение на пространство-времето, както теорията на относителността твърди. Времето е постоянна и неизменна част от единната тъкан на Вселената, а не нещо, което се движи около и в нея. Всичко, което се е случило и всичко, което ще се случи, в действителност се срещат в един момент, за да образуват настоящето като това протича наведнъж, а времето е част от пространството.

Доктор Брадфорд Скоу твърди, че единствения начин да разберем как е възможно всичко да съществува едновременно е да погледнем от високо надолу, към Вселената. Само така бихме могли да наблюдаваме как време и събития се разпространяват във всички посоки, а не линейно. Всичко около нас и всичко, което ни се случва е съществувало винаги .

В книгата си „Възникването на обекти“ , д-р Скоу пише, че когато хората обясняват разбирането си за време, често използват метафора, която се доближава до истината. „ Те казват, че времето тече като река, или, че преминават през времето като кораб, плаващ в морето. “ Според тоерията, наречена „блокова Вселена“, времето е статично, а единственото движение свързано с него го осъществяваме ние, които „минаваме през него“, избирайки си от безкрайното множество съществуващи варианти за развитие на събитията, които ни се случват.

С други думи, това означава, че след като едно събитие е настъпило, то продължава да съществува някъде в пространство-времето.

Теорията за „блоковата Вселена“ се припокрива с теорията на относителността на Алберт Айнщайн, според която пространството и времето са част от една сложна четири-измерна структура, където всичко, което се е случило има свои координати в пространство-времето.

„Според моята теория за „блоковата Вселена“, ние се разгръщаме във времето, по подобие на начина, по който се разгръщаме в пространството. Ние не се намираме в едно-единствено време „, казва още д-р Скоу.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *