Анунаките – Мит или реалност?

Вторите „засадители“ на човека не си падат много по Баал и бялото… 

През 1840г. англичанинът сър Остин Хенри Лейърд получава от Британския музей първата поръчка за извършването на разкопки в Междуречието (Месопотамия) между реките Тигър и Ефрат. Под огромните хълмове (наричани на еврейски ,,tells“) той открива древни шумерски градове. При разкопките на древните ,,библейски“ градове са открити и най-древните досега писмени свидетелства на нашите предци – хиляди глинени плочки и древни ролкови цилиндри. Това откритие било сензация!

Братята Енки и Енлил не са богове, в материалният свят няма богове. Енки под името Луцифер – имал лош имидж в пресата като „дявол“, тъй като ядосал брат си Енлил / Яхве / Amon -явно притежател на по-голям рекламен бюджет.

Информацията е много обширна и възпроизвежда много ясно картината на тогавашното общество: старинни договори, текстове от закони, дворцови заповеди, свидетелства за граждански брак, медицински предписания, философски и теологични текстове, както и исторически разкази. Особено интересни обаче са историите за сътворението и вероятно най-старата звездна карта на света!

По всичко личи, че шумерите са имали значителни познания за Слънчевата система. Много учени твърдят с право, че един от цилиндричните печати представлява стара звездна карта. Ролковите цилиндри са изобретение на древните шумери, което можем да сравним със съвременните печатни преси. Това са малки цилиндри, които обикновено са направени от полускъпоценни камъни. Те са дълги 2,5-7,5 см и широки два пръста. По повърхността на цилиндъра има издълбани различни мотиви. След като бъде отпечатан върху мека глина, се получава непрекъснато изображение – нещо като древен ,,комикс“. Тази техника се използва във всички по-късни култури в Месопотамия (вавилонската, асирийската и акадската).

Цилиндровите печати представят сцени от ежедневния живот като например сцени от митологията, исторически действия и събития, които според печата са се случили хилядолетия преди изработването на ролковия цилиндър.

Станалата известна по света ,,звездна карта VA/243″ в музея ,,Пергамон“ в Берлин далеч не е единственото писмено доказателство за познанията по астрономия на шумерите, но със сигурност е най-интересната. Нашата Слънчева система, такава, каквато я познаваме днес, е изобразена от древните астрономи върху ролковия цилиндър в строго мащабно съотношение.

,,Звездната карта VA/243″ ни представя вярната подредба – малкият Меркурий, еднаквите по големина Венера и Земя, Луната (спътник на Земята), Маркс, значително по-големите планети Юпитер, Сатурн, планетите близнаци Уран и Нептун и най-накрая Плутон. За разлика от Слънчевата система, която познаваме днес, върху ,,старата звездна карта“ астрономите са изобразили и още една непозната планета между Юпитер и Марс.

От тази ,,звездна карта“ излиза, че астрономите на древната шумерска култура са познавали строежа на нашата Слънчева система с всичките нейни планети. За сегашното ниво на развитие това означава, че нашите предци са разполагали със знание, което ни е дадено едва през последните стотина години или казано по-точно отново ни е дадено. Днес между Марс и Юпитер има забележимо голяма празнина, в която се намира астероидният пръстен.

От шумерските клинописи научаваме следната история за нашата Слънчева система. Първоначално тя се е състояла от три планети (Слънце, Меркурий и Тиамат). След възникването на другите планети, тя вече е била съставена от Слънце и девет планети. Тогава от открития Космос в нея проникнала една друга планета – Нибиру. Тя преминала покрай Нептун, Уран и Сатурн. Вследствие на нейното нахлуване и настъпилите поради това промени в гравитационните сили на всички планети (Нибиру се е въртяла обратно на тях!) се стигнало до големи експлозии и катастрофи, от които се образували новите спътници. Тогава се стигнало до сблъсък между Тиамат и един от спътниците на Нибиру. След като нашественикът (Нибиру) направил още една обиколна около Слънцето, последвал вторият и последен сблъсък. Един от спътниците на Нибиру/Мардук, откъртил горната част на Тиамат. Тази част била запратена в нова орбита и при това завлякла със себе си спътника Кингу. Те останали двойка и се превърнали в Земя и Луна.

Най-значителното писмено свидетелство от Месопотамия за нас обаче остава епосът ,,Атрахазис“, запазен в много добро състояние. В него се разказва не само за времето преди потопа и развитието на човечеството на Земята, но и че планетата Нибиру е била населена! Епосът разказва за анунаките (тези, които дойдоха от небето на Земята), пристигнали преди около 450 000 земни години от спомената планета Нибиру, която обикаля Слънцето за 3600 години, за да добиват злато, което било спешно необходимо за планетата им. Това се случило милиони години след разрушението на Тиамат.

Заради условията си (например наличие на животворна вода в атмосферата, постоянна и зелена вегеетация) и екосферата (оптимално разстояние до Слънцето) планетата ни вероятно се е сторила много подходяща за анунаките. И те избрали Земята!

Нека за момент си представим как е била устроена по онова време, а именно средата на втория голям ледников период (преди 430 000 – 480 000 години), майката Земя. Една трета от тогавашната суша вероятно е била покрита с лед. Валяло е много рядко. Морското равнище по време на ледниковите периоди (първият започва преди около 600 000 години) според някои изчисления е било с около 250 м по-ниско от сегашното. Причината е голямото количество замръзнала вода на континентите. Там, където днес се намират морета и брегове, тогава е било суша.

Реките, например долините на Нил, Ефрат и Тигър, се оказват подходящо място за колонизацията на новодошлите анунаки.

Първата група анунаки се състои от петдесет души. Те се приземяват в Арабско море и поемат в посока Месопотамия, където на границата на блатата е издигнато първото им земно селище (Ериду – далечният дом).

Шумерските царски именници описват заселването и времето на царуване на първите десет владетели анунаки преди големия поток. Те измервали времето в шар (1 шар = 3600 години = една обиколна на Нибиру около Слънцето). Според текстовете от първото приземяване до потопа са минали 120 шара. За този период Нибиру обиколил Слънцето 120 пъти – което отговаря на 432 000 земни години. Шумерският царски именник представлява хронологично изброяване на владетели, градове и събития. За съжаление, името на първия ,,Бог“ на Земята, проектирал първия ,,божествен“ царски дворец е Ериду и останалите четири града, не се чете. Другите текстове са единодушни, че става дума за предводителя Енки (господар на земята), на акадски ЕА (господар на водните дълбини). Той освен това носи прозвището Нудимуд (този, който прави нещата) и бил мъдрец, един от вестителите на културата, отличен учен, учител и инженер. Енки е син на Ану (Ан), владетелят на планетата Нибиру, и на богинята Нуму.

Той избрал за лагер края на блатата и казал: ,,Тук ще се заселим.“ Оттогава земята на Енки се превръща в дом на владетеля и главно култово място. След като анунаките дълги години и при тежки условия добивали злато в ,,Абцу“ (дълбоките находища), недоволството им нараснало. И при посещението на брата на Енки Енлил в мините избухнал бунт. Работниците вече не искали да работят… и една от причините междувпрочем била, че по време на работата си били изложени на земните гравитационни сили, които водели до ускорен процес на стареене (този на който сме подложени и ние самите). Т.е. те стареели на Земята значително по-бързо!

Бил свикан ,,Съвет на боговете“ и на него от Нибиру дошъл владетелят Ану. Той застанал на страната на анунаките. Тогава Енки намерил решението: трябва да бъде създаден Лулу – примитивен работник! Анунаките одобрили предложението.

От обозначенията и описанията на шумерите става ясно, че първият човек е създаден изкуствено и то с една цел – да работи за ,,боговете“. Оттогава той трябвало да понася робството, затова при шумерите е наречен и Лулу амелу (примитивен работник).

Властта на Маймуна

Кога се е случило всичко това?

Според шумерските плочки с клинописи бунтът на анунаките бил около 144 000 години (т.е. 40 шара) след приземяването, значи вероятно те са пристигнали преди около 450 000 години. Следователно трябва да допуснем, че хомо сапиенс, нашият предшественик, е бил създаден преди около 300 000 години.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *