Кой ръководи този свят?

Английският е един от най-богатите и най-изобретателните езици на света.“

Така е. Затова този богат и описателен език е изобретил, че като съществително “Jew”, което ще рече „евреин“, означава „лихвар, скъперник, кожодер“. Във вид на глагол същата дума обозначава действията „измамвам“, „мамя“, „лъжа“![ Вж. „The Concise Oxford Dictionary of Current English“, Edited by H. W. Fowler and F. G. Fowler, based on „The Oxford Dictionary“, Revised by E. McIntosh, Oxford University Press, London, 1956 г., стр. 640. Глаголът jew изчезна от речниците. Сега четем: „Глаголът jew, макар да не се използва, е преднамерена обида, и затова бива възприеман като крайно оскърбителен.“ “The verb jew, though not used as a deliberate slur, is also perceived as highly insulting.” (Jew, “The Free Dictionary”, thefreedictionary.com, Huntingdon Valley, PA, 2014 г., online: http://www.thefreedictionary.com/Jew) 
Те могат да ни наричат Goiym – гои, добичета; жените ни – шикши – курви, а ние сме длъжни да ги пазим. Откъде накъде? Кой ръководи този свят? Онези, които са продали душите си на неговия княз – сатаната. Не аз, Господ е постановил това.]

Защо всички очакват от евреите да бъдат
единствените истински християни на този свят?[Ерик Хофер – американски философ. (“Notable & Quotable: Eric Hoffer on Israel, 1968: Things permitted to other nations are forbidden to the Jews”, “The Wall Street Journal”, wsj.com, New York, NY, July 30, 2014 г., online: http://www.wsj.com/articles/notable-quotable-eric-hoffer-on-israel-1968-1406761244)]

Отдавна и добре известно е, че почти всички нацистки главатари са били или евреи, или Mischling – с еврейска кръв. Излишно е да представям източниците на сведенията за еврейския им произход. Правил съм го многократно. Регистрирани са и в книгите ми.

Стига ви да погледнете илюстрацията от смятания за сериозен, авторитетен и меродавен лондонски всекидневник “The Daily Telegraph” от 24 август 2010 г. Той най-сетне признава неоспоримото – Хитлер е бил евреин. Но освен това във вените му течала и африканска кръв! И това е доказано с необорими ДНК-тестове.

Не вие – авторката да види.

Но стопроцентови евреи били главните нацисти и юдеоеди. Например „най-големият нацистки антисемит“, издателят на най-кресливото противоеврейско списание “Der Stьrmer” Юлиус Щрайхер.

Съветският офицер Георгий Литвен бил свидетел на процеса на триумфиращите, на който талмудистите осъдили подбрани от тях нацисти. Ето какво си спомня бившият военен за поведението на „виновните“ в залата на трибунала:

„Подсъдимите в Нюрнбергския процес сами осъждаха престъпленията – избиването на милиони хора от различни националности, а Гьоринг твърдеше, че за всичко бе виновен „Хитлер и неговите психопати“. Отгоре на това Щрайхер отбеляза, че никога не е одобрявал убийствата и не е призовавал към изтребление на евреите. А също, че всички съдии на трибунала са евреи (в което не грешеше). Когато престъпленията все пак бяха потвърдени документално [което е съвършена лъжа; досега не е открит нито един документ], той заяви, че замисълът на Хитлер да унищожи всички евреи бе неосъществим. Най-доброто доказателство за това е, колко от тях оцеляха във всички страни.

Хитлер допуска грешка, тъй като създава от тях раса от мъченици, а това отдалечава окончателното решение на еврейския въпрос за още сто години. При това той още веднъж повтаря каква дяволска сила е еврейството. Именно евреите употребяват цялото си влияние, за да доведат до край този процес.“

Никак не е случайно, че един от главните ционисти и бивш сътрудник на нацистите, американският равин Стивън Уайз, всъщност германският гражданин Стефен Визе, който имигрирал в САЩ, заявил:

„Хитлер беше прав в едно нещо. Той нарече еврейския народ раса и ние сме раса.“

Да продължим със спомените на Литвен:

„Помислете само, господа съдии, какъв ефект би произвело това по целия свят: Той, Юлиус Щрайхер се изявява в подкрепа на всемирното еврейство!“ Той е готов да се сражава за евреите! А накрая заяви: „Демократичният свят е твърде слаб, съдено му е да загуби!“ Ала съдът не взе това под внимание и осъди Щрайхер на смърт като обикновен германец.“

Под бесилото закачили на Юлиус Щрайхер табелка с истинското му име: Абрахам Голдберг. В началото на процеса той декларирал, че е атеист. Доказано е, че последните думи на „главния антисемит“ пред бесилото били:

„Сега съм до Бог, моя Отец.“

Обърнете внимание – не при Исус Христос, направо до Отца. Християните не говорят така. Словоизлияния от този род са типични за евреите. Те вярват само в своя създател Йехова, той е баща им. Същият, дето се плашеше от светлината. Следователно – бога на мрака, сатаната./ „И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори; и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него. И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш. И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков. И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш. Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там. И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми.” (Библия, „Първа книга на Мойсей – Битие“, гл. 32, ст. 24-30.) Кой бил този бог, дето се плашел от светлината? И за кого запазил душата си Яков – дали не за сатаната? Те, самозваните „евреи“, си го признават. „За онези [масони], които получават деветнадесета степен Апокалипсът е апотеоз на онази Върховна вяра, която се домогва до самия Бог и презира цялото великолепие и труд на Луцифер. ЛУЦИФЕР, носителят на светлината! Необичайно и тайнствено име, дадено на Духа на Мрака. Луцифер, Синът на Утрото! Не е ли той онзи, който носи Светлината и със своя блясък напълно заслепява слабите, чувствителните или себелюбивите Души?“ (Albert Pike – “Morals and Dogma of the Ancient and Accepted Scottish Rite of Freemasonry”, prepared for the Supreme Council of the Thirty Third Degree for the Southern Jurisdiction of the United States, Charleston, A∴ M∴ 5632, 1871 г., Chapter XIX – 19° Grand Pontiff, стр. 321. Книгата е в архива на автора.)/

Заради скептиците – евреи или неонацисти – предлагам да надникнем в дневника на самия Юлиус Щрайхер. Като изучава внимателно състава на трибунала, още през първия ден от функционирането му той заключава, че евреите преобладават в съдебната зала. И без да се съмнява в очакващия го трагичен изход, приключва записките си от 21 ноември 1945 г. така:

„Хвала на Йехова и хвала на нашия праотец Аврам!“

Коментарът е излишен. А в подножието на бесилото, докато нахлузват върху главата му черния чувал, Юлиус Щрайхер заявил на палачите си:

„Това е весел еврейски празник,[Смъртните присъди се изпълняват в деня, в който евреите честват Пурим – избавлението от персийски плен; тогава приготвят ястието, което „благородно и изящно“ е наречено „Ушите на Хаман“. Впрочем, според библейската легенда, Хаман бил македонец, сиреч българин.] но той е и моят празник Пурим. Ще дойде ден, когато болшевиките ще ви избесят до един.“

Не познава. Поради една елементарна причина: не е сред онези илюминати, които са посветени в по-голямата част от плана. Онзи план, според който болшевиките и нацистите всъщност са замислени като една и съща пасмина, необходима, за да съсипе християнските Русия и Германия, в които вярата е истинска и минава през сърцето, по мнението на проф. Иван Шишманов. И освен това да се сблъскат в невиждан и нечуван конфликт, от който еврейският елит излиза многократно по-богат и върху картата на света се появява еврейска държава в Палестина.

Нека отново заявя, този път с източници: Заместник на Гьоринг в Luftwaffe бил стопроцентовият евреин фелдмаршал Ерхард Милх. Също – Адолф Айхман и Ханс Франк – личният адвокат на Хитлер. Освен фюрерът, с различна степен на еврейска кръв във вените си били Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс, Мартин Борман, Хайнрих Химлер, Рудолф Хес, Алфред Розенберг, Райнхард Хайдрих, Йоахим Рибентроп, Вилхелм Канарис, Роберт Лей, Хялмар Шахт, д-р Йозеф Менгеле и много други. На практика – цялото разширено ръководство на нацистката партия и на райха. Това старателно бива укривано.

Какво излиза? Нормално е да поискаме замяна на „нацисти“ в текста на цитираната авторка Анджела Епстайн, с „евреи“. Тогава ще стигнем до истината. А тя е:

„Като осъществители на промишлен, едностранен варваризъм, евреите стоят самотни като напомняне за най-мрачните дълбини, до които човек може да падне.

Това е повече от семантика. Като сравняваме евреите с което и да е друго, освен с техните собствени действия, ние банализираме робството, жестокостта и масовите убийства, извършени в тяхно име.“

Това вече – да. Така е.

През Втората световна война френският преподавател по литература Пол Расиние помагал на евреи да избягат в Швейцария. Заловен от нацистите, той прекарал цели четири и половина години в концентрационните лагери Бухенвалд и Дора. В тях нито веднъж не видял ликвидиране на хора в газови камери. Както и предумишлени убийства.

Вярно, имало е екзекуции на провинили се затворници. Също – множество жертви на болести, като коремен тиф, например. Особено в края на войната, когато дажбите на концлагеристите надхвърляли по калории храната, до която редовите германци можели да се докопат.

Пол Расиние ни остави следното:

„Най-малко четири пети от тези 6 000 000 бяха съвсем живи и можеха да бъдат преброени в края на войната.“

Ако се включим в недостойните траурни ревизии, ще установим, че бившият концлагерист от Бухенвалд и Дора бил прав: остават около 1,2 милиона загинали евреи.

От разсекретената благодарение на Горбачов нацистка „книга на мъртвите“ – архивите на Гестапо, отнасящи се до всички концентрационни лагери, пленени от Червената армия, вече знаем истинският брой на убитите в тези ужасни места: всичко 403 713 души. И това били хора от всякакви националности и религии.

Нека приемем, че 400 000 били евреи. Какво е станало с липсващите още 800 000? Те явно напуснали този свят по време на преместванията, на евакуациите, от болести, старост, инциденти, екзекуции и пр. Не казвам, че това е нещо нормално. Опазил ме Бог. Нека Той успокои техните души, както душите и на всички останали мъртви.

Ала продължавам да недоумявам, как се намират същества, които се наричат хора, а все така разпространяват отвратителните лъжи за „шестте милиона“ умишлено унищожени евреи? Това не е ли грях? Не се ли страхуват за онова, което ги очаква в отвъдното? Не мислят ли за спасението си?

Холокостът е мощен двигател, който приближава постигането на заветите на ционските мъдреци:

„Днес мога да ви съобщя, че целта ни е вече на няколко крачки от нас. Остава малко разстояние и целият извървян от нас път на символичната змия, с която изобразяваме нашия народ, ще затвори своя цикъл. Когато този кръг се затвори, всички европейски държави ще са стиснати в него като в здраво менгеме.“

Това е истинската битка на народите, в която засега юдеите, изобразявани като „символичната змия“, са победители.

Обаче, накрая, не ще пропусна да попитам comrade Анджела Епстайн, как приема изреченото в редовната вечерна проповед на израелския сефарадски лидер, покойния, слава Богу, равин Овадия Йосеф?

„Той заяви, че неевреите съществуват, за да служат на евреите.

„Гоите са родени, за да ни служат. Извън това те нямат никакво място на света; само да служат на израелския народ“ – заяви той по време на публична дискусия относно това, каква работа е позволена за извършване от неевреите на Шабат [в събота].

„Защо са необходими неевреите? Те ще работят, ще орат, ще прибират реколтата. Ние ще седим като ефендита и ще ядем“ – каза той избухвайки в смях.

Йосеф, духовният лидер на партията Шас и бивш главен сефарадски равин на Израел, каза също, че животът на неевреите бива съхраняван, за да бъдат предотвратявани финансови загуби на евреите.

„С неверниците ще бъде като всяка друга твар: Те е необходимо да умрат, но бог ще ги остави живи. Защо? Представете си, че ако едно магаре умре, евреинът ще загуби пари. Това е техният слуга. Затова се сдобива с живот, за да работи добре за този евреи“ – рече евреинът, който наскоро навърши 90.“

За пореден път да уточня: Равинът Овадия Йосеф беше почитан от повечето израелци. За негови приятели и последователи се смятаха президентът Шимон Перес, министър-председателят Бенямин Нетаняху, повечето ръководни дейци на ционистката държава и на световното еврейство. Партията му Шас досега е член на управляващата коалиция.

Но не са само евреите. Доста западни лидери ценяха расиста Овадия Йосеф и му се прекланяха. Един Тони Блеър – лейбърист, всъщност глобалист и егоист, да речем. А погребението на този човекомразец прерасна в демонстрация на еврейското единство и финансово-икономическо могъщество, световно политическо господство, както и на израелската военна мощ.

Ето какво допусна Западът.

Ръководните дейци на Запада, съвместно с Русия – практически ос на злото – сочат с пръст Ислямска държава – поредния необходим грешник, сътворен от неговите тайни общества и секретни служби. За да вменят шок и ужас сред съотечествениците си, и по този начин да ги убедят да се откажат от свободи и права, „демократите“ изобразяват т. нар. джихадисти като варвари и главорези. В същото време прокламират за свои основни и най-важни съюзници Израел и Саудитска Арабия. В Конституцията на първата страна е записано, че тя е „еврейска“. Което автоматично я прави расистка и нацистка. Точно такава политика на геноцид вече почти 68 лазарника води нейното правителство.

На свой ред монархическата диктатура в Риад обезглавява официално, по закон, стотици хора годишно. Както стана в самото начало на Новата година. Главите на общо 47 души паднаха под ятагана на саудитската кралска фамилия на 1 януари 2016-а. Сред тях – и един известен ислямски клерик – шейх Нимр ал-Нимр. Неговата единствена вина била, че не кандисал да промени вярата си – от шиит да стане уахабит.

Теократичната тирания в Саудитска Арабия не допуска никаква, даже нищожна опозиция както спрямо властващата династия, така и по отношение на господстващата религиозна доктрина. Съпоставен с него, сирийският президент Башар ал-Ассад е образец на демократ и човеколюбец. Загърнатите в скъпи бели чаршафи аятоласи и мюфтии от двореца в Риад, закичени с кралски и принцови диадеми, се родеят единствено с наследствената кървава комунистическа диктатура в Пхенян, този път начело с „великия вожд“ Ким Чен Ун. Режимът в саудитската столица е точно толкова деспотичен.

„…През 2011-2012 г. той арестува стотици представители на шиитското малцинство след протести….

Изявлението на вътрешния министър [преди началото на обезглавяванията на 1 януари 2016 г.] започна със стихове от Корана, които оправдават прилагането на екзекуции. А държавната телевизия показа кадри от последиците от нападенията на Ал-Кайда през последното десетилетие. Непосредствено след това по телевизията се появи главният мюфтия шейх Абдулазис Ал ал-Шейх, за да охарактеризира екзекуциите като справедливи…

През октомври 2015 година Върховният съд на Саудитска Арабия отхвърли жалбата срещу смъртната присъда, издадена по-рано на Нимр. Защото той призоваваше за продемократични демонстрации. А неговият арест през 2012 г. даде искра на протести, при които загинаха трима души…

Шиитското ръководство на Иран предупреди, че екзекутирането на Нимр „ще струва скъпо на Саудитска Арабия“.“

Как да не се поклоните пред изумителната хитрост и изобретателност на интернационалното Братство. Кой създаде Ал-Кайда? Какъв беше Осама бин-Ладен? Не бе ли саудитец, чието семейство все така е близко до кралското?

http://diagnosa.net/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *