БЪЛГАРСКИЯТ ГЕНОЦИД – 2009 г. Янко Н. Янков

Писмо-обръщение до правителствата на ЕС, Правителството на България, български държавни институции, неправителствени организации и др.
Обстоятелството, че под непосредственото обезпечение на всички досегашни правителства и в най-прецизно изпълнение на волята на трансмутиращия (трансформиращия) се комунистически елит през последните двадесет (20) години в България се извършва интензивен и тотален геноцид е толкова очевидно и очевадно, че то „не се вижда” само от онези заинтересовано-„слепи” личности, които са институционално ангажирани сбългарската, руската, европейската и световната Мафия.

Разбира се, лично аз все още съм твърде далеч от мисълта да считам, че абсолютно всичките адресати на настоящите мои изложения имат директно (пряко, непосредствено) участие и вина в посоченото съвременно варварство, но все пак е несъмнено моето лично убеждение за наличието на различни степени и проявни форми на съучастническа вина като подстрекатели, помагачи, обезпечители (чрез дейстия или бездействия) на безотговорността и прочее.

І.

На своя електронен адрес Институтът за социални и синдикални изследвания(ИССИ) при Конфедерацията на независимите синдикати(КНСБ), представен от Директора Любен Томев, е публикувал поредната информация за тримесечния период от Март до края на Юни 2009 г. относно т. нар. „Издръжка на живота, съгласно която:

производството последователно спада, потреблението намалява, продажбите на основни хранителни и нехранителни стоки също бележат негативна тенденция, намалява заетостта и се повишава безработицата, доходите се задържат, а работните заплати са силно повлияни от общата тенденция на „замразяване”. Всичко това като цяло засилва тревожните очаквания на българските домакинства;

границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 184,96 лв. на 1 лице;

Издръжката на децата в различните възрастови групи е:

до 1 г. – 263,11 лв.,

от 1 до 3 г. – 254,79 лв.,

от 4 до 6 г. – 270,36 лв.,

от 7 до 13 г. – 396,11 лв. и

от 14 до 18 г. – 447,89 лв.;

Издръжката на живот на 1 работещ в 4-членното домакинство на двама възрастни + две деца достигна 538,12 лв.”.

ІІ.

На 24 Юли 2009 г. във в-к „Монитор” е публикувана статия, съгласно текста на която:

500 лева месечно са необходими за издръжката на един човек;

почти 2000 лева стигна месечната издръжка за едно семейство у нас;

сравнителният анализ на европейско ниво показва, че България продължава да бъде една от страните с инфлация над средната за ЕС; средно за 27-те страни-членки през юни 2009 г. на годишна база тя е 0,6%, а в България – 2,6 на сто;

средно 11 на сто е безработицата у нас, което е с 4% над официалните данни на Агенцията по заетостта, изчислиха от КНСБ. (Забележка: този факт разкрива, че държавната (Правителствената) Агенция по заетостта при Министерството на труда и социалната политика е извършила фалшификация на реалните статистически данни).

ІІІ.

През август 1995 г. Фабрицио Осела – Постоянен представител на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) официално съобщи, че за четири години от 1990 до 1995 г. България е изпаднала от групата на държавите с високо жизнено равнище и е отишла в групата на Камерун, Шри Ланка и Зимбабве, като всички централноевропейски държави са пред България (Русия и Казахстан – също);

Той подчертал, че докато през 1991 г. България е на 31-во място в класацията на ООН за развитието на човека, то само през 1995 г. тя вече е на 65-та позиция. (Вж.: в-к „Дневен труд” бр.193 от 18 август 1995 г.).

Според него главната причина за това е катастрофалното спадане на брутния вътрешен продукт и пълната липса на държавен и обществен контрол върху доминиращата държавна икономика, което е било направено с цел да бъде разрушена българската икономика, та после тя да бъде приватизирана лесно и евтино.

ІV.

На симпозиум на Световното дружество на жертвите на насилие, проведен през август 1997 г. в Амстердам, били оповестени резултатите от проучване, организирано отМинистерството на правосъдието в Холандияи Института за криминални изследвания на ООН в Рим.

Според тези проучвания България е на 5-то место в света по обири на домовете, като през периода 1992 до 1996 г. всеко трето домакинство в България е било ограбено.

На първо место в тази зловеща класификация е Уганда, където през този период били ограбени 57 % от жилищата, на второ е Танзания с 46 %, на трето – Боливия с 44 %, на четвърто е Монголия с 48 %, и на 5-то – България с 31%. (Вж.: в-к „Дневен труд” и в-к „24 часа” от 27 август 1997 г.).

V.

Първият мощен емигрантски поток от България е през 1989 г., когато 218,000 души български турци се заселват в Турция, подгонени от българското правителство, което бе сменило имената им с български и отказваше да ги признае за турско етническо малцинство.

Вторият мощен емигрантски поток е от ноември 1989 г. до септември 1990 г., когато 130,000 души – предимно младежи и квалифицирани специалисти – напускат България.

Така, само от 1989 до 1995 г. от България са били емигрирали общо 500,000 души. Колкото и на пръв поглед да изглежда като „проблема на свободата на личността, това въобще не е така, а е чиста проба проблема на геноцидната стратегия, провеждана от българската официална държавна власт, и най-вече от българския икономически и политически „елит”.

В същото време в България катастрофално спада раждаемостта. През 1989 г. е имало 112,000 раждания, а през 1994 г. – 80,000.

През същия период чувствително бързо е спаднала и средната продължителност на живота: тя е с 5-6 години по-ниска от предишния период за България.

VІ.

През януари 1996 г. Държавният университет на щата Флорида в САЩ е издал книга, съдържаща проучванията на икономически експерти от института „Фрейзър” във Ванкувър и фонда „Свобода” в Индианополис за състоянието на икономическата свобода в 102 държави за три години през периода от 1993 до 1995 г.

Същите проучвания са публикувани през януари 1996 г и в британското седмично издание „Иконъмист.

В тези проучвания са обобщени данните от четири области: пари и инфлация; правителствени действия и разпоредби; вземания и дискриминационни данъци; и международен обмен на стоки и пари.

Съгласно проучванията, през този период България е на 72 место по икономическа свобода,като пред неяса дори държави като Гана, Габон, Чад, Ботсвана, Ямайка и Белиз, ана същото нивоса Сиера Леоне, Камерун и Сенегал. (Вж: в-к „Дневентруд” и в-к “24 часа” от 15 януари 1996 г.).

VІІ.

На 29.07.2009 г. базираната в Лондон, Великобритания българска електронна информационна агенция „Кафене.нет” е публикувала статия, озаглавена „Половината български ученици – неграмотни. В стотията се казва, че:

Огромна част от българските ученици на 15 години са със слабо развити умения и не могат да се справят с практическо решаване на проблемни ситуации. Това сочи докладът „Децентрализация на училищното образование, който е част от проучване в общо 57 държави. Докладът прави подробна оценка на децентрализацията в системата на училищното образование и ще бъде обсъден официално днес, информира в-к „ДумаСпоред международното изследване 50% от българските 15-годишни ученици не достигат минималните стандарти или са „функционално неграмотни” –т.е., не могат да прилагат теоретичните си познания на практика.”;

Изследване от 2006 е поставило България на предпоследно место сред страните от ЕС, като с по-лоши резултати е единствено Румъния.”;

В доклада се посочва още, че ефективността при управление на публичните разходи за образование в България са по-ниски от общоевропейските.”;

По данни на Евростат през 2005 г. разходите за образование средноза ЕС са 5.1%, докато в България те са едва 4.5%от брутния вътрешен продукт, което е почти 2 пъти по-малко, отколкото във водещата страна в ЕС – Дания.”

Посочените данни, поставени в контекста на предишните такива, недвусмислено сочат, че винтерес на управляващия мафиотски елит в България се осъществява тотален образователен геноцид,целящ постигането на посочения резултат, а именно:преминалите през образователната система да излезат от нея „функционално неграмотни” и по същество „неспособни да се справят с практическо решаване на проблемни ситуации”.

VІІІ.

На 31 Юли 2009 г. във в-к „Монитор” е публикувана статията „Заплатите ни най-ниски в ЕС, в която се казва, че съгласно проучването на Европейската статистическа служба:

За пореден път страната ни удари дъното в класацията на Евростат за размера на средното месечно заплащане в държавите от ЕС. Минималното брутно възнаграждение в България е било 123 евро, или 240 лв. през януари, което го прави най-ниското в общността;

На върха на класацията за януари е Люксембург с 1642 евро. Границата от 1000 евро прехвърлят Ирландия (1462 евро), Белгия (1387 евро), Холандия (1382 евро), Франция (1321 евро) и Великобритания (1010 евро);

ЮПод чертата от 800 евро са останали Испания (728 евро), Гърция (681 евро), Малта (630 евро), Словения (589 евро), Португалия (525 евро);

ЮОще по-ниска е била минималната заплата в Чехия (306 евро), Словакия (296 евро), Полша (281 евро), Естония (278 евро), Унгария (270 евро), Латвия (254 евро), Литва (232 евро) и съседката ни Румъния, където възнаграждението е било 153 евро, или с 30 евро по-високо от това у нас.”.

ІХ.

На 03 Август 2009 г. в медиите (вж: в-к „Новините днес) са публикувани извадки от изявлението на Евгения Адърска – Председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.

Според същата:

всяка година в България се разболяват от рак 33,000 (тридесет и три хиляди) души, като 16,000 (шестнадесет хиляди) от тях завършват фатално, т. е. със смърт;

повечето от новорегистрираните случаи са констатирани в напреднал стадий, когато шансовете за възстановяване са твърде малки, а лечението е много скъпо;

посоченият брой на заболелите е „ужасно висок и продължава да расте;

според нейната изрично изразена формулировка на изказа „у нас системата на превенция и лечение е проядена, има много пробойни, които харчат излишни пари от бюджета;

спешно е необходима специфична антиракова политика, която съвсем не започва и не свършва с лекарствата;

в изявлението си Е. Адърска се е произнесла и относно причината за посочената висока степен на заболеваемост, която е сведена до два фактори: „вредните навици и стресът.

Тъй като това лице, така или иначе, има своите институционално обусловени наблюдения и изводи относно причините за посоченото състояние на нещата, то несъмнено притежава качеството на „експертно лице, мнението на което, макар и изразено по несъмнено високоцензурно-евфеминистичен начин, подлежи на детайлизация относно разкриването наистината за геноцидната вина на държавата.

Необходимо е въпросната Е. Адърска да бъде разпитана по официален ред от прокурорско-следствените органи и институции.

Х.

На 27 Август 2008 г. журналистката Фани Чоджумова е публикувала във в-к „Новинар” статия, озаглавена „Мръсните тайни на МВР(http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2396291), в която по същество коментира факта на участието на Министерството на вътрешните работи в механизма на извършването на систематичните престъпни посегателства върху българските граждани.

В статията е обърнато специално внимание върху следните факти и обстоятелства:

че „във ведомството (на МВР) са регистрирани 6 пъти по-малко престъпления, отколкото тези, които реално са се случили;

Официалната статистика на МВР за миналата година сочи, че са регистрирани 113,340 престъпления, или 1,470 на 10 хил. жители. Националното изследване на престъпността, проведено от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), обаче борави със съвсем различни цифри (и според него) реалният брой на престъпленията
е съвсем друг – 610 хил
.”;

При 31% от престъпленията униформените са били потърсени, но не са сторили нищо, за да защитят сигурността на гражданитедаже не са ги регистрирали;

Над 60% от жертвите на престъпления не са потърсили полицията, тъй като са били убедени, че тя няма да направи нищо;

Прокуратурата потвърди изследването на ЦИД, като заяви, че не може МВР да отчита 113 хил. престъпления, след като обвинителите са образували 149 хил. досъдебни производства. От тях обаче 70 хил. са срещу неизвестен извършител.”;

в същото време новоназначеният само преди около един месец Министър на вътрешните работи е обърнал внимание върху факта, че в същото това време в МВР е било официално отчитано 60% разкриваемост на престъпленията, което отчитане не е имало абсолютно нищо общо с реалността.

Според нас повече от очевидно е, че отказът на държавата от защита на гражданите и прикриването на извършителите на систематично извършваните престъпления всъщност има несъмнената проявна форма на и е в пълен синхрон с останалите форми на геноцидната дейност на държавата върху българските граждани.

ХІ.

На 28 Август 2009 г. базираната в Лондон, Великобритания, българска електронна информационна агенция „Кафене.нет” публикува статия, озаглавена „Две-трети от българите живеят в бедност” (http://www.kafene.net/news.html?fb_990998_anch=7920842), съгласно текста на която на проведена в Бургас конференция международният секретар на КТ „Подкрепа” Веселин Митов е съобщил, че:

65от населението на България живее около или под границата на бедността;

Българите взимат най-ниската минимална заплата от всички 27 членки на ЕС.

ХІІ.

Както вече доста отдавна е много добре известно, ‘докато жертвите на упражняваната от нацистите управленска държавна власт са 15,000,000 (петнадесет милиони), то жертвите на упражняваната от комунистите управленска държавна власт са повече от 100,000,000 (сто милион) души.

Именно във връзка с тези факти световноизвестният изследовател в това направление Стефан Куртоа пише, че като се приложат критериите на Нюрнбергския процессе установява, че докато в националсоциалистическа Германия е бил упражняван т. нар. „расов геноцид, то през цялото време на своето управления комунизмът (комунистическият режим) е извършвал престъпления, които по своята най-дълбока същност са проявна форма на геноцид, и че по-точно това е именно „класов геноцид.

Без тук да обосновавам параметрите и същността на моята научнотеоретическа теза относно политологическата същност на формирания след 1989-1990 г. феномен, наречен„посткомунизъм, подчертавам само недмусмислено ясния (поне според мен) факт:

че в България след 1989-1990 г. е налице ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД, извършван от всички управлявали оттогава до днес правителства, които са действували като нискойерархичен политически инструмент в ръцете на трансформиралата се в Червена мафия комунистическа Червена армия;

че в резултат на това отделно от емиграцията и отделно от нормалната преди това смъртност, от демографската карта на България липсват 1,850,000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) български граждани, които са мъртви именно по вина на т. нар. посткомунистическаа система на управление, имаща характера на посткомунистически геноцид.

30 Август 2009 г.     проф.  Янко Н. Янков.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *