СДС – Съюз на държавна сигурност

Да хвърлим поглед към миналото на „опозиционните“ лидери. Желю Желеви кохортата около него бяха членове на БКП и не криеха своите марксистки убеждения. Наследникът му – Петър Берон, е документално доказан агент на ДС.

Поелият от него поста Филип Димитров,освен всичко останало, е ползвал привилегиите на своите предци активни борци против фашизма и капитализма. С тях са го допуснали до Английската гимназия, до специалността „Право“ и пак благодарение на тях от студентската скамейка е постъпил във Втори адвокатски колектив в столицата. Даже се гордеел със своето роднинство с „огняновските сатрапи Гроздан и Методи Стоилови“. Същото си спомни и моят приятел, обявеният от „Амнести Интърнешънъл“ за „политзатворникът на комунизма номер едно у нас и номер три в Европа“ Янко Янков в едно от телевизионните ми предавания. Филип Димитров бил негов студент. По онова време се хвалел с родата от комунистически терористи убийци.

Край Ф.Д. се оформи шайка от проверени, подготвени и добре замаскирани чеда на партията-майка и нейните институции за „справедливост“ чрез арести, изтезания и убийства. Например Стефан Савов излезе агент „Николай“. Но същият псевдоним носи и неговият любимец Георги Марков, който раздаваше „седесарски шутове“…

Бащата на представителя на „демократите“ от Шуменския учителски институт – ШУИ, (ами ако беше Хасковски…), „видният еднакво добре отвсякъде“ Александър Йорданов, другарят Йордан Александров, най-малко 30 лазарника беше кореспондент на официоза вестникОтечествен фронт“ във Варна. (Официоз, понеже правителството се водеше на ОФ, включващо БКП и приелия нейната програма БЗНС.) Длъжност, за която беше ноторно известно, че е номенклатурна по линия на ЦК на БКП и непременно свързана с ония служби.

Доколкото съм осведомен, днес бившият посланик във Варшава и Скопие отново е на няколко хранилки. Ръководи катедра в някакъв Пернишки „университет“, чиято абревиатура в началото звучеше доста цинично. Освен това е главен редактор на възстановения Му орган, вестник „Демокрация“ – римейк, каквато е актуално „правилната“ дума, на Костовия „Седем“ – според броя на читателите им.

Няма как да не се досещаме от какъв зор въпросният забележителен отдалече „демократ“ е гостувал на Огнян Дойнов във Виена. Но ето какво е било поведението на другаря Сашко Йордановна трапезата, по време на вечерята, дадена в негова чест от члена на Политбюро на ЦК на БКП:

Един от демократите, Александър Йорданов посещава семейство Дойнови във Виена през 1996 г.малко преди да отиде посланик във ВаршаваВечерята преминава кротко, в спокоен разговор. Гостът разказва за събитията в България и за собствения си принос в тях, Дойнов задава кратки въпроси. Стига се до невралгичния момент, когато Елена Дойнова пита гостане са ли негови думите срещу комуниститекоито той третира като престъпници.

 – Как може? – учудва се Александър Йорданов. – Не съм казвал такова нещоМоят тъсткогото много уважаваме комунистВ моето семейство има комунистикоито са достойни хораКак мога да кажа такива думи?[

Навярно това е станало след „един добър ден за българската демокрация“, съгласно незабравимата Сашко-Йорданова оценка. Което неизбежно ме връща към комуниста Желю Желев, все още изповядващ марксизма, и към истинските създатели на „опозицията“. В спомените на Огнян Дойнов четем за една среща на Андрей Луканов с Михаил Горбачовпроведена непосредствено след 10 ноември 1989 г. в Москва. Тогавашният посланик на Народна република България Георги Панковбивш Живков министър, е запечатал в паметта си меко казано странния диалог между тукашния министър-председател и генералния секретар на ЦК на КПСС.

 „… Луканов моли, ако е възможно, на другия ден да излезе в съветската преса голямо съобщение, че новоизбраният български президент Желю Желев кани Михаил Горбачов на официално посещение в България. Тогава Горбачов казал:

 ─ Но Желю Желев е против комунистите и против Съветския съюз.

 ─ Не е вярнодругарю Горбачов – отвърнал Луканов, ─ така му казваме да прави.

 ─ А защо тогава казва „долу!“ и сочи с палеца си към земята?

 ─ И това сме му казали да прави – отвърнал Луканов.[

По времето на Филип Димитров на пръв поглед от нищото изникна вечната „демократка“ Надежда Михайлова, сега Нейнски. Тази „Цола Драгойчева“ на тоталитарната демокрация беше женена за комуниста Камен Михайлов, син на другар от средния ешелон на комунистическата номенклатура. Заедно с мъжлето си е живяла в Египет под крилото на Държавна сигурност.

Далеч преди генерал Велинов от 6-о управление на ДС да напише своя доклад от 23 януари 1989 г.,отнасящ се за лицата, одобрени за нова ръководна класа в условията на демокрация на Народна република България“, Надежда Нейнски е била забелязанаЗащо точно, предстои да изяснимно тя пътува на обучение в САЩкъдето представя реферат за политическите убийства в Америкавкл. и това на КенедиКогато се връща в БългарияНейнски става най-младият член на Съюза на преводачитеа също и секретар на Леда Милева и на съпругата на Александър Лилов – Анна ЛиловаТова не са случайни неща. По време на демокрацията Леда Милева стана член наГенералското движение“, в което бяха събрани ключови фигури.[

Сегашният съпруг на Надежда, прочулият се със „София Ленд“ Светлин Нейнски от Белоградчик, е братовчед на доскорошния главен секретар на СДС д-р Ваньо Шарков. Както виждате, не разчоплям явно зарасналата седесарска рана за приватизацията на гаража на ЦК на БКПнито за начинапо който тогавашното семейство Надежда и Камен Михайлови „изтеглиха“ банков кредит в размер на повече от 840 000 долара(тогава доларът беше скъп).[51] Даже не ровя около приватизацията на сградата на Института за металорежещи машини в СофияНито за недосегаемата бивша счетоводителка на Нейнски,излязлата от фокуса на общественото внимание Мария Мургина, снаха на бившия шеф на ДС във Враца. Не закачам и връзките с групировката СИК

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *