Злото демонично естество на електричеството

„…ние нямаме смелостта да схванем истински света чрез нашите души… Моралността няма обиталище в нашия свят; това е само абстракция… ние нямаме никакъв капацитет, за да разберем, че основата, която поставяме днес чрез нашите морални импулси, се превръща в основата за моралните последици на бъдещето…

…Ние нямаме никаква представа как една нова планета може да израсне от нашата упадъчна, разлагаща се Земя; нито разбираме, че новата Земя ще се разгърне от импулсите, развивани от човечеството в наши дни. Днес ни липсва смелостта да мислим, да си представяме, че моралните импулси са семената на бъдещето…

…Сега ще разгледаме другата страна на природния ред. От другата страна на моралния ред се намира природният ред, който е породил нашата внушаваща благоговение съвременна естествена наука… [Откриването на електричеството] се случи преди по-малко от 150 години. А сега електричеството е централна съставна част на съвременната цивилизация… На никого не му беше още хрумвало, че атомът ще бъде описван като електрон, все едно е елемент, състоящ се изцяло от електричество. Това последното обаче е нещото, което се преподава в училищата днес…

…Степента, до която човешкото мислене се насити с електричество, е сравнително скорошно явление. Сега ние говорим за атомите така, сякаш те са малки слънца, заобиколени от орбитални електрони. Когато погледнем всемирните сили около нас, ние предполагаме, че електричеството е навсякъде. То прониква цялата ни култура, включително и нашия начин на мислене. Ако не се возехме толкова често на влакове, може би нямаше толкова бързо да асоциираме атомите с електричеството…

…Ако разглеждахме идеите, които човечеството имаше преди епохата на електричеството, щяхме да можем да видим, че в миналото наблюдателят на природата все още е имал свободата да разпознава духовния аспект на природата, поне до степента да мисли за нея по абстрактен начин. Един малък остатък от научния реализъм беше все още налице, за да улесни този начин на възприятие. Но електричеството е толкова широко разпространено в живота на съвременните човешки същества, че то влияе на нервите ни. Нашата чувствителност спрямо електричеството направи невъзможно поддържането на връзка с Духовното…

…Последствията от това се простират дори още по-далеч. Чистотата на истинската светлина, която залива пространството на нашата вселена, е все повече изложена на риск и тя дори страда от моралното падение на това, че бива разглеждана като нещо подобно на изкуствено създадената светлина. Когато започнем да говорим открито за тези неща, всеки, който е напълно отдаден на ценностите на електрическата култура, смята, че ние не сме на себе си. Но това е така, защото човекът, който мисли, че критиката спрямо електричеството е глупост, е някой, който е обременен от прекомерен историзъм и който не може да направи връзка с непосредственото настояще [едно по-рано обсъдено състояние]…

…Чрез електричеството ние навлизаме в една сфера, която представя нещо различно от имагинативното наблюдение, което получаваме от другите изражения на природата. Докато се занимавате само със светлината и звука (т.е. оптиката и акустиката), тогава не е нужно да правите морална преценка за света на звука като тон, защото все още може да възприемете слабото ехо на реалността зад тези идеи и концепции. Електричеството обаче прогонва това ехо. Ако от една страна не можем да разкрием реалността на моралните импулси, тогава от друга страна, ние също така няма да успеем да възприемем моралната същност в самата природа…

…Ако приписвате истинска мощ и влияние на моралните импулси, така че тези импулси да имат вроден потенциал и сила, точно както семето вече съдържа зародиша на напълно развитото растение, тогава вие ще бъдете наречен половин глупак. Ако трябва да стигнете още по-далеч и да припишете морални импулси на природните процеси, тогава ще бъдете наречен пълен глупак. Ако някога усетите духовната природа на електрическия ток, нахлуващ през вашата нервна система, бихте знаели, че електричеството не е просто една природна сила; електричеството е също така нещо морално. Всеки път, когато навлизаме в сферата на електричеството, ние се отдаваме на нещо морално. Ако поставите пръста си в затворена електрическа верига, веднага чувствате, че сте разширили сферата на вътрешното ядро на човешкото същество, от която произтича това, което е морално. Електричеството, което се намира в човешкото същество, също така е и сферата, от която произлизат вашите морални импулси. Който изживее пълнотата на електричеството, в същото време преживява морала в природата… [Съвременните физици] теоретизират, че атомът има електрическа природа и са забравили, поради обичайното съвременно съзнание, че когато представят атома като електрически по природа, те приписват морален импулс и следователно морална природа в него. Като превръщате атома в нещо електронно, вие не му придавате морален аспект, а по-скоро неморална същност. В областта на електричеството плуват всякакви видове природни морални импулси; но всъщност те са неморални, инстинктивно зли импулси, които трябва да бъдат преодолени с помощта на висшите светове…

…Най-голямата противоположност на електричеството е естествената светлина. Като наблюдаваме електрическата светлина, ние виждаме смесица от добро и зло. Ние сме загубили истинското възприятие за злото в природния ред. Не забелязваме, че когато се привнася електричеството при формирането на концепцията за атомите, тогава те се превръщат в носители на злото. Аз описах в скорошния ми естествено-научен курс, че приписвайки електричеството на устройството на атома, то кара атомите да стават носители на смърт… Веднага щом атомната форма на материята се идентифицира с електричество, тя също така идентифицира природата със злото. В този случай атомите, съставени от електрони, са малки, зли демони…

…Когато физиците обявяват, както лекомислено го правят днес, че природата е съставена от електрони, тогава те всъщност казват, че природата се състои от малки демони на злото. Доколкото приемаме това обяснение за природата, дотолкова тогава ние също трябва да приемем, че злото се приписва на Създателите на Вселената… електричеството в природата е също така и моралност. Ако наблюдаваме днешната ни околна среда, ние виждаме образи на морална дейност, която е обвита в зло…

…Ако антропософията беше или фанатична, или аскетична, щеше да се задейства голяма буря срещу културата на електричеството. Разбира се, това би било абсурдно, защото единствените хора, които биха могли да говорят по този начин, имат светоглед, който не взема предвид реалността. Те биха могли да кажат: „О, това е дело на Ариман! Махнете го!“ Но вие може да направите това само в абстрактното… цялата буря по отношение на Ариман, която звучи като заемането една толкова добродетелна позиция, е глупост. Вие не можете да избегнете факта, че трябва да се научите да живеете с Ариман. Обаче вие трябва да намерите правилния начин да живеете с него; защото не можете да си позволите да бъдете надвити от него…

…Прочетете отново тази сцена (последната сцена на първата ми мистерийна драма, Портата на посвещението) и ще разберете разликата между това да сте в присъствието на Ариман по несъзнателен начин и това да се изправите срещу него в пълно съзнание. Ариман и Луцифер имат своята най-голяма власт над човешките същества, когато сме неосъзнати за тяхното присъствие, защото тогава можем да бъдем манипулирани от тези същества, без дори да сме наясно с това. По този начин силата на ариманичния аспект на електричеството може да се утвърди над човешките същества в нашата култура само докато сме неосъзнати и незнаещи по отношение значението на привнасянето на електричество в атома и предполагаме сляпо, че електричеството е безвредно. По този начин ние ще останем незащитени от факта, че природата, бидейки свързвана с електричеството, произвежда природа, която е съставена от малки демони, свързани със злото. Плашещо е да станем свидетели на това, до каква степен днешното научно изследване представлява демонично идолопоклонничество — една работилница за демони или тяхното почитане. Трябва да осъзнаем това, защото събуждайки вътрешното си съзнание, ние също осъзнаваме, че живеем във времето на Съзнателната душа…

…Защо не осъзнаваме, че живеем в епохата на Съзнателната душа? От една страна, ние сме обременени от вътрешна парализа и от предпочитание към обясненията и идеите генерирани от миналото; а от друга страна, не желаем да работим с нови идеи и да се потопим в разбиранията, които отварят пътя към едно здраво бъдеще.“

Речта на Ариман за новата му връзка със сега напълно Съзнателните души на Йоханес и Мария, сцена 11, стр. 151:

Трябва да се отрека от техния дух.
Сега те се обръщат към светлината.
И все пак няма да ми се отнеме
още повече да донеса наслада на душите им
чрез блясъка на външното.
Те вече няма да вярват,
че това е истина,
но те ще имат силата да видят
как външното истината проявява.

GA–157:

„…Критичният въпрос… да се признае, че днешният природен ред, заедно с електричеството му, е както морален ред, така и аморален ред, свързан със злото…

…Днес ние говорим в материален смисъл за усвояването на кислорода и за много други примери на абсорбиране. Но вие никога не чувате за това, че електричеството в човешкото тяло поглъща неморалните импулси вътре в нас и че това явление е природен закон като другите природни закони…

…Ние вече не живеем вътре в самите наши думи; в противен случай, следвайки звука на думите, те биха ни предали нещо живо.“

GA-160:

„Трябва да съберем куража си, така че когато говорим за електричество, да можем да използваме морални и аморални понятия в нашите дискусии. Човешките същества в съвременната епоха потръпват от такива мисли. Смятаме за неприятно да разберем, че когато влезем в електрически влак, трябва да седнем на седалката на Ариман… Всъщност най-важната задача, която имаме, е да знаем, че от сега нататък развитието на земното съществуване изисква интегрирането на природните сили в културния живот. Това означава, че активните влияния на Ариман трябва да бъдат взети предвид като реалност. Трябва да сме напълно осъзнати за това, за да се поставим в правилната взаимовръзка с него.“

Извадките са от книгата: Awake! For the Sake of the Future, trans. Jann. W. Gates (Great Barrington: SteinerBooks, 2015; CW 220)
Ариманичните електрически сили ограбват от тялото и хуманността ни

„Имайте предвид, че във Ваймар, който Гьоте посещаваше, и на другите места, където той ходеше, нямаше никакви телеграфни жици, никакви телеграфни кабели или нещо подобно. Там атмосферното пространство не беше изпъстрено с телеграфни жици и електропроводи. А сега просто се замислете колко фино са направени инструментите около нас, в които се провежда електричеството. Човешките същества имат устройства като тези пред тях и около тях. Там, в Америка, хората започват да подозират, че това оказва влияние и върху физическото човешко същество — фактът, че около тях бръмчат всички тези електропроводи и тем подобни. Когато Гьоте пътуваше по света, в тялото нямаше индуцирани електрически токове. Днес вие можете да пътувате надлъж и нашир, но никога не можете да стигнете толкова далеч, че тези електрически кабели да не ви преследват. Те постоянно индуцират токове във вас. Гьоте не беше изложен на такива токове. Всичко това ограбва човешките същества от физическото им тяло; то довежда физическото тяло до състояние, в което душата просто не може да влезе в него. Трябва да сме съвсем наясно с това: в дните, когато нямаше електрически токове, когато нямаше електрически проводници във въздуха, беше по-лесно да си човек. В онези дни тези ариманични сили не бяха налице, за да ни лишават непрекъснато от телата ни, дори когато сме будни. Тогава не беше нужно хората да полагат такива усилия, за да се приближат до Духа. Ето защо днес, в сравнение с преди сто години, е необходимо да се натрупат много по-мощни духовни сили, само и само за да останем човешки същества.“1

Алтернативен частичен превод с допълнителни изречения от Малкълм Гарднър (в Agriculture, бележка 5, стр. 279):

„Във времената, когато нямаше електрически токове, когато въздухът не гъмжеше от електрически влияния, беше по-лесно да си човек… Поради тази причина, за да бъдем въобще хора в наши дни, е необходимо изявяването на много по-силни духовни способности, отколкото е било необходимо преди един век.“

„Но на мен не ми идва наум да бъда реакционер и кажа нещо като: „Е, тогава трябва да заличим всички тези съвременни постижения!“ Това не е целта. Съвременните човешки същества се нуждаят от достъп до Духа, който Духовната наука осигурява, така че чрез това силно изживяване на Духа, те също да могат да станат по-силни по отношение на силите, които съпътстват модерната култура, силите, които втвърдяват физическото ни тяло и го отнемат от нас.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *